Р Е Ш Е Н И Е

                                         Гр.Панагюрище, 16.11.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАНАГЮРСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на  23.10.2018 година в състав: 

                                     

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА СТОЯНОВА

 

при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа докладваното от районен съдия  Снежана Стоянова  АНД 193/2018 г. по описа на Панагюрския  районен съд,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на  К.В.Д. ***, ЕГН: ********** против НП № 13-001113 от 20.06.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на основание  чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.413, ал.2 от КТ  и  за нарушение на чл.26, т.6 във връзка с чл.88, ал.1 и чл.89, т.1 от Наредба №2 за минималните изисквания на ЗБУТ, на жалбоподателя е наложена глоба в  размер на 1 100 (хиляда и сто) лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална  и  процесуална незаконосъобразност на НП, с оглед на което се иска неговата отмяна. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил нарушението, в което се обвинява. Не били налице фактическите основания, въз основа на които му било наложено наказанието. Не му ставало ясно за какво точно го наказват. Липсвало описание на конкретно извършеното нарушение, съответстващо на законовата разпоредба, която е нарушена виновно. Всичко това нарушавало правото на защита на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, чрез който поддържа жалбата. Иска отмяна на атакуваното НП на процесуално основание, като акцентира че не бил извършил нарушението по чл.26, т.6 от Наредба № 2 за минималните изисквания на ЗБУТ, тъй като бил уведомил незабавно прекия си ръководител за станалата злополука на строителната площадка.

         АНО – редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност.

Панагюрският районен съд съобрази становищата на страните, спазвайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

         Жалбоподателят е санкциониран за това, че в качеството си на  длъжностно лице по смисъла на §.1 , т.5 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда – технически ръководител към „ПИМО-СВ“ООД не е осъществил ефективен контрол относно спазването на здравословни и  безопасни условия на труд, при извършване на строително-монтажни дейности на скеле. Това обстоятелство било установено след извършена по сигнал на 05.04.2018 г. от служители на Д „ИТ” гр.Пазарджик  проверка на строителен обект, находящ се на територията на „Асарел-Медет“ АД, гр.Панагюрище. Сигналът бил подаден на тел.112 и в същия се съобщавало за инцидент – паднало скеле на обекта с  пострадали работници. В хода на проверката св.В.Д. - главен инспектор при ДИТ Пазарджик установил паднало строително скеле. На място се намирал жалбоподателят, който бил технически ръководител на обекта. Той съобщил за трима пострадали работници, които били откарани в болнично заведение в град Панагюрище. Били паднали от скелето по време на работа. Св. Д. установил, че скелето е било монтирано един месец преди инцидента. Установил също така, че местата (направените отвори), на които скелето било захванато за фасадата на обекта били със замазка. Самата замазка била почти засъхнала, което сочело че анкерните болтове били премахнати от фасадата на сградата не по-рано от предходния ден.  При така установеното за св. Д. не останало съмнение, че скелето не е било добре укрепено, поради което съставил акт на жалбоподателя, с който му вменил нарушение за това, че не е осъществил ефективен контрол относно спазването на здравословни и безопасни условия на труда при извършване на строително-монтажни дейности на скеле.

Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. То било връчено на жалбоподателя на 09.07.2018 г., а жалбата против НП  била подадена от същото лице чрез наказващия орган на 11.07.2018 год. и следователно е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима.

В хода на съдебното следствие като свидетели са разпитани пострадалите работници З.А., М.А. и А.Р., от чиито показания се установява следното:

Към 05.04.2018 г. свидетелите работили на строителен обект  на територията на „Асарел-Медет“ АД, гр.Панагюрище, като общи работници, на скеле. Изпълнител на строително-монтажните дейности било търговското дружество „ПИМО-СВ“ ООД, а за технически ръководител бил назначен жалбоподателя. Той редовно провеждал инструктаж на работниците. Предупреждавал ги, че не трябва да стъпват заедно на една дъска (талпа). Въпреки това, на датата на инцидента свидетелите Зл.А., М.А. и Р.,  по време на работа на скелето, свързана с подготовка за шпакловка, застанали на една дъска. Същата натежала и се счупила. В инстинкта си за самосъхранение, свидетелите се подпряли на стената с двете си ръце, при което  скелето се разглобило и свидетелите паднали. Вследствие на падането получили травми. Свидетелите са единодушни, че непосредствено преди инцидента жалбоподателят ги бил видял, че са на една дъска, като ги предупредил да бъдат внимателни. Не им указал обаче да се преместят.

         Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от  събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя  - св.Д., от показаниятга на свидетелите Н.Г., частично от показанията на свидетелите Зл.А., М.А. и Р.. Съдът не дава вяра на показанията на последните трима свидетели в частта, в която твърдят, че непосредствено преди инцидента скелето било захванато за фасадата с анкерни болотове, макар и спойката да не била здрава поради наличния стиропор след бетона. В тази част показанията на свидетелите се намират в драстично противоречие с показанията на св.Д., който твърди за наличието на засъхнала замазка на местата, на които скелето било захванато за фасадата. Съдът вярва на св.Д., тъй като същият за разлика от обезщетените от работодателя свидетели Зл.А., М.А. и Р., няма никакъв личен мотив да изопачава истината. Освен това св.Гергов също установява, че когато отишъл на място половин час след инцидента, е нямало анкерни болтове, т.е. скелето е било освободено от фасадата на сградата, без да се направят допълнителни подпори. 

         Обстоятелството, че непосредствено преди инцидента жалбоподателят се е намирал на строителната площадка следва от всички доказателства по делото, от което съдът прави извода, че няма как жалбоподателят да не е видял, че скелето не е било свързано (анкерирано) към сградата.

         С оглед възприетата фактическа обстановка за съда е несъмнено, че жалбоподателят като технически ръководител към „ПИМО-СВ“ООД не е осъществил ефективен контрол относно спазването на здравословни и  безопасни условия на труда, при извършване на строително-монтажни дейности на скеле, в какъвто смисъл е словесното описание на вмененото му нарушение. Това словесно описание съответства в пълна степен на посочените като цифров израз разпоредби на чл.88, ал.1 и чл.89, т.1 от Наредба №2 за минималните изисквания на ЗБУТ. Съгласно чл. 88, ал. 1 от цитираната наредба, състоянието на скелетата се проверява от техническия ръководител непосредствено преди тяхната експлоатация и редовно през определени от строителя интервали, а съгласно чл. 89, т. 1 – не се допуска използване на скелета, които не са укрепени (анкерирани) към сградата или съоръжението. Вярно е, че доказателствата по делото сочат на категоричния извод, че жалбоподателят не е осъществил нарушението на чл. 26, т. 6 от наредбата, тъй като е уведомил незабавно прекия си ръководител – св. Гергов за станалия инцидент, но същественото в случая, е че това не е единственото вменено нарушение. Останалите са факт и те в пълна степен съответстват на словесното описание на нарушението. Има изобилна съдебна практика, съгласно която при разминаване  на словесното описание на нарушението и посочените като цифров израз разпоредби, приоритет  се дава на словесното описание. В този смисъл, съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е нарушено.

         Ето защо, съдът намира, че наказателното постановление по същество следва да бъде потвърдено и да бъде отменено единствено в частта за нарушението на чл. 26, т. 6 от Наредбата.

Съдът счита, че при определяне размера на глобата АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за нейната  индивидуализация.  

Правилно е била определена  санкция в размер от 1 100 лева,  т.е. при очевиден превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, тъй като нарушението е извършено за първи път. Взето е предвид и последващото отношение на техническия ръководител, т.е. на жалбоподателя към здравето на пострадалите работници.

Панагюрският  районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

 

                                               Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  НП № 13-001113 от 20.06.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на К.В.Д. ***, ЕГН: **********, на основание  чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.413, ал.2 от КТ  и  за нарушение на чл.88, ал.1 и чл.89, т.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания на ЗБУТ, на жалбоподателя е наложена глоба в  размер на 1 100,00 (хиляда и сто) лева, като законосъобразно,  като го отменя единствено в частта за нарушението на чл.26, т.6 от Наредбата.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: