НОХД №47/2016год.

МОТИВИ:

Обвинението е против подсъдимия С.К.С. ***, ЕГН: ********** за престъпление по чл.183,ал.1 от НК за това, че в град Панагюрище,след като е осъден с решение №78 на Панагюрския районен съд от 09.06.2015г. по гражданско дело №188 по описа на съда за 2015г.,влязло в сила на 30.06.2015г. да издържа свои низходящи-малолетните си деца В.С.С. на 9 години и И.С.С. на 8 години,съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски за периода от месец юли 2015г.до месец декември 2015г. включително,общо в размер на 1 620 лв.

Производството пред  първата инстанция е по реда на Глава ХХVІІ от НПК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Панагюрище  поддържа изцяло така повдигнатото обвинение.Моли съда да постанови осъдителна присъда спрямо подсъдимия и да му наложи  наказание пробация.

          Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен  защитник,като се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, признава изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на ОА и отказва да се събират доказателства за тези факти.Моли съда да му наложи  наказание глоба.

          Районният съд,като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:

До месец декември 2008г. Ц.Н. и обв.С.С. живели на съпружески начала.От съвместното им живеене се родили децата В. и И..В. се била родила на 04.02.2007г.,а И.-на 23.02.2008г. Подсъдимият припознал децата.

След като  през месец декември 2008г. Ц.Н. и подсъдимият С. се разделили,децата  останали  да живеят  при майка си.Подсъдимият не полагал грижи за тяхното отглеждане.По тази причина през 2015г. Ц.Н. подала искова молба срещу подсъдимия за присъждане на издръжка за децата.С решение№78/05.06.2015г. по гражданско дело №188/2015г. по описа на РС Панагюрище подсъдимият С. бил  осъден да заплаща на децата си В. и И. чрез тяхната майка и законен представител Ц.Н.  месечна издръжка в общ размер на 270,00 лв.,от които 120 лв. за В. и 150 лева за И.,считано от 03.04.2015г.Решението било влязло в сила на 30.06.2105г.  

Подсъдимия не започнал да плаща издръжката за  децата си.Той не бил заплатил нито една вноска,дължима за периода до приключване на делото пред първата инстанция.

          По повод на това Ц.Н.  подала  жалба в Районна прокуратура-гр.Панагюрище  и било отпочнато настоящото наказателно производство.В хода на същото на подсъдимия С.С. било повдигнато обвинение за това,че не е изпълни задължението си за издръжка на децата си В. и И. за периода след влизане в сила на съдебното решение по гражданско дело №188/2015г. по описа на РС Панагюрище до привличането му в качеството на обвиняем,т.е.за периода от м.юли 2015г. до месец декември 2015г. включително.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на самопризнанията на подсъдимия за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт  и събраните в досъдебната фаза на процеса доказателства, които подкрепят самопризнанията-показанията на свидетелката И.З.-баба на децата В. и И. по майчина линия                            ,както и от надлежно събраните и приобщени към доказателствения материал  писмени и веществени  доказателства.

Съдът кредитира изцяло събраните гласни,писмени и веществени   доказателства,които са непротиворечиви и взаимно се допълват,като по безпротиворечив начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

Съдът,след като обсъди доказателствата,прие,че подсъдимият С.С. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.183,ал.1 от НК,тъй като  в град Панагюрище,след като е осъден с решение №78 на Панагюрския районен съд от 09.06.2015г. по гражданско дело №188 по описа на съда за 2015г.,влязло в сила на 30.06.2015г. да издържа свои низходящи-малолетните си деца В.С.С. на 9 години и И.С.С. на 8 години,съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски за периода от месец юли 2015г.до месец декември 2015г. включително,общо в размер на 1 620 лв.

Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето и мястото на извършване се доказват по един несъмнен начин.Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от състава на престъплението и е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е.  действал е  с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.Съзнавал е,че има месечно задължение за изплащане на издръжка на  децата си  В. и И. в общ размер  на 270.00 лева,а в инкриминирания период не е изпълнявал това си задължение.Не са налице обстоятелства,изключващи наказателната отговорност на подсъдимия,доколкото той е  в работоспособна възраст.За съставомерността на деянието е ирелевантен  фактът,че за инкриминирания период подсъдимият не е реализирал доходи,видно от обясненията му и попълнената от същия  ДСМПИС на л.56  в ДП. 

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него  престъпно деяние,съдът се ръководи от разпоредбите на чл.36 от НК,относно целите на наказанието и изискванията на чл.54 и чл.57 от НК - относно неговата индивидуализация.

Съдът прецени обществената опасност на деянието,която е висока, предвид това,че е насочено против интересите  на  деца.Подсъдимият е личност с висока степен на обществена опасност.Осъждан е шест  пъти  за престъпления от общ характер-против собствеността и по транспорта,извършени през периода 2000г.-2013г.,което го охарактеризира като личност с трайни престъпни нагласи.Налагани са му били наказания лишаване от свобода,които е изтърпявал ефективно.Подсъдимият е охарактеризиран негативно по местоживеене.

Причината за извършеното престъпление е ниското правно и обществено  съзнание у подсъдимия,както и тоталната липса на родителски чувства и загриженост към собствените  му деца.

Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът прецени направеното самопризнание и ограничената финансова възможност подсъдимият да изпълнява задължението си за издръжка.Отегчаващи отговорността обстоятелства са  обремененото съдебно минало на подсъдимия, негативните характеристични данни и неплащането на издръжка за един значително дълъг период от половин година.

          Като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,съобразно относителната  тежест на всяко едно от тях,и след съблюдаване на императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК съдът приложи разпоредбата на чл. 58а,ал.1от НК,като определи наказанието при условията на общата част на НК,при баланс на индивидуализиращите наказанието обстоятелства по първата алтернатива на предвиденото такова в санкционната част на приложимия престъпен състав.По този начин на подс.С.  бе определено наказание  шест  месеца лишаване от свобода, което ще е съответно на тежестта на извършеното от него и с което ще се постигнат целите по чл.36 от НК. Съдът намери че предвиденото като алтернатива наказание пробация няма да е съответно на степента на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца,предвид криминалната му биография и липсата на каквито и да е извинителни обстоятелства за нереализиране на доходи,част от които да предоставя за издръжка на децата си. Що се касае до искането на подсъдимия и защитника му да се приложи чл.55 от НК,при което на подсъдимия да бъде наложено наказание глоба,съдът намира същото за неоснователно,тъй като не е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство,нито пък многобройни такива.

          След като определи посочения размер на наказанието лишаване от свобода,съдът намали същото  с една трета, т.е.  с  два   месеца, при  което   осъди подс.С.С.   на  четири месеца лишаване от свобода.

          С оглед данните за личността на подсъдимия и неговото обременено съдебно минало - осъждания на лишаване от свобода за престъпления от общ характер  е налице законова пречка за приложението на института на условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК, с оглед на което и на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът постанови така наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: