МОТИВИ

към присъда, постановена по НОХД № 75/2012г. на Панагюрския районен съд

 

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура - Панагюрище обвинителен акт, с който е повдигнала обвинение срещу И. *** за престъпление по чл.296, ал.1 от НК.

         Представителят на прокуратурата поддържа обвинението така, както е внесено по посочената квалификация.

         Подсъдимият се признава за виновен, не оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

         Защитникът на подсъдимия пледира за налагане на минимално наказание.

Производството по делото бе проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие. Съдът, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства – самопризнанието на подсъдимия, показанията на разпитаната в досъдебното производство свидетели, приобщените по надлежния процесуален ред писмени доказателства, събрани в  хода на досъдебното и съдебното производство по делото, прие за безспорно установени следните фактически обстоятелства досежно главните факти на обвинението:

Подсъдимият И.Н.Н. е роден на *** ***. Живее в същия град, на ул. „***, българин, български гражданин, разведен, безработен и е осъждан

Свидетелката Н. ***. От брака й с покойният й вече съпруг - НВ Н., имал двама сина. По малкият й син – подс. И.Н. се родил през 1966 година. Същият сключил граждански брак и имал две деца. Подс.И.Н. работел в „Асарел Медет ”АД. Същият живеел заедно със семейството си и майка си и баща си  в двуетажна къща на адрес град Панагюрище, ул. „***. Къщата била   придобита от майка му и баща му, чрез закупуване на двор и строеж на къщата до 1974г.Част от парцела (УПИ ХІІІ-1328, в кв. 93 по плана на град Панагюрище) бил  прехвърлен на обв.И.Н., от свидетелката Н.  и баща му под формата на дарение. В дарената му част от имота , подс.И.Н. започнал да строи къща. Изградил основите на къщата и  отлял първата плоча. Подготвил  вдигането на първият етаж на къщата , но започнал системно да употребява алкохол и строежът останал недовършен.

 През 2009г., съпругата на подс.Н. го напуснала, като взела със себе си децата им. На 07.04.2011г. починал  бащата на подс.Н.. Подсъдимият останал да живее  в къщата при майка си, като  започнал системно да оказва психически и физически тормоз над нея. Това наложило свидетелката Н. през 2011г. да подаде молба до Районният съд в град Панагюрище за осигуряване на защита от домашно насилие спрямо сина си. Молбата на свидетелката Н. била уважена, като по гр.д.№13/11г. било постановено Решение №40 от 19.04.2011г. на РС -Панагюрище, и подс.Н. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо свидетелката Н. ,като му било забранено също да  приближава жилището й, местоработата и местата за социалните й  контакти и отдих за срок от една година. Въз основа на Решението от РС-Панагюрище била  издадена Заповед №40 от 19.04.2011г. за защита от домашно насилие на основание чл.15 ,ал.2 от Закона за защита срещу домашното насилие срещу подс.Н. /приложена на л.17 по ДП/. Подс.Н. е получил лично преписи от решение и заповед по гр.дело №13/2011г. по описа на Панагюрския районен съд.

На 06.12.2011г. подс.Н., без покана  отишъл в жилището на свидетелката Н. ***, нарушавайки и неизпълнявайки  Заповед за защита №40/19.04.2011г. издадена въз основа на Решение №40 от 19.04.2011г. на Панагюрския Районен съд, влязло в сила на 11.05.2011г., с която му е забранено да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на З.И.Н., ЕГН ********** ***. След като влязъл в жилището на Н. ,той  се настанил в избата на къщата. Подсъдимият  носел със себе си пластмасова бутилка с червено вино. Свидетелката Н.  помолила сина си да напусне имота й , но  той  й казал, че имал право, като един от наследниците на баща си, въпреки съдебната забрана, да бъде в дома на майка му. След като не успяла да го накара да си тръгне, свидетелката Н. се обадила на телефон 112. На място били изпратени полицай Узунов и полицай В. ***. Двамата полицай,  се запознали с Решение №40 от 19.04.2011г. на РС град Панагюрище, след което   извадили  принудително подс. И.Н. от избата на майка му. Подс.Н. бил отведен в сградата на РУП-Панагюрище,където му бил изготвен протокол за предупреждение  на основание чл.56 от ЗМвР,след което бил освободен.

 След около час подс.Н. отново се  върнал в имота на майка си. Минавайки  край банята на къщата той счупил с крак стъкло на  прозореца  й, след което  отишъл  към изграденото от него мазе в недовършеният му строеж. След случилото се свидетелката Н. пуснала  жалба в полицията в гр.Панагюрище.

Посочената фактическа обстановка безпротиворечиво се установява от събраните по делото доказателства. Подсъдимият признава извършеното от него и в обясненията си признава фактите по обвинението. Самопризнанията му се подкрепят от показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели, и всички останали писмени доказателства, събрани в хода на досъдебната фаза на процеса.

С оглед на така събраните доказателства по делото, при обсъждане на въпросите по чл.301 от НПК, съдът прие от правна страна, че обвинението срещу подсъдимият  И.Н.Н. е доказано по несъмнен начин, съгласно изискванията на чл.303, ал.2 от НПК, поради което същият бе признат за виновен в извършването на обективните и субективните елементи на престъпния състав по чл. 296, ал.1 от НК.

От обективна страна безспорно е установено, че на 06.12.2011г. подс.Н. без покана, е  отишъл в жилището на майка си - свидетелката Н. ***, с което е нарушил и не е изпълнил  Заповед за защита № 40/19.04.2011г. издадена въз основа на Решение №40 от 19.04.2011г. на Панагюрския Районен съд, влязло в сила на 11.05.2011г., с която му е забранено да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на З.И.Н., ЕГН ********** *** за срок от една година.

От субективна страна, подсъдимият е действал при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавал е обществено – опасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези последици.

При индивидуализация на наказанието на подсъдимият, съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55 от НК, при което и най – лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Като такива бяха отчетени тежкото семейно и материално положение и изразеното съжаление за стореното. Поради това, и на основание чл. 58а, ал. 4 от НК, във връзка с чл. 55, ал. 2 от НК, съдът наложи на подсъдимия наказание глоба в размер на 200 лева.

Така наложеното по вид и размер наказание съдът намира за справедлива и адекватна санкция за извършеното от подсъдимия, като чрез него ще се въздейства превъзпитаващо спрямо него и възпиращо и предупредително спрямо останалите членове на обществото, и индивидуалната и генерална превенция, посочени като цели на наказанието в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати.

 

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: