П  Р  О  Т  О  К  О  Л 

 

 

 

година 2018                                                                                        град ПАНАГЮРИЩЕ

РАЙОНЕН СЪД                                                                         

На 18 септември                                                                  година 2018

В публично заседание в следния състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СНЕЖАНА СТОЯНОВА

                           

Секретар: Нонка Стоянова

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Стоянова

НЧХ дело № 132 по описа за 2018 година.

На именното повикване в 10,30 часа:

 

Частната тъжителка Л.Я.Г. се явява лично и с адв. В.В., надлежно упълномощен.

Подсъдимият Н.В.С., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, явява се лично и с адв. К. К. и адв. П. К., надлежно упълномощени.

Явява се свидетелят Г.Д., доведен от частната тъжителка.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА се писмо от „Ю.Б.” АД с изх. № 520-233/17.07.2018 г., видно от което банковата институция не може да представи записите от охранителните камери за 13.4.2018 г., тъй като системата за сигурност съхранявала записите за срок от 30 дни.

Страните (по отделно): Запознати сме. Да се приеме.

Съдът

         ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателство по делото писмо от „Ю.Б.” АД с изх. № 520-233/17.07.2018 г.

Сне се самоличността на свидетеля Д.:

Г. К. Д., роден на *** г. в гр. Пловдив, живущ ***, българин, български гражданин, женен, с висше образование,  работещ, неосъждан, с ЕГН: **********.

Свидетелят: Частната тъжителката ми е съпруга.

Съдът разяснява правото по чл. 119 от НПК

Свидетелят: Желая да бъда свидетел.

Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да говори истината.

ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетеля Г.Д.:

Не мога да си спомня точно датата. Беше тази година, може би беше м. май или м. април, съпругата ми позвъни беше след обяд към 17,00 часа. Бях на монтаж в едно близко село, което се казва Бъта. Тя ми съобщи по телефона да дойда и да си оправя взаимоотношенията с В.С. и неговия баща. Тръгнах след около 5 минути и към 17,15 часа спрях на паркинга в гр. Панагюрище при „Райфайзенбанк”. В.С. и баща му тръгнаха към мен. Думите на Н.С. бяха „Какво става. Какъв ти е проблемът”. Аз казах, че нямам проблем. Тогава той попита защо са тези простотии  и не е цяла заплатата на сина му. Обясних, че има нараняване на мостра от неговия син и затова беше направена удръжка. След това каза: „Ела да те заведа в нашия магазин и да видиш, че складът е пълен с брак”. Казах, че това не ме интересува, че нашата фирма така работи. При нас дойде съпругата ми. Притеснена. Видимо разстроена беше и каза да отидем до спешното отделение. Показа си ръката, показа си и шията, за да видя какво й беше нанесено от него. Казах, че няма какво да говоря повече с него. Последните думи на Н. бяха „Аз ще те намеря”, аз казах „Аз не се крия”. Съпругата ми каза: ”Виж какво ми направи”. Това съпругата ми каза в присъствие на Н. и неговия син. Попитах го защо го е направил, а той отговори: ”Защото тя ми се издърви”, искаше да каже, че била реагирала.

Аз съм собственика на фирмата, която стопанисва магазина за мебели и магазина за електроуреди, който се намира точно насреща на магазина за мебели. Разстоянието между двата магазина е не повече от 20 не повече от 25 метра. Магазина за ел.уреди е повдигнат на по-високо ниво, със стълби. Има пряка видимост между магазините. Може да се види спокойно вътре от магазина за електроуреди от щанда, какво става в магазина за мебели.

Съпругата ми след като ме повика по телефона, след като ме повика, разбрах, че те ме чакаха там.

Като видях съпругата ми шията и ръката й бяха зачервени. Тя беше видимо разстроена. Дишаше трудно.

Когато съпругата ми се обади по телефона беше спокойна  и не ми е съобщила дали е била ударена от някого.

АДВ. В.: Нямам повече въпроси към свидетеля.

АДВ. К.: Нямам повече въпроси към свидетеля.

АДВ. К.: Нямам повече въпроси към свидетеля.

ПОДС. С.: Нямам въпроси към свидетеля.

Разпита на свидетеля приключи и същият остана в съдебната зала.

ПОДС. С.: Желая да дам обяснения. На 13.04.2018 г. се обади сина ми, защото имал проблем с работодателя. Обади ми се около 16,30-17,00 часа. С него отидохме в магазина на центъра, влязохме вътре, поздравихме учтиво и съответно аз попитах защо не му е платена заплатата. Попитах частната тъжителка за това. Тя беше сама в магазина. Тя ми каза, че не може да ми даде обяснение, да излезем и да изчакаме мъжа й. Така и направихме. Излязохме отпред и се облегнахме на една градинка пред магазина. Чакахме там. После тя дойде на вратата и истерично се развика „Не може някакъв пикльо да ме разиграва”. Имаше предвид сина ми. Тогава аз станах и влязох навътре към магазина, а тя на вратата ме отблъсна със сила (показва с двете си ръце по гърдите). Тя ме удари по гърдите. Попитах я с какво право нарича сина ми така. Съответно не съм упражнил никакво физическо насилие или пък обида. Обърнах се и на излизане, отвън пред магазина срещнах свидетелката, която беше разпитана в предходното съдено заседание. Срещнах Г.. Аз я познавам, защото е от с. Баня, от едно село сме. Тя беше пред магазина и се засякохме. След това със сина ми отидохме на пица. Не съм се срещал със съпруга на тъжителката.

Между датата на предходното съдебно заседание и днешната дата ме срещна бившия ми работодател Д.А., който по същото време се е оказал на това място и е видял целия случай. Той може да даде и показания.

Д.А. ми каза, че е видял случая когато госпожата крещи истерично, как аз излизам от магазина и тя излиза и започва да вика.

Съдът ДОКЛАДВА на страните, че е изискал служебна справка за съдимост на подсъдимия.

Страните (по отделно) : Да се приеме.

Съдът

         ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като писмено доказателство по делото справка за съдимост на подс. Н.В.С..

Съдът ПРИКАНИ страните към спогодба.

АДВ. К.: Уважаема госпожо съдия, от името на подзащитния ми заявявам, че е склонен на помирение с тъжителката, като се задължава да й изплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на по 800 лв. за всяко едно от престъпленията, общо 1 600 лв., както и разноските по делото в размер на 512 лв., представляващи ДТ и платен адвокатски хонорар, която сума подзащитният ми се задължава да изплати в 3-месечен срок, считано от днес.

ПОДС. Н.В.С.: Съгласен съм да постигнем такова споразумение.

 

АДВ. В.: Госпожо съдия, съгласни сме и приемаме такава спогодба.

ТЪЖИТЕЛКАТА Л.Г.: Съгласна съм да приключим със спогодба, както беше изложено.

Съдът като съобрази изявленията на страните намира на първо място, че постигнатото помирение е процесуално допустимо, с оглед на което

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ВПИСВА в съдебния протокол съдържанието на окончателното помирение, по силата на което подсъдимият Н.В.С. с ЕГН: ********** се задължава да заплати на Л.Я. Г.- Д. с ЕГН: ********** сумата от 1 600 лв. (хиляда и шестстотин лева), представляваща обезщетение за претърпените от престъпленията неимуществени вреди, както и разноските по делото в размер  на 512,00 (петстотин и дванадесет) лева.

Подсъдимият Н.В.С. се задължава да заплати обезщетението в 3-месечен срок, считано от днес – 18.09.2018 г., т.е. до 18.12.2018 г.

 

СПОГОДИЛИ СЕ:

 

 

 

ТЪЖИТЕЛКАТА:                                                    ПОДСЪДИМ:

 (Л.Я. Г.- Д.)                (Н.В.С.)

 

 

 

ПОВЕРЕНИК:                                                        ЗАЩИТНИК:

         (адв. В.В.)                                (адв. К. К.)

 

 

                                                                  ЗАЩИТНИК:

                                                                           (адв. П. К.)

 

 

 

 

Съдът намира, че така постигнатото помирение не противоречи на закона и добрите нрави, с оглед на което

ОПРЕДЕЛИ:

ОДОБРЯВА постигнатото помирение в горепосочения смисъл като непротиворечащо на закона и добрите нрави.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

С оглед постигнатото помирение, съдът счита, че производството по делото следва да бъде прекратено, поради което и на основание чл.289, ал.1 във връзка с чл.24, ал.4, т.3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по НЧХД № 132/2018 г. по описа на Панагюрския районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Предвид постигнатото помирение в тежест на подсъдимия Н.В.С., със снета самоличност, ще следва да бъде присъдено заплащането на държавна такса в размер на 2% върху материалния интерес, върху който бе постигнато помирение, но не по-малко от 50 лв., съгласно ТДТССГПК.

По тези съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА Н.В.С. с ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Панагюрище държавна такса върху материалния интерес съобразно постигнатото помирение в размер общо на 50,00 лв. (петдесет лева), както и 5,00 лв. (пет лева) само в случай на  служебно издаване на изпълнителен лист.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

Протокола изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11,20 часа.

 

 

 

 

СЪД. СЕКРЕТАР:                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: