НОХД № 83/17 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението е против подсъдимия Ж.Н.Ш. ***  с ЕГН: ********** за престъпление по чл.183 ал.1 от НК за това, че в град Панагюрище, след като е осъден с Определение № 294/28.07.2016 г. по гражданско дело № 327/2016 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, влязло в сила на 28.07.2016 г. да издържа свой низходящ – непълнолетния си син Е.Ж.Ш. на 16 години, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно за периода от 28.07.2016 г. до 28.02.2017 г., или седем месечни вноски от по 130,00 лв. всяка,  общо в размер на 910,00 лв.

Представителят на Районна прокуратура гр.Панагюрище поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага съображения. Не представя нови доказателства и не прави нови искания. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание пробация при първите две задължителни пробационни мерки за срок от по осем месеца.  

Подсъдимият се явява в съдебно заседание лично и със служебно назначен защитник, чрез който пледира за снизхождение.  Признава, че не плащал издръжка за инкриминирания период, тъй като бил финансово затруднен.

Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:

      До месец юли 2015 г. подсъдимият Ж.Ш. и св.П.И. живели на съпружески начала в град Панагюрище. От съвместното им съжителство,  на *** г. се родило детето Е..

През месец юли 2015 г. подсъдимият и св.И. се разделели, като детето останало при майката. Последната сама се грижила за отглеждането и издръжката му.

През  2016г. св. И.  подала искова молба срещу подсъдимия в РС Панагюрище за присъждане на издръжка на детето Е.. Било образувано гражданско дело № 327/2016г., приключило със съдебна спогодба, по силата на която подсъдимият Ж.Ш.  бил осъден да заплаща на детето си Е. месечна издръжка в размер на 130 лева. Съдебният акт влязъл в сила на 28.07.2016г.

След влизане в сила на съдебния акт, подсъдимият не започнал да плаща издръжка на детето си Е.. Така за периода от от 28.07.2016 г. до 28.02.2017 г., подсъдимият дължал общо седем месечни вноски, чийто размер възлизал на 910 лева. По този повод св.И. ***, след което било отпочнато настоящото наказателно производство. В хода на същото подсъдимият изпълнил частичнто задължението си за издръжка, въпреки предоставения му достатъчно дълъг период от време за изплащане на издръжката за целия инкриминиран период.  

Тази фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия, имащи характер на самопризнания, показанията на св.И. и писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

       При тези данни, съдът прие че подсъдимият Ж.Н.Ш. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.183, ал.1 от НК, тъй като в град Панагюрище, след като е осъден с Определение № 294/28.07.2016 г. по гражданско дело № 327/2016 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, влязло в сила на 28.07.2016 г. да издържа свой низходящ – непълнолетния си син Е.Ж.Ш. на 16 години, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно за периода от 28.07.2016 г. до 28.02.2017 г., или седем месечни вноски от по 130,00 лв. всяка, общо в размер на 910,00 лв.

      Престъплението е извършено в град Панагюрище, тъй като задължението за издръжка е носимо задължение.

      Авторството на деянието и другите обстоятелства по времето и мястото на извършване се доказват по един несъмнен начин. Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи на състава на престъплението - съзнавал е, че е осъден с влязъл  в законна сила съдебен акт да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 130 лв. за детето си Е. чрез неговата  майка и законен представител. Подсъдимият е имал съзнание за дължимата парична престация под формата на издръжка и като не я е плащал, набавяйки средства по какъвто и да е друг законен начин е предвиждал конкретно настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.

      При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него престъпно деяние, съдът се ръководи от разпоредбите на чл.36 от НК, относно целите на наказанието и изискванията на чл.54 от НК - относно неговата индивидуализация.

Съдът прецени обществената опасност на деянието, която е висока, предвид това, че е насочено против интересите на ненавършили пълнолетие  деца. Обществената опасност на самия деец, доколкото не е осъждан,  е ниска.

Причината за извършеното престъпление е липсата на родителски чувства и загриженост у подсъдимия към роденото от съжителството му със св.И. дете.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прие относително дългия период, през който подсъдимият не е плащал издръжка за детето си Е.. Смекчаващи отговорността обстоятелства са чистото съдебно минало на подсъдимия и частичното плащане на издръжката за инкриминирания период.

С оглед на горното и като отчете относителната тежест на отегчаващото  и смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът наложи на подс.Е.Ш. наказание  „пробация”. При определяне на конкретните пробационни мерки, съобразявайки разпоредбата на чл.42а, ал.4 от НК и като отчете обстоятелствата от значение за индивидуализацията на наказанието, съдът определи пробационни мерки по чл.42а ал.2,т.1 и т.2 от НК. Пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” при периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” съдът наложи като задължителни такива, за срок от по седем месеца, с което ще се постигнат целите на наказанието.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: