НОХД №84/2016год.

МОТИВИ:

 

Обвинението е против подсъдимата А.Ф.Г.  за престъпление по чл.195,ал.1,т.3 и 4 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.26,ал.1 от НК за това,че на неустановена дата в периода от 30.10.2015г. до 02.11.2015г. и на 28.11.2015г. в град Панагюрище,при условията на продължавано престъпление,чрез използване на техническо средство-железен лост и  чрез разрушаване на преграда,здраво направена за защита на имот-ПВЦ врата, е отнела  чужди движими вещи-пари и 1 брой мобилен телефон „Нокия“  на обща стойност 1 811,45лв. от владението на  ЕТ „ф-Ф.К.“*** ,представлявано от Ф.П.К.,без негово съгласие,с намерение противозаконно да ги присвои.

Производството пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVII от НПК.

В съдебно заседание,представителят на Районна прокуратура-гр.Панагюрище поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда и налагане на подсъдимата  на наказание  с приложението на чл.58а,ал.4 във връзка с чл.55,ал.1,т.1  от НК.

Подсъдимата  се явява лично в съдебно заседание и със служебно назначен  защитник,признава се за виновна,признава изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях.

Районният съд,като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК,прие за установено следното:

Към инкриминирания период обв.А.Г. работила като *** в ресторант „ф“ в град Панагюрище. Ресторантът се стопанисвал от ЕТ „ф-Ф.К.“,чийто управител бил св.Ф.П.К..

В края  на месец октомври  2015 г. обв.Г. имала спешна нужда от пари.Тя решила да си набави парите по престъпен начин-като открадне от касата в ресторанта,в която сервитьорите оставяли оборота от смяната.Така на неустановена дата в периода от 30.10.2015г. до 02.11.2015г. рано сутринта,докато чистела ресторанта и била сама,обвиняемата взела от ресторанта дървен шиш и го прокарала през отвора на касата,намиращ се от горната й страна. Така обвиняемата успяла да извади три найлонови пликчета,в които сервитьорите били оставили оборота от предходните вечери.Общата оборотна сума в пликчетата  била 1 771,45 лв.. Обвиняемата взела парите и  с част от тях платила кредитите си към финансови институции.

На 02.11.2015г.св.Ф.К. установил липсата на оборотните пари и сигнализирал РУ Панагюрище. Били предприети оперативни мероприятия,в хода на  които обвиняемата Г. била установена като извършител на кражбата. Срещу същата било образувано досъдебно производство,в хода на което обвиняемата предала на разследващия полицай сумата от 500 лв.,като обяснила,че това са част от парите,които е откраднала  от касата на ресторант „ф“, а с  останалите пари е платила кредитите си.

След като разбрал,че обвиняемата е извършила кражба на оборотните пари,св.Ф.К. прекратил трудовото си правоотношение с нея.Това станало на 02.11.2015г.

На 28.11.2015г.,ядосана от това,че е уволнена,обвиняемата Г. решила да отмъсти на бившия си работодател. Рано сутринта тя отишла пред ресторант „ф“,като взела със себе си железен лост с дължина около 30 см.,леко извит от едната страна. Като пристигнала до входната плъзгаща се  врата от ПВЦ,обв.Г. я взломила с лоста и влязла в ресторанта.На  барплота видяла мобилен телефон „Нокия“,собственост на св.Ф.К..Обвиняемата взела телефона и още същия ден го заложила в заложна къща за сумата от 10 лева.

В хода на разследването телефонът бил върнат на св.Ф.К. срещу разписка.

От заключението на назначената  по делото съдебно-оценъчна    експертиза,която съдът цени като компетентно и безпристрастно изготвена и не оспорена от страните,се установява,че стойността на мобилния телефон „Нокия“,предмет на престъпно посегателство по делото,възлиза на 40 лв.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимата  за фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт  и събраните в досъдебната фаза доказателства,които напълно подкрепят самопризнанието:показанията на свидетелите Ф.  К.  и Георги Бейков,така също и от заключението на съдебно-оценъчната  експертиза  и писмените доказателства,инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

Съдът дава пълна вяра на събраните гласни доказателства,които синхронизират напълно със събраните писмени доказателства,като взаимно се допълват,подкрепят направените самопризнания и очертават по категоричен начин  гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка,съдът намира,че подсъдимата А.Г.  е осъществила  от обективна и субективна страна престъпния състав на  чл.195,ал.1,т.3  и 4 във връзка  с чл.194 ал.1 във връзка  с чл.26,ал.1 от НК,като на неустановена дата в периода от 30.10.2015г. до 02.11.2015г. и на 28.11.2015г. в град Панагюрище,при условията на продължавано престъпление,чрез използване на техническо средство-железен лост и  чрез разрушаване на преграда,здраво направена за защита на имот-ПВЦ врата, е отнела  чужди движими вещи-пари и 1 брой мобилен телефон „Нокия“  на обща стойност 1 811,45лв. от владението на  ЕТ „ф-Ф.К.“*** ,представлявано от Ф.П.К.,без негово съгласие,с намерение противозаконно да ги присвои.

Авторството на деянието се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето,мястото и начина на извършване на деянието. Подсъдимата е имала  представа и за всички обективни елементи на престъплението,включително квалифициращите.Тя  е взела  решението за извършването му предварително в относително спокойна обстановка,като е  предвиждала  и искала  настъпването на общественоопасните последици на деянието си,т.е. действала  е  с пряк  умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Двете деяния,осъществяващи поотделно различни квалифициращи състави на престъплението кражба /чл.195,ал.1 т.3 и чл.195,ал.1,т.4 от НК/ са извършени през непродължителни периоди от време,при една и съща обстановка и при еднородност на вината,при което последващото  се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

При определяне вида и размера на наказанието,което следва да се наложи на подсъдимата,съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.

Съдът прецени и относително ниската  степен на обществена опасност на конкретно извършеното от подсъдимата  деяние,имайки предвид размера на  причинената на пострадалия невъзстановена щета и мотивите за извършването му,видни от обясненията на обвиняемата.Обществената опасност на подс.Г. е ниска. Същата е неосъждана,без криминална биография./л.58 в ДП/.

Подбудите за извършване на деянието се коренят в желанието на подсъдимата   да си набавя средства по бърз и дори престъпен начин.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимата А.Г. следва да се отчетат направените самопризнания,оказаното съдействие на разследващите органи,изразеното разкаяние за стореното,както и частичното възстановяване на щетите чрез връщането на част от инкриминираните вещи на пострадалия.Като отегчаващо обстоятелство се отчете негативната характеристика на подсъдимата./л.65 в ДП/ .

Като намери че са налице многобройно смекчаващи обстоятелства ,съдът прие,че на подс.Г.   следва да бъде определено наказание при условията на чл.58а,ал.4 във връзка с чл.55,ал.1,т.1 от НК  в размер на  четири месеца  лишаване от свобода. Съдът намери,че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимата Г.   не е наложително същата  да изтърпи   ефективно наложеното  наказание лишаване от свобода.Основното съображение на съда в коментирания аспект е необремененото съдебно минало на подсъдимата и липсата на криминална регистрация,при което настоящите прояви се явяват инцидентни в нейния живот.Ето защо съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от  свобода на подсъдимата А.Г.  за изпитателен срок от три години,който счете за достатъчен за очаквания принудително-възпиращ и поправително-превъзпитателен ефект спрямо нея.Съдът възложи възпитателната работа с условно осъдената  на Наблюдателната комисия при Община Панагюрище.

С оглед осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимата А.Г.  беше осъдена да заплати  по сметка на ОДМВР  Пазарджик сумата от по 26.22 лв. разноски  за съдебно оценъчна експертиза, назначена  на досъдебното производство,както и по сметка на РС Панагюрище 5 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

          По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: