МОТИВИ

Към присъда по НОХД № 305/2010 г. на Панагюрския РС

 

            Против подсъдимия И.Л.Й. ***, Районна прокуратура Панагюрище е повдигнала обвинение за престъпление по чл. 293а от НК.

            Въпросите свързани с времето, мястото и начина на осъществяване на деянието са подробно описани в обстоятелствената част и отразени в диспозитивната част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимия така, както е внесено за разглеждане в съдебно заседание. При определяне на наказанието счита, че следва да се наложи наказание пробация на подсъдимия, с оглед обстоятелството, че делото се разглежда по реда на Глава ХХVІІ от НПК и подсъдимият признава фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, както и че се признава за виновен.

Подсъдимият се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение. Признава фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Изразява съжаление за случилото се. Счита, че деянието което е извършил е несъставомерно, предвид на което моли съда да го признае за невиновен по повдигнатото обвинение.

Процесуалният представител на подсъдимия, поддържа становище, че обвинението не е доказано по безспорен начин. Моли съда да постанови оправдателна присъда , тъй като се касае за несъставомерно деяние, което не представлява престъпление по текста по смисъла на чл. 292а от НК.

Делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и като ги съобрази в съвкупност, прие за установено следното:

Подсъдимият Й. ***. В момента е безработен. Видно от приложената на л.44 по делото характеристична справка, подс. Й.  е с положителни характеристични данни, няма криминалистична и съдебна регистрация и не се води на отчет в РУП Панагюрище. Ползва се в квартала, в който живее с добро име. Видно от приложената по делото Справка за съдимост, Й. има наложено административно наказание по чл. 78а от НК за престъпление по чл. 343б ал.1 от НК и му е наложена глоба в размер на 600 лева.

Свидетелят М живее също в град Панагюрище. Преди години той и Й. са били в приятелски отношения. През м. юни 2004г. , подс. Й. имал голяма нужда от пари и затова се обърнал за помощ към приятеля си М. Свидетелят М веднага се отзовал на молбата на Й. и на 21.06.2004 година предоставил на подс. Й. паричен заем в размер на 1500 лева. За целта двамата изготвили и подписали  Договор за паричен заем/л.34/. Според същия договор за паричен заем, подс. Й. се задължил да върне заема от 1500 лева в срок до 30.06.2004 година. На 30.06.2004г. М поканил Й. да върне взетата по договора сума от 1500 лева, но подс. Й. заявил, че в момента е в затруднено материално положение и ще върне парите по-късно в края на лятото, т.е. през м. Септември 2004г.

Впоследствие през м. септември 2004г. подс. Й. върнал на св. М сумата от 1200 лева и заявил, че остатъка от 300 лева ще издължи скоро и тогава св. М подписал разписка за получените 1200 лева , която разписка останала в подс. Й. като доказателство за плащането.

От тогава св. М непрекъснато подканял подс. Й. да се издължи и по останалата сума по договора за заем.Това продължило до лятото на 2010г. подс. Й. непрекъснато обещавал, че ще се издължи, но не го сторил докато против него не се образува настоящото наказателно производство.

Още през м. юни 2008г св. М след консултация с адвокат, подал молба до РС Панагюрище за издаване на заповед за изпълнение на осн. чл. 417 от ГПК. На това основание М се сдобил със заповед №16/11.06.2008г за изпълнение на парично задължение, въз основа на договора за паричен заем и изпълнителен лист от същата дата срещу И.Л.Й. ***. Подсъдимият Й. не обжалвал така постановената Заповед №16 влязла в законна сила на 11.06.2008г, както и издадения на името М Изпълнителен лист.

На 15.07.2008 година, св. М подал молба до съдия изпълнител при РС Панагюрище за образуване на изпълнително дело срещу И.Л.Й.. По тази молба е образувано изп.дело №53/2008г по описа на ДСИ при РС Панагюрище. По изпълнителното дело е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника. На това основание, по горното изп. Дело на подс. Й.  са изпращани няколко покани за доброволно изпълнение, но същия не реагирал на поканите. Взискателят отправил в писмен вид молба до ДСИ да изиска информация от ТД на НАП за наличие на декларирани доходи от страна на длъжника - подс. Й.. Едва, когато от ТД на НАП се получил отговор, че Й. има декларирани доходи за финансовата 2008г и 2009г., св. М се мотивирал да подаде Жалба до РП Панагюрище,  в която да сезира прокуратурата за престъпление по чл. 293а от НК извършено от подс. Й..*** проверка по Жалбата на М, по така образуваната преписка се приложиха всички необходими документи в т.ч. и тези събрани по изп. Дело№53/2008г.

От така събраните и приложени по делото данъчни декларации подадени на осн. чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009г е видно, че подс. Й. е декларирал доход сума от годишна данъчна основа в размер на 484.18 лева. От подаденото от подс. Й. приложение за доходи от други дейности  за 2009г./към същата Декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ-2009г/ е видно, че подсъдимият е декларирал и още една сума от 726.47 лева, като сума получена от други дейности. Към така цитираната данъчна декларация и приложението към нея, са приложени и служебни бележки 5 броя./л29-33/ .

Горната фактическа обстановка безспорно се установи от приложените по досъдебното производство № 389/2010 г. по описа на РУП – Панагюрище писмени доказателства, приети по делото, както и от свидетелските показания на свидетеля Л П М.

При така установеното от фактическа страна съдът прие, че деянието, което е извършил подсъдимия Й. не е съставомерно, съгласно разпоредбата на чл. 293а от НК.

Безспорно е установено, че той е осъден да изпълни парично задължение, но не с влязъл в сила съдебен акт. Издадена е заповед за изпълнение и е образувано изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист, издаден по тази заповед, която не е обжалвана от подсъдимия. Обективният признак на състава на престъплението по чл.293а от НК, обхваща само влезлите в сила осъдителни съдебни решения, постановени в исков процес, които освен, че са необжалваеми по силата на присъдено нещо, съдържат забрана за втори процес относно същия спор, имат обвързваща сила относно предмета на спора и се ползват с изпълнителна сила. Разпорежданията по чл. 410 и чл. 417 от ГПК – за издаване на изпълнителен лист не се ползват със силата на присъдено нещо, нито по отношение на изпълнителното право, нито по отношение на правото на иск.

Съдът прие, че фактическият състав на деянието, за което е обвинен подсъдимия, не съдържа от обективна и субективна страна признаците на чл. 293 а от НК, поради което същият бе оправдан по повдигнатото обвинение.

Следва да се отбележи, че само влезлите в сила осъдителни съдебни решения, постановени по исков процес, които освен, че са необжалваеми по силата на присъдено нещо, съдържат забрана за втори процес относно същия спор, имат обвързваща сила относно предмета на спора и се ползват с изпълнителна сила. Не може да се тълкува разширително съдържанието на понятието влязло в сила осъдително съдебно решение за парично задължение. Това е така, защото чл. 293а от НК, като норма на материалното наказателно право има санкционен характер и съгласно чл. 46 ал.3 от Закона за нормативните актове и следва да се тълкува ограничително.

Ето защо, наказателната отговорност на неизправния длъжник не може да се обосновава с разширяване на обхвата на разглеждания обективен признак по отношение на видовете съдебни решения. Щом като в случая, деянието на подсъдимия е несъставомерно поради отсъствие на решаващ признак от обективния състав на чл.293а от НК, липсва основание да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. В този смисъл е и решение № 615 от 14.01.2002г. на ВКС по Нак.д. № 578/2001 г., Второ нак.отделение.

По тези съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: