Р Е Ш Е Н И Е № ……

                                          гр.Панагюрище,28.11.2016 год.

 

   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно заседание на 01.11.2016год.,в състав:районен съдия Снежана С.,при секретаря Н.С., като разгледа АНД №183/2016 год.,за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н.А.Б. ***

с ЕГН: ********** против НП № 9/04.07.2016г.  на Началника на РУ – Панагюрище, с което на основание чл. 53, ал.1 от ЗАНН и чл. 258, ал.1 от ЗМВР и за нарушение на чл. 264, ал.2 от ЗМВР, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500,00 лв.

Релевираните в подадената  жалба оплаквания се свеждат до твърдения за нарушаване на материалния закон. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение. В защитата по същество се излагат допълнителни съображения за допуснати  съществени процесуални  нарушения в хода на административното наказване.

         В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител – адвокат Д, чрез който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното НП.

         За ответника по жалбата-АНО,редовно призован,не се явява представител.

Районният съд провери основателността на жалбата,след като съобрази становищата на страните,съобразявайки закона,по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:

Жалбоподателят  е санкциониран за това, че на 24.06.2016 год., около 22,50 часа в град Стрелча на бул. „Руски“ до моста на река Луда Яна, противозаконно е пречел на орган на МВР да изпълнява функциите си и за това, че е нарушил физическата неприкосновеност на служител на МВР, изразяваща се в посягане и задържане за униформата на служителя мл. инсп. П П.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 24.06.2016 г. свидетелят Л.Л. ***, заедно с колегата си П П в изпълнение на служебните си задължения патрулирали в централната част на гр. Стрелча. Около 22,50 часа на бул. „Руски“ до моста на река Луда Яна те забелязали свидетелката Г.К. и 17-годишния й син – свидетеля А.Б.. Последният бил легнал на земята, а свидетелката К. се опитвала да го вдигне. Свидетелят Л. и полицай П П спрели автомобила и отишли до свидетелите Г.К. и А.Б.. Те установили, че свидетелят А.Б. е в нетрезво състояние. Свидетелката К. ги помолила да й окажат съдействие, като ги откарат до дома им. Тогава свидетелят Л. и полицай Петров започнали да приканват свидетеля А.Б. да стане от земята. В този момент пристигнал жалбоподателят, който бил бивш съпруг на свид. К. и баща на свидетеля А.Б.. В момента на пристигането си жалбоподателят започнал да се държи агресивно към полицаите, приближил полицай Петров и започнал да го дърпа за ризата. Това наложило поставянето на белезници. Тъй като жалбоподателят се съпротивлявал, полицаите употребили сила за да му поставят белезници. След това те откарали жалбоподателя в сградата на РУ Панагюрище и го задържали. Свидетелят Л. съставил против жалбоподателя АУАН № 10 от 24.06.2016 г. с фабричен № 213250, серия Р (лист 28 в делото), с който му вменил нарушение по чл. 72, ал.1, т.2 от ЗМВР, което описал словесно по следния начин:  „На 24.06.2016 г. около 22,50 часа в гр. Стрелча на бул. „Руски“ до моста на река Луда Яна след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба, а именно – при оказване на съдействие на Г.Т.К. с ЕГН ********** , същият се държи арогантно и агресивно като дърпа мл. инсп. П П за ръцете и униформата“. Този акт, който бил предявен на жалбоподателя, послужил за издаване на заповед за задържане. Жалбоподателят престоял в ареста до 02,00 часа на следващия ден, когато бил освободен поради  „отпаднала необходимост“.

Известно време след издаването на АУАН № 10 от 24.06.2016 г. с фабричен № 213250, серия Р, началникът на свид. Л. установил, че вмененото с акта нарушение е неправилно. По този повод свидетелят Л. написал докладна записка, в която посочил че е сгрешил текста от ЗМВР по невнимание. След това свидетелят Л. съставил нов акт срещу жалбоподателя, отново под № 10 и от дата 24.06.2016 г. с фабр. № 366476, серия Г, с който му вменил нарушение по чл. 264, ал.2 от ЗМВР, описано словесно по следния начин: „На 24.06.2016 г. около 22,50 часа в гр. Стрелча на бул. „Руски“ до моста на река Луда Яна лицето противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си и нарушава физическата неприкосновеност на служител на МВР, изразяваща се в посягане и дърпане за униформата на служителя мл.инсп. П П“. Именно въз основа на този акт било издадено атакуваното в настоящото производство наказателно постановление. Съставеният на датата на извършване на нарушението първи акт  останал „висящ“. Той бил окомплектован със заповедта за задържане на лицето като документ, послужил като основание за това.

От показанията на свид. Л.Л., които съдът цени като достоверни се установява, че вторият по време акт не е написан на посочената в него дата, а около две седмици по-късно. От докладната записка на стр.27 в делото се установява, че този акт е съставен най-рано на 19.07.2016 г., тъй като документът е входиран на тази дата. Наказателното постановление е от дата 04.07.2016 г., което означава че актът,  послужил за неговото издаване е издаден по-късно. Така установеното процесуално нарушение представлява грубо нарушаване на процедурата по административното наказване и представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Това е така, тъй като с издаването на втория по време акт, носещ невярна дата на издаването и на неговото предявяване на жалбоподателя, на последния фактически  е била  отнета възможността за възражения, тъй като санкциониращия акт – наказателното постановление вече е бил съставен.

Изложените съображения налагат отмяна на обжалваното  НП,без да се разглежда въпроса по същество.

Независимо от отмяната на НП, не може да бъде удовлетворено искането на пълномощника на жалбоподателя, направено в хода по същество, за присъждане на сторените съдебно деловодни разноски в размер на 150 лв., платен адвокатски хонорар. Това е така, защото според нормата на чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени съдопроизводствени правила се прилагат разпоредбите на НПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.189 – чл.190 от НПК. В нормата на чл.190 ал.1 от НПК е предвидено, че когато подсъдимият бъде оправдан, разноските остават за сметка на държавата. Казано с други думи, разноските които подсъдимият е направил във връзка със защитата си не му се присъждат. Той обаче има право да иска да му бъдат присъдени в отделно исково производство по реда на ЗОДОВ.  Пренесено на плоскостта на административно наказателното производство това означава, че разноските, които жалбоподателят е направил след отмяна на НП  не  могат  да му се присъдят, а той има също правото да ги претендира по реда на ЗОДОВ. Освен казаното до тук начина на разпределение на разноски по АНД е уреден и със задължителното за съдилищата ТР № 3 от 08.04.1985г. по н.д. № 98/84г. на ОСНК на ВС на Р България и ТР № 2 от 03.06.2009г. по т.д. № 7/2008г. на ОСК на ВАС на Р България.

По изложените съображения и на основание  чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Панагюрският районен съд

                                                           Р Е Ш И  :

 

       ОТМЕНЯВА НП № 9 от 04.07.2016г.  на Началника на Районно управление – Панагюрище, с което на Н.А.Б. ***, с ЕГН **********, на основание чл. чл. 53, ал.1 от ЗАНН и чл. 258, ал.1 от ЗМВР и за нарушение на чл. 264, ал.2 от ЗМВР, е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева, като незаконосъобразно.

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: