АНД № 254/2018 год.

МОТИВИ:

Обвинението е по чл.343, ал.1, б."б" във вр. с чл.342, ал.1 от НК във вр.с чл.5, ал.1,т.1 във връзка с чл.8, ал.1,   чл.16, ал.1, т.1 и  чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП против обв. А.П.М. *** за това, че на 29.06.2018 г.  на път II-37, км 87+582, посока от с. Баня към гр. Панагюрище, при управление на МПС- лек автомобил „Фолксваген Венто” с рег. № ********, собственост на А. Х. М. *** е нарушил правилата за движение по пътищата, както следва:  Чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП  „с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”, Чл. 8. (1) от ЗДвП „ Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго”, Чл. 16. (1), т.1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“, Чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП:Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението,  в резултат на което е настъпило ПТП –навлизане в лентата за насрещно движение и удар в насрещно движещия се лек автомобил „Хонда Сивик“ с ДК№ **********, като с това си деяние е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на возещата се в лек автомобил  „Хонда Сивик“ с ДК№ ********** Д.С.Г. ***,  изразяваща се в счупване на дисталния (краен) радиус (лъчева кост) на дясната предмишница, причинило й трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник.

Производството пред първата инстанция е по реда на Гл. ХХVІІІ от НПК.

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура –Панагюрище поддържа изцяло повдигнатото обвинение. Излага подробни съображения по същество. Пледира за приложението на чл.78А, ал.1 и ал. 4 от НК.

          Обвиняемият, редовно призован, се явява в съдебно заседание лично и с упълномощен защитник, чрез който пледира  да бъде освободен от наказателна отговорност за вмененото му деяние, като му бъде наложено минимално наказание.

Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл. 301 от НПК, прие за установено следното:

Обв. А.М. притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, категории „М, В” от 16.03.2018 г., като е правоспособен водач на МПС. До инкриминираната дата обвиняемият е санкциониран един път по административен ред за нарушения на правилата за движение по пътищата.

На 29.06.2018 г.  около 13,00 часа свидетелят П.К.пътувал  с личния си автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ********** в посока от гр.Панагюрище към с.Бъта. В автомобила се возела пострадалата свидетелка Д.Г., която била седнала на пасажерско място, а св.К.управлявал автомобила. Свидетелят К.се движел със скорост от около 60 км. в час, тъй като пътната настилка била мокра. Наближавайки  местността „Св. Никола“  на път II-37, км 87+582,  свидетелят К.навлязъл в ляв завой, като се  движел в своята пътна лента. В същото време в завоя срещу него в посока към гр. Панагюрище се движел лек автомобил „Фолксваген Венто” с рег. № ********, управляван от обв.А.М., който внезапно  навлязъл в пътната лента на св.К, като ударил автомобила му  в предната лява част. Свидетеля К.реагирал, като успял да навие волана на автомобила  максимално на дясно, за да се опита да избегне удара,  но въпреки това настъпил удар между двата автомобила.След удара лекият автомобил, управляван от св.К.спрял в лентата за движение посока град Пазарджик, а управляваният от обв.М. автомобил се завъртял напречно на пътя и се спрял в дясното платно посока гр.Панагюрище.Свидетелят  С. М. , който се возел в автомобила на обв.М. веднага слязъл и отишъл при другия автомобил, за да провери в какво състояние се намират водача и пътниците. Пострадалата св.Г. поискала от свидетеля М. да се обади на телефон 112, тъй като изпитвала болки в ръката. Св.М. се обадил на телефон 112 и съобщил за пътния инцидент. На място пристигнала линейка и полицейски автомобил. Свидетелите К.и Г. били откарани с линейката в МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД Панагюрище, където били хоспитализирани.

Видно от заключението на изготвената по делото СМЕ на свидетелката Д.Г. вследствие на възникналото пътно-транспортно произшествие същата е получила следните травматични увреждания - счупване на дисталния (краен) радиус (лъчева кост) на дясната предмишница , наложило имобилизация и причинило на същата  трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник  по смисъла на чл.129, ал.2 от НК за около 2,5 - 3 месеца от датата на травмата. Контузията на главата със сътресение на мозъка, протекло със степенно разстройство на съзнанието –зашеметяване, обърканост, сънливост , но не с пълна загуба на съзнанието е причинило на св.Г. временно разстройство на здравето, неопасно за живота , т.е. лека телесна повреда по чл.130, ал.1от НК. Останалите травматични увреждания са й причинили болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.

Видно от приложената по делото СМЕ на свидетеля П.К.са причинени леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 и ал.2 от НК.

По делото е назначена автотехническа експертиза. От заключението на същата е видно, че причината за настъпилото пътнотранспортно произшествие е  навлизане на лек автомобил „Фолксваген Венто” с рег.№ ********, управляван от обв.А.М. в насрещната лента за движение вследствие на загуба на управление на същия поради  движение със скорост по-голяма от критичната на странично хлъзгане –занасяне.

От приложената по делото справка за съдимост на обвиняемия се установява, че същият не е осъждан.

          Така описаната фактическа обстановка, съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите П.К, Д.Г. и С. М., които съдът цени при условията на чл. 378, ал. 2 от НПК, а също така и от заключенията на съдебно-медицинските експертизи и автотехническата експертиза, както и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК. Доказателствата са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна, обвиняемият А.М. е осъществил признаците на престъпния състав на чл. 343, ал.1, б. „б“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка счл.20, ал.2 отЗДв.П, тъй като на 29.06.2018 г. на републикански път ІІ-37, км 87+582 в посока от с. Баня към гр. Панагюрище, при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № **********, е нарушил правилото за движение по пътищата, регламентирано в чл. 20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, в резултат на което е причинил ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „Хонда Сивик“ с ДК № **********, като е навлязъл  в лентата за насрещно движение, като с това си деяние е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Д.С.Г. *** с ЕГН **********, изразяваща се в счупване на дисталния (краен) радиус (лъчева кост) на дясната предмищница, довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, които са й причинили трайно затрудняване на движенията на снагата.

Съдът намира, че причина за  настъпилото ПТП е неспазването от страна на обвиняемия на правилото от ЗДв.П, регламентирано в чл. 20, ал.2 от ЗДв.П., повеляващо водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, както и със състоянието на пътя. Нарушаването именно на това  правило е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Ето защо съдът призна обв. А.М. за виновен в нарушаването само на това правило от Закона за движение по пътищата. Съдът намира, че правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.5, ал.1,т.1 , чл.8, ал.1,   чл.16, ал.1,  т.1 и  чл.20, ал.1 от ЗДвП не са в пряка причинна връзка с настъпилия престъпен резултат, поради което призна обвиняемия А.М. за невиновен в нарушаването им.

Авторството на деянието, както и другите обстоятелства по времето, мястото и начина на извършване, се доказват по един несъмнен и безспорен начин. Обвиняемият не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да  предвиди, че избраната скорост на движение при хлъзгав  път ще доведе до загуба на контрол над управлявания от него автомобил, при което следва да се приеме, че е извършил престъплението по непредпазливост, под формата на небрежност по смисъла на чл.11, ал. 3 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 36 от НК – относно целите на наказанието и тези на чл. 54 и следващите от НК – относно неговата индивидуализация.

За да определи вида и размера на наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, предвид обстоятелството, че телесните повреди, причинени в резултат на пътно-транспортни произшествия заемат относително голям дял сред ръста на престъпността в страната, включително и в съдебния район на гр. Панагюрище. Конкретно извършеното деяние се характеризира с невисока степен на обществена опасност, като се има предвид естеството на допуснатото нарушение.

Обв. А.М. е личност с ниска степен на обществена опасност, доколкото не е осъждан, не е криминално проявен, положително охарактеризиран като гражданин в обществото. Предишното му нарушение по Закона за движение по пътищата не го охарактеризира негативно като водач на МПС, тъй като е за нарушение с ниска степен на обществена опасност, видно и от размера на наложената глоба.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в недостатъчно задълбоченото съблюдаване на установения в страната правов ред и преди всичко на правилата за движение по пътищата, гарантиращи безопасността на участниците в движението.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало и добрите характеристични данни за обвиняемия. Отегчаващи обстоятелства не се установиха.

          Като съобрази обстоятелството, че обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, раздел IV от общата част на НК, както и че за извършеното от същия по непредпазливост престъпление се предвижда като най-тежко наказание лишаване от свобода до три години, като отчете и това, че от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, то е недвусмислено, че спрямо обвиняемия  следва да се приложи разпоредбата на чл. 78А, ал. 1 от НК , т.к. са налице материално-правните предпоставки за това.

          С оглед на изложеното и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът освободи от наказателна отговорност обв. А.М. за извършеното от него престъпление и му наложи административно наказание „глоба” в  минимално предвидения в закона размер от 1 000 (хиляда) лева,  платима по бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Панагюрище.

При определяне размера на глобата, съдът отчете наличните смекчаващи отговорността обстоятелства и съобрази семейното, материалното и имотно състояние на обвиняемия, а също и степента на вината му. Съдът даде превес на обстоятелствата от значение за индивидуализация на наказанието, свързани с дееца.

На основание чл. 78а, ал. 4 от НК, във връзка с чл. 343г от НК съдът прие, че обв. А.М. следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 7  (седем) месеца. При определяне размера и на това наказание съдът отчете отново наличните индивидуализиращи отговорността обстоятелства според относителната тежест на всяко едно от тях.

С оглед изхода на делото и признаването на обвиняемия  за виновен  в престъплението и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, същият бе осъден да заплати в полза на ОДМВР гр. Пазарджик сумата от 526,32 лева, представляваща разноски за експертизи в досъдебното производство, както и по сметка на РС – Панагюрище 10 лева държавна такса само в случай на служебно издаване  на изпълнителен лист в полза на ОДМВР и на съда за събиране на наложеното наказание глоба и на присъдените разноски.

Относно веществените доказателства съдът разпореди следното:

 лек автомобил марка „Хонда” модел „Сивик“ с рег. № **********, намиращ се на съхранение в двора на РУ – Панагюрище, да се върне  на собственика му П.Т.К., а лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Венто“ с рег. № **********, намиращ се на съхранение в двора на РУ – Панагюрище, да се върне на собственика му А. Х. М..

По изложените съображения, Панагюрският районен съд постанови решението си.

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: