МОТИВИ

към присъда, постановена по НОХД № 202/2012г. на Панагюрския районен съд

 

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура – Панагюрище обвинителен акт, с който е повдигнала обвинение срещу Н.М.Н. за престъпление по чл.196,ал.1,т.1, във връзка с чл.194,ал.1, във връзка с чл.29,ал.1, буква «а» и буква «б» от НК.

         Представителят на прокуратурата поддържа обвинението така, както е внесено по посочената квалификация.

         Подсъдимият се не признава за виновен по така повдигнатото обвинение. Изразява съжаление за стореното. В последната си дума моли да бъде оправдан.

         Защитникът на подсъдимия намира обвинението за недоказано и моли да бъде постановена оправдателна присъда.

         От събраните по делото доказателства, които съдът обсъди поотделно и в съвкупност, безспорно се установяват следните фактически обстоятелства досежно главните факти на обвинението:

Подсъдимият Н.М.Н. е роден на ***г. в гр. София. Живее в гр.Панагюрище, ул. ***, българин, български гражданин, неженен, безработен и осъждан. От приложената на справка за съдимост / л.38-л.44 от досъдебното производство/, се установява, че подс. Н.Н. е осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като по част от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, като присъдите са изтърпени ефективно. В същото време Н. е осъждан за тежки умишлени престъпления от общ характер на ефективно лишаване от свобода не по–малко от една година, като от изтърпяване на наказанията по предишните присъди до инкриминираният не са изтекли пет години

Свидетелката В.Г. Керемедчиева, заедно със съпруга си – св.М. К., притежават животовъдна ферма в местността “ Барето ”, землище на  гр. Панагюрище, в която отглеждат говеда, овце, прасета и кокошки.

В продължение на единадесет  години И.Г.З. ***, работил като пастир във фермата на В. и М. К. в местността “Барето”. През месец декември 2011г., З.  се разболял и не можел да продължи работата си във фермата, което наложило обратното му прибиране в с. Попинци. При тръгването си от фермата, З. взел личните си вещи, които ползвал при работата си във фермата. Семейство К. откарали И.З. *** с автомобил на сина им  - св.П. К., като му заплатили преди това   дължимите му пари.

На 05.01.2012г., В. и М. К. приели на работа във фермата, подс.Н.М.Н.. В. и М. К. се споразумели с подсъдимия да извършва всякаква работа във фермата,  срещу месечна заплата от 250,00 лева, храна и цигари. Подс.Н. веднага след постъпването му на работа  поискал аванс от 230,00 лева, обяснявайки, че е заложил вещи в заложна къща в гр. Панагюрище, които искал да откупи – лаптоп, фотоапарат и два телефона. Свидетелката К. дала сумата от 230,00 лева на подсъдимия, който заедно със  сина на К, отишли до заложна къща в гр. Панагюрище, откъдето откупили заложените вещи. След като минал месец от постъпването му на работа, св. К. на 05.03.2012г. изплатила на подсъдимия сумата от 250,00 лева.

Подс. Н. довел във фермата и приятелката си -  свидетелката З.К., която била от цигански произход и се представила , че е родом от гр. Панагюрище. К.  не работила във фермата, но въпреки това също получавала храна и цигари, които св. К предоставяла  всекидневно на двамата.

Междувременно подс.Н. се свързал  по телефона с Танчо Колев от с.Б, който се занимавал с отглеждане на животни и двамата се разбрали Н. да започне работа при него. За целта Колев поел ангажимент да изпрати служебен автомобил да го забере.

На 09.03.2012г. св. К и съпругът й си тръгнали от фермата към 19.00 часа, а подс. Н. и  свидетелката К. останали във фермата. Преди да си тръгнат собствениците, подс.Н. се обадил на Т К да изпрати автомобил до гр.Панагюрище да го вземе. След като си тръгнали собствениците, подс.Н. събрал своите вещи, поставяйки ги в чували, след което решил да открадне вещи собственост на К. Подс.Н. взел две родопски одеяла, портативен телевизор марка “ Тенто”, портативно радио марка “Гаутион”, две поцинковани тенджери, алуминиев черпак, 20 – литров алуминиев казан за варене на жито за животните, една тава, две железни и една порцеланова чиния, тиган, порцеланова паница, два кухненски ножа, три лъжици, две вилици, две джезвета и две алуминиеви канчета. Всички вещи поставил в чували, след което зачакал да му се обади  шофьора на К. Свидетелят К. пристигнал с автомобил на Колев в гр.Панагюрище, като подс.Н. го чакал на входа на града. След това двамата отишли до фермата на К в местността “ Барето ”. Подс.Н. слязъл и започнал да товари предварително подготвените от него чували с вещи.След като натоварили чувалите подс.Н. и свидетелката К. се качили в джипа и потеглили в посока с.Б.След като пристигнали в селото, подс.Н. разтоварил чувалите във фургон на Колев.

На 10.03.2012г. в 08.00 часа сутринта след като К и съпругът й се завърнали във фермата, не открили подс.Н. и св.К., като при извършения оглед установили липсата на  две родопски одеяла, портативен телевизор марка “ Тенто”, портативно радио марка “Гаутион”, две поцинковани тенджери, алуминиев черпак, 20 – литров алуминиев казан за варене на жито за животните, една тава, две железни и една порцеланова чиния, тиган, порцеланова паница, два кухненски ножа, три лъжици, две вилици, две джезвета и две алуминиеви канчета. Св. К установила, че стаята, в която се е помещавали  подс.Н. заедно със З.К., била празна. Свидетелката К подала жалба в РУП-Панагюрище.

В хода на ОИМ извършени от органите на полицията, подс.Н. бил установен в с.Б.

С протокол за доброволно предаване от 13.03.2012г. подс. Н. предал на органите на полицията: 1 (един) бр. родопско одеяло, тъмно червено на цвят; 1 (един) бр. родопско одеяло на карета в цвят червен, зелен и черен; 1бр. портативен телевизор, марка “ Тенто”; 1бр. радиоприемник, марка ”Gaution ”; 2бр. поцинковани тенджери; 2бр. алуминиеви канчета; 1бр. алуминиев казан; 1бр. алуминиев черпак; 2бр. джезвета; 1бр. тава; 2бр. железни чинии; 1бр. порцеланова чиния; 1бр. порцеланова паница; 1бр. тиган; 2бр. кухненски ножове; 3бр. лъжици; 2бр. вилици.

С разписка от 10.04.2012г. вещите били оставени на съхранение при домакина на РУП-Панагюрище.

От заключението на съдебно-оценъчната експертиза се установява, че стойността на 1 (един) бр. родопско одеяло на карета в цвят червен, зелен и черен; 1бр. портативен телевизор, марка “ Тенто”; 1бр. радиоприемник, марка ”Gaution ”; 2бр. поцинковани тенджери; 2бр. алуминиеви канчета; 1бр. алуминиев казан; 1бр. алуминиев черпак; 2бр. джезвета; 1бр. тава; 2бр. железни чинии; 1бр. порцеланова чиния; 1бр. порцеланова паница; 1бр. тиган; 2бр. кухненски ножове; 3бр. лъжици; 2бр. вилици,  по пазарни цени към инкриминираната дата с приспаднато овехтяване, възлиза на сумата от 175. 50 лева.

Посочената фактическа обстановка съдът възприе от показанията на свидетелите В. К, М. К, П. К, П.К., Е.С. и П. Радивчев, експертното заключение и събраните по делото писмени доказателства по реда на чл.283 от НПК.

Съдът изцяло кредитира показанията на посочените свидетелите В. К, П. К и М. К. Същите са последователни, логични и безпротиворечиви, поради което съдът ги възприема изцяло. От показанията на посочените свидетели се установяват обстоятелства, свързани с време, място, начин на извършване на деянието, както и неговото авторство. Свидетелите са категорични, че никога и по никакъв повод не са давали съгласието си подсъдимият да изнася вещи, с които е била оборудвана постройката, в която е бил настанен. Съответни на показанията на тези свидетели са и показанията на св.К., и свидетелите С. и Р, поискани от защитата. Последните двама свидетел установяват, че И.З., при напускането си е обяснил на подсъдимия, че може да ползва вещите, намиращи се в сградата, обитавана от него, в последствие от подсъдимия.

В обясненията си подсъдимият не отрича, че е взел инкриминираните вещи. Твърди обаче, че за това е получил разрешението на И.З., който ги е ползвал преди него, който му бил казал “..... да взема всичко......” Показанията му се опровергават от показанията на свидетелите С. и Радивчев, които са категорични, че такъв разговор и такова разрешение от З. не е давано. Вярно е, че в тази насока показания дава и св.З.К., която е била във фактическо съжителство с подсъдимия и в съдебно заседание сочи, че е присъствала на разговор между подсъдимия и З.. Показанията й обаче са противоречиви и опровергани от показанията на св.Р. Така в началото на разпита си свидетелката сочи, че при напускането си не са вземали, след което заявява, че са взели само собствените си вещи. Освен това, противно на заявеното от св.Р, че са били само той, подсъдимия и З., когато е станало въпрос за ползването на вещите, свидетелката сочи, че тя също е присъствала на този разговор. Това, както и близките отношения на св.К. с подсъдимия дискредитира показанията й, поради което съдът прие, че те са стремеж за изграждане защитната позиция на подсъдимия.

Поради това, съдът прие обясненията на подсъдимия в частта, в която отрича извършването на инкриминираното деяние за средство за реализиране правото му на защита, а не доказателствено такова.

С оглед на така събраните доказателства по делото, при обсъждане на въпросите по чл.301 от НПК, обвинението срещу подсъдимия Н.М.Н. е доказано по несъмнен начин, съгласно изискванията на чл.303, ал.2 от НПК, поради което същия бе признат за виновен в извършването на обективните и субективните елементи на престъпния състав по чл.196,ал.1,т.1, във връзка с чл.194,ал.1, във връзка с чл.29,ал.1, буква «а» и буква «б» от НК.

От обективна страна е установено, че на 09.03.2011 година в местността “Барето”,  в землището на град Панагюрище, подсъдимият Н. е взел две родопски одеяла, портативен телевизор “Тенто”, радиоприемник “Гаутион” и кухненска посуда на обща стойност 175,50 лева. Вещите са собствени на В.Г. ***, като отнемането е извършено без нейно съгласие.

Деянието е осъществено от подсъдимия при условията на опасен рецидив, съгласно чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК. Видно от приложената по делото справка за съдимост, подсъдимият е осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като по тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК и присъдите са изтърпени ефективно. Осъждан е  за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода над една година, по които наказания са изтърпявани ефективно.

От субективна страна, подсъдимият е действал при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавал е обществено – опасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези последици – да присвои предметите на престъплението.

По тези съображения, съдът прие, че подсъдимият Н.М.Н.,  е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е предаден на съд, поради което го призна за виновен в извършването на състава по чл.196,ал.1,т.1, във връзка с чл.194,ал.1, във връзка с чл.29,ал.1, буква «а» и буква «б» от НК.

При индивидуализация на наказанието на подсъдимия, съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55 от НК. Като такива бяха отчетени - младата възраст, тежкото семейно положение, оказаното съдействие на разследващите органи и изразеното съжаление за стореното, при което и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало прекалено тежка санкция за извършеното от него.

Поради това, съдът определи наказанието на подсъдимия при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.

При определяне срока на наказанието бяха взети предвид степента на обществена опасност на деянието, която съдът отчете като висока – касае се за престъпно посегателство против собствеността, обществената опасност на дееца, както и подбудите за извършване на престъплението. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие негативната характеристика на подсъдимия. Като смекчаващи обстоятелства бяха взети предвид младата възраст, изразеното съжаление за стореното. Подсъдимият осъзнава значението на постъпката си и е оказал пълно съдействие на разследващите органи. Бе отчетено и това, че вещите не са на значителна стойност и същите са върнати от подсъдимия. 

Като съобрази посочените обстоятелства, съдът прие, че с налагане на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати.

На основание чл. 60, ал.1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, съдът постанови така наложеното наказание лишаване от свобода, да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.

Бе постановено веществените доказателства: 1 брой родопско одеяло, тъмно червено на цвят; 1 брой родопско одеяло на карета с цвят червен, зелен и черен; 1 брой портативен телевизор, марка „Тенто”; 1 брой радиоприемник марка „Gaution”; 2 броя поцинковани тенджери; 2 броя алуминиеви канчета; 1 брой алуминиев казан; 1 брой алуминиев черпак; 2 броя джезвета; 1 брой тава; 2 броя железни чинии; 1 брой порцеланова чиния; 1 брой порцеланова паница; 1 брой тиган; 2 броя кухненски ножове; 3 броя лъжици; 2 броя вилици, на съхранение в РУП Панагюрище, след влизане в сила на присъдата, да бъдат върнати на собственика В.Г. ***.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият бе осъден да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт сумата 114.80 лева разноски по делото.

 

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: