НОХД № 49/2019 год.

МОТИВИ:

Обвинението е против подсъдимия:

- Ц.Н.К. за престъпление по чл.196, ал.1,т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК за това, че на 21.06.2011 г. в местността *, в землището на гр. Стрелча, е отнел чужди движими вещи - 1 (един) брой кон от женски пол, на 10 (десет) години, 1 (един) брой конче, на 1 (един) месец и 1 (един) брой каруца, тип „двуколка” на обща стойност 1 335,00 лв. (хиляда триста тридесет и пет лева) от владението на Л.Ф.С. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, в хипотезата на чл. 29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, както и за престъпление по чл.196, ал.1,т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ във връзка с чл.20, ал.2 от НК за това, че на 09.10.2018 г. в землището на с. Дюлево, общ. Стрелча, като извършител, в съучастие с А.Ж.Н. *** е отнел чужди движими вещи -  2 (два) броя коне от женски пол на обща стойност 1 700,00 лв. (хиляда и седемстотин лева) от владението на Л.Ф.С. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, в хипотезата на чл. 29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК,

          както и срещу подсъдимия А.Ж.Н. за престъпление по чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК за това, че на 09.10.2018 г. в землището на с. Дюлево, общ. Стрелча, като извършител, в съучастие с Ц.Н.К. ***, е отнел чужди движими вещи -  2 (два) броя коне от женски пол на обща стойност 1 700,00 лв. (хиляда и седемстотин лева) от владението на Л.Ф.С. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Производството пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVII от НПК.

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура-гр.Панагюрище поддържа обвинението и пледира за осъдителни присъди и налагане на подсъдимите на наказание  с приложението на чл.58а  от НК.

Подсъдимите се явяват лично в съдебно заседание и със  защитници, признават се за виновни, признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желаят да се събират доказателства за тях.

Против подсъдимия Ц.К. е предявен граждански иск от пострадалия Л.Ф.С. за сумата от 1 250 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението, извършено на 21.06.2011 г.  имуществени вреди, които са останали невъзстановени.

Гражданският иск се прие за съвместно разглеждане в процеса, а  пострадалия Л.С.  беше конституиран като граждански ищец.

Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:

Св. Л.Ф.С. ***. Същият притежавал ферма, която се намирала между гр.Стрелча и село Дюлево, в местността „Събови ниви“. Във фермата св.С. имал кошара и в нея отглеждал около триста броя овце. До кошарата имало поставен  фургон,  пригоден за живеене, който се обитавал от св.П.А.от с.Христо Даново, който помагал на св.С. в отглеждането на овцете. На 21.06.2011 година около 05,30 часа св.С. отишъл на кошарата за да издои овцете, като останал там до около 08,30 часа, след което откарал издоеното мляко, за да го предаде, а св.А. изкарал овцете на паша. Същият ден около 16,30 часа св.С. отново отишъл до кошарата, като там го чакал св.А., който му съобщил, че кобилата и кончето, които били вързани до фургона със синджир липсвали. Липсвала също и един брой каруца, тип „двуколка“. Конете и каруцата били собственост на св. С., като същият ги използвал при работата във фермата. От следите, които били на мястото се виждало, че конете и каруцата са минали през една от нивите в посока с.Дюлево. Св.С. се обадил веднага в полицията в гр.Панагюрище, като била сформирана група  и се предприели незабавни действия за издирване на  кобилата, кончето и каруцата.

Подс.Ц.К.,  след като отнел на 21.06.2011г. двата коня и каруцата тип „двуколка“ ги закарал във фермата на св. И.Д.в землището на с.Царимир. През 2011г.подс.К. работел във фермата като пастир. Като видял конете, св.Д. го попитал чия собственост са, като подс.К. му казал, че са негови. Св.Д. предупредил подс.К. да махне конете, защото имало опасност за неговите собствени коне. Няколко дни по-късно подс.К. отвел конете в неизвестна посока, като във фермата останала само двуколката. След като подс.К. напуснал фермата, двуколката останала във фермата, като св.Д. е дал на св.З., за  да я ползва.

С протокол за доброволно предаване от 24.10.2018г. св.З. предал каруцата тип „двуколка“ на органите на полицията.

На 28.11.2018 г. от разследващия полицай Т. бил извършен оглед на каруцата тип „двуколка“, като констатациите от огледа са подробно изложени в съставения протокол, приложен на л.37 по досъдебното производство.

С разписка от 30.11.2018г. каруцата тип „двуколка“ била върната на собственика й постр.св.Л.С..

През 2018г. св.С. продължавал да отглежда овце във фермата си. Той отглеждал два коня - кон от женски пол на възраст 13 (тринадесет) години и кон от женски пол на 15 (петнадесет) години, който ползвал при работата си. През лятото той държал овцете в егрек и навес, които се намирали  в землището на с.Дюлево. Обикновено конете били вързани до навеса със синджир, за да могат да пашуват. На 09.10.2018г. св.С. посетил егрека с животните, като видял двата коня да пасат. На същия ден около около 17,00 часа св.С. отново посетил егрека, като установил че двата коня липсват. Св.С. подал сигнал за извършената му кражба до РУ-Панагюрище.

Подс.Ц.К. минавал често край егрека до с. Дюлево, където бил видял два коня, за които знаел, че са собственост на св.Л.С.. На 09.10.2018 г. след обяд в дома на подс.К. пристигнал подс.А.Н.. Понеже нямал пари, подс.К. решил да открадне конете, като предложил на подс.Н. да отиде с него, за  да му помогне. Около 17,00 часа подс.К. взел конете от егрека и ги преместил в гората, на отдалечено място, като с него бил и подс.Н.. Двамата подсъдими пренощували в гората. На сутринта, вече  на 10.10.2018 г. двамата подсъдими тръгнали с конете пеша към с.Росен, обл.Пазарджик. По пътя за с. Росен подс.К. се изморил и се обадил  по телефона на  св. И. Д., като се разбрали да ги вземе от посочено от тях място. Когато подсъдимите стигнали в началото на с.Росен, св.И.Д.ги чакал с неговия микробус, според уговорката. Двамата подсъдими обяснили на св.Д., че конете са тяхна собственост, като го помолили да ги откара до гр.Пазарджик. Св.Д. откарал подсъдимите, заедно с конете до гробищния парк на гр. Пазарджик, като след като разтоварили конете, св.Д. си тръгнал. Двамата подсъдими се насочили към ромската махала на гр. Пазарджик, като целта им била да продадат конете. Там те се срещнали със св.Ж.А., който закупил единия от конете за сумата от 250,00 лева. Двамата подсъдими обяснили на св.А., че конете са собственост на горски служител от гр.Стрелча , който имал финансови проблеми и ги помолил да продадат единия от конете. Св.А. направил снимка на подсъдимите К. и Н. заедно с коня, който закупил. След като продали единия кон, двамата подсъдими се разделили, като подс.Н. закарал другия кон в с.Мирянци, обл.Пазарджик, където живеел временно със семейството си в една ферма.

В хода на извършваните ОИМ от органите на полицията, подс.К. бил установен, като пред полицай К. от РУ-Панагюрище признал за извършаната кражба на 09.10.2018 г. на два броя коне, собственост на св.Л.С., като посочил местонахождението на конете. Подс.К. споделил пред полицай К., че той е извършител и на кражба през 2011г. на кобила, малко конче и двуколка, собственост отново на св.С..

На 11.10.2018г. в с.Мирянци при подс.Н. отишли служители на РУ-Панагюрище, като той предал с протокол за доброволно предаване един брой женски кон, червен на цвят. В протокола за доброволно предаване, подс.Н. посочил, че конят, който предава на служителите на полицията е откраднат заедно с още един кон от него и подс.Ц.К..

С протокол за доброволно предаване от 11.10.2018г., св. Ж.А. предал на служителите на РУ-Панагюрище един брой женски кон, червен на цвят, като посочил че  го е закупил от непознати лица за сумата от 210,00 лева.

 На 12.10.2018 г. от разследващия полицай Т. бил извършен оглед на двата коня, като констатациите от огледа са подробно изложени в  съставения протокол, приложен на л.24 в досъдебното производство. С разписка от 12.10.2018г. два броя коне били върнати на собственика им – постр.св. Л.С..

Видно от заключението на съдебно оценъчната експертиза, изготвена по делото,  стойността на  1 един брой каруца, тип „двуколка“ възлиза на сумата от 85,00 лева.

По делото е изготвена селскостопанска оценъчна експертиза, като видно от заключението й, 1(един) брой кон от женски пол, на 10 (десет) години е на стойност 1000 (хиляда) лева, 1 (един) брой конче, на 1 месец е на стойност 250 (двеста и петдесет), (един) брой кон от женски пол на възраст 13 (тринадесет) години е на стойност 900 (деветстотин) лева и 1 (един) брой кон от женски пол, на 15(петнадесет) години е на стойност 800 (осемстотин) лева.

Горната фактическа обстановка, съдът възприе, въз основа на самопризнанието на подсъдимите за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт  и събраните в досъдебната фаза доказателства, които напълно подкрепят самопризнанието: показанията на свидетелите Л.С., Ж.А., Д. З., И.Д.и Д. Ф.,  така също и от заключението на съдебно-оценъчната  и селскостопанска оценъчна експертиза и писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

Съдът дава пълна вяра на събраните гласни доказателства, които синхронизират напълно със събраните писмени доказателства, като взаимно се допълват, подкрепят направените самопризнания и очертават по категоричен начин на гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият Ц.К. е осъществил в условията на реална съвкупност  престъпните състави на  чл.196, ал.1,т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК и на чл.196, ал.1,т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ във връзка с чл.20, ал.2 от НК. Подс.А.Н. е осъществил престъпния състав на чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.

Авторството на деянието се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъпленията. Подсъдимите са имали представа и за всички обективни елементи на престъплението, като и двамата са предвиждали и искали настъпването на общественоопасните последици на деянията си, т.е. действали са с пряк  умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.

Съдът прецени и високата степен на обществена опасност на конкретно извършените от подсъдимите деяния, имайки предвид високата стойност на отнетите вещи. Подсъдимият К. е личност с висока степен на обществена опасност. Осъждан е многократно, негативно  охарактеризиран по местоживеене. Подс.Н. също е бил осъждан за престъпления от общ характер, вкл. и против собствеността, но е реабилитиран по право. Негативно охарактеризиран.

Подбудите за извършване на престъпленията се коренят в желанието на подсъдимите да си набавят средства по бърз и дори престъпен начин. Коренят се още и в ниския  жизнен стандарт  на двамата.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства, следва да се отчетат направените самопризнания, оказаното съдействие на разследващите органи и изразеното разкаяние за стореното. Като отегчаващи обстоятелства и за двамата подсъдими се отчетоха негативните характеристични данни.

Като даде превес на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства и при спазване на разпоредбата на  чл.373, ал.2 от НПК, при индивидуализиране на наказанието за престъплението, извършено в съучастие от двамата подсъдими на 09.10.2018 г., съдът приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК и определи на подс.К. наказание от 2 г. и 6 месеца лишаване от сводоба, което намали с 1/3 и го осъди на лишаване от свобода за срок от 1 година и 8 месеца. На подс.Н.  съдът определи наказание от 9 месеца лишаване от сводоба, което намали с 1/3 и го осъди на лишаване от свобода за срок 6 месеца.

При индивидуализиране на наказанието за престъплението, извършено от подс.К. на 21.06.2011г., предвид отдалечеността му във времето, съдът приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и го осъди на 1 година лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът определи на подс.Ц.К. едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца.

На основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС съдът определи първоначален срог режим на изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода.

На основание чл. 59, ал. 1, т.1 и ал.2 от НК съдът приспадна при изпълнение на определеното общо наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода времето, през което подс.Ц.К. е бил задържан, считано от 11.10.2018 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

С оглед данните за личността на подсъдимия Н., съдът прецени, че за неговото поправяне и превъзпитаване не се налага ефективно изтърпяване на така наложеното наказание, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК  отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години, чиято продължителност също бе определена и съобразена със степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние и с личността на дееца. Възпитателната работа с условно осъдения А.Н. съдът възложи на Наблюдателната комисия при Община Пазарджик.

При този изход на делото и след преценка на събраните доказателства и предвид заключението на изготвените съдебно-оценъчни експертизи, съдът намери за основателен предявения граждански иск от пострадалия Л.С. против подсъдимия К., по чл.45 от ЗЗД за сумата от  1 250,00 лева. Предвид  това съдът осъди подсъдимия К. да заплати на гражданския ищец горната сума, представляваща обезщетение за причинените  в резултат на извършеното на 21.06.2011г. престъпление имуществени вреди и равняваща се на стойността на невърнатите вещи.

С оглед осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия К. бе осъден да заплати по сметка на ОДМВР – Пазарджик направените на досъдебното производство разноски в размер на 58,65 лв., а по сметка на Районен съд – Панагюрище държавна такса по чл. 2 от ТДТССГПК в размер на 50,00 лева, както и 10,00 лева  държавна такса, само в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на ОД МВР – Пазарджик  и Районен съд – Панагюрище за събиране на присъдените разноски и такси. На същото правно основание подс.Н. бе осъден да заплати по сметка на ОДМВР – Пазарджик направените на досъдебното производство разноски в размер на 35,19 лв. , както и по сметка на Районен съд - Панагюрище 5,00 лева държавна такса, само в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на ОД МВР за събиране на присъдените разноски.

          По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: