Мотиви към присъда по НОХД № 187/2012 г. на Панагюрския районен съд

 

            Против подсъдимия К.Б.Б.,***, Районна прокуратура Панагюрище е повдигнала обвинение за извършено от него престъпление по чл.343б, ал.1 б. „а” във връзка с чл. 342 ал.1 от НК, във връзка с чл. 20 ал.1 и ал.1 от ЗДвП.

            Въпросите свързани с времето, мястото и начина на осъществяване на деянието са подробно описани в обстоятелствената част и отразени в диспозитивната част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимия така, както е внесено за разглеждане. При определяне на наказанието счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 58а, ал.4 във връзка чл. 55 ал.2 б. „б” от НК, с налагане на наказание в размер на 500,00 лв. в полза на Държавата. На основание чл.343г от НК счита, че следва да се лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Подсъдимият се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение. Изразява съжаление за случилото се и моли съда да му наложи наказание в минимален размер. Не оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съгласен е да не се събират доказателства.

Адвокат-пълномощникът на подсъдимия поддържа становище, че същият е виновен по повдигнатото обвинение. Не оспорва фактите и обстоятелствата, които са подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Моли съда да постанови присъда, като наложи на подсъдимия наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелствата, като с оглед разглеждането на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, счита, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия е глоба 500 лв., което ще е напълно справедливо и ще изиграе своето въздействие както към подсъдимия лично, така и към обществото. Излага съображения относно лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС, като счита, че същото следва да бъде наложено за минимален срок. Не сочи доказателства.

            Делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК, при условията на съкратено съдебно следствие.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и като ги съобрази в съвкупност, прие за установено следното:

На 02.05.2012 г. около 16,15 часа подс. Б. е управлявал собствения си л.а. „Нисан Примера” с рег. № РВ 86 99 КА по главен път ІІІ-801 от Републиканската пътна мрежа в посока от гр.Стрелча за гр. Панагюрище. В района между град Стрелча и гр. Панагюрище, в посока към град Панагюрище на прав участък на км 570693 подс. Б. загубил контрол на управлението на автомобила като в стремежа си да запази праволинейно движение навил волана наляво. Вследствие на тази маневра лекият автомобил навлязъл в насрещната лента където се блъснал в движещия се там товарен автомобил „Ивеко” с Рег № РВ 38 81 ВК управляван от свид. Н. К Н. ***. Автомобилът е собственост на „Пътища” АД град Пловдив с МОЛ Н. Кирилов Н. – шофьор на автомобила. Вследствие на удара, на товарния автомобил са нанесени множество деформации и повреди в областта на средния мост, деформации по калника в предната му част, повреди по кабината и предната част на борда.

Свидетелят Н. работи като шофьор в „Пътища” Ад около четири години. На 02.05.2012 г. бил на работа в гр. Панагюрище с управлявания от него тежкотоварен автомобил „Ивеко Еврокарго” модел 260Е28, с ДК № РВ 38 81 ВК. Около 16,00 часа приключил работа  в кабината при него се качили свид. К Д и свид. Ц Д П. Потеглил в посока от гр. Панагюрище към гр. Стрелча. Няколко километра след като напуснал гр. Панагюрище, на един ляв завой,забелязал, че тъмен на цвят автомобил, който се движел първоначално в насрещната лента на същия път, тръгнал към управлявания от него камион. Последвал удар в средната лява част на камиона. Камионът станал неуправляем. Започнал да се тресе и се озовал в една нива отляво на пътя. Н. слезнал от камиона заедно с двамата спътници. Обадил се на телефон 112 и съобщил за ПТП-то. Веднага тримата се отправили към лекия автомобил, който бил със смачкана предна лява част. Не могли да извадят водача. Събрали се хора. Дошла полиция, Бърза помощ и пожарен автомобил. Едва с тяхна помощ шофьорът на лекия автомобил бил изваден и откаран с автомобил на Бърза помощ. След това Н. отишъл при камиона и установил, че същият има повреда в областта на средния мост и не е в състояние да се предвижва на самоход.

 В хода на разследването е назначена оценъчна експертиза, според чието заключение нанесените щети на товарния автомобил „Ивеко” вследствие на ПТП възлезли на стойност 18 834,56 лв. От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза, техническото състояние на л.а. „Нисан Примера” и това на автомобил „Ивеко” не е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от Б. не е установена от експертизата, но тази на товарния автомобил е 80 км/час. Мястото на удара е лентата за движение гр.Панагюрище – гр. Стрелча, т.е. в лентата за движение на товарния автомобил „Ивеко”

При така установеното от фактическа страна се налага изводът, че подс. Б. не е спазил основното си задължение визирано в чл. 20 ал.1 от ЗДвП – да контролира непрекъснато пътното-превозно средство, което управлява. Нарушеното правило на чл. 20 ал.1 от ЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Деянието извършено от подсъдимия е по непредпазливост. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава изцяло от признанието и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие, както и от приложените и приети писмени доказателства по делото по ДП № 166/2012 г. на РУП – Панагюрище, както и от изготвените автотехническа и оценъчни експертизи.

От обективна страна е установено, че подсъдимият Б. на инкриминираната дата и час е управлявал МПС като е нарушил правилата за движение – не е контролирал непрекъснато МПС-то, което управлява и по непредпазливост  е причинил значителни имуществени вреди на „П.П.” АД *** в размер на 18 834,56 лв. на товарен автомобил „Ивеко” с рег. № РВ 38 81 ВК с МОЛ Н. Кирилов Н..

От субективна страна, деянието е извършено виновно при форма на вината непредпазливост, съгласно чл.11,ал.3 от НК.

При индивидуализация на наказанието на подсъдимия, съдът определи наказанието при условията на 58а, ал.4 от НК, във връзка с чл.55, ал.2, б.„б” от НК, и във връзка с чл. 373 ал.2 от НПК, като му определи наказание глоба в размер на 500,00 лв.

При определяне на размера на наказанието, съдът отчете, че подс. К.Б.Б. е семеен, с основно образование, пенсионер, неосъждан и с положителни характеристични данни, обществената опасност на деянието, което е извършил, както и обстоятелството, че същият съдейства на органите на полицията и признава фактите и обстоятелствата в хода на проведеното съкратено съдебно следствие. Нещо повече, касае се за нещастно съчетание на факти, от които самият той е пострадал изключително много, лекуван е дълго време -  извадени му са две ребра и е бил в безсъзнание, както и че в случая не се касае за грубо нарушение на правилата за движение по пътищата.

На основание чл. 343г, във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът лиши подсъдимия К.Б.Б. от право да управлява моторно-превозно средство за срок от 14 (четиринадесет) месеца. За да постанови такъв размер на лишаването от право на подсъдимия, съдът прие като смекчаващи вината обстоятелства, признаването на вината от подсъдимия, критичното отношение към извършеното деяние, обстоятелството, че няма данни по делото той да е извършил други нарушения по ЗДвП.

Съдът прие, че така наложените по размер наказания на подсъдимия са справедливи и ще изиграят своята превъзпитаваща роля както за подсъдимия, така и за останалите членове на обществото. Именно с така определените по вид и размер наказания, съдът намери, че ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 от НК, както по отношение на специалната, така и по отношение на генералната превенция на закона.

Причината за извършване на деянието следва да се търси в ниската правна и гражданска култура на подсъдимия и неуважение на разпоредбите на ЗДвП.

На основание чл. 189 ал.3 от НПК, подсъдимият бе осъден  да заплати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт направените по делото разноски в размер на 130,00 лв. за автотехническа и съдебно-оценъчна експертиза.

 

По тези съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: