АНД № 127/2017 год.

 

МОТИВИ:

Обвинението е против обв. П.П.Т. *** с ЕГН: ********** за престъпление по чл.**5, ал.6 във връзка с ал.2 от НК за това, че на 14.01.2017 г. в местността „Щърков рът“ в землището на гр.Панагюрище в помещение под тераса на къща – сезонна постройка, негова собственост, без редовно писмено позволително съхранява 4,32 (четири цяло и тридесет и два) пространствени кубически метра дърва, от вида зимен дъб и цер, на обща стойност 302,40 лв., незаконно добити от другиго, като случаят е маловажен.

          В последното съдебно заседание, редовно призованият обвиняем се явява лично и с упълномощен защитник, който пледира за оправдаването му.  Обвиняемият твърди, че дърветата са законно добити.

          Представителят на Районна прокуратура - гр.Панагюрище поддържа изцяло обвинението и пледира за приложението на чл.78а от НК.

          Районният съд, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Обвиняемият П.Т. притежавал имот в местността „Щ.р.“ в землището на гр. Панагюрище – вила около която имало просторни ливади. Имотът на обвиняемия граничел с  отдел  407 на ДГС. През есента на 2013 година в отдела имало добив на дърва от вида зимен дъб, цер и благун, който се извършвал от ЕТ „И.Ч.“. Тъй като участъкът на маркираната за сеч дървесина бил под силен наклон, имотът на обвиняемия бил удобно място за временен склад на добитата дървесина. Обвиняемият се съгласил окосените му ливади да бъдат използвани за временен дървесинен склад, като за това дал съгласието си и отговарящия за района горски служител св.Г.К..  Като възнаграждение за това, че използват имота му за склад, представител на дърводобивната фирма предложил на обвиняемия да му продаде 10 простр.куб.метра дърва на преференциални цени. Обвиняемият се съгласил, при което дърветата били докарани до постройката му от св.С.Н. на 05.10.2013 година. В товарния автомобил на св.Н. били натоварени общо 20 простр.куб.метра дървета, като половината от тях били за горския служител св.К.. След като дърветата били натоварени в автомобила на св.Н., горският служител   св.К. маркирал част от тях със зелена боя в едната част на челото. След това св.К. издал превозен билет за 10 простр.куб.метра дървета на свое име, а за останалите 10 простр.куб.метра на името на св. С.Т. – син на обвиняемия, тъй като последният заболял. В превозния билет на името на св. С.Т. св.К. вписал адреса му по лична карта – гр.Панагюрище, улица „К.” № **, тъй като дърветата били над пет простр.куб.метра и в този случай следвало да бъде вписан административен адрес, а вилата на обвиняемия нямала такъв. Св. Н. разтоварил десет простр.куб.метра от дърветата до вилата на обвиняемия, която се намирала на разстояние около 200 метра от мястото, на което били натоварени, след което останалата половина от дърветата били закарани до дома на св.К.. Цената на десетте простр.куб.метра дървета, доставени на обвиняемия, била платена от св.С.Т.. Св.С.Т. наредил дърветата пред вилата и ги завил с найлон, за да ги опази от дъждовете. После дърветата били рязани поетапно и били внасяни във вилата. Били използвани за отопление, като до средата на месец януари 2017 г. били изгорени повече от половината.

Към 14.01.2017 г. от десетте пространствени кубически метра дървета били останали 4,32. Те били складирани под тераса на вилата, като 3,05  простр. куб. метра били нацепени, а останилте 1,27 представлявали еднометрови дървета с различен диаметър. Дърветата били забелязани на 14.01.2017 г. от горския служител св.Г., който посетил имота на обвиняемия по повод сигнал за убита сърна. По-късно било установено, че сърната е убита от сина на обвиняемия – св.С.Т.. Св.Г. поискал от обвиняемия документ за произхода на дърветата, но той не му доставил. Тогава св.Г. внимателно прегледал дърветата и установил, че на същите нямало маркировка. По този повод срещу обвиняемия било отпочнато досъдебно производство. В хода на производството обв.Т. представил на разследващия полицай превозен билет за 10 простр.куб.метра дърва за огрев от 05.10.2013г., с който се снабдил от ДГС Панагюрище с твърдения, че инкриминираните дървета са част от тези, за които е бил издаден представения превозен билет.

В хода на досъдебното производство са били изготвени основна и допълнителна лесотехнически  експертизи, видно от заключението на които инкриминираните дървени материали са от категория дърва за огрев, дървесен вид – цер и зимен дъб с обем 4,32 пространствени куб.метра, без наличие на  контролна горска марка върху тях. В целия обем дървета били намерени три броя от дървесен вид благун  нецепени (обли) с диаметър 0,7 м. – 0,11 м. с  неясни следи от зелена боя, за която вещото лице не може да каже със сигурност че е отпечатък от марка. В обстоятелствената част на допълнителната експертиза е посочено, че дърветата са много сухи, а отрезите им са потъмнели. От състоянието им вещото лице прави извода, че са рязани доста отдавна, като в разпита си уточнява период преди  най-малко две-три години.

          Така описаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите С.Г., Н.Т., С.Т.,  Г.К. и С.Н., от заключенията на основната и допълнителна лесотехнически експертизи, а също и от писмените и веществени доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото.

Съдът няма аргументи срещу обясненията на обвиняемия в частта им, в която твърди че инкриминираните дървета са част от законно добитите от ЕТ „И.Ч.“ десет простр.куб.метра и докарани до вилата му на 05.10.2013г. от св.Н.. От свидетелските показания се установи по един безспорен начин, че дърветата, за които е издаден приетия по делото превозен билет за 10 простр.куб.метра дърва за огрев са разтоварени на вилата на обвиняемия, независимо че в билета е вписан адреса по лична карта на св.С.Т.. Св.К. обясни разминаването с необходимостта в билета да бъде вписан административен адрес, а вилата на обвиняемия нямала такъв. Освен това св.К. установи, че никога не е маркирал дървета, които да са били откарани на адреса, вписан в превозния билет, на който живее  св.С.Т.. 

Обясненията на обвиняемия се подкрепят освен от всички  останали устни доказателства, така и от експертните заключения, които установяват вид и давност на инкриминираните дървета, съответна на посоченото в приетия по делото превозен билет.

Основният въпрос, на който следва да се даде отговор е възможно ли е на нито едно от намерените общо 4,32 простр.куб. метра дървета да не е останала контролна горска марка, след като св.К. твърди, че ги е маркирал, спазвайки правилото маркирани да бъдат поне 30 процента от дърветата. Съвкупният анализ на обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите К., Г. и Н. дават основание за положителен отговор на въпроса. Св.Н. установи, че горският служител маркира дърветата, след като същите бъдат натоварени в автомобила му до височина, на която достига горският.При това положение, ако автомобилът бъде натоварен с 20 простр.куб.метра дървета, както е било в процесния случай, немаркирани поради височината на която се намират, щели да останат приблизително 5 простр.кубически метра дървета. Като се има предвид, че най-напред са били разтоварени дърветата във вилата на обвиняемия, то съвсем логично е немаркираните около 5 простр. куб.метра дървета да са сред общо десетте от доставените му. Освен това както св.К., така и св.Г. установяват, че дърветата се маркират само в едната част на челото. Ако приемем че еднометровото дърво се нареже на четири части, както установява обвиняемият, а след това всяка част се нацепи на няколко части, марка би останала на една или две части от цепеницата. При това положение, дори и св.К. да е  спазил правило да маркира 30 процента от дърветата, то честотата на маркираните силно намалява след като бъдат нацепени, каквото е състоянието на 3,05 простр. куб. метра от инкриминираните общо 4,32 простр.куб.метра дървета. Що се касае до останалите ненацепени 1,27 простр.куб.метра, то обемът им, предвид общото доставено количество и установената от св. Н. физическа невъзможност за маркиране на приблизително една четвърт от натоварения с 20 простр.куб. метра автомобил, възможността за липса на марка върху същите е съвсем  реална.  По изложените съображения съдът не може да сподели тезата на прокурора за житейската неприемливост всички маркирани дървета да са изгорени, ако приемем че инкриминираните са част от тези, за които е издаден превозния билет от 05.10.2013 г.  Дори това положение да е съмнително, то всяко съмнение е в полза на обвиняемия. Останалото би означавало съдът да постанови осъдителна присъда, почиваща на предположение, което е недопустимо.

По изложените съображения съдът постанови оправдателно решение, като призна обв.П.Т. за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.**5, ал.6 във връзка с ал.2 от НК.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: