Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Панагюрище, 15.08.2018 год.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – Панагюрище, в публичното заседание на  двадесет и четвърти юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА ТАТАРЕВА

 

при секретаря Иванка Палашева, като разгледа докладваното от съдия Татарева АНД №173/2018 год. по описа на Районен съд- Панагюрище, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е  по реда на чл.59 и  сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „В.Х.” АД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК:175080698, представлявано от Г.С.С. ***, ЕГН: ********** против НП № 13 от 22.05.2018 год. на Директора на РИОСВ гр. П., с което  на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева.

Релевираните във въззивната жалба оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Излагат се доводи, че АУАН въз основа, на който е издадено наказателното постановление е съставен от лице, което няма правомощия да съставя такива, а наказателното постановление е съставено от лице, което не е овластено да налага наказания за нарушения по чл. 128в ЗБР. Посочено е, че атакуваното наказателно постановление не отговаря на изискванията на ЗАНН, тъй като не се съдържа дата на нарушението, нито обстоятелства, при които е извършено.      

Законният представител на санкциониранато юридическо лице не се явява в проведеното съдебно заседание. В заседанието се явява  юрисконсулта на юридическото лице Д.К., която поддържа подадената жалба по съображенията изложени в същата.  

Административно наказващия орган, редовно призован, не се явява. Изпраща процесуален представител, който оспорва основателността на жалбата и иска НП да се потвърди.

Съдът като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и доводите на страните, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства,  поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На търговското дружество „В.Х.“ АД  е наложена имуществена санкция в размер на 4 000.00 (четири хиляди) лева за това, че в имот № 031006, землището на гр. Стрелча е установено, че срещу съществуващи силози „готова продукция“, собственост на „В.х.“ АД, върху приблизителна площ от 2дка дружеството е извършило депониране на добит от дейността на „В.х.“ АД материали, без за тази дейност да е проведена процедура по оценка за съвместимост по реда на чл. 31, ал. 1 Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Установеното осъществявало състав  по чл. 31, ал. 1 ЗБР, поради което против жалбоподателя бил съставен АУАН № 13 от 17.04.2018 г. от К.М. главен експерт в Дирекция ПД на РИОСВ – П..

Въз основа на акта било издадено атакуваното НП от К.Й.Г.– Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. П..

Жалбата против НП е подадена чрез АНО на  08.06.2018 г. /видно от входящият номер на същата, поставен от РИОСВ П. /, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което се явява процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът възприема следната фактическа обстановка:

На 16.03.2018 г. служители на РИОСВ П. извършили проверка на имот № 031006 по карта за възстановена собственост на землището на гр. Стрелча. Повод за проверката бил подаден сигнал.

В хода на проверката било установено, че срещу съществуващи силози „готово продукция“ собственост на „В.х.“ АД върху  приблизителна площ от 2 дка в посочения имот, „В.х.“АД е извършило депониране на добит от дейността на дружеството материал, без за тази дейност да е проведена процедура за съвместимост по реда на чл. 31, ал. 1 Закона за билоогичното разнообразие, за което е съставен Констативен протокол № 0416 от 16.03.2018г.

От приложения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 181 том  IV, рег. № 5499, нотариално дело № 446 от 2016 г. на Нотариус Н.М.Т.се установява, че дружеството жалбоподател „Ватия Холдиг“ АД е придобило собствеността върху имот № 031006 на 05.12.2016 г., чрез договор за покупко-продажба. Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и по същата няма спор от страните.

На базата на горните фактически констатации, свидетелят К.М. съставила АУАН на „В.Х.“ АД, подписан от упълномощен представител на санкционираното лице без възражение, въз основа на който по-късно било издадено и атакуваното НП. По подадената срещу НП жалба в Районен съд  - Панагюрище е образувано производството по настоящото АНД № 173/2018 г.

На първо място следва да се посочи, че настоящата съдебна инстанция не възприема, доводите на жалбоподателя, че АУАН е съставен от неовластено лице. Действително разпоредбата на чл. 130 ЗБР предвижда, че нарушенията по чл. 128в ЗБР се установяват с акт на длъжностно лице, определено от министъра на околната среда и водите или от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, от областния управител или от кмета на общината. Наказателните постановления, пък се издават съответно от министъра на околната среда и водите, от министъра на земеделието, храните и горите, от областния управител или от кмета на общината, или от оправомощени от тях лица. В конкретния случай, АУАН е съставен от К.М. заемащ длъжност гл. експерт в РИОСВ П.. От приложена по делото Заповед № РД – 774 от 22.11.2017 г. на Министъра на околната среда и водите се установява, че същият е определил младши, старши и главните инспектори при РИОСВ- П. да съставят актове за установяване на нарушения по чл. 128в ЗБР. Ето защо настоящия съдебен състав приема, че АУАН е съставен от компетентно лице, доколкото от доказателствата по делото (л. 19) се установява, че актосъставителят М. е изрично оправомощен от Министъра на околната среда и водите да съставя АУАН, съобразно изискванията на чл. 130 ЗБР. Същото се отнася и до издалия наказателното постановление К.Г.– Директор на РИОСВ – П., доколкото от събраните по делото доказателства (л. 17 и л. 18), а именно Заповед № РД- 703 от 26.10.2017 г. и Заповед № РД – 773 от 22.11. 2017г. на Министъра на околната среда и водите, се установява, че Министъра на околната среда и водите е овластил именно Директора на РИОСВ- П. да издава НП за нарушения по чл. 128в във вр с чл. 31, ал. 1 ЗБР.

Основателно обаче е възражението, че атакуваното НП не отговаря на императивните изисквания на чл. 57 ЗАНН, тъй като не е посочена дата на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в НП е посочено единствено датата на откриване на нарушенивто, но не и датата на извършването на същото. Дата на нарушението е съществен негов елемент и тя недвусмислено следва да бъде указана на установения като нарушител още със започване на АНП и съставянето на АУАН, т.к. от този момент той има право на защита. Не случайно датата на нарушението е императивен реквизит на акта и НП, заложен в нормата на чл.42 т.3, предл.1, респ. в чл.57 ал.1, т.5, предл.2 от ЗАНН.  Непосочването на датата на нарушението всякога накърнява драстично правото на защита на санкционираното лице, т.к. го лишава от възможността на оспорва извършването на нарушението, да гради алиби и т.н. Липсата на дата на извършване на нарушението има отношение и при преценка на спазването на разпоредбата на чл. 34, ал.1 ЗАНН, която императивно определя преклузивните сроковете за образуване на административнонаказателно производство, в хода на осъществявания съдебен  контрол. Датата на извършване, респ. довършване на нарушението има преценка и относно приложението на чл.28 от ЗАНН, при положение, че едно конкретно нарушение бъде отстранено кратко време след неговото извършване. Само това процесуално нарушение е достатъчно да се отмени атакуваното НП.

В конкретния случай, на санкционираното дружество е наложена глоба затова, че е депонирало добит от дейността на дружеството материал, без за тази процедура да е проведена оценка за съвместимост по реда на чл. 31, ал. 1 ЗБР. От посоченото се установява, че дружеството е задължено преди депониране на материалите от дейността си да проведе процедурата изискуема от императивните разпоредби на ЗБР, т.е. нарушението е извършено тогава, когато процесните материали са депонирани от „В.х.“ АД, тъй като дружеството всякога преди това е имало възможност да проведе процедурата. По делото обаче не се събраха никакви доказателства, кога са депониран процесните материали открити на имота собственост на дружеството „В.х.“ АД. Ето защо съдът приема, че от събраните по делото доказателства не може да се установи моментът на извършване на нарушението. Същият не е посочен нито в АУАН, нито в НП, поради което същите не отговарят на императивните изисквания на ЗАНН. Ето защо настоящият съдебен състав счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По изложените съображения Районен съд - Панагюрище в настоящия състав, на основание чл.63 от ЗАНН,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 13/22.05.2018 г. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) гр. П., с което на „В.Х.” АД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК:175080698, представлявано от Г.С.С. ***, за нарушение на чл. 31, ал. 1 Закона за билоогичното разнообразие и на основание чл.128в от ЗБР, е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 (четири хиляди) лева, като незаконосъобразно.

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд- П..

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: