П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

 

година 2018                                                                   град ПАНАГЮРИЩЕ

РАЙОНЕН СЪД                                                                       

На 20 септември                                                                               година 2018

В публично заседание в следния състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАГДАЛЕНА ТАТАРЕВА                                            

Секретар Иванка Палашева

Прокурор Танев

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Татарева

НОХ дело № 205 по описа за 2018 година.

На именното повикване в 11,00 се явиха:

 

         ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – град Панагюрище – явява се прокурор Танев.

Подсъдимата П.А.П. - редовно призована, явява се лично.

Подсъдимата Н.Д.П. – редовно призована, явява се лично и с адв. П.А. от ПзАК, надлежно упълномощена.

ПОСТРАДАЛ – С.Н.Б., редовно призован, явява се лично и с адв. П., редовно упълномощен по делото от днес.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

ПРОКУРОРА - Да се даде ход на делото.

АДВ. А. - Да се даде ход.

ПОДС. П.П. - Да се даде ход на делото.

ПОДС. Н.П. – Да се даде ход на делото.

ПОСТРАДАЛ – С.Н.Б. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че следва да проведе разпоредително заседание, на което да се обсъдят въпросите по чл. 248 от НПК, с оглед на което и за обсъждане на тези въпроси

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.

Съдът пристъпи към снемане самоличността на подсъдимата:

П.А.П., ЕГН **********, родена на  *** г., в с. Д.,  живуща ***, българка, българска гражданка, с основно образование, омъжена, пенсионерка, неосъждана.

Съдът разясни на подсъдимата правото й да участва в обсъждането на въпросите, предмет на разпоредителното заседание, както и правата й по чл. 55 НПК.

ПОДС. П.П. – Разбирам правата си. Обяснихте ми ги.

Съдът пристъпи към снемане самоличността на подсъдимата:

Н.Д.П., ЕГН **********, родена на *** ***, българка, българска гражданка, със средно професионално образование, не омъжена, работя от скоро, неосъждана.

Съдът разясни на подсъдимата правото й да участва в обсъждането на въпросите, предмет на разпоредителното заседание, както и правата й по чл. 55 НПК.

ПОДС. Н.П. – Разбирам правата си. Обяснихте ми ги.

СЪДЪТ разясни на страните правото им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитниците и съдебния секретар.

ПРОКУРОР - Нямам отводи към съдебния състав и секретар, както и нови искания към  настоящия момент.

АДВ. А. - Нямам отводи съм съда.

ПОДС. П.П. - Нямам отводи.

ПОДС. Н.П. – Нямам отводи.

ПОСТРАДАЛ С.Н.Б. – Нямам отводи.

АДВ. П.– Уважаема госпожо Председател, моля да бъдат конституирани като пострадали както С.Н.Б. така и М.К.Б., тъй като още в началото на обвинителния акт са посочени и двамата, а в заключителната част, в края на акта като пострадал е посочен само С.Н.Б.. В молбата, която Ви представям, съм изложил, че те вече повече от 49 години са в брак и имат семейно имущество, което е фактически унищожено, така че и за М.Б.съществува правен интерес да бъде конституирана като частен обвинител. Представям пълномощно.

ПРОКУРОР – Не възразявам госпожо съдия. Молбата е законосъобразна, предявена е своевременно. Не възразявам относно искането на адв. П.пострадалите С.Б. и М.Б.да бъдат конституирани като частни обвинители. Съвместното разглеждане на този иск в наказателния процес няма да затрудни воденето на процеса. Благодаря Ви.

АДВ. А. – Уважаема госпожо председател, още в досъдебното производство, към момента на извършване на последните разследващи действия, сме искали предоставяне на документи за собствеността на пострадалите С. и М.Б.. Такива не бяха предоставени от прокуратурата, но считам, че това е основната, във връзка с конституирането и на двете физически лица като пострадали, както и с оглед на една бъдеща евентуално осъдителна присъда на съда, което ще предполага и предявяването на един граждански иск за щетите. С оглед пострадалото имущество, до момента няма данни на кого е собствеността на имота. Не са посочени каквито и да са данни относно вещите, пострадали от самия пожар. След като се представят документи във връзка собствеността на имотите е логично да се направи и такъв извод, че те са пострадалите лица. Тук за момента такива данни нямаме и считаме, че в случая факта, че някой живее на определен адрес не го превръща в собственик и следователно да може да се води като пострадало лице. За това не смятам, че трябва да се конституират като частни обвинители и това следва от исканията, които ще направим във връзка с предварителните въпроси, които трябва да се изяснят в днешното съдебно заседание. Но смятаме, че това е основното нещо.

ПОДСЪДИМА Н.П. – Противопоставям се.

ПОДСЪДИМА П.П. – Също се противопоставям.

Адв. П.– Уважаема госпожо Председател, колегата адвокат на двете подсъдими изкористява въпроса с конституираното на двете пострадали лица до толкова, до колкото се обвързва само с доказването за собственост. Едно лице, което живее в един имот може да е собственик, ползвател и държател. На подсъдимите е известно, че те са семейство, за което представихме доказателства, живеят дълго време на адреса, комшии са, но ако съда ни задължи, ще представим документ за собственост върху недвижимите имоти към датата на събитието. Имота е собственост на С.Б. и лесно може да се провери този акт. Останалите вещи, въпрос на оценка, са вещи придобити по време на брака, но са част от обзавеждане, не можем да извадим документи за шкафове и дъски. Моля да отхвърлите подобни молби.

ПРОКУРОР – Предоставям на съда да прецени.

АДВ. А. – Нямаме предвид движимите вещи, а да се докаже законната съсобственост върху недвижимите имоти. За движимите вещи закона не предвижда задължение след 20 години да се доказва собственост.

Съдът дава 5 мин. почивка в 11,25 ч.

Делото продължи в 11,33 часа.

Предвид предявената молба за конституиране като частни обвинители на С.Н.Б. и М.К.Б., съдът намира, че са на лице основанията за прекратяване на съдебното производство, до колкото са на лице съществени процесуални нарушения, които са отстраними, допуснати на досъдебното производство.

На първо място следва да бъде посочено че за допустимостта на молбата за конституиране на определени лица за частни обвинители е достатъчно същите да излагат твърдения, че са пострадали – какъвто е настоящия случай, изложени са такива твърдения в самата молба. Разпоредбата на чл.249, ал.4 т. 2 НПК изрично посочва, че пострадалият следва да бъде уведомен за образуване на досъдебното производство, като в ал. 4 на посочения член, законодателят с императивни похвати е посочил, че това нарушение е съществено, но и отстранимо. Законодателят е посочил като абсолютно процесуално нарушение ограничаването правата на пострадалия в досъдебното производство. Ето защо, следва да бъде дадена възможност на пострадалите да бъдат уведомени за образуването на досъдебното производство, като им бъде осигурена възможност да упражнят своите процесуални права в случай, че е изразена такава воля. Следва да бъде указано, при хода на досъдебното производство,    да се съберат и доказателства за собственост на опожарения имот, като в случай, че се открие наличието на други пострадали да бъде подсигурена защитата на техните права и упражняването им.

Освен това, следва да се посочи, че в обвинителния акт съдът констатира наличието на фактическа грешка. В обстоятелствената част на страница трета - обратна страна, параграф втори и трети се твърди, че от обективна и субективна страна при форма на вината пряк умисъл по см. на чл. 11, ал. 2 НК обвиняемата Н.П. виновно е осъществила престъпния състав на чл. 331, ал. 1 от НК, същото се твърди и за обвиняемата П.П.. В заключителната част на обвинителния акт е повдигнато обвинение, за това че на 28.08.2016 г. в гр. Панагюрище П.П. при независимо съпричиняване с Н.П. по непредпазливост е запалила чужд имот. Н.П. е обвинена в това че на 28.08.2016 г. в гр. Панагюрище П.П. при независимо съпричиняване с П.П. по непредпазливост е запалила чужд имот. Такива фактически твърдения са наведени в останалата част на обвинителния акт. Предвид изложеното съдът приема, че посочената в обстоятелствената част форма на вина „пряк умисъл“ представлява техническа грешка, а не неяснота относно действителната воля на представителя на държавното обвинение. Посоченото следва да се има предвид при изготвяне на следващия заключителен прокурорски акт.

Предвид изложеното, съдът счита, че на осн. чл. 249, ал. 4, т. 2 от НПК съдебното производство следва да бъде прекратено, а наказателното производство върнато на прокурора.

ОПРЕДЕЛИ

Прекратява съдебното производство по НОХД 205/2018 г. по Описа на РС Панагюрище, като връща делото на Районна Прокуратура Панагюрище, за изпълнение на указанията в мотивите на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7 дневен срок от днес пред ОС Пазарджик.

 

Протоколът се изготви на 20.09.2018г. в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 11,45 часа.

 

        

СЪД. СЕКРЕТАР:                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: