МОТИВИ

към присъда, постановена по НОХД № 131/2011г. на Панагюрския районен съд

 

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура – Панагюрище обвинителен акт, с който е повдигнала обвинение срещу И. *** за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.

         Представителят на прокуратурата поддържа обвинението така, както е внесено по посочената квалификация.

         Подсъдимият се признава за виновен по така повдигнатото обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява съжаление за стореното.

         Защитникът на подсъдимия пледира за налагане на наказание в минимален размер, чието изтърпяване да бъде отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК.

         Производството по делото бе проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие. От събраните по делото доказателства – самопризнанието на подсъдимия, подкрепено от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели и писмените доказателства, които съдът обсъди поотделно и в съвкупност, безспорно се установяват следните фактически обстоятелства досежно главните факти на обвинението:

Подсъдимият И.Н.К. е роден на *** ***. Живее в същия град, на ул. ***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен и е осъждан. Със споразумение, одобрено на 17.09.2008г. по НОХД № 236/2008г. на Панагюрския районен съд, за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.

Свидетелят М. *** и от две години работи като електротехник в „***”АД. С подс. К. се познава от 5 години, като  съгражданин и не е бил никога в близки или приятелски отношения.

 На 27.11.2010г. около 11.00 часа на мобилния телефон на св. М., се обадил подс.И.К.. Казал му, че се е наложило да заложи собствения си лаптоп, тъй като му трябвали пари и го попитал желае ли да го закупи за сумата от 300 лева. Поискал от св. М. първоначално сумата от 250 лева с която трябвало да откупи лаптопа до края на деня. Св. М. се  съгласил. Подс. К. му казал, че ще го чака пред дома на приятелката му, която живее на ул.”Чаталджа” в град Панагюрище.

Св.М. се обадил на своя приятел – св. Д П. Той разбирал от компютри и св. М. искал да види лаптопа и да му каже дали си заслужава да го купи от подсъдимия. Св.М. го забрал с личния си автомобил, марка „Крайслер Стратус” и двамата отишли на улица „Чаталджа” - на мястото, посочено от подсъдимия, като място на срещата. Подс. К. бил със свой приятел – св.П. Митов. Двамата се качили в автомобила на св. М.. Подсъдимият казал да карат към училище „Райна Княгиня” в град Панагюрище. Св. М. попитал къде точно е лаптопа, но подс.К. му казал само:”ще видиш”. Подс.К.  казал на св.М. да спре пред блок, находящ се в близост до Музея в гр.Панагюрище, където обяснил че живее човекът, на който заложил лаптопа си. Слязъл от колата и сам влязъл във входа на блока. След няколко минути се върнал обяснявайки, че човекът не искал да даде лаптопа, ако първо не му върнел парите. Поискал от св.М. да му даде  250 лева, за да отиде да го вземе. Св.М. дал на подс.К. 260 лева, защото нямал банкнота от 10 лева. Подс. И.К. влязъл във входа и повече не се върнал.

След десетина минути св.М. започнал да звъни по телефонана подсъдимия, но телефонът му бил изключен. Св.М. слязъл от колата и влязъл във входа да го търси. Установил, че входа има и заден изход през който подс. К. е напуснал сградата. Св. П. М също останал да чака с останалите. След още 10 минути подс.И.К. звъннал на М. от собствения си мобилен телефон и попитал къде се намира. М. му отговорил, че са още пред блока и го чакат. Подс.К. казал, че идва веднага. Чакали го още около 30 минути напразно. След около 30 минути св.М. си тръгнал, като оставил П. *** и след това оставил и Д П и се прибрал.

По-късно същия ден подс.И.К. се обадил на св.М. и му казал, че нямал лаптоп, който да му продава, но му трябвали спешно пари, като същата вечер в 23.45 часа щял да го чака пред дома му, за му върне парите, но това също не се случило.

В хода на производството, подс.К. възстановил на св.М. сумата от 260 лева.

Посочената фактическа обстановка безпротиворечиво се установява от събраните по делото доказателства. Подсъдимият признава извършеното от него и в обясненията си в съдебно заседание признава изцяло фактите така, както са възприети от съда. Самопризнанията му се подкрепят от  показанията на свидетелите Л.М., П. М и Димитър Попов,  и всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебната фаза на процеса и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.373, вр.с чл.283 от НПК.

С оглед на така събраните доказателства по делото, при обсъждане на въпросите по чл.301 от НПК, съдът прие, че обвинението срещу подсъдимия И.Н.К. е доказано по несъмнен начин, съгласно изискванията на чл.303, ал.2 от НПК, поради което същия бе признат за виновен в извършването на обективните и субективните елементи на престъпния състав по чл.209, ал.1 от НК.

От обективна страна е установено, че на 27.11.2010 г. в град Панагюрище, подсъдимият К. е възбудил и поддържал заблуждение у Л.И.М. , с което е създал невярната представа в него, че  притежавал преносим компютър – лаптоп и му го продава. Мотивиран от поведението на подс.К., М. извършил акт на имуществено разпореждане – дал му сумата от 260 лева, в резултат от което подс.К. му е причинил вреда в размер на 260 лева.

От субективна страна, подсъдимият е действал при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавал е обществено – опасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези последици. Налице е и специфичната користна цел, предвидена в закона у дееца, а именно – да набави за себе си имотна облага.

По тези съображения, съдът прие, че подсъдимият И.Н.К.,  е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е предаден на съд, поради което го призна за виновен в извършването на състава по чл.209, ал.1 от НК.

При индивидуализация на наказанието на подсъдимия, съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55 от НК. Като такива бяха отчетени - младата възраст, тежкото семейно положение, оказаното съдействие на разследващите органи, възстановяването на вредните последици от деянието и изразеното съжаление за стореното, при което и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало прекалено тежка санкция за извършеното от него.

Поради това, и на основание чл. 58а, ал. 4 от НК съдът определи наказанието на подсъдимия при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от три месеца.

При определяне срока на наказанието бяха взети предвид степента на обществена опасност на деянието, която съдът отчете като висока – касае се за престъпно посегателство против собствеността, обществената опасност на дееца, която съдът намери за ниска, както и подбудите за извършване на престъплението.

Като смекчаващи обстоятелства бяха взети предвид младата възраст, изразеното съжаление за стореното, възстановяването на вредите, което сочи на осъзнаване значението на постъпката от подсъдимия.

Като съобрази посочените обстоятелства, съдът прие, че с налагане на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати.

На основание чл. 60, ал.1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, отчитайки, че не са налице предпоставките за приложение на чл.66, ал.1 от НК / с оглед предходното осъждане на подсъдимия/, съдът постанови така наложеното наказание лишаване от свобода, да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. С тези доводи, съдът отговаря на искането на защитата за приложение на чл.66, ал.1 от НК, отхвърляйки го като неоснователно.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК, тъй като деянието по настоящото дело е извършено в изпитателния срок на осъждането по НОХД № 236/2008г. на Панагюрския районен съд, съдът постанови отделно  и изцяло да се изтърпи и  отложеното наказание, от три месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

 

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

        

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: