Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Панагюрище, 26.07.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на  04.07.2019 година в състав: 

                                                                   

                                       Председател: СНЕЖАНА СТОЯНОВА

 

при секретаря Нонка Стоянова,  като разгледа докладваното от районен съдия СНЕЖАНА СТОЯНОВА  АНД 74/19 г. по описа на Панагюрския  районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „В-2005“ ЕООД, ЕИК: 112628188, представлявано от управителя Т.С.Р. против НП13-001361 от 22.02.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.415 в, ал.1 от КТ и за нарушение на чл.3 във връзка с  чл.11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на търговското дружество, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в  размер на 300 лв. (триста) лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до материална и процесуална незаконосъобразност на НП, с оглед на което се иска неговата отмяна. Твърди се, че АУАН и НП не съдържали описание на нарушението и обстоятелствата, при което е извършено. Твърди се, че в НП не било обсъдено представеното в срок писмено възражение срещу АУАН, като възражението липсвало и в административно-наказателната преписка, окомплектована от АНО. С това правото на защита на жалбоподателя било накърнено. Твърди се, че жалбоподателят не бил извършил вмененото му нарушение, тъй като лице с имената П.А.З. никога не е работило в обекта, стопанисван от жалбоподателя. Освен това АНО бил установил процесното нарушение преди да установи има ли възникнало трудово правоотношение между жалбоподателя и лицето, за което се твърди че не било инструктирано, като жалбоподателят бил наказан с отделно НП за това че не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето. (доказателство на л.12 в делото).

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуален представител, който подържа жалбата и иска отмяна на атакуваното НП.

         АНО – редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност.

Панагюрскиятрайонен съд, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „В-2005“ ЕООД  е санкциониран за това, че на 10.01.2019 г. в град Панагюрище в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е допуснал лицето П.А.З. в стопанисвания от дружеството обект – ресторант-барбекю „К.“, находящ се в град Панагюрище, ул. „****** ********“ № ** *, да работи като работник-кухня, без да го е инструктирал по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Нарушението било установено на 10.01.2019 г. в  град Панагюрище, когато при извършена проверка на място в гореописания обект, П.З. била заварена да работи като работник-кухня и след преглед на инструктажните книги било установено, че не й е бил проведен инструктаж по безопасност и здраве при работа.

Извършеното съставлявало нарушение  на чл.3 във връзка с  чл.11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, за което на 04.02.2019г. св.С.А.  съставила против жалбоподателя АУАН, който бил подписан и получен от представляващия го.

Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. То било връчено на представляващия жалбоподателя на 26.02.2019 г., а жалбата против НП била подадена от същото лице чрез наказващия орган по пощата на 05.03.2019 год.( л.13 в делото) и следователно е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима.

В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани актосъставителя С.А., П.З., както и М.С., допуснат по искане на жалбоподателя.

От съвкупния анализ на събраните устни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 10.01.2019г. около обяд св.С.А. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик, заедно с колегата си В.Д.посетили ресторант-барбекю „К.“, находящ се на улица „****** ********“ № *** в град Панагюрище. Обектът се стопанисвал от „В-2005“ ЕООД, представлявано от управителя Т.Р.. Причината за посещението на ресторанта от служителите на ДИТ Пазарджик  била рутинна проверка. Влизайки в обекта, св.А. и колегата й Д. заварили четирима работници, сред които били св.З.  и св. М.С.. Последните двама се намирали в кухнята на заведението, като св.С. готвил.  Св.З. била облечена в работна престилка, като св.А. твърди че същата извършвала неквалифициран труд, който не можа да конкретизира: ( „или миеше чинии, или почистваше зеленчуци“ – цитат от показанията на св.А.) .

След като се легитимирали, св.А. и колегата й Д. раздали на заварените на място работници, включително и на св.З.,  декларации за установяване законността на трудови правоотношения при предоставяне на работна сила, с цел снемане на самоличността им. Указали им да ги попълнят. Св.З.  започнала да попълва декларацията. Написала си трите имена и ЕГН, след което попитала св.А. защо е необходимо да попълва декларацията. Св.А. й обяснила, че данните, които следва да декларира са с цел проверка на трудовия договор. След като чула това, св.З. преустановила попълването на декларацията. Същото сторили и другите заварени да работят лица. Това наложило инспекторите от ДИТ Пазарджик да потърсят съдействие от РУ Панагюрище. Пристигнали полицаи, с помощта на които самоличността на заварените на място работници, вкл. и на св.З. била установена. Личните данни на св. П.З. били записани на гърба на декларацията от св. А.. ( л.18 в делото – задна страна).

Св.А. прибрала декларацията на св.З., попълнена само в частта на трите й имена, постоянен адрес и ЕГН (л.18 в делото). Св.А. не събрала никакви допълнителни сведения за това каква точно длъжност е изпълнявала св.З. в проверявания обект, от кога, с какво работно време, почивки, трудово възнаграждение и т.н.

След като самоличностите на заварените на място работници били снети със съдействието на пристигналите на място полицаи, св.А. прегледала инструктажната книга и установила, че на св.З. не й бил проведен инструктаж по безопасност и здраве при работа. Св.З. въобще не фигурирала в инструктажната книга. По-късно, вече в ДИТ, след като се запознала с представената фирмена документация на дружеството-работодател, св.А.  установила, че  между жалбоподателя и св.З.  няма сключен трудов договор в писмена форма, за което жалбоподателят бил санкциониран с отделно НП  (л.12 в делото).

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе основно от  показанията на св. А. и писмените доказателства по делото. Съдът дава пълна вяра на показанията на св.А., предвид последователността им и обстоятелството, че същите се намират в синхрон с приетите по делото писмени доказателства, вкл. с декларацията на л.18 в делото, попълнена частично от св.З., както и с извадката от книгата за начален инструктаж на л.16-17 в делото.

Съдът не дава вяра на показанията на св.З. и св.С., работещ като готвач в заведението. Обобщено същите твърдят, че в деня на проверката в кухнята се намирал само св.С., а св.З. влязла в заведението, за да търси управителя, за да му поиска паричен заем. Тя отишла до вратата на кухнята, като виждайки  я,  св.С. я изгонил. От страх св.З. го попитала къде е тоалетната на заведението. В този момент дошли проверяващите, които заварили св.З. на вратата на кухнята. Св.А. веднага дала на св.З. декларация, като  й наредила да я попълни, без да й обяснява защо е необходимо.  

Показанията на свидетелите С. и З. освен че се намират в противоречие с показанията на св.А., са житейски неприемливи, като тяхната недостоверност се обяснява със заинтересоваността на първия да даде  показания в угода на работодателя си, както и с позицията на св.З., сочена като лице, работило в нарушение на трудовото законодателство.

         Независимо от оценката на доказателсвата, съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения:

На първо място е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви относно основни, съществени реквизити както в АУАН, така и в НП. Видно е от словесното описание, нарушението е извършено и установено на 10.01.2019 г. Както актосъставителя, така  и АНО не са изложили никави мотиви защо приемат, че датата на извършване на нарушението съвпада с неговото установяване, при положение че не са събрани никакви доказателства за това каква точно длъжност е изпълнявала св.З. в проверявания обект и от кога. Установяването на датата или поне на периода на извършване на нарушението като съществен негов елемент, при всички  случаи е изисквало установяване от страна на АНО на началния момент, от който св. З. е започнала да престира труд в проверения търговски обект.  Този пропуск следва да се преценява като недоказаност на съществен елемент на нарушението, а оттук и като съществено процесуално нарушение на процедурните правила.

Дори да не беше допуснато коментираното процесуално нарушение, съдът намира, че при така установената фактическа обстановка, АНО не може да санкционира жалбоподателя на посочените правни основания. Съображенията за това са следните:

Чл. 3 от коментираната Наредба, съдържа абсолютна забрана за работодателя да допуска до работа работник или служител, който не е инструктиран по правилата на безопасни условия на труд. Подобна забрана се съдържа и в чл. 281 от КТ, според който всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа. При тази редакция на посочените норми, съдът намира, че несъобразилият се със същите работодател може да бъде санкциониран само при непровеждане на инструктаж на лице, с което се намира в трудово правоотношение, т.е. работник или служител в неговото предприятие. В настоящия случай обаче не са налице доказателства, които да водят на несъмнен извод,че между  жалбоподателя и св.З. е било налице трудово правоотношение. Това е така, тъй като от  събраните по делото доказателства не се установява до необходимата степен на категоричност, че между св.П.З. и жалбоподателя са били  договорени съществените  елементи на трудово правоотношение -  работно време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина.  Установи се единствено от показанията на св.А., че св.З. се е намирала в кухнята на заведението с работна престилка. Св.А. дори не можа да установи какъв точно труд е престирала свидетелката З..  Твърди, че споменът й не бил съвсем ясен. Установава, че св.З. или почиствала зеленчуци, или миела чинии.  Независимо че св.З. не попълнила декларацията (попълнила само трите си имена, постоянен адрес *** и  ЕГН – декларация на л. 18  в делото ), св.А. установява, че не е събрала никакви допълнителни сведения за това каква точно длъжност е изпълнявала св.З. в проверявания обект, от кога,  с какво работно време, почивки, трудово възнаграждение и т.н. При тези факти не може да се обоснове категоричен извод, че между св.П.З. и „В-2005“ ЕООД гр.Панагюрище фактически е било възникнало трудово правоотношение, за да се направи следващия такъв, релевантен за процесния случай – бил ли е длъжен жалбоподателят  в качеството му на работодател да проведе на св.З. инструктаж, в случая начален, по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Вярно е, че в чл.11, ал.1, т.6 от Наредбата е посочено, че работодателят е длъжен да инструктира по безопасност и здраве при работа освен всеки работещ, и всички други лица, които посещават производствените звена на предприятието, но релевантното в случая е, че жалбоподателят е санкциониран за неинструктиране на негов работник (работника-кухня П. А.З.), а съдът не може да излезе извън рамките на вмененото нарушение. Обратното би означавало  да наруши правото на защита на жалбоподателя.

С оглед на казаното до тук НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. 

За пълнота следва да се отбележи, че нарушението е квалифицирано неправилно. Посочено е, че случаят се приема за маловажен по смисъла на  чл.28 от ЗАНН, без излагане на каквито и да е мотиви, при което нарушението е квалифицирано по чл.415в, ал.1 от КТ, съгласно която разпоредба за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му и (т.е. кумулативно) от което не са произтекли вредни последици за работниците, работодателят се наказва с имуществена санкция от 100 до 300 лв.  В случая липсват доказателства за остраняване на вмененото нарушение, тъй като със св.З. не е последал инструктаж по безопасност и здраве при работа, при което съдът може само да гадае защо АНО е приложилл цитираната правна норма.

По изложените съображения за недоказаност на нарушението, произтичаща от недоказаност на валидно възникнало трудово правоотношение с лицето, за което се твърди,  че не е инструктирано,  Панагюрският районен съд в настоящия състав и  на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

 

                                               Р   Е   Ш   И:

 

         ОТМЕНЯВА НП 13-001361 от 22.02.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на „В-2005“ ЕООД гр.Панагюрище с ЕИК: 112628188, представлявано от управителя Т.С.Р., на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.415 в, ал.1 от КТ и за нарушение на чл.3 във връзка с  чл.11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, е наложена имуществена санкция в размер на 300 (триста)  лева, като незаконосъобразно.

 

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: