Р Е Ш Е Н И Е

                                         Гр.Панагюрище, 14.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАНАГЮРСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на  15.05.2019 година в състав: 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА СТОЯНОВА

при секретаря Параскева Златанова, като разгледа докладваното от районен съдия  Снежана Стоянова  АНД № 64/2019 г. по описа на Панагюрския  районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на  С.Д.Ч. ***,  ЕГН:  ********** против НП № 13 – 001184  от 13.02.2019 г. на Директора на Дирекция „И.Т.” гр.******, с което на основание  чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.1 от КТ  и  за нарушение на чл.402, ал.2 от Кодекса на труда, на жалбоподателката е наложена глоба в  размер на 1 000 (хиляда) лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална  и  процесуална незаконосъобразност на НП, с оглед на което се иска неговата отмяна. Твърди се, че АУАН и НП не съдържали пълно описание на обстоятелствата, при което е извършено нарушението, с което правото на защита на жалбоподателката било нарушено. Твърди се, че жалбоподателката била отказала да подпише АУАН, като отказът й не бил удостоверен с подписа на един свидетел, поради което акта бил порочен. Твърди се, че жалбоподателката в качеството й на длъжностно лице не била упълномощена от работодателя да представя на контролните органи поисканата от тях фирмена документация, поради което нямало как да бъде субект на вмененото й нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с процесуален представител, чрез който поддържа жалбата. Пледира за отмяна на атакуваното НП.

АНО – редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност.

Панагюрският районен съд съобрази становищата на страните, спазвайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

         Жалбоподателката е санкционирана за това, че в качеството си на  длъжностно лице – организатор вътрешен контрол, при започната проверка на 10.01.2019 г. в ресторант-барбекю „Калето“, находящ се в град Панагюрище на улица „*************“ № ***, стопанисвано от „Виктория-2005“ ЕООД, е отказала да съдейства на контролните органи от Дирекция „Инспекция на труда“ ****** и по този начин е попречила същите да изпълнят служебните си задължения, като прибира фирмената документация, намираща се в обекта на контрол и категорично отказва да я предостави, за да се прегледа от контролните органи. Извършеното съставлявало нарушение  на чл.402, ал.2 от Кодекса на труда, за което на  място св.Д. съставил против жалбоподателката АУАН, който тя отказала да подпише, но го получила. 

Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. То било връчено на жалбоподателката  на 18.02.2019 г., а жалбата против НП била подадена от същото лице чрез наказващия орган по пощата на 25.02.2019 год.( л.14 в делото) и следователно е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима.

В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани актосъставителя В.Д. и свидетеля-очевидец М.С., допуснат по искане на жалбоподателката. Обяснения даде и жалбоподателката.

От съвкупния анализ на събраните устни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 10.01.2019г. около обяд св.В.Д. – главен инспектор в Дирекция „И.Т.“ гр.******, заедно с колежката си С.А.посетили ресторант-барбекю „Калето“, находящ се на улица „****************“ № *** в град Панагюрище. Обектът се стопанисвал от „Виктория-2005“ ЕООД, представлявано от управителя Т.Р.. Причината за посещението на ресторанта от служителите на ДИТ ******  била рутинна проверка. Влизайки в обекта, св.Д. и колежката му А. заварили четирима работници, сред които бил и св.М.С. – готвач в ресторанта. След като се легитимирал, св.Д. раздал на заварените на място работници декларации, с цел снемане на самоличността им. Указал им да ги попълнят. Работниците започнали да попълват декларациите, като в един момент спряли. Заявили, че няма да попълват нищо, докато не дойде управителят. Тогава св.Д. им указал да се обадят на управителя. Това било сторено от св.С.. Той телефонирал на работодателя си Т.Р., но последният му казал че не може да дойде, тъй като му предстояло пътуване. Казал му, че ще се обади на жалбоподателката, изпълняваща длъжността организатор вътрешен контрол, и тя ще дойде на място. След като последната пристигнала, обяснила на проверяващите че заварените на място работници заместват титулярния състав, поради което нямало да попълват декларации. Това наложило св.Д. да потърси съдействие от РУ Панагюрище. Пристигнали двама полицаи, с помощта на които самоличността на заварените на място работници била снета. След това св.Д. казал на жалбоподателката, че следва да му представи фирмената документация, с която разполага. Жалбоподателката му представила книгата за инструктаж и още една папка с документи. Св.Д. започнал да преглежда инструктажните книги и забелязал, че лицата, които били в момента на работа не фигурират в тях. Тогава той попитал жалбоподателката дали може да направи копия на документите. Жалбоподателката му отговорила, че в обекта няма ксерокс, поради което няма как да му предостави копия. При това положение св.Д. извадил служебния си телефон и започнал да снима страници от инструктажната книга.  В момента, в който направил една или две снимки, жалбоподателката го приближила и му издърпала всички предоставени документи. Казала му, че няма право да снима документи. Св.Д. обяснил на жалбоподателката, че това влиза в неговите служебни задължения, като едновременно с това й показал служебната си карта, за да прочете правата му. В служебната карта на св.Д. били изписани правата му по закон (чл.402, ал.1 от КТ). На жалбоподателката направило впечатление, че св. Д., като контролен орган има право да изисква представяне на документи, книжа и заверени копия от тях, но само от МОЛ, и тъй като тя не била упълномощена от управителя за това, се уплашила че може да бъде дисциплинарно наказана за разгласяване на лични данни, в какъвто смисъл била подписала изрична декларация (л.41 в делото). По тази причина отказала да предостави документите за продължаване на проверката. При това положение св.Д. съставил против жалбоподателката АУАН № 13-001184/10.01.2019г., с който й вменил нарушение на чл.402, ал.2 от Кодекса на труда, а именно че в качеството й на длъжностно лице -  организатор вътрешен контрол не е изпълнила законовото си задължение да оказва съдействие на контролните органи при изпълнение на функциите им.  Жалбоподателката отказала да подпише акта като нарушител, но го получила на място.

         Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от  събраните по делото устни доказателства – обясненията на жалбоподателката и показанията на свидетелите Д. и С., както и от приетите по надлежния ред писмени доказателства. Относно главния факт на доказване – осуетила ли е жалбоподателкта започнатата от инспекторите на ДИТ ****** проверка, чрез прибиране на предоставените документи в момента на преснимането им от св.Д. със служебния телефон,  доказателствата са непротиворечиви и сочат именно на този извод.

         Независимо от това съдът намира, че проведеното административно-наказателно производство е опорочено, като аргументите за това са следните:

         Съгласно чл.402, ал.1, т.2 от КТ контролните органи имат право да изискват от работодателя, съответно от органа по назначаването обяснения, сведения, и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола. Съгласно чл.403 а, ал.2 от КТ работодателят е длъжен писмено да определи длъжностните лица в предприятието, както и на всички други места, на които се полага наемен труд, които да го представляват пред контролните органи на инспекцията по труда. От тези правни норми, които имат императивен характер следва, че документацията на търговските дружества може да бъде изисквана от инспекторите на ДИТ само от работодателя или друго длъжностно лице, което той е определил с изрична писмена заповед да го представлява за целта.

Видно от трудовия  договор и длъжностна характеристика на л.37-40 в делото (невръчената към момента на проверката, видно от първото предписание  в протокола на л.11-12 в делото) към 10.01.2019г. жалбоподателката е изпълнявала длъжността организатор вътрешен контрол. Няма никакъв спор по делото, че към момента на извършване на проверката  жалбоподателката  не е била упълномощена писмено от работодателя – управителя Т.Р., да го представлява пред контролните органи при извършени проверки. Такова правомощие липсва и в длъжностната характеристика.  При това положение проверяващите органи, които са узнали длъжностното качество на жалбоподателката по време на проверката от самата нея, видно от показанията на св.Д., и при ясно съзнание за липсваща писмена заповед на управителя по чл.403а, ал.2 от КТ да го представлява, неправомерно  са изискали от жалбоподателката   да представи фирмената документация за проверка. При липса на писмено упълномощаване, жалбоподателката няма такова задължение по закон, поради което уплахата й да не бъде санкционирана от работодателя е била обективно обоснована.

По горните съображения съдът намира, че жалбоподателката е санкционирана неправомерно. Няма никакво правно значение, че работниците наричат жалбоподателката управител, а управителя собственик. ( в този смисъл са показанията на св.С.).

За пълнота съдът намира за нужно да изложи, че липсата на удостоверяване на отказа на жалбоподателката да подпише акта с подписа на един свидетел, в случая не е процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като АУАН й е бил предявен на място и тя го е получила, при което правото й да разбере в какво нарушение се обвинява и да направи своевременно  своите възражения, не е било нарушено. Неоснователни са и възраженията за непълнота на санкционните актове, тъй като  видно от съдържанието на същите, нарушението е описано достатъчно пълно и ясно.

          По изложените горе съображения за незаконосъобразност и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът,

Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯВА   НП № 13 – 001184  от 13.02.2019 г. на Директора на Дирекция „И.Т.” гр.******, с което на С.Д.Ч. ***,  ЕГН:  **********, на основание  чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.1 от КТ  и  за нарушение на чл.402, ал.2 от Кодекса на труда, е наложена глоба в размер на 1 000,00 (хиляда) лева, като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: