ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ ............... /01.11.2018 г., гр. Панагюрище

 

Районен съд – Панагюрище, в проведеното на първи ноември две хиляди и осемнадесета година закрито заседание,  в състав:

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

като разгледа докладваното от съдия Татарева частно наказателно дело  268 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на 243, ал. 4 и ал. 5 от НПК.

Подадена е жалба от Г.П.К. ***, чрез адв. Л.С., срещу постановление на Районна прокуратура Панагюрище за прекратяване на наказателното производство, което е издадено на 03.10.2018 г. от Районна прокуратура - Панагюрище по досъдебно производство № 223/2014 г. по описа на РУ на МВР Панагюрище и Прокурорска преписка № 429/2014 г. по описа на Районна прокуратура.

В жалбата се излага, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и необосновано. Посочва се, че неправилно наблюдаващият прокурор е стигнал до извода за липса на имуществена вреда, доколкото Б. се задължил да внесе по банкова сметка *** К. сумата в размер на 1800 лв. на няколко вноски. Освен това се навеждат твърдения, че неправилно и безкритично районният прокурор е дал вяра на показанията на Б.. В жалбата се излага собствен анализ на събрания до момента доказателствен материал. Посочва се, че събраните по делото доказателства сочат за установяването на всички обективни и съставомерни елементи на престъплението измама по чл. 209 НК, както и субективното отношение на лицата П. и Б.. Моли се да се отмени атакуванато постановление, с което е прекратено наказателното производство и делото да се върне на прокурора с даване на задължителни указания. 

Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 4 НПК ( въпреки отбелязването на РП Панагюрище, че същата е подадена на 12.11.2018 г. следва да се приеме, че това е техническа грешка, и правилната дата следва да е 12.10.2018г., доколкото жалбата е входирана в съда на 12.10.2018г., видно от отбелязанване върху съпроводително писмо, с което жалбата е изратена), от процесуално легитимирано лице – пострадал, срещу подлежащ на обжалване акт, постановен в досъдебното производство – постановление на наблюдаващия прокурор, с което е прекратено наказателното производство, поради което жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество същата е неоснователнал, поради следното:

От фактическа страна съдът намира следното:

Безспорни по делото са следните факти:

Г.К. от с. Бъта, разполага с ловен билет и ловувал с местна ловна дружинка. Същият притежавал две ловни кучета, като през м. септември 2013 г. св. К. решил да продаде едно от тях - собственото си куче на име „Чоки“, порода „Барак“, маркирано с №8064. Той споделил това свое намерение със св.  Н.П. ***, който му казал, че е по-добре да продаде кучето в Р. Гърция, тъй като ще вземем по-добра цена. За целта му предложил да го свърже със свои познат св. Т.Б., който работил в Гърция и можел да му помогне. В резултат на това К. се свързал по телефона с Косев, двамата разговаряли по телефона и се разбрали К. да предаде кучето на П., който пък щял да го предаде на Б.. Уговорката била, че Б. ще вземе кучето в Гърция където ще се изпробва за около 20 дни и ако бъде одобрено ще изпрати на К. парите получени като продажна цена, а ако кучето не бъде одобрено същото ще се върне на собственика му в България. К. поискал не по- малко от 1800 лв. за кучето си „Чоки“.

На 28.09.2013 г. св. К., заедно с приятелите си св. П. и св. В. закарали кучето „Чоки“ в дома на П., за да бъде продадено от Б. в Гърция, като св. К. задържал паспорта на кучето в себе си. При П. св. К. видял, че има друго куче – порода гонче, собственост на свидетел Н.Ч..

По- късно Т.Б. отишъл до дома на П. заедно с негов познат грък – д., взел двете кучета – „Чоки“ – барак и гонче.

След около месец след като св. К. оставил кучето при П., се свързал с П., за да разбере какво се случва с кучето му. П. отговорил, че не знае и трябва да разговаря с Б..

Спорни по делото са следните факти, които се установяват, от показанията на свидетеля Б. и които не се опровергават или подкрепят от други събрани по делото доказателства.

След като взели кучетата Б. и неговият спътник закарали същите в Гърция в обл. Ламия, като преминали през ГКПП „Кулата- Промахон“. В Гърция двете кучета били оставени за проба на местна ловна дружинка.

В показанията си Б. посочва, че при изпробването на кучетата, кучето гонче не издържало физически, поради което се намирало в овчарник в с. Ливадя, обл. Ламия, Гърция, а кучето барак се справяло добре, но гонело и домашни животни, поради което  удушило домашно магаре, за което гръцката ловна група трябвало да плати, като в замяна на това поискала кучето да остане при тях, докато не се заплатят разходите направени за магарето. Предвид това Б. не успял да продаде двете кучета, нито да ги върне на собствениците им в България. Б. се е задължил да заплати на К. сумата от 1800 лв. на части, за което представил доказателства за направен превод в размер на 100 лв.

В хода на образуваното досъдебно производство са разпитани свидетелите И. В. и П. П., които са присъствали при предаване на кучето „Чоки“ на П. и от показанията на които се установява горната фактическа обстановка. Разпитан е и свидетеля К., който в своите показания заявява, че е направил няколкратни опити да се свърже с Б. по телефона, като само един път разговарял с него около Коледа, в който разговор Б. обещал, че ще върне кучето на К. на 03.01.2014г.  Разпитан е и свидетелят Н.Ч., собственик на второто куче- порода гонче, който в показанията си посочва, че с П. се разбрал по телефона, че за това куче ще получи сумата от 500 евро, след като същото бъде продадено в Гърция.  Разпитан е и свидетеля С. А., който заявява, че бил собственик на ловно куче – лудогорско гонче, като същото оставил на П., с уговорка, че ще бъде продадено в Гърция, без да е конкретизирана продажна цена, като след продажбата е трябвало получената сума да бъде изпратена на А., което не се случило, не било върнато и кучето. Разпитани са П. и Б. в качеството им на свидетели, доколкото по делото липсват данни на същите да е повдигнато обвинение, макар досъдебното производство да е водено срещу тях. При разпита си П. заявява, че не  е поемал ангажимент за заплащане на никаква сума към К., както и че той само е свързал К. с Б.. В своите разпити Б. заявява, че за двете кучета барака и гончето не е взимал никакви пари. Съдът дава вяра на показанията на всички свидетели, тъй като показанията им са последователни и не се опровергават от събрания по делото доказателствен материал.

По делото е назначена ветеринарно медицинска оценъчна експертиза (л. 31 и сл. от досъдебното производство), от заключението на която се установява, че пазарната стойност на куче, мъжки екземпляр, ловна порода- барак, възраст 7г. и 3 месеца е в размер на 800 лв. Съдът дава вяра на експертизата назначена по досъдебното производство, доколкото същата е обективна, пълна и е даден обоснован отговор на всички поставени задачи.

С Постановление от 03.10.2018 г. на наблюдаващия прокурор К. Т., предмет на проверка по настоящото дело, наказателното производство е прекратено. Прокурорът е приел, че е в хода на досъдебното производство не са събрани достатъчно доказателства, от които следва да се направи основателно предположение за извършено престъпление от общ характер. Излага се, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извода, че Б. и П. са действали при пряк умисъл, като се излага, че липсва елемент на имуществена вреда за разпоредилият се адресат на измамата.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

На първо място следва да се посочи, че съдът не споделя изводите за липса на имуществено увреждане. Фактът, че е възстановена само част от сумата, с която К. твърди да е увреден, и е дадено обещания за възстановяване на останалата част, не води до изводи за липса на имотна вреда, самото обещание само по себе си не обезщетява причинената имуществена вреда и такава е налице докато не бъде изцяло възстановена. Освен това престъплението е довършено с акта на разпореждане и възстановяването на настъпилата вреда не би могла да заличи престъпния характер на деянието, а би било от значение за индивидуализацията на наказанието при евентуална осъдителна присъда или предпоставка за сключване на споразумение по см. на гл. 25 НПК.

За да е съставомерно от субективна страна деянието по чл. 209 НК е необходимо от доказателствата по делото да се установява, че извършителят е действал при пряк умисъл и користна цел. В този ред на мисли необходимо е да бъде установено по несъмнен начин, че деецът съзнава, че в следствие на неговото въздействие върху измамения у последния ще възникнат неправилни представи, в резултат на което измаменото лице ще извърши акт на имуществено разпореждане, в резултат на което лицето ще бъде увредена. Освен това както бе посочено е необходимо да е налице специална, користна цел, а именно цел за имуществено облагодетелстване, при наличието на ясно съзнание, че в резултат на това за другиго настъпва имотна вреда. За да е налице престъпния състав на измамата при наличието на граждански правоотношения, какъвто е настоящия скучай, доколкото по делото е имало устна уговорка /ненаименован договор за посредничество при продажба на кучетата/, е необходимо деецът изначално да няма намерение да изпълнява задължението си по договора (в този смисъл Решение № 728/2003г. на Първо наказателно отделение, ВКС).

От събраните по делото доказателства обаче не следва да се направи категоричен извод за наличието както на пряк умисъл, така и на користна цел. Напротив от доказателствата по делото се установява, че П. действително е предал двете кучета- барак и гонче на Б.. Освен това се установява, че същите са откарани в Гърция от Б., където Б. е пребивавал и ловувал от дълги години т.е. от събрания по делото доказателствен материал не може да се направи извод, че изначално Б. или П. не са имали намерение да изпълнят задължението си по договора, точно обратното изпълнение на част от поетите задължения сочат за намерение да се изпълни договора, като от доказателствата по делото се установява, че Б. поначало е имал възможност да изпълни поетите задължения, както и К. посочва Б. от дълги години живее в Гърция. Следва да се добави, че не може да се направи извод за умисъл у Б., на този етап няма механизъм за проверка на посочените от него факти при разпита, както поради отдалечеността във времето на деянието, така и поради общите показания, който дава, доколкото не може дори да бъде установено лицето от гръцки произход, с което той е взел кучетата от П., тъй като е известно само първото му име. Освен това следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за наличието на общ умисъл и обща користна цел в действията на  П. и Б., за да е възможно повдигане на обвинение спрямо двамата.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че за К. остава възможността да търси защита на накърнените си права по друг ред – гражданско правен, доколкото би могло да се касае за неизпълнение на един граждански договор или гражданско правна измама.

Ето защо съдът се солидаризира със становището на Районна прокуратура –Панагюрище, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за съставомерност на деянието от субективна страна, поради което постановление, с което наказателното производство е прекратено следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 03.10.2018 г. на Районна прокуратура- Панагюрище за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно производство № 310-ЗМ-223/2014 г. по описа на РУ Панагюрище,  прокурорска преписка № 429/2014 г. по описа на РП Панагюрище, образувано срещу Н.Г.П., с ЕГН -**********,*** и Т.Г.Б. ЕГН **********,*** за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.

Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок, от съобщаването му, пред Окръжен съд - Пазарджик.

                       

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: