МОТИВИ  към присъда, постановена по НЧХД № 285/2010 г. на Панагюрския районен съд

 

 

Производството е образувано по тъжба на  Я.Д.Д. *** срещу подсъдимия С. ***, за това, че на 21.09.2010 година, около 20,00 ч., на ул. „Света гора” в гр. Стрелча, в съучастие с Г.С.С. и като извършител, чрез удар по главата с кофа на Я.Д.Д.,***, причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузни  рани на главата – теменната част на главата и в слепоочието в лявата област, в размер 2-3 см. и удар в тялото с дръжка на вила, в областта на лявата предмишница, с което й причинил болки и страдания, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, и за това, че Г.С.С., на 21.09.2010 година, около 20,00 ч., на ул. „Света гора” в гр. Стрелча, в съучастие със С.Г.С. и като извършител, чрез удари по главата с кофа и по тялото с вила, причинил на Я.Д.Д.,***, лека телесна повреда, изразяваща се в контузна рана на главата – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.

Приет е за съвместно разглеждане граждански иск за сумата 1000,00 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания от нея в резултат на нанесената й лека телесна повреда,  ведно със законната лихва върху сумата от датата на деянието–21.09.2010 г. до окончателното й изплащане – за престъплението по чл. 130 ал.1 от НК., срещу подсъдимия  С.Г.С..

Приет е за съвместно разглеждане граждански иск за сумата 1000,00 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания от нея в резултат на нанесената й лека телесна повреда,  ведно със законната лихва върху сумата от датата на деянието–21.09.2010 г. до окончателното й изплащане – за престъплението по чл. 130 ал.1 от НК, срещу подсъдимия  Г.С.С..

Тъжителката е конституирана в производството и като граждански ищец.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител и граждански ищец твърди, че по несъмнен начин по делото е установена фактическата обстановка, изложена в тъжбата. Твърди, че безспорно е установено от обективна и субективна страна описаното в тъжбата и извършено от подсъдимите престъпно деяние. От това, тъжителката претърпяла вреди. Моли съдът да признае подсъдимите за виновни по повдигнатите в тъжбата обвинения, като бъдат уважени и гражданските искове в пълния им предявен размер. Моли за съдебно-деловодните разноски.

Подсъдимият С.Г.С. се признава за виновен отчасти по повдигнатото обвинение. Дава обяснения в тази насока.

Подсъдимият Г.С.С. не се признава за виновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение. Твърди, че единствено е съдействал, за да предотврати престъплението от страна на баща му. Моли съда да го оправдае по повдигнатото частно обвинение. Твърди, че не е извършил престъплението посочено в тъжбата. Моли съда да го оправдае по повдигнатото обвинение. Моли съда да отхвърли предявения срещу него граждански иск, като недоказан.

Адвокат-пълномощникът на подсъдимите поддържа становище, че подсъдимите са действали при условията на неизбежна отбрана и моли съда да ги оправдае, тъй като безспорно е доказано по делото, че на посочената дата е възникнал скандал в гр. Стрелча, на ул. “Света гора” между тъжителката и подсъдимите, но че е извършено нападение от група приятели на тъжителката, която се е формирала под въздействието на пострадалата и те е следвало да реагират при настъпилия бой, тъй като на улицата се е намирало 3-годишното внуче на подс. С.Г.С., което е и син на подс. Г.С.С..

По отношение на предявените граждански искове твърди, че не е налице основанието за уважаване на исковете, тъй като не е налице непозволено увреждане. Алтернативно, моли съда да уважи иска за претърпени болки и страдания от страна на тъжителката по справедливост. Моли за съдебно-деловодните разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            На 21.09.2010 г. към 20,00 часа, тъжителката Д. помолила познатия й свид. К.К. да й зареди бутилката с газ. Докато го изчаквала да донесе бутилката, излязла пред дома си, на пътната врата, за да изпуши една цигара. През това време подсъдимите С.Г.С. и Г.С.С., които са баща и син и са съседи на тъжителката, сваляли нещо от каруцата си. Подсъдимият Г.С.С. казал на тъжителката “Ела, Янке, да видиш какво карам”, а тя му отговорила: “С боклук като вас не искам да се занимавам”. Тогава подсъдимият С.Г.С. й казал да не се занимава с тях и да си влезе вкъщи. В този момент афектиран от отговора й, подсъдимият Г.С. тръгнал към нея, за да я принуди да не ги обижда на висок глас. Тъжителката започнала да вика и да ги нагрубява още по-силно. Подсъдимите продължили да “замитат боклуците” пред тяхната къща, останали от разтоварването на каруцата и от коня. Като чул виковете на подсъдимата, свидетелят К.К., който се връщал с пълната газова бутилка на тъжителката Я.Д., влязъл в спор с двамата подсъдими като тръгнал срещу тях да се разправя и да налита на бой. Настанала суматоха и започнали да си разменят удари помежду си, като на свид. К.К. помагала и други хора, от ромската махала. В разправията била и тъжителката Я.  Д., която подсъдимият С.Г.С. ударил с кофа по главата и с дръжката на вилата си, с която се отбранявал, по тялото. Тъжителката паднала на земята, обляна в кръв. Пристигнали много хора от магазина на Михайлови, които ги разтървали. Някой се обадил на полицията и на повикването дошли полицай С.К. и полицай Б.Е.. Те задържали подсъдимите Г. и С. Спасови, които подписали предупредителен протокол да не се разправят с тъжителката. Била им наложена и санкция по Наредба № 1 на Общински съвет гр.Стрелча – глоба.

От претърпените неимуществени вреди, в резултат на нанесените удари, на тъжителката Я.Д.Д. й се наложило да пие успокоителни и антибиотици.

Посочената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена от свидетелските показания на свидетеля А Й Ч, свидетеля К. Л К и свид. П С С, които са били очевидци на случилото се, от медицинското удостоверение от 23.09.2010 г., приложено по делото, както и от Преписка № 13499/13.10.2010 г. на РУП - Панагюрище.

Съдът изцяло кредитира показанията на всички свидетели по отношение на нанесената лека телесна повреда спрямо Я.Д.Д. от подс. С.Г.С..

С оглед на така събраните доказателства, при обсъждане на въпросите по чл.301 от НПК, съдът прие че обвинението срещу подсъдимия С.Г.С. е доказано по безспорен и несъмнен начин, съгласно изискванията на чл.303, ал.2 от НПК, поради което бе признат  за виновен в извършването на обективните и субективните елементи на престъпния състав по чл. 130 ал.2 от НК, на който сочат описаните в тъжбата обстоятелства по случая /съгл.чл.81 от НПК/.

От обективна страна се установи, че на инкриминираната дата и час – 21.09.2010 г. около 20,00 часа, подс. С. ***, е нанесъл лека телесна повреда на тъжителката Я.Д.Д., извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в удар по главата с кофа, от която е получила контузни рани на главата, теменната част на главата и слепоочието в лявата област на тъжителката, както и е нанесъл удар в тялото с дръжка на вила, в областта на лявата предмишница, с което й е причинил болки и страдания без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130 ал.2 от НК.

От субективна страна, подсъдимият е действал при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, с целени и настъпили обществено-опасни последици.

Съдът, като изходи от характера на извършеното деяние, от неговата степен на обществена опасност, обстоятелствата, при които е извършено, степента на вина на подсъдимия, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 130 ал.2 от НК, съгласно която за престъплението, което е извършил подсъдимия С.Г.С., наказанието е лишаване от свобода за срок до 6 месеца или пробация, или глоба от 100,00 лв. до 300,00 лв. и като взе предвид обстоятелството, че подсъдимият С.Г.С. е с чисто съдебно минало и добрите му характеристични данни и няма причинени в резултат на престъплението имуществени вреди,  прие че е налице основанието на чл.78а от НК, предвид на което го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в полза на Държавата в размер на 1000,00 лв., за извършеното от него престъпление.

При определяне размера на административното наказание глоба съдът взе предвид имущественото състояние на дееца, положителните му характеристични данни.

Причините за извършване на деянието следва да се търсят в неспособността на подсъдимия да се въздържи в конкретния случай и неадекватната си реакция, независимо от обстоятелството, че е настанало меле, прераснало в побой между него и хората на тъжителката Я.Д..

С така определеното административно наказание, съдът прие, че целите на наказанието ще бъдат постигнати както по отношение на специалната превенция, така и по отношение на генералната превенция на закона.

По отношение на частното обвинение  по чл. 130 ал.2 от НК срещу подсъдимия Г.С.С.:

Съдът прие, с оглед на описаната фактическа обстановка и свидетелските показания на свидетелите, че същият не е извършил престъплението, в което е обвинен. Нещо повече, той по всякакъв начин се е старал, при настъпилата кавга прераснала  в меле между страните, да разтърве страните и да дръпне подсъдимия С.Г.С., който е негов баща. Не се установи от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, същият да е извършил действия като удари с ръце, с кофа или с вила срещу тъжителката Я.Д.Д.. За това, съдът призна подсъдимия за невиновен по повдигнатото му частно обвинение като го оправда.

    По отношение на предявения граждански иск за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 130 ал.2 от НК, предявен срещу подс. С.Г.С.:

     По делото по безспорен начин бе доказана основателността на претенцията за обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди на пострадалата Я.Д.Д. срещу подс. С.Г.С..

    Безспорно е установено по делото противоправното деяние, авторството му, причинената вреда, причинната връзка и вината на извършителя, поради което съдът намери, че са налице предпоставките по чл.45 от ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия. В конкретния случай подсъдимият е причинил на Я.Д.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в травматичните увреждания, описани по-горе. За тези травматични увреждания се е наложило на пострадалата да търпи болки и страдания, за които същата твърди, че е пиела лекарства – антибиотици и успокоителни за срок около 10 дни.

     От медицинското удостоверение, приложено по делото, безспорно се установи, че пострадалата получила контузна рана на главата и контузна рана на лявата ръка и е претърпяла болки и болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, които следва да бъдат възстановени

     Изхождайки от характера на причиненото увреждане и последиците за здравословното състояние на пострадалата, предвид липсата на данни за получени усложнения в здравословното й състояние, съдът намери, че справедливото обезщетение възлиза на 500,00 лв. Посоченият размер съответства на представите на съда за справедливо обезвъзмездяване на болките и страданията на гражданския ищец, причинени й от виновното и противоправно поведение на подсъдимия. Изхождайки от казаното и от принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД, съдът прие, че за репарирането им, сумата от 500,00 лв. се явява достатъчна, поради което уважи /при условията на чл.53 от ЗЗД/ до този размер предявения от Я.Д.Д. граждански иск.  За разликата до пълния му предявен размер от 1000,00 лв. гражданският иск бе отхвърлен като неоснователен.

 

По отношение на предявения граждански иск за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 130 ал.2 от НК, предявен срещу подс. Г.С.С.:

С признаването на подсъдимия Г.С.С. за невиновен по повдигнатото обвинение по чл. 130 ал.2 от НК и оправдаването на същия, съдът прие, че предявеният граждански иск за обезщетение за неимуществени вреди за сумата в размер на 1000,00 лв. се явява неоснователен и като такъв бе отхвърлен.

С оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимия С.Г.С. да заплати на тъжителката Я.Д.Д. сумата от 81,00 лв., представляващи сторени по делото разноски изчислени по компенсация.

Подсъдимият С.Г.С. бе осъден да заплати в полза на Районен съд – Панагюрище сумата 50,00 лв. – държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

 

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

                                                                      

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: