Мотиви към присъда по НОХД № 314/2010 г. на Панагюрския районен съд

 

            Против подсъдимия А.И.Г. ***, Районна прокуратура Панагюрище е повдигнала обвинение за извършено от него престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.

            Въпросите свързани с времето, мястото и начина на осъществяване на деянието са подробно описани в обстоятелствената част и отразени в диспозитивната част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимия така, както е внесено за разглеждане. При определяне на наказанието счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 58а, ал.3, във връзка с чл.54, ал.1 от НК, с налагане на наказание пробация – за срок от 12 месеца, както и да му наложи наказание глоба в полза на Държавата.. На основание чл.343г от НК счита, че следва да се лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Подсъдимият се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение. Изразява съжаление за случилото се и моли съда да му наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Не оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съгласен е да не се събират доказателства.

Адвокат-пълномощникът на подсъдимия поддържа становище, че същият е виновен по повдигнатото обвинение. Не оспорва фактите и обстоятелствата, които са подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Моли съда да постанови присъда, като наложи на подсъдимия наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелствата, като с оглед разглеждането на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, счита, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия е пробация. Излага съображения относно лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС, като счита, че същото следва да бъде наложено за минимален срок.

            Делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК, при условията на съкратено съдебно следствие.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и като ги съобрази в съвкупност, прие за установено следното:

Подсъдимият А.И.Г. е правоспособен водач на моторно превозно средство  и притежава СУМПС,със срок на валидност до 05.09.2016 г.. Видно от приложеното по бързото производство справка за нарушител от региона от Сектор „Пътна полиция-КАТ" при ОДМВР,гр.Пловдив,като през последните пет години няма наложени административни наказания за нарушение разпоредбите на Закона за движението по пътищата. Същият е осъждан, видно от справка за съдимост № 534/25.11.2010 г.

На 23.11.2010 г. свид. Н.М. бил на работа като *** на “***” АД – Панагюрище на *** – площадка “Л”. Към 08,30 часа на площадката пристигнал подс. Г., като същият управлявал служебен автомобил “Тойто Хайлукс” С ДК № РА 49 0 5 ВК, собственост на ***– Панагюрище. Паркирал автомобила на около 30 метра от сградата на ***, след което слязъл от автомобила и отишъл при ***. Междувременно на площадката пристигнал автомобил марка “Ауди КУ 7” с ДК № СА 80 24 МВ, което спряло зад “Тойота”-та на дружеството. Около 09,30 часа подсъдимият Г. се качил на лекия автомобил и при предприета от него маневра на заден ход ударил леко “Ауди”-то в предната му дясна част. Свидетелят М. видял удара между двата автомобила, излязъл от КПП-то и отишъл на място. Подсъдимият Г. слязъл от автомобила, като първоначално разгледал пораженията по автомобилите, после се качил отново в “Тойота”-та и я преместил няколко метра напред. За случилото се били уведомени органите на Полицията в гр. Панагюрище.

На тази дата, свидетелят Н. бил дежурен по утвърден график в екип с полицай Д П, в състав на автопатрул при РУП Панагюрище с район на действие гр. Панагюрище. Двамата полицаи посетили местопроизшествието като установили, че щетите върху паркирания л.а. “Ауди” са незначителни. Подсъдимият Г бил изпробван за употреба на алкохол от полицай Н. с апарат “Алкотест “Дрегер  7410+” с фабр. № 0025, на който цифровата скала отчела 1,58 промила.

 На Г. бил издаден талон за медицинско изследване № 0324881, след което бил откаран във ФСМП – Панагюрище, където му била взета кръвна проба за химически анализ.

Във връзка с така установеното, Н. съставил два акта на Г. във връзка с така установеното нарушение.

Гореизложеното се потвърждава изцяло от показанията на свидетелите Н. и М..

От приложения на л. 10 по БП протокол за химическа експертиза, за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина на МБАЛ – Пловдив, с № 1149/25.11.2010 г. е видно, че кръвната проба на Г. е с наличие на етилов алкохол в количество 1,05 промила.

Видно от справка за съдимост № 534/25.11.2010 г. Г. е осъден по НОХД № 349/2008 г. с Присъда № 60/2008 г. на Районен съд – Панагюрище на наказание пробация за извършеното от него престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК. Присъдата е влязла в сила на 13.01.2009 г., а наказанието пробация е изтърпяно от 28.01.2009 г. до 28.12.2009 г.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава изцяло от признанието и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие, както и от приложените и приети писмени доказателства по делото по БП №  519/2010 г. на РУП – Панагюрище.

Управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал.1 от НК сочи на съставомерно деяние по смисъла на чл. 343б, ал.2 от НК.

От обективна страна е установено, че подсъдимият А.Г. на инкриминираната дата и час е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1,05 промила, установено по надлежен ред – чрез протокол за химическа експертиза, след като е имал влязла в сила присъда по чл.343б ал.1 от НК.

От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал.2 от НК – съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването на тези последици.

При индивидуализация на наказанието на подсъдимия, съдът определи наказанието при условията на чл.58а, ал.3 от НК, във връзка с чл.54 ал.1 от НК, във връзка с чл. 55 ал.1 т.2 б. “б” от НК  и във връзка с чл. 373 ал.2 от НПК, като му наложи наказание пробация. Като пробационни мерки, съдът определи тези по чл. 42а, ал.2 т.1 и т.2 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, двете за срок от по 12 месеца.

На основание чл.42б от НК, пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес, наложена на подсъдимия Г., следва да се изтърпява с периодичност два пъти седмично.

На основание чл. 343б, ал.2 от НК, подсъдимият Г. бе осъден да заплати глоба в полза на Държавата в размер на 150,00 лв. за извършеното от него деяние.

При определяне на пробационните мерки и техния срок бяха взети предвид степента на обществена опасност на деянието, която съдът отчете като висока, обстоятелството, че подсъдимият е осъждан за престъпление от този вид, сравнително невисоката концентрация на алкохол в кръвта, обстоятелството, че същият е извършил пътно-транспортно произшествие макар и леко, много добрите му характеристични данни, критичното отношение към извършеното деяние.

На основание чл. 343г, във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът лиши подсъдимия А.Г. от право да управлява моторно-превозно средство за срок от 12 месеца. За да постанови такъв размер на лишаването от право на подсъдимия, съдът прие като смекчаващите вината обстоятелства, признаването на вината от подсъдимия, критичното отношение към извършеното деяние, както и обстоятелството, че работи във фирма, като работата му е свързана с използването на транспортни средства и лишаването му от право да управлява МПС за по-голям срок, би се явило несъразмерно тежко, тъй като за такъв срок ще бъде лишен от правото да упражнява професията си.

Съдът прие, че така наложените по размер наказания на подсъдимия са справедливи и ще изиграят своята превъзпитаваща роля както за подсъдимия, така и за останалите членове на обществото. Именно с така определените по вид и размер наказания, съдът намери, че ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 от НК, както по отношение на специалната, така и по отношение на генералната превенция на закона.

Причината за извършване на деянието следва да се търси в ниската правна и гражданска култура на подсъдимия и неуважение на разпоредбите на ЗДвП.

На основание чл. 189 ал.3 от НПК, подсъдимият Г. бе осъден да заплати по сметка на ОДП – Пазарджик сумата 25,00 лв. – разноски за химическа експертиза.

 

По тези съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: