АНД 266/2018 год.

МОТИВИ:

Обвинението е против обв. К.М.Д. *** за престъпление по чл.131,ал.1,т.12 във вр. с чл.130 ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.4 от НК за това, че на 04.06.2018 г. в град Панагюрище е причинил лека телесна повреда на И.Д.В. на 13 години, изразяваща се в травматичен оток на кожата по лявото слепоочие и болезненост в същата област на главата, с което му е причинил болка, и лека телесна повреда на Д.Т.Д., тогава на 17 години, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на долна устна на устата, което му е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди и макар и непълнолетен, обвиняемият е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

Производството е по реда на Глава 28 от НПК.

В съдебно заседание представителят на РП-Панагюрище поддържа обвинението и пледира за осъдителен съдебен акт с освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност по реда на чл.78А ал.1 от НК.

            Обвиняемият Д., редовно призован се явява в съдебното заседание на първоинстанционния съд, заедно със служебно назначен защитник, чрез който пледира да бъде оправдан. Защитникът излага съображения за несъставомерност на деянието и по-конкретно досежно квалифициращия признак „хулигански подбуди”, тъй като мотивът на обвиняемия  да причини увреждането на пострадалите не бил хулигански.

Съдът прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК и прие за установено от фактическа страна следното :

На 04.06.2018 г. пострадалите  свидетели  И.В. на 13 години и Д.Д.  на 17 години, които били настанени в Център за настаняване от семеен тип „Закрила“ в град Панагюрище отишли  в двора на Професионална гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм (ПГИТМТ)  в града. Там до физкултурния салон били обв.К.Д.   и свидетеля Е.Ш., които били ученици в гимнацията. Обв.Д. и св.Ш. видели свидетелите Д. и В. и ги извикали да отидат при тях .Свидетелите  Д. и В. отишли при тях . Тогава обв. Д. им казал, че  от полицаите е разбрал ,че двамата били  „ушета“, защото им  казвали кой пуши трева. След като казал това, без да е предизвикан по какъвто и да е начин, обв.Д. посегнал и ударил св.В.  в главата с юмрук. Вследствие на удара той паднал на земята, след което обв.Д. започнал да го рита в краката. През това време свидетелят Ш. държал св.Д. за ръката. След това обв.Д. ударил и св.Д.  в областта на устатата два пъти с юмрук. На св.Д. започнала да му тече кръв от устата. Свидетелите Г.М., П. К. и Д.М., които станали очевидци на побоя се намесели и по този начин спрели обвиняемият  да  нанася удари на св.Д.. През това време, възползвайки се от ситуацията, св. В. избягал от двора на училището.След като бил  преустановен побоя над св.Д.,  същият също напуснал двора на училището. Намерил св.В. и двамата отишли в сградата на РУ-Панагюрище, за да подадат жалба срещу обв.Д..

Свидетелят В. посетил СО при МБАЛ „Уни Хоспитал“ в гр.Панагюрище, където бил прегледан и му бил издаден лист за преглед на пациент.

Свидетелят Д. също посетил СО при МБАЛ „Уни Хоспитал“ в гр.Панагюрище, като бил насочен към отделение по пластично - възстановителна и естетична хирургия в болничното заведение. В отделението бил приет на 04.06.18г.  и бил изписан на 06.06.18г. с окончателна диагноза : открита рана на устните и устната кухина.

По делото е назначена съдебномедицинска експертиза,  видно от заключението на която на  пострадалия свидетел И.В., в резултат на нанесения му от обв.Д. побой е била причинена болка по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.

По делото е назначена съдебномедицинска експертиза, видно от заключението на която на пострадалия Д.Д., в резултат на нанесения му от обв.Д. побой е било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130,ал.1от НК.

            Горната фактическа обстановка съдът възприе от обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите И.В. и Е.Ш., дадени в съдебно заседание, както и от показанията на свидетелите Д.Д., Г.М., П.К. и Д.М., дадени на досъдебното производство, които съдът цени при условията на  чл.378, ал.2 от НПК, от заключението на СМЕ и писмените доказателства, приети по делото.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите М., К. и М., дадени в съдебно заседание, в частта в която твърдят че пострадалите са провокирали побоя, нанесен им от обвиняемия, обиждайки го, тъй като  тази част от показанията на цитираните свидетели остава изолирана от останалия доказателствен материал.

            При така установената фактическа обстановка съдът намира, че с поведението си обв. К.Д. е осъществил от обективна и субективна страна  състава  на  престъплението по чл.131 ал.1,т.12  във вр. с чл.130,ал.1 от НК във връзка с чл.63, ал.1, т.4 от НК, като на 04.06.2018 г. в град Панагюрище е причинил лека телесна повреда на И.Д.В. на 13 години, изразяваща се в травматичен оток на кожата по лявото слепоочие и болезненост в същата област на главата, с което му е причинил болка, и лека телесна повреда на Д.Т.Д., тогава на 17 години, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на долна устна на устата, което му е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди и макар и непълнолетен, обвиняемият е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

Обвиняемият е имал  представи за всички обективни елементи на осъществения престъпен състав, включително и квалифициращите, т.к. е съзнавал,  че причинява леки телесни повреди на пострадалите, удряйки ги по описания по - горе начин.

Съдът намира, че дадената от прокурора правна квалификация на деянието като извършено по хулигански подбуди е правилна и съответна  на възприетата фактическа обстановка. В унисон с актуалната съдебна практика съдът намира, че хулиганските подбуди не са несъвместими с личните, в каквато насока  е лансираната защитна теза. Няма спор,че под влиянието на лична неприязън, породена от подозрение за доносничество, обвиняемият непредизвикан от пострадалите им е нанесъл побой на обществено място, каквото представлява двора на ПГИТМТ. Това било видяно от  свидетелите Г.М., П.К. и Д.М., както и от други съученици на обвиняемия  и ги възмутило. По този начин, демонстрирайки физическо насилие по отношение на пострадалите свидетели, обвиняемият е манифестирал явното си неуважение към обществото, открито  противопоставяйки се на установените от него правила, гарантиращи общественото спокойствие и сигурност, както и здравето,честта и достойнството на всеки негов член, като това е станало достояние на околните. С това си поведение обвиняемият грубо е нарушил обществения правопорядък. Демонстративното му и грубо поведение  не позволява  да се приеме обичайна по съдържание и насоченост реакция на доносничество в Полицията, в което обвиняемият подозирал пострадалите свидетели. Ето защо съдът намира, че деянието на обвиняемия разкрива типичен случай на хулиганско поведение.

Обвиняемият  е предвиждал конкретно и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си – действал е с пряк умисъл съобразно материалноправната характеристика по чл.11 ал.2 от НК.

            Съдът отчита фактите, че за престъплението по чл.131 ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, обстоятелствата, че към инкриминираната дата обвиняемият Д.  е непълнолетен, не е осъждан (реабилитиран по право), не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ от общата част на НК и от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Поради това съдът приема, че са налице условията,предвидени в императивната разпоредба на чл.78А , ал.6  от НК - за освобождаване на обвиняемия Д. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание обществено порицание. Като взема предвид целите на наказанието, и най-вече генералната превенция, съдът намери че същото следва да бъде изпълнено чрез прочитане на съдебното  решение пред класа на обвиняемия в часа на класния ръководител.

Предвид изхода от делото и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК обв. Д. бе осъден да заплати по сметка на ОДМВР гр. Пазарджик сумата от 234,00 лева - разноски по делото, представляващи разходи за направените в досъдебното производство съдебно-медицински експертизи, както и 5,00  лева държавна такса, само в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на ОДМВР Пазарджик за събиране на присъдените разноски.

По изложените съображения, Панагюрският  районен  съд  постанови решението си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :