Р Е Ш Е Н И Е № ……

 

гр.Панагюрище, 14.11.2018 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на 16.10.2018 г., в състав : районен съдия Снежана Стоянова, при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа АНД № 244/2018 год., за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „В.Х.“ АД, представлявано от изпълнителния директор Г.С.С., ЕИК: 175080698 против НП № 183/10.08.2018 г. на Министъра на земеделието, горите и храните, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.44, ал.2 и чл.41, ал.3 от Закона за опазване на земеделските  земи (ЗОЗЗ) и за нарушение на чл.2, ал.1 от същия закон на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева.

В жалбата се навеждат твърдения за материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, чиято отмяна се иска. Твърди се, че словесното описание на нарушението не съответства на приложената материалноправната разпоредба, при което жалбоподателят бил в невъзможност да разбере кое точно нарушение му се вменява.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител - юрисконсулт К., която поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното НП.

       За ответника по жалбата - АНО, се явява юрисконсулт К., който оспорва жалбата и пледира НП да бъде потвърдено.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и устни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:

Търговското  дружество „В.Х.“ АД е санкционирано  за това, че към 03.07.2018г. е унищожило хумусния пласт, като е извършило следното: складирало е скална маса в част от свой собствен имот № 031006 по КВС, землището на град Стрелча, с площ 3,774 дка, земеделска земя от осма категория и 25 бонитетен бал. Деянието било квалифицирано като нарушение на чл.2, ал.1 от ЗОЗЗ, съгласно която разпоредба земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели.

 

За извършеното  нарушение, което било установено от свидетелката Т.О. при извършена на 03.07.2018г. проверка, против жалбоподателя бил съставен  АУАН № 3 от 26.07.2018 година.

Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. С него пък била ангажирана отговорността на жалбоподателя за това, че е унищожил хумусния пласт в цитирания имот, като е складирал скална маса в част от него.

Наказателното постановление било връчено на нарушителя на 20.08.2018 г., а жалбата против НП била подадена чрез куриер на 27.08.2018 г.,  с оглед на което е процесуално допустима,  като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, легитимирано да предизвика въззивен контрол за законосъобразност на НП.

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява следното:

По повод постъпил сигнал в Министерството  на земеделието, горите и храните, препратен в ОД „Земеделие“ гр.Пазарджик, експерти от дирекцията, посетили земеделски имот в землището на гр.Стрелча, № 031006 по КВС, собственост на жалбоподателя. В хода на проверката било установено, че в част от имота, на квадратура около един декар, има струпана скална маса. Окомерно ( на око) комисията преценила, че на мястото на складираната скална маса хумусният пласт е нарушен, тъй като слоя почва не е премахнат. Комисията не предприела действия по установяване на обстоятелството кой е изсипал скалната маса. Счела,      че след като имотът е на жалбоподадателя, той е отговорен,  в качеството си на собственик.  Затова излязла със становище акт за използване на земеделската земя не по предназначение да бъде съставен на собственика на имота.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на свидетелката  Т.О., както и от събраните по делото писмени доказателства.   

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че  жалбата е основателна.

Нарушението не е доказано. Вярно е, че в случая отговорността на юридическото лице е обективна, безвиновна, но тя следва да се понесе от този субект, който е складирал скалната маса в земеделската земя. В чл.41, ал.3 във връзка с ал.1, т.4 от ЗОЗЗ се предвижда административнонаказателна отговорност за този ( физическо или юридическо лице), който унищожава хумусния пласт в земеделска земя, а не за този, който допуска този резултат в свой собствен имот. Св.О. добросъвестно потвърди, че комисията е констатирала струпването на скалната маса, но не е сметнала за необходимо да установи кой точно е извършил това забранено от закона  складиране в земеделска земя. Отделен е въпросът, че не е доказано и изпълнителното деяние предвид  легалното определение за хумусен пласт, дадено в т.21 от ДР на Закона за почвите, като слой от един или повече почвени хоризонти със съдържание на хумус, равно или по-голямо от 1 на сто ( или със съдържание на органичен въглерод, равно или по-голямо от 0,6 на сто), определен в средна проба през 10 см. 

Освен казаното горе съдът е солидарен със становището на процесуалния представител на въззивника, че е налице несъответствие между словесното описание на нарушението и приложената материалноправната разпоредба, при което жалбоподателят е затруднен да разбере кое точно нарушение му се вменява. От една страна се твърди нарушение на чл.2, ал.1 от ЗОЗЗ, т.е. използване на земеделска земя не за земеделски цели, а жалбоподателят се санкционира за унищожаване на хумусен пласт в земеделска земя. Несъмнено е,  че използването на земеделска земя извън основната цел не винаги има за резултат унищожаване на хумусния пласт.

По изложените съображения наказателното постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Ето защо и на основание  чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Панагюрският районен съд,

 

                                                        Р Е Ш И  :

 

       ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 183/10.08.2018 г. на Министъра на земеделието, горите и храните, с което на „В.Х.“ АД, представлявано от изпълнителния директор Г.С.С., ЕИК: 175080698,  на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.44, ал.2 и чл.41, ал.3 от Закона за опазване на земеделските  земи (ЗОЗЗ) и за нарушение на чл.2, ал.1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева, като незаконосъобразно.

 

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: