Р Е Ш Е Н И Е № ……

 

гр.Панагюрище, 06.08.2018 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на 03.07.2018 г., в състав: районен съдия Снежана Стоянова, при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа АНД № 101/2018 г.,за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В.П.Г. ***  с ЕГН: ********** против наказателно постановление (НП) № 18-0310-000257/27.03.2018 г. на Началника на РУ-Панагюрище, с което на основание  чл.174, ал.3, предл.1  от ЗДвП на жалбоподателя е  наложена  глоба  в  размер  на 2 000  (две хиляди)  лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, тъй като  на инкриминираната дата не бил управлявал посоченото в АУАН и НП моторно превозно средство. Оспорва се материалната компетентност на административно-наказващия орган. Твърди се, че АУАН бил съставен в присъствието на един единствен свидетел,  в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Наложените наказания били неоправдано тежки, т.е. АНО не се бил съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН при индивидуализацията им.  В допълнение към жалбата се твърдят процесуални нарушения, свързани с невярно посочена дата на вмененото нарушение. Твърди се, че АУАН бил съставен преждевременно, преди извършване на нарушението. След като прочел съдържанието му, за жалбоподателя станало  ясно, че ходенето му в ФСМП за даване на кръв  било излишно и нямало да го оневини, независимо от резултата. 

В  съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуални представители, които поддържат жалбата и пледират за отмяна на атакуваното НП.

За ответника по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява представител. Постъпило е становище за неоснователност на жалбата.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

      Жалбоподателят е санкциониран след като на  03.03.2018 г. в 22,20 часа в град Панагюрище при  управление на  лек автомобил БМВ Х 5 3.0 Д с рег.№. ****отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. На водача бил издаден талон за медицинско изследване с № 0007910, който получил в 02,00 ч.  на  04.03.2018 г. По този повод св.Й.Й.  – мл.автоконтрольр  в РУ – Панагюрище съставил против жалбоподателя АУАН № 231 от  03.03.2018 г.

      Въз основа на АУАН  било издадено атакуваното НП. Последното било връчено лично на нарушителя на 02.04.2018 г., видно от отбелязването в него, като  жалбата против НП била подадена чрез АНО още на същия ден, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

      След анализ на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите П.В. и Й.Й., които съдът кредитира като безпристрастно депозирани се установява следното:

      На 03.03.2018г. св.П.В. бил дежурен по криминална линия в РУ Панагюрище. Районното управление включвало Община Панагюрище и Община Стрелча. От 20,30 до 22,00 часа св.В. *** в изпълнение на оперативни задачи. Около 22,00 часа св.В. *** със служебен автомобил ВАЗ 21214 с рег.№ ****. Когато  навлязал в местността „Цареви сливи” св.В. забелязал, че от дясната му страна, по земен път се движи лек автомобил. Автомобилът се управлявал от жалбоподателя, който бил на гости в една от вилите в местността „Цареви сливи” и бил употребил алкохол. Св.В. решил да извърши проверка на водача, тъй като му било известно, че в местността има вилни постройки, които често ставали обект на кражби. Св.В. изчакал автомобила, който на излизане на асфалтовия път, продължил за град Панагюрище. Св.В. последвал автомобила. Видял регистрационния му номер, който не му бил познат. След като навлязъл в град Панагюрище, жалбоподателят забелязал, че автомобилът след него го следва. По тази причина рязко завил в няколко поредни пресечни улици, след което излязъл извън регулацията на град Панагюрище.  Преминал през слог, разграничаващ два съседни имота, след което навлязъл в прясно изорана нива, където затънал и спрял. Св.В. неотлъчно следвал жалбоподателя. Той спрял служебния автомобил на ръба на нивата. Слязъл и отишъл до автомобила на жалбоподателя. От снеготопенето земята била много мокра. Св.В. затънал почти до колене. Той осветил с прожектор автомобила на жалбоподателя и видял как последният се преместил на дясната седалка. В автомобила, освен жалбоподателя, нямало друго лице. Жалбоподателят заключил автомобила. През леко отворения прозорец св.В. му се представил и го призовал да слезе от автомобила. Жалбоподателят отказал да се подчини. Взел мобилния си телефон и се обади на приятелите си – свидетелите Г.З.и Н.М.. Обяснил им къде се намира и ги помолил да дойдат, за да го издърпат от нивата, в която бил затънал.  Междувременно св.В. се обадил на дежурните си колеги по линия на КАТ - св.Й.Й. и полицай Д.Г., които пристигнали на място. Св.Й. приканил жалбоподателя да слезе, за да го изпробва за употреба на алкохол, но той отказал. Казал че ще си стои в автомобила и ще слуша музика. Около 10 минути след пристигането на полицейските служители, дошли и приятелите на жалбоподателя – свидетелите Г.З.и Н.М.. Тогава жалбоподателят излязъл от автомобила. Миришел на алкохол. Отново отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол, като казал че не е управлявал автомобила. Тогава св.Й. го попитал кой е управлявал, на който въпрос жалбоподателят не дал отговор. Св.Й. осветил нивата и забелязал че от ляво на автомобила по протежението на нивата, липсват следи от човешки стъпки, а такива неминуемо е следвало да останат, ако действително автомобилът се е управлявал от друго лице, което е слязло и напуснало мястото. 

      След това полицаите отвели жалбоподателя в сградата на РУ Панагюрище, където св.Й. за пореден път го приканил да бъде изпробван за употреба на алкохол. Жалбоподателят категорично отказал. При това положение св.Й. издал срещу жалбоподателя  АУАН, след което, в 02,00 часа вече  на 04.03.2018г.  му връчил  талон за медицинско изследване ( ТМИ), с който му указал,  че до 45 минути трябва да се яви във ФСМП град Панагюрище за лабораторно изследване. Разяснил му последиците от даване на кръв, като го информирал, че ако кръвната проба е отрицателна,  няма да се стигне до издаване на НП. Жалбоподателят се явил в лечебното заведение, придружен от полицаите, където отказал да даде кръв. Признал, че е употребил алкохол, като продължавал да твърди, че не е управлявал автомобила.

      Горната фактическа обстановка съдът възприе от показанията на свидетелите В. и Й., като и от надлежно събраните писмени доказателства.

Съдът кредитира показанията на полицейските служители, тъй като са обективни и депозирани от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото. Независимо от служебната връзка между полицейските служители  и АНО, горните нямат никакъв личен мотив да уличават жалбоподателя, като му приписват нарушение, което иначе той не е извършил.  Фактите,отразени в НП съдът прие за установени изцяло въз основа на приложения по делото акт за установяване на административно нарушение, показанията на съставителя Й. и свидетеля В..  Актът е съставен редовно, не страда от пороци, поради което съгласно чл.189, ал.2 ЗДП същият има доказателствена сила до доказване на противното. Св. Й.   потвърди под страх от наказателна отговорност, че актът е съставен от него в качеството му на контролен орган по транспорта и то против лицето, което в момента е било безспорно установено като нарушител. Св.В. е  категоричен, че е следвал автомобила неотлъчно до затъването му в нивата и че в автомобила  освен жалбоподателя е нямало друго лице. Ясно видял как жалбоподателят се е преместил на дясната седалка, след като автомобилът аварирал.  Св.Й. установява, че е осветил нивата и забелязал че от ляво на автомобила по протежението на нивата, липсват следи от човешки стъпки, а такива неминуемо е следвало да останат, ако действително автомобилът се е управлявал от друго лице, което  е слязло и напуснало мястото. 

Съдът не вярва на св.Г.З., който твърди че той е управлявал автомобила, а жалбоподателят се возил до него. След като забелязал че автомобила, управляван от св.В. го следва, успял да избяга, като затънал в прясно изорана нива. Слязъл, за да пресрещне св.М., на когото се обадил да дойде, за да го издърпа, а жалбоподателят останал в автомобила. След като се върнал, заварил полицаите В., Й. и Г..

Показанията на св.З. се опровергават от показанията на свидетелите В. и Й.. Освен това те са и вътрешно противоречиви. Св.З. твърди, че  се усъмнил че го преследва лице с имената М.У., с когото бил в конфликт, при положение че е управлявал не своя автомобил, а автомобила на жалбоподателя. При това положение обяснението на свидетеля  е най-малко неприемливо. Явно е че показанията на св.З. не установяват вярно фактите от обективната действителност, а са дадени с цел да помогне на жалбоподателя с цел осуетяване на предвидената отговорност. Освен това, ако това което казваше св.З. беше вярно, то щеше да бъде споделено на полицаите на място. Св.Й. установи, че когато попитал жалбоподателя кой е управлява автомобила, последният не отговорил.

Съдът не обсъжда показанията на св.М., тъй като те с нищо не допринасят за установяване на обективната истина. Свидетелят установява единствено че бил повикан от св.З., за да издърпа джипа на жалбоподателя.

          При така установеното за съда не остана съмнение, че на 03.03.2018г. в 22,20 часа в град Панагюрище лекият  автомобил БМВ Х 5 3.0 Д с рег.№. ****е бил управляван от неговия собственик – жалбоподателя В.Г..

      При установената горе  фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата  не е основателна. Нарушението и неговото авторство са  доказани  по един несъмнен начин.

      Видно е от съдържанитео на АУАН, поставил началото на административно – наказателното производство, срещу жалбоподателя е започнало такова по причина, че е отказал проверка за алкохол с техническо средство за установяване на употребата му  - административно нарушение по чл.174, ал.3, предл.1  от ЗДвП. Актуалната редакция на нормата е следната : „

Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

          Лексикалното и логическото тълкуване на нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП води до извода, че нарушението може да се осъществи от водач на МПС при две хипотези, които са взаимно свързани и хронологично произтичат една от друга. На първо място е необходимо водачът да откаже да му се извърши проверка за алкохол с техническо средство, а след това да откаже да изпълни предписанието на компетентните контролни органи  за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване на концентрацията на алкохол и/или наркотични вещества в кръвта му. Съобразно предвиденото в чл.2, ал.1 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,   проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДП разпореждания и указания, като неизпълнението на това задължение, с което се възпрепятства извършването на проверката се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.   В конкретния случай жалбоподателят Г. не е изпълнил даденото му от контролния орган предписание за медицинско изследване и по този начин е осуетил преследваната с административно-наказателния състав цел – да се установи концентрацията на алкохол в кръвта му.

 

          Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че след като последният се запознал с текста на АУАН останал с впечатление, че ходенето му във ФСМП за даването на кръвна проба е излишно. Св.Й. установи, че подробно е разяснил на жалбоподателя последиците от даване на кръв, като го информирал, че ако кръвната проба е отрицателна, няма да се стигне до издаване на НП.

      Неоснователни и ненамиращи опора  в доказателствения материал са оплакванията на жалбоподателя, че  АУАН бил съставен в присъствието на един единствен свидетел,  в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Видно е от акта, същият е съставен в присъствието на двама свидетели – П.В. и Д.Г., които са свидетели като на установяване на самото нарушение, така и на съставянето на акта.

      Неоснователни са твърденията за липса на материална компетентност на актосъставителя и на АНО. Материалната компетентност на актосъставителя, чиято длъжност не се оспорва, както и на АНО се установява с приложената на л.22-24 заповед на Министъра на вътрешните работи.

      Неоснователни са възраженията за процесуални нарушения, свързани с невярно посочване на датата на нарушението. Последното е неразривно свързано с управление на МПС, което безспорно се е осъществило на 03.03.2018г. Още на тази дата при установяване на нарушението жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за установяване на употребата на алкохол, с което е осъществил състава на вмененото му нарушение.

      Съдът не намира за нужно да коментира оплакванията за явна несправедливост на наложените наказания, тъй като същите са във фиксиран размер и точно в този размер са наложени от АНО.

                    По изложените съображения Панагюрският районен съд в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,

 

                                                Р   Е   Ш   И  :

 

  ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление (НП) № 18-0310-000257/27.03.2018 г. на Началника на РУ – Панагюрище, с което на В.П.Г. ***  с ЕГН: **********  на основание  чл.174, ал.3 предл.1 от ЗДвП  е  наложена  глоба  в  размер  на 2 000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, като законосъобразно.

           

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: