Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Панагюрище, 05.12.2018 год.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – Панагюрище, в публичното заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА ТАТАРЕВА

 

при секретаря Параскева Златанова, като разгледа докладваното от съдия Татарева АНД № 292/2018 год. по описа на Районен съд- Панагюрище, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е  по реда на чл.59 и  сл. от ЗАНН.

Образувано е по  жалба  на  И.И.Г. против НП 18-0310-000853 от 16.10.2018 на Началника на РУ Панагюрище, с което на основание чл. 53 ЗАНН и във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за 6 месеца.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП. Освен това се излага, че наложеното наказание е явно несправедливо. Излага се, че неправилно е посочено, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС по ул. „Ралчо Сапунджиев“ и е завил на дясно, като сочи, че всъщност е завил на ляво. Навеждат се доводи, че посоченото нарушение в наказателното постановление ограничават правото на защита на жалбоподателя и е основание за неговата отмяна. Сочи, че наложеното наказание не съответства на степента на нарушението. Моли се за отмяна на обжалваното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си, в хода по същество излага, че при удара се е изплашил много и заради това продължил. Моли за отмяна на наказателното постановление, евентуално за намаляване на наложеното наказание.

За АНО, редовно призован, не се явява представител.

Районният съд, като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъди доводите на страните и при съобразяване разпоредбите на чл.63 от ЗАНН прие за установено следното:

  Жалбоподателят Г. е санкционирана за това, че на 08.10.2018г в 12:40 часа  година в гр. Панагюрище, ул. „Ралчо Сапунджиев“  като водач на лек автомобил БМВ 320 Д с рег. № ********, като е реализирал ПТП с материални щети, описани в ППТП номер 1453496. Водачът не е спрял, за да установи какви са последиците от произшествието и напуска мястото на ПТП.

  Свидетел на гореописаното бил св. В.Н., а на място било установено от св. И.И.-***, който съставил АУАН № 1033 от 08.10.2018 година против жалбоподателя, а от там и на атакуваното НП. Последното било връчено лично на жалбоподателя на 24.10.2018 година, а жалбата против него била подадена чрез АНО на 25.10.2018г., т.е. в  срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е санкциониран при следната фактическа обстановка:

На 08.10.2018 г. жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил БМВ 320 Д с рег. № ********  в гр. Панагюрище, при десен завои по ул. „Богдан Овесянин“ посока ул. „Ралчо Сапунджиев“ изгубил контрол върху управлението на автомобила си в следствие на което ударил паркирания на ул. „Ралчо Сапунджиев“ автомобил и по този начин причинил материални щети. Жалбоподателят се изплашил от създалата се ситуация и напуснал мястото на ПТП, като се отправил към сервиз за отстраняване на щетите нанесени по неговия автомобил на предна лява страна.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателства - показанията на актосъставителя И. и на свидетеля очевидец Н., както и писмените доказателства, приети по делото.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, изрично посочва, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Не се спори, че въпросният акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспорването пред Районен съд- Панагюрище наказателно постановление, е съставен от компетентен за това административен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискваната от закона форма за валидност, при спазване на законоустановените изисквания относно процесуални правила, както и че той съдържа всички изискуеми реквизити, за да породи целените правни последици. Следователно актът за установяване на административно нарушение е редовно съставен и се ползва с формална доказателствена сила до установяване на противното. В тежест на жалбоподателя е да установи, че отразеното в акта за установяване на административно нарушение от фактическа страна не съответства на действително случилото се. Жалбоподателят обаче не навежда никакви доказателства в тази насока.

За да разгледа жалбата по същество, съдът взе предвид обстоятелството, че при издаване на НП, административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От събраните по делото писмени и гласни доказателства при всестранното, пълно и обективно изследване на фактите, предмет на доказване, чрез способите на административно-наказателното производство, се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил визираното в наказателното постановление и в АУАН административно нарушение. Видно от разпита на актосъставителя  изводите му относно механизма на настъпване на ПТП се основават върху показанията на свидетел Н.-  очевидец на нарушението и тези на въззивника, съпоставянето на автомобилите и протокола за ПТП, подписан от двамата водачи. Въз основа на показанията на свидетел Н. актосъставителят правилно приел, че след реализираното ПТП жалбоподателят напуснал мястото на произшествието.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени документи. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото. Правилно е отразено в НП, че ударът се е получил при завои на дясно, тъй като е безспорно по делото обстоятелството, че щетите по автомобила управляван от жалбоподателя са на предната лява част.

Нарушението е описано достатъчно пълно, точно и ясно, описани са обстоятелствата, при които същото е извършено, посочена е нарушената правна норма, същата кореспондира с приложената санкционна норма, поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя.

Съдът намира, че правилно АНО е приел, че въззивникът е извършил нарушение по  чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДП, като го е санкционирал по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

АНО е приел, че жалбоподателят, след като е причинил ПТП,  е напуснал местопроизшествието. Дадената от АНО квалификация е правилна и съответства на установената фактическа обстановка. Лицето е наказано за нарушение по  чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Цитираната разпоредба вменява задължение на водача на ППС, който е участник в ПТП да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Именно това деяние е описано в обстоятелствената част на НП, където АНО е описал извършеното нарушение. Наказаното лице е могло да разбере в какво се обвинява и да защити надлежно правата си, което е и сторил, видно от подадената жалба, на основание която е образувано настоящото производство.

От представените по делото писмени доказателства и свидетелски показания безспорно се установява, че жалбоподателят е допуснал нарушение на  чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като е напуснал местопроизшествието без да установи последиците от местопроизшествието. Административно-наказващият орган правилно е установил фактическата обстановка и обосновано е направил извода си за извършено нарушение. Съставеното НП отговаря на формалните изисквания на закона относно неговото съдържание.

Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДвП. Поради изложеното до тук, съдът намира, че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

Съгласно разпоредбата на чл. 27 ЗАНН при определяне на наказанието следва да се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, както и други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. За нарушаване на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т.1 ЗДвП е предвидено наказание глоба от 50 до 200 лева и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца. В конкретния случай, при определяне вида и размера на санкцията по чл.175 ал.1, т.1 от ЗДП – 200 лева глоба и 6 месец лишаване от правоуправление, наказващият орган не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания. И двете наложени кумулативни наказания са определени в размер на техния максимум посочен от закона. Видно обаче от справката за нарушение на водач, жалбоподателят до момента има извършени две нарушения по ЗДвП, по чл. 70, ал. 3 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което има съставени фишове. Освен това жалбоподателят доброволно е предал СУМПС, като признава извършеното нарушение от обективна страна и съжалява за стореното. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че на жалбоподателя следва да бъде наложено наказание лишаване от право да се управлява МПС по- близко до минимума предвиден в санкционната норма, като наказание в размер на 2 месеца би било съобразено със степента на обществена опасност на нарушението. По този начин ще  бъде отчетена в пълна мяра  личността, както и  степента на вина на нарушителя. С така наложените кумулативни наказания ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.

По изложените съображения Районен съд - Панагюрище в настоящия състав, на основание чл.63 от ЗАНН,

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0310-000853 от 16.10.2018 г. на Началника на РУ Панагюрище, с което на И.И.Г.., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, му е наложено наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от  6 (шест) месеца, като НАМАЛЯВА наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 (два) месеца, като ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останалата част.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд- Пазарджик.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: