НОХД №  96/2017 год.

МОТИВИ:

Обвинението против подс. Н.З.В. ***, ЕГН: ********** е за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, а именно за това, че на неустановена дата, през периода края на месец август 2012г. – 09.09.2012 г. в град Панагюрище, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у П.Н.Т., че ще му закупи и докара лек автомобил „Фолксваген Пасат 6” от Австрия, за сумата от 9 500 лв., за което  поискал от Т. да му даде капаро в размер на 4 600 лв., която сума била преведена от пострадалия по сметка на дееца чрез „Изипей” и „Банка ДСК” ЕАД, в резултат на което причинил на Т. имотна вреда в размер на 4 600 лв. 

 В открито съдебно заседание на 01.09.2017 год., от представителя на РП - Панагюрище, при условията на чл.287, ал.1 от НПК, бе изменено и съответно повдигнато ново обвинение против подс. Н.В. за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, а именно за това, че на неустановена дата, в периода от края на месец август 2012г. до 10.09.2012г. в град София, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у П.Н.Т., че ще му закупи и докара лек автомобил „Фолксваген Пасат 6” от Австрия, за сумата от 9 600 лв., за което  поискал от Т. да му даде капаро в размер на 4 600 лв., която сума била преведена от пострадалия чрез  „Еконт” – офис ж.к. „Студентски град” и „Банка ДСК” ЕАД, клон Дървеница , град София,  в резултат на което му причинил  имотна вреда в размер на 4 600 лв.

Въпреки изменението на  обвинението досежно мястото на извършване на престъплението като съществен елемент от фактическото обвинение, разглеждането на делото продължи от РС Панагюрище,  предвид липсата на процесуална възможност за прекратяване на делото и изпращането му на местно компетентния съд съгласно чл.36 от НПК. (аргумент от чл. 287, ал.2 от НПК).

          Представителят на РП - Панагюрище поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване, на основание чл.66, ал.1 от НК бъде отложено за изпитателен срок от три години.

          Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен  защитник. Не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, като  дава обяснения  по същото. Лично и чрез защитника  си пледира да бъде оправдан.

Против подсъдимия бе предявен граждански иск от П.Н.Т. за сумата от 4 600 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

Гражданският иск се прие за съвместно разглеждане в наказателния процес, като П.Т. бе конституиран като граждански ищец и частен обвинител в процеса.

Частният обвинител и граждански ищец чрез повереника си поддържа обвинението против подс.Н.З., като пледира за осъдителна присъда спрямо него и уважаване на гражданския иск в пълен размер.

          Районният съд  като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

          През 2012г., а и понастоящем подсъдимият Н.В. ***, а св.П.Т. ***. Подсъдимият В. и пострадалият свидетел П.Т. били далечни роднини по сватовство. Познавали се отдавна, като имали добри  взаимоотношения. Пострадалият в продължение на няколко години ходил през лятото на гости в къщата на подсъдимия в град Несебър.

          Към инкриминирания период подс.Н.В. се занимавал с внос на автомобили втора употреба, предимно от Англия и продажбата им в България. Това обстоятелство било известно на св.П.Т..

Подсъдимият имал база в комплекса „Слънчев бряг”, където държал докараните от чужбина автомобили, докато ги продаде. Непосредствено до базата на подсъдимия се намирала базата на неговия брат – св.М.В., който се занимавал с разкомплектоване на автомобили.

          Един ден през месец август 2012 г. св.Т. заедно със съпругата му се намирали в дома на тъща му св. М.П. ***.  Подсъдимият пътувал и тъй като пътят му преминавал край град Панагюрище, решил да посети св.П., която била негова първа братовчедка. В процеса на разговора, св.Т. споделил на подсъдимия, че търси да си закупи лек автомобил. Казал му, че харесва модел „Пасат 6” на марката „Фолксваген”. Подсъдимият казал, че му предстои пътуване до Англия, като на връщане  ще мине през Австрия и от там ще му хареса и докара автомобил. Разговорът между подсъдимия и св.Т. *** завършил без конкретна уговорка.

          Подсъдимият нямал намерение да изпълни обещанието си. Той възнамерявал да поиска от св.Т. част от парите за автомобила, с които да покрие свои лични нужди.

          След около 15 дни подсъдимият телефонирал на св.Т. и му казал, че му е намерил желания автомобил. Казал му, че ако желае да го има трябва да приготви 9 600 лв., като на първо време му преведе 1 000 лв. Обяснил му, че автомобилът е в Австрия и тези пари са необходими, за да се пази автомобила, докато отиде да го купи. Св.Т. изтеглил кредит в размер на 10 000 лв., като на 23.08.2012 г. превел на подсъдимия сумата от 1000 лв. Паричният превод св.Т. извършил от офис на „Еконт” в ж.к. „Студентски град”,  гр.София. Още на същия ден подсъдимият изтеглил парите. Това станало в офис на „Еконт” в град Несебър в 15,36 часа ( Вж. писмо на л.44 в Д.П.)

 В началото на месец септември 2012 г. подсъдимият изпратил на св.Т. сниман на паркинг лек автомобил автомобил „Фолксваген Пасат 6”, син на цвят, комби. Св.Т. одобрил автомобила, при което подсъдимият му казал, че трябва да му преведе 3 200 лв., за да купи автомобила и да го натовари на автовоза.  Обяснил му, че парите са му необходими, тъй като нямал достатъчно лични средства, за да плати цялата продажна цена. Подсъдимият казал на св.Т., че няма негова лична сметка и да изпрати парите по сметката на приятелката му В. , която щяла да му ги предаде. На 04.09.2012 г. св.Т. превел по дадената му от подсъдимия сметка с титуляр В.Д. сумата от  3 200 лв. След няколко дни подсъдимият се свързал със св.Т. и му казал, че трябва да му преведе още 200 евро или  400 български лева, тъй като бил закъсал на ферибота в Румъния и нямало как да докара автомобила му с автовоза.  На 10.09.2012 г. св.Т. отново превел по дадената му от подсъдимия сметка с титуляр В.Д.сумата от  400  лв. Паричните  преводи на 04.09.2012 г.  и на 10.09.2012 г. в общ размер на 3 600 лв. св.Т. извършил от офис на „Банка ДСК” ЕАД, клон Дървеница, град София.

След като св.Т. превел по сметката, посочена му от  подсъдимия последната вноска от 400 лева,  подсъдимият спрял да го търси. Няколко дни след това му се обадил и му казал, че автомобилът е паднал от автовоза, поради което трябва да го отремонтира. Щял да бъде готов след 10 дни. След този разговор св.Т. се усъмнил в коректността на подсъдимия. Затова той отишъл в град Несебър, за да провери действително ли подсъдимия е докарал уговорения автомобил. Св.Т. не намерил подсъдимия в дома му, при което отишъл на базата в  комплекса „Слънчев бряг”. Там бил братът на подсъдимия св.М.В.. Той  бил запознат със случая, като казал на св.Т., че е  „луд” за това, че е дал предварително пари на брат му, за да му докара автомобил.  Казал му, че въобще не му е купувал автомобил.

След известно време св.Т. ***. Срещнал се с подсъдимия, като последният признал, че не е докарал автомобила, който му бил изпратил на снимка.  Предложил да му даде лек автомобил „Опел Корса“, но св.Т. отказал. Тогава подсъдимият обещал на св.Т., че ще му върне парите, но не изпълнил обещанието си. По този повод св.Т. сигнализирал Прокуратурата  и било отпочнато досъдебно производство.

Междувременно, още след като разбрал че е станал жертва на измама, св.Т. се оплакал на тъща си – св.М.П.. Тя се обадила на майката на подсъдимия и й разказала за случилото се. Споделила й, че св.Т. е изтеглил банков заем и плаща лихви. Тогава майката на подсъдимия се разстроила. Казала, че ще направи всичко възможно да изплати дълга. Така през 2014 година майката на подсъдимия превела на св.П. сумата от 2 000 лева. Казала й с тези пари да покрият лихвите по кредита. След като получила парите, св.П. ги предала на св.Т.. До настоящия момент това били единствените възстановени пари.

          Горната фактическа обстановка, съдът възприе изцяло въз основа  на показанията на разпитаните свидетели П.Т. и М.П., дадени в съдебната фаза на процеса, изцяло от показанията на св. С.Г. от досъдебната фаза, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.5, във вр. с ал.1, т.5 от НПК, частично от обясненията на подсъдимия и показанията на св.М.В., а също и от писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

          Съдът изцяло дава вяра на показанията на свидетелите П.Т., С.Г. и М.П., т.к. те са хронологично точни, взаимно допълващи се помежду си и с останалите писмени доказателства.

          Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Н.В. в частта им, в която твърди, че не е имал никакво намерение да измами св.Т., че му е докарал поръчания автомобил „Фолксваген Пасат 6” от град Линц, Австрия, но тъй като автомобилът имал дефект на задния калник, св.Т. не го харесал и се отказал от поръчката. През месец декември 2012 година подсъдимият бил продал автомобила на украинци. Не бил сменил транзитните номера и с тези номера автомобилът напуснал пределите на Република България. През  2013 година майка му превела на тъщата на св.Т. - св.П. 2000 лева, а оставащият дълг изплатил напълно през лятото на същата година на базата в комплекса „Слънчев бряг”.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, не само поради това че се опровергават от останалите устни, а и от писмените доказателста, но и поради това че съдържат вътрешно противоречие. Подсъдимият не отрича, че по негова молба св.Т. му е изпратил на два пъти сума в общ размер на 3 600 лева по сметката на приятелката му  В.Д. . Едновременно с това твърди, че поискал парите от св.Т., когато се намирал в Австрия , тъй като нямал достатъчно, за да плати автомобила. При това положение обясненията са му вътрешно противоречиви, тъй като е неприемливо да използва измисления опосредствен начин, за да получи парите в Австрия, при положение че твърди че нямал сметка на негово име. Освен това подсъдимият твърди, че на същия курс закупил коли по поръчка от Англия, които задължително се маркирали на Митница, тъй като се водили на отчет. Това твърдение на подсъдимия се опровергава категорично от писмото на Зам.директора на Агенция „Митници” на л.50 в Д.П., видно от което е, че в периода от 01.08.2012 г. до 30.09.2012 г. в регистрите на Агенция „Митници”  липсват данни за внос на МПС, осъществен от подсъдимия Н.В.. Противоречиви са и обясненията на подсъдимия, че е продал автомобила на украинци, както и че същият е напуснал страната с транзитните номера чак през месец декември 2012 г. с „неговия” договор за покупко-продажба, т.е. с документа, в който като купувач е посочен подсъдимият, след като последният твърди, а е и ноторно, че транзитните номера са с 30-дневен период на валидност. Освен това необяснимо е как с договора за покупко-продажба между австрийския гражданин и подсъдимия, купувачът – украинец би регистрирал автомобила в собствената си държава, след като не е сключил договор за продажба с подсъдимия. Всичко това идва да покаже, че  обясненията на подсъдимия  в частта  в която твърди, че е закупил процесния автомобил и го е докарал на базата си в комплекса „Слънчев бряг” са израз на преднамерена защитна позиция, а не източник на доказателства за фактите от обективната действителност. Освен това, ако подсъдимият действително беше докарал автомобила в Р.България и св.Т. го беше видял, то последният неминуемо щеше да сподели това на св.Г., а той очаквано да установи този факт в показанията си.

          Съдът не дава вяра и на обясненията на подс. В., че е върнал парите на св.Т.. Подобни твърдения релевира и братът на подсъдимия св.М.В., който установява, че бил свидетел, когато през лятото на 2013 година св.Т. дошъл „с едни момчета от Бургас” на базата им за автомобили в комплекса „Слънчев бряг”, разговаряли с подсъдимия, при което чул последният да казва на висок глас, че „всичко е оправено”. В противоречие с показанията на св. М.В., подсъдимият твърди, че св.Т. дошъл сам със сива кола комби, дал му парите и всичко приключило. Съществената разлика в такива важни детайли, сам ли е дошъл св.Т. или нарочно придружен от няколко човека, говори за недостоверността на обясненията на подсъдимия, респ. показанията на св.М.В. относно главния факт: върнал ли е подсъдимият дадените му от св. Т. пари. Освен това, ако подсъдимият беше върнал изцяло парите на св.Т., той нямаше да има никакъв мотив да го уличава и да продължава да го търси по този повод, при положение че отдалечеността на местата, където живеят предполага известни разходи.

При така установената и възприета фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна подс.Н.В. е осъществил  престъпния състав на чл. 209,  ал.1 от НК, тъй като с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у П.Н.Т., че ще му закупи и докара лек автомобил „Фолксваген Пасат 6” от Австрия, за сумата от 9 600 лв., за което  поискал от Т. да му даде капаро в размер на 4 600 лв., която сума била преведена от пострадалия чрез  „Еконт” – офис ж.к. „Студентски град” и „Банка ДСК” ЕАД, клон Дървеница , град София,  в резултат на което му причинил  имотна вреда в размер на 4 600 лв.

Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Подсъдимият е имал представа и за всички обективни елементи на престъплението. Съзнавал е, че посредством измамливите си действия – въвеждането в  заблуждение по описания по-горе начин, причинява имотна вреда в общ размер от 4 600 лв. Сумата е била собственост на  въведения в заблуждение свидетел П.Т., за който е настъпила имотната вреда, доколкото именно той е длъжник по изтегления банков кредит.

Подсъдимият е предвиждал конкретно и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.

Подсъдимият е извършител, т.е. участник в самото изпълнение на престъплението, което е осъществено от него. При реализирането на своята проява, същият е осъзнавал, че участва в изпълнението на престъплението - въвел е в заблуждение св.П.Т., по описания по-горе начин и обстоятелства, като целта му е била користна и с поведението си е причинил вреда на пострадалия св.П.Т.  в посочения по-горе размер. Мястото на извършване на престъплението е в град София, тъй като в този град последно св.Т. се е разпоредил с паричните средства, като пряко следствие от неправилната му представа относно основанията и условията на разпореждането.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс. Н.В., съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.

За да определи наказанието съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието – измама, което е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е предвидено в раздел четвърти на глава пета от НК – „Престъпления против собствеността”. Конкретно извършеното от подс.В. деяние също е със завишена степен на обществена опасност предвид конкретния размер на причинените имуществени вреди.

Подсъдимият В.  е личност с невисока степен на обществена опасност. Действително, видно от справката за съдимост, той е осъждан общо три пъти за престъпления против собствеността, както и за общоопасно престъпление, но внимателният прочит сочи, че деянията са извършени през достатъчно отдалечен период от време – през 2000 г., през 2001 г. и 2008 г. Наложените наказания глоба и пробация налагат извода за невисока степенна обществена опасност на конкретните деяния.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в личността на подсъдимия, незачитането на установения в страната правов ред и в желанието му да се облагодетелства по неправомерен, дори престъпен  начин.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени отдалечеността на деянието и недоброто здравословно състояние на подсъдимия. Отегчаващи отговорността обстоятелства са сравнително  високия размер на причинените вреди.

Съдът като прецени наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на една година, с което ще се постигнат целите на наказанието и което съответства на степента на вината на дееца.

Предвид съдимостта на подсъдимия и отдалечеността на деянието до момента на реализиране на наказателната отговорност (период от пет години) съдът намери, че принудително-възпиращия ефект и поправително-превъзпитателното въздействие спрямо него, а и предупредителния и общовъзпитателен ефект спрямо всички останали членове на обществото ще могат да бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода.

С оглед на това и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът приложи института на условното осъждане и отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години. При определяне продължителността на изпитателния срок съдът отново оцени наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства според тяхната тежест. Възпитателната работа с условно осъдения съдът възложи на Наблюдателната комисия при Община Несебър.

От деянието на подс.Н.В. пострадалият П.Т. е претърпял имуществени вреди, за които горният дължи обезщетение – чл.45 от ЗЗД. Съдът като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства досежно размера на причинените имуществени вреди намери, че гражданският иск от пострадалия е доказан  по основание  и  размер до сумата от 2, 600 лева. С оглед на това съдът осъди подс. Н.В. да заплати на П.Т. парична сума в размер на 2 600 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 10.09.2012г., когато е довършено престъплението, до окончателното й изплащане. За разликата до пълно претендирания размер от 4 600 лева, съдът отхвърли иска като неоснователен, предвид несъмнено установения факт, че майката на подсъдимия е върнала вместо него сума в размер на 2000 лв. на св.М.П., а последната ги е предала на св.Т.. Обстоятелството, че св.Т. е изтеглил банков кредит, за който е платил лихви в размер на 4 000 лв., не означава, че следва да бъде репариран и за цената на лихвите, след като претендира законна лихва, считано от датата на увреждането. В този смисъл за какво точно е била върната сумата от 2 000 лева – за погасяване на главния дълг или лихвите по изтегления от св.Т.  банков кредит е ирелевантно, но следва да се отчете при присъждане размера на обезщетението, след като е установено че връщането е за обезщетение на вредите от престъплението, както е в конкретния случай.  

При този изход от делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подс.Н.В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Панагюрище държавна такса в размер на 4 %  върху  уважения граждански иск, равняваща се на 104,00 лева.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: