НОХД № 197/2017 год.

МОТИВИ:

Обвинението е против подс. Р.К.Р. с ЕГН: ********** за престъпление по чл. 183, ал.4 във връзка с ал.1 от НК, а именно за това, че това, че в гр. Панагюрище, след като е осъден с Решение от 09.12.2003 г. по гражданско дело № 197/2003 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, влязло в сила на 03.01.2004 г. да издържа свой низходящ – сина си З.Р.Р., към момента на 19 години, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно за периода от 03.01.2004 г. до месец октомври 2016 г. включително, или 154 (сто петдесет и четири) месечни вноски от по 40,00 лв. всяка, или общо в размер на 6 160,00 лв., като е извършил деянието при условията на повторност – след като е осъден за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 от НК с Присъда № 377/20.10.2015 г. по НОХД № 3537/2015 г. по описа на Районен съд – Варна, влязла в сила на 05.11.2015 г.

Производството пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVII от НПК.

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура - гр. Панагюрище поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда и налагане на подсъдимия  на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, след редуцирането му с една трета, което да бъде търпяно при първоначален строг режим, както и обществено порицание.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със служебно назначен защитник, признава се за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях.

Подсъдимият и защитникът му пледират за минимално наказание.

Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл. 301 от НПК, прие за установено следното:

През 1997 г. подсъдимият Р.К. и свид. Р.И. сключили граждански брак, от който на *** г. им се родило детето З.Р.Р.. През 2003 г. подсъдимият и свид. И. се разделили. След фактическата им раздяла, подсъдимият отказал да полага грижи за детето, като издръжката на последното се осигурявала единствено от свид. И.. По този повод св. И.  подала искова молба срещу подсъдимия за развод. С иска за развод свид. И. съединила и небрачни искове за упражняването на родителските права и за издръжката на детето З.. Било образувано гражданско дело № 197/2003 г., приключило с решение, по силата на което подсъдимият Р.Р. бил осъден да заплаща на детето си З. месечна издръжка в размер на 40 лв. Съдебният акт влязъл в сила на 03.01.2004 г.

От влизане в сила на съдебния акт до м. октомври 2016 г. подсъдимият Р. не заплатил нито една месечна вноска за издръжка на детето си З.. Освен това,  той бил осъден с присъда, постановена по НОХД № 3537/2015 г. по описа на РС – Варна, влязла в сила на 05.11.2015 г. за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК   за неплащане на издръжка на друго свое дете – Д. Р.Р..

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт  и събраните в досъдебната фаза доказателства, които напълно подкрепят самопризнанието: показанията на свидетелите Р.И. и З.Р. и писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

Съдът дава пълна вяра на събраните гласни доказателства, които синхронизират напълно със събраните писмени доказателства, като взаимно се допълват, подкрепят направените самопризнания и очертават по категоричен начин на гореописаната фактическа обстановка.

          При така възприетата фактическа обстановка съдът приема за безспорно установено, че подс. Р.Р. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 183 ал.4 във връзка с ал.1 от НК, тъй като в гр. Панагюрище, след като е осъден с Решение от 09.12.2003 г. по гражданско дело № 197/2003 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, влязло в сила на 03.01.2004 г. да издържа свой низходящ – сина си З.Р.Р., към момента на 19 години, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно за периода от 03.01.2004 г. до месец октомври 2016 г. включително, или 154 (сто петдесет и четири) месечни вноски от по 40,00 лв. всяка, или общо в размер на 6 160,00 лв., като е извършил деянието при условията на повторност – след като е осъден за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 от НК с Присъда № 377/20.10.2015 г. по НОХД № 3537/2015 г. по описа на Районен съд – Варна, влязла в сила на 05.11.2015 г.

          Престъплението е извършено в град Панагюрище, тъй като задължението за издръжка е носимо задължение.

          Авторството на деянието и другите обстоятелства по времето и мястото на извършване се доказват по един несъмнен начин. Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи на състава на престъплението - съзнавал е, че е осъден с влязъл  в законна сила съдебен акт да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 40 лв. за детето си З. чрез неговата  майка и законен представител. Подсъдимият е имал съзнание за дължимата парична престация под формата на издръжка и като не я е плащал, набавяйки средства по какъвто и да е друг законен начин е предвиждал конкретно настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Квалификацията повторност следва от миналото осъждане на подсъдимия по НОХД № 3537/2015 г. по описа на Районен съд – Варна.

Причината за извършеното престъпление е липсата на родителски чувства и загриженост у подсъдимия към роденото от брака му със свид. И. дете.

          При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия  съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК - относно индивидуализацията на същото.

Съдът прецени обществената опасност на деянието, която е висока, предвид това, че е насочено против интересите на ненавършили пълнолетие  деца.

Самият деец е личност с висока степен на обществена опасност. Освобождаван е от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, след което е осъждан общо три пъти отново за престъпления против обществения ред и спокойствие, както и за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, обусловило квалификацията повторност по настоящото обвинение. 

Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат обремененото съдебно минало на подсъдимия и изключително дългия период от време, през който не е плащал издръжка на детето си З.. Направеното самопризнание не следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство, тъй като то е условие за провеждане на съкратено съдебно следствие.  

Като отчете наличните индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, и при спазване на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, при индивидуализиране на наказанието,  съдът, приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК и определи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца.  След като определи този размер на наказанието съдът намали същото с една трета, като осъди подсъдимия на шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 57, ал.2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, предвид наличните данни, че се е укривал в хода на досъдебното производство, което е довело до забавяне на приключването на същото.

Наред с наказанието лишаване от свобода, съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание обществено порицание, като постанови същото да бъде изпълнено чрез поставяне на съобщение за присъдата на определеното за това място в Община Варна.

На основание чл. 25, ал.1 във връзка с чл. 23, ал.1 от НК, съдът определи на подсъдимия Р. едно общо най-тежко наказание по НОХД № 771/2016 г. по описа на Районен съд – Варна и по настоящото дело – НОХД № 197/2017 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, а имено наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл. 57, ал.2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание от една година лишаване от свобода.

На основание чл. 25, ал.2 от НК съдът приспадна изтърпяното до момента наказание по НОХД № 771/2016 г. по описа на Районен съд – Варна.

На основание чл. 25, ал.1 във връзка с чл. 23, ал.2 от НК, към определеното най-тежко наказание от една година лишаване от свобода съдът присъедини наказанието „обществено порицание”, наложено на подсъдимия Р.К.Р. по НОХД № 197/2017 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, както и наказанието лишаване от правоуправление за срок от две години, наложено му по НОХД № 771/2016 г. по описа на Районен съд – Варна.

На основание чл. 25, ал.1 във връзка с чл. 23, ал.3 от НК към определеното най-тежко наказание от една година лишаване от свобода съдът присъедини изцяло наказанието глоба в размер на 500,00 лв., наложено на подсъдимия Р.К.Р. по НОХД № 771/2016 г. по описа на Районен съд – Варна.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: