Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

2012г., 09.07.2012г.

 

   ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                Година                                          Град                                   

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                 

 

Единадесети юни

 

2012

 
                

на                                                                          Година                                      

 

в публично заседание в следния състав:

ДАНИЕЛА ПОПОВА

 
                                                                    

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

 

П З

 
 

Секретар                                                        

НИКОЛАЙ ТОПКАРОВ

 
 


и прокурор                                                       

 

като разгледа докладваното от                                                                                   

съдия ПОПОВА

 

11

 

2012

 
 


                                        НАХД №                   по описа за                      год.,

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.

П.Н.Т., за извършено от него деяние по чл. 325 ал.1 от НК, с налагане на административно наказание по чл.78а, ал.1 от НК.

Представителят на прокуратурата поддържа предложението така, както е внесено.

Обвиняемият не се признава за виновен. Твърди, че не извършвал непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото. Дава обяснения в тази насока. Моли съда да го оправдае по повдигнатото обвинение.

Защитникът на обвиняемия, твърди, че същият на посочената дата и място не е извършил престъплението хулиганство по смисъла на чл.325 от НК. Алтернативно, моли съда, ако счете че подзащитният му е извършил някакво деяние, евентуално може да се квалифицира по Указа за дребно хулиганство. Твърди, че деянието, което е извършил подсъдимия не може да се квалифицира като хулиганство по смисъла на закона, тъй като липсва елемент от субективния състав, а именно както пряк, така и евентуален умисъл в действията му, поради което моли да бъде оправдан.

Панагюрският районен съд, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото на досъдебното производство доказателства, прие  за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият П.Н.Т. е роден на *** г. в гр. ***. Живее в същия град, на ул. „***, българин, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан и позитивно охарактеризиран.

На 16.05.2010 г. свидетелката Т. заедно със свидетелката Б. минавали през градския парк в гр. Панагюрище. Двете вървели по пътека, която била в непосредствена близост до реката и водела до бента. Двете свидетелки отивали към бента, за да изчакат своите приятелки - Т.Д., А.С., Т.П. и М.П., които в това време били на футболен мач на стадиона, който се намира в непосредствена близост до парка. Докато се движили в посока от парка към бента, първоначално свид. Б. видяла обв. Т., а след това го видяла и свид. Т.. Обвиняемият Т. се намирал от лявата страна, на около метър над реката, извън водата от страната на парка. Т. бил прав, като си бил извадил половия член и си го пипал, същият бил с лице към момичетата и с гръб към реката. Т. бил облечен в черни дрехи - с дълъг панталон и тениска с къси ръкави. Панталонът му бил свлечен над коленете, както и бельото му било свалено. Видимостта от момичетата към Т. била много добра, защото между тях нямало храсти и треви и двете свидетелки го видели много добре действията на Т.. Обвиняемият също видял двете момичета, като продължил да седи срещу тях със свалени панталони и бельо. Двете момичета се изплашили от действията на Т. и се върнали веднага назад, като тръгнали по пътеката в посока на езерото. Целта им била да минат от там, за да го заобиколят. След това двете свидетелки седнали на камък до езерото. В един момент видели, че Т. идва към тях и се спира до едно дърво. Той бил отново със свален панталон. По това време в парка имало и други хора. Дървото, до което се бил доближил Т., било на 5-10 метра от тях. След като го видели срещу тях, двете свидетелки избягали по една от пътеките в парка в посока към бета на реката. Отишли на бента, където изчакали останалите от компанията им. При тях дошли А.С., Н.К., М. и Т. П и Т.Д.. Когато се събрали, двете свидетелки разказали на останалите, какво са видели току-що. Всички заедно тръгнали към парка, като се насочили към пейка, която била обърната към самата река. На 10 метра и наоколо нямало други пейки. Седнали на пейката и започнали да си говорят. Докато седели на пейката, отново се появил Т., който седнал на пейката срещу тяхната. Свидетелката Т.Д. ги попитала: „Този ли е човекът" като им казала, че няколко пъти го била виждала и преди това в парка, като веднъж го била видяла и със свалени панталони. В един момент Т. станал от пейката, тръгнал по моста, отишъл от другата страна на реката, слязъл до брега и отново си събул панталоните. Понеже от пейката, на която се намирали свидетелките нямало добра видимост към него, всички не го виждали добре. Т. се намирал на около двадесет метра в ниската част на коритото на реката. В този момент свидетелката Т. се обадила на полицията.

След разговор между свидетелките Т., Б. и останалите - А.С., Н.К., М. и Т. П и Т.Д., същите решили да полюбопитстват какво прави обв. Т. в коритото на реката. Свидетелките Т. и М.П. тръгнали към реката и видели, че обв. Т. бил със свалени панталони и бельо, бил прав и гледал към тях. В този момент към Т. се насочил човек с жълта блуза и зелени панталони, казал му нещо и Т. бързо излязъл от реката и тръгнал по посока към пазара на гр. Панагюрище. Точно в края на пазара, при помпата, където пълнят автомобилите за миене на улиците, Т. бил спрян от полицай Р. и полицай Ви откаран в РУП Панагюрище за изясняване на случая. Свидетелите също отишли там и били разпитани по случая.

Със заповед № 119/16.05.2010 г. Т. бил задържан за срок от 24 часа в РУП Панагюрище на основание чл. 63 ал.1 т.1 от ЗМВР.

От заключението на комплексната психиатрична, сексологична и психологична експертиза се установява, че обв. Т. не страда от психично заболяване и не се води на психиатричен отчет. Същият е без нарушения в сексуалното му функциониране.

От заключението на съдебно - психологическата експертиза на непълнолетните и малолетни деца, които са основни свидетели по делото се установява, че възприятията и действията на малолетните и непълнолетни свидетели по делото определено са повлияни от техните възрастови психични особености. Малко вероятно е обаче между тях да е имало действия на наговаряне или договаряне, с оглед възприемане на едно или друго в ситуацията, в която са попаднали. По-скоро налице е феноменът на вътрешно групова внушаемост. Противоречията в показанията, дадени на различни етапи от следствените действия, подкрепят този извод. Вещото лице в заключението си казва, че въпреки своята физическа и психическа неукрепналост, в рамките на своите възрастови индивидуално-психически особености, свидетелите разбират свойството и значението на това, за което дават показания.

След разпитите на децата, проведени на 09.04.2012г. в присъствието на вещото лице, последното сочи че те дават достоверни показания, като разминаванията в показанията им са единствено и само относно това от коя страна на реката е бента, което вещото лице счита, че не би се получило, ако имаше по делото скица на мястото. Вещото лице поддържа, че е малко вероятно между децата да има наговаряне

Посочената фактическа обстановка съдът възприе от показанията на свидетелите А.Т., Т.Д. и В.Б., експертните заключения и приложените писмени доказателства. От показанията на посочените свидетели се установяват съществени обстоятелства от предмета на доказване – време и място на извършване на деянието, както и неговото авторство. И трите свидетелки са категорични, че на инкриминираната дата са видели обвиняемия да извършва непристойни действия в градския парк в гр.Панагюрище. Св.А.т. сочи, че тя е видяла обвиняемия да „обарва половия си член”. Св.Т.Д. е видяла обвиняемия със свалени панталони – „…барал си половия член…”, а св.В.Б. е видяла обвидяемия със свалени панталони и извършва разни действия с члена си – маструбирал. От показанията на свидетелките се установява освен това, че обвиняемият не е ловял риба и не  е прикривал действията си, а обратно – търсел е вниманието на момичетата и е демонстрирал голотата си, както и това, че мястото е било оживено с преминаващи по алеята хора. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни и безпротиворечиви, въпреки изминалия период от време. Поради това и с оглед заключението на вещото лице по приетата съдебно психологическа експертиза, съдът изцяло възприе показанията на свидетелките. Доводите за недостоверност и наличие на съществени противоречия в техните показания, поддържани от защитника на обвиняемия, съдът отхвърля като неоснователни.

Съдът не обсъжда показанията на свидетелите Н.К. и А.С., приемайки ги неотносими към предмета на делото и неустановяващи факти, свързани с предмета на доказване. И двамата свидетели не са видели нищо в парка. За това, което се е случило, са разбрали от другите момичета.

Изолирани от доказателствената съвкупност остават обясненията на обв.Т., в които твърди, че не е извършил инкриминираното деяние а имал разстройство, което наложило да използва като тоалетна градския парк. Обясненията му са недостоверни, житейски нелогични и опровергани от показанията на свидетелите Т., Д. и Б.. Обвиняемият твърди, че през нощта, преди да тръгне за гр.Панагюрище на пазар, е имал стомашно разстройство, взел е лекарство и на сутринта се чудел дали да пие пак хапче. Противно на всякаква логика, при това неразположение, обвиняемият пие кафе, тръгва за гр.Панагюрище, пазарува – препарати за растителна защита и други, минава през рибарски магазин купува червеи за стръв и отива на риболов, където вадейки риболовните принадлежности го „свива стомах” и се налага да използва градския парк „по нужда”. Недостоверността на обясненията на подсъдимия произтича и от това, че той, като човек със стомашно – чревни проблеми /гастрит и колит, както сочи в.л.М./ при обостряне на това състояние употребява кафе и цигари.

Отделно от това, обясненията на обвиняемия се опровергават от показанията на свидетелките Т., Д. и Б., които са категорични, че са видели обвиняемия да извършва непристойни действия – обвиняемият е бил прав, със свалени панталони и е показвал половия си член, не е ловял риба и не се е прикривал в растителността.

Поради това съдът прие, че обясненията на обвиняемия в настоящия случай са средство за реализиране правото му на защита, и не могат да бъдат годно доказателство за фактите, които се съдържат в тях.

Вярно е, че досежно стомашно чревното неразположение на обвиняемия показания дава и св.Л.Т. – негова съпруга. Показанията й обаче противоречат на обясненията на обвиняемия, който твърди, че сутринта не е употребявал лекарства. Противно на заявеното от него, свидетелката сочи, че на сутринта е изпил още две хапчета, пил е кафе и е тръгнал за Панагюрище. Поради това и с оглед близките отношения между обвиняемия и свидетелката, съдът не кредитира показанията на св. Т., приемайки че те са стремеж за обосноваване защитната теза на обвиняемия.

Съдът не обсъжда и показанията на св.К.. В тях не се съдържа никаква конкретика във времево отношения, поради което съдът приема, че те не могат да бъдат съотнесени към инкриминираната дата.

С оглед на така събраните доказателства по делото, съдът прие от правна страна, за безспорно установено, че П.Н.Т., е осъществил обективните и субективните елементи на престъпния състав по чл. 325, ал.1 от НК, като нови фактически положения не бяха установени. Доводите в противната насока – както относно съставомерните признаци на престъплението, така и относно основания за приложение на чл.378, ал.3, изр.2 от НПК, поддържани от защитата на обвиняемия, съдът отхвърля като неоснователни.

От обективна страна е установено, че на инкриминираната дата, обвиняемият Т. е извършил действия, грубо нарушаващи обществения ред. Обвиняемият се е намирал на обществено място – в градския парк в гр.Панагюрище, където показал половия си член пред децата А.Т., В.Б., Т.Д., Т.П. и М.П.,***.  Действията на обвиняемия, обективират явното му незачитане на установения в страната правов ред, грубо неуважение към обществото като цяло и са ярка демострация на явното му неуважение към обществото.

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина – пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици.

Поради това съдът прие, че извършеното от Т. е престъпна хулиганска проява по смисъла на чл.325, ал.1 от НК, и не може да се квалифицира като административно нарушение по Указа за борба с дребното хулиганство. С тези доводи съдът отговаря на твърденията на защитата в тази насока, отхвърляйки ги като неоснователни.

В нормата на закона, за извършеното деяние е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. П.Т. не е осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, а от деянието на са причинени съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. Поради това и на основание чл.78А от НК, обв.Т. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба в размер на 1 500 лв.

При определяне размерът на глобата съдът изходи от високата степен на обществена опасност на деянието, степента на обществена опасност на дееца, която съдът намери за ниска – Т., е позитивно охарактеризиран и е неосъждан. При това положение и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – позитивни характеристични данни и необременено съдебно минало, и съобразявайки се с имущественото състояние на нарушителя, съдът прие, че глоба в размер на 1 500 лв. е достатъчна, за да доведе до поправяне и превъзпитание на нарушителя.

Предвид изхода на делото, в тежест на обвиняемия следва да бъдат възложени направените по делото разноски в размер на 612.25 лв.

Така мотивиран, ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК,

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия П.Н.Т., роден на *** г. в гр. ***, живущ ***, българин, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, на работа като техник във втора ЖП-секция, гр. София, участък Златица, с ЕГН-**********, за ВИНОВЕН в това, че  на 16.05.2010 г. в градския парк в гр.Панагюрище, е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно - показал половия си член на обществено място пред малолетните и непълнолетни А.Т., Т.Д., В.Б., Т.П. и М.П.,***, поради което и на основание чл. 325 ал.1 от НК,, вр. с чл.78А, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ с налагане на административно наказание ГЛОБА в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, платима в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт.

ОСЪЖДА обвиняемия П.Н.Т.,***, с ЕГН-**********, да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт 612.25 /шестстотин и дванадесет и 0.25/ лева, представляващи направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване и протест в 15 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Пазарджишкия окръжен съд.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: