НЧХД №  20/2018 год.

МОТИВИ:

 

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд - гр. Панагюрище тъжба от И.П.Р., която е повдигнала обвинение против подсъдимия К.С.В. за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, а именно за това, че на 07.01.2018 г. й е причинил  лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето.

          В съдебно заседание  тъжителката се явява лично и с повереник, чрез който поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение. Пледира за постановяването на осъдителен съдебен акт спрямо подсъдимия и уважаването на предявения граждански иск в пълен размер, с присъждането на направените по делото разноски.

          Подсъдимият не се явява в съдебно заседание.  Представлява се от защитник, който пледира за оправдателна присъда.

          С протоколно определение на съда от 20.02.2018 г. бе приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от пострадалата Р.  против подсъдимия В. граждански иск по чл.45 от ЗЗД за сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й  изплащане.

Със същия съдебен акт частната тъжителка бе конституирана и като граждански ищец  в  наказателното  производство.

          Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

          Подсъдимият живеел заедно със съпругата си и двете си дъщери в къща, находяща се в гр. Панагюрище на ул. „************“ № **. Една от дъщерите на подсъдимия  - Ц. В. имала тригодишно дете от свидетеля Р.М., което се казвало Р.. Към инкриминираната дата – 07.01.2018 г. св. М. живеел на съпружески начала с частната тъжителка И.Р..

          На 07.01.2018 г. св. М., частната тъжителка И.Р., както и нейната дъщеря св.П.Р. отишли с автомобила на св. М. пред дома на подсъдимия. Този ден св. М. имал право да вземе детето си, съгласно влязло в сила съдебно  решение. След като паркирал автомобила пред дома на подсъдимия, св. М. слязъл и отишъл пред пътната врата. В този момент излязла Ц. В., заедно с детето Р.. Последното отказало да тръгне с баща си, при което св. М. телефонирал на тел. **2, за да му бъде оказано съдействие да вземе детето си. На място пристигнали дежурните полицаи в РУ – Панагюрище – свидетелите С.Р.и Г.П.. След пристигането на полицейските служители, навън излезли подсъдимият, съпругата му Б. В., Ц. В., както и В. В. – също дъщеря на подсъдимия. С Ц. В. било и тригодишното дете Р.. Всички те започнали да обиждат свидетеля Р.М.. Сред обидите имало и цинични изрази. Тогава от автомобила излязла частната тъжителка, която казала, че не е хубаво да говорят  така пред едно малолетно дете. Недоволен от забележката на частната тъжителка, подсъдимият направил няколко крачки към нея и с дясната си ръка я стиснал силно за шията. При това положение св. М. се притекъл на помощ на частната тъжителка, като ударил подсъдимия в областта на тила, при което последният пуснал тъжителката. След това агресията на членовете на семейство В. се насочила, както към тъжителката Р., която била обиждана от Ц. В., така и към св. М.. Последният бил подгонен с метла от съпругата на подсъдимия. Същата приканвала дъщеря си В. да му покажат „как бият жените“. В крайна сметка скандалът бил прекъснат от полицейските служители, които указали на свидетеля М. да си тръгне, като потърси правата да вижда детето си по законов ред. Свидетелят М. послушал полицейските служители и си тръгнал заедно с тъжителката и св.П.Р.. По пътя тъжителката  се оплакала на св. М., че  като преглъща я боли. Казала, че вследстнвие на стискането от подсъдимия има заметната жила. Тогава св. М. погледнал частната тъжителка и забелязал, че шията й била зачервена. По този повод те посетили Спешна помощ, където тъжителката била прегледана. Бил й издаден лист за преглед на пациент ( л. 5 в делото) със следната анамнеза: „Непосредствено преди постъпване е получила травма в областта на шията, в резултат на стискане с ръка при битова свада, след което с болезнонест в лява латерална част на шията. Обективно кожа на същото място е хиперемирана в момента на прегледа“.

          На следващия ден тъжителката посетила кабинета по съдебна медицина при МБАЛ Пазарджик, където била освидетелствана от съдебен медик и й било издадено медицинско удостоверение.   

От приетото по делото като писмено доказателство СМУ № 03-І от 08.01.2018 г.,  издадено от съдебния лекар д- р Б.П., се установява, че при извършения преглед на тъжителката били констатирани следните телесни увреждания: Кръвонасядания по шията. Според съдебния лекар тези увреждания са получени в резултат на действието на твърд тъп предмет, чрез удар или притискане с или върху такъв и добре отговаряли по време и начин да са получени така, както е съобщила пострадалата, а именно при душене.  Травмата е причинила на пострадалата болки и страдания по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК. 

          Синините по шията на частната тъжителка стояли около седмица. През това време тя обличала поло или жилетка с висока яка, за да не бъдат забелязани белезите по шията й от родителите на св. М., с които живеели в общ дом, както и от колегите й в „******“. Освен това, от силното стискане тъжителката получила болки в гърлото, които отшумяли за около два дни.

Горната фактическа обстановка съдът възприе от показанията на свидетелите Р.М.,П.Р., С.Р.и Г.П., както и от приетото като писмено доказателство по делото СМУ № 03-І/2018 г.

Свидетелят М. и свидетелката Р., които са очевидци на деянието, подробно описват фактите, включени в предмета на доказване. В пълен синхрон и хронологична последователност двамата свидетели установяват  как подсъдимият се е насочил към тъжителката, хванал я за шията и започнал да я стиска (души). Установяват, че това действие на подсъдимия било като реакция на забележката на тъжителката, че пред малолетни деца не следва да се говорят нецензурни думи.

В синхрон с показанията на свидетелите М. и Р. е приетото по делото СМУ, както и показанията на св. С.Р.– полицейският служител, пристигнал на място, който е един абсолютно незаинтересован от изхода на делото свидетел. Свидетелят Р. установява, че подсъдимият е бил с гръб към него, поР. което не е видял точно дали е хванал тъжителката за дрехите или в областта на шията. Свидетелят обаче е категоричен, че подсъдимият е тръгнал към тъжителката и е посегнал към същата с ръцете си, след което св. М. побягнал към тях, ударил подсъдимия в областта на тила, веднага след което последният пуснал тъжителката. В синхрон с тези показания на св. Р. са показанията на свидетелите М. иП.Р.. Действително между показанията  на св. Р., П. и М. от една страна и показанията на св.П.Р. – от друга има известно, несъществено противоречие. Изолирано от останалите свидетели, св.П.Р. твърди, че на помощ на нейната майка – частната тъжителка И.Р. се притекъл не само св. М., но и полицейските служители, като последните били дори първи при оказване на помощта. Коментираното противоречие според съда не е съществено, тъй като противоречивият факт не се включва в предмета на доказване по делото. Съдът отдава различието в показанията на св.П.Р. на факта, че полицейските служители са стояли пред дома на подсъдимия по време на целия скандал и както самите те сочат, са участвали в неговото прекъсване, явно с действия възприети от свидетелката като оказване на помощ на станалата обект на вербална агресия нейната майка – частната тъжителка.

Като свидетел по делото е разпитан и полицейския служител Г.П., който е посетил мястото пред дома на подсъдимия, заедно с колегата си Р.. Свидетелят П. установява, че не е очевидец на деянието, извършено от подсъдимия, тъй като в този момент се намирал в гръб, като разговарял с Ц. В. за причината, поР. която детето не иска да тръгва със св. М.. Ето защо и тъй като не установяват факти от предмета на доказване, съдът намира, че показанията на св. П. не следва да се коментират в детайли.

По искане на защитника на подсъдимия, като свидетели по делото бяха разпитани С.П.и Д.П.. Свидетелките са се намирали в дома на подсъдимия по време на описаното горе, но същите не са свидетели-очевидци. Свидетелката Д.П. установява, че въобще не е излязла навън и не е видяла какво се е случило, а св. П.установява, че макар и да се е намирала на пътната врата е нямала видимост към излезлите навън членове от семейство В., тъй като те били встрани.  По тази причина показанията на свидетелките П.и П. с нищо не допринасят за изясняване на обективната истина по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият К.В. е осъществил престъпния състав на чл.130, ал. 2 от НК, като на 07.01.2018 г., е причинил на И.П.Р. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, по описания подробно по-горе начин.

Неоснователни са възраженията на защитника на подсъдимия, направени в защитата по същество, че съдебно-медицинското удостоверение не било годно доказателство за установяване на телесното увреждане. Единственото годно доказателствено средство според защитника била експертизата, която била задължителна.

Тези възражения на защитника на подсъдимия не се споделят от съда. Съгласно чл. 144, ал.2 от НПК експертизата е задължителна в пет лимитативно изброени случаи, един от които е когато съществува съмнение относно характера на телесната повреда. В случая такова съмнение, видно от доказателствата по делото и възраженията на страните не съществува, още повече че повдигнатото обвинение е за най-леката по вид телесна повреда.

Авторството на деянието, както и другите обстоятелства за времето, мястото и механизма на извършване се доказаха по един несъмнен начин.  

Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от състава на престъплението и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.**, ал.2 от НК.

Подсъдимият е извършител, т.е. участник в самото изпълнение на престъплението, което е осъществено от него. При реализирането на своята проява е разбирал, че участва в изпълнението на престъплението и е искал да настъпят престъпните последици – телесното увреждане на тъжителката.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите  от НК - относно индивидуализацията на същото.

Самият подсъдим е личност с ниска степен на обществена опасност – не е осъждан (реабилитиран по право) и липсват данни да е криминално проявен. Присъдата на подсъдимия, влязла в сила на 18.**.1980 г., съгласно правилата за реабилитация, имайки предвид и нейната отдалеченост във времето, не следва да се цени като негативна характеристична данна.

Конкретно извършеното деяние не е с висока степен на обществена опасност, предвид ситуацията, при която е било извършено.  

Подбудите за извършване на деянието се коренят в личността на подсъдимия, в недостатъчното зачитане на установения правов ред и правото на неприкосновеност на личността.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите характеристични данни, доколкото доказателства за противното не са представени.

Отегчаващи обстоятелства не се установиха.

          Съдът отчита и фактите, че за престъплението по чл.130, ал.2 от НК се предвижда като най-тежко наказание лишаване от свобода до шест месеца, както и обстоятелствата, че подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан  (реабилитиран по право), не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VIII от общата част на НК и от деянието не са причинени имуществени вреди. ПоР. това съдът приема, че са налице условията предвидени в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК - за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание - глоба.

          Предвид това и на основание чл.78а, ал.1 от НК съдът намира, че на подсъдимия К.В., след като бъде освободен от наказателна отговорност,   следва да бъде наложено административно наказание глоба в минималния размер, предвиден в закона, а именно от 1000 лева, която следва да се заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Панагюрище.

При определяне размера на глобата, съдът  съобрази освен  наличните индивидуализиращи отговорността обстоятелствата, съобразно относителната им тежест, а така също и семейното, материалното положение и имотно състояние на подсъдимия. 

При този изход на делото и спазвайки правилата на справедливостта съдът намери, че по размер предявеният от тъжителката против подсъдимия граждански иск по чл.45 от ЗЗД е частично основателен и осъди подсъдимия да заплати на частната тъжителка и гражданската ищца И.Р. парична сума в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за причинените й в резултат на извършеното престъпление по чл. 130, ал.2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането, а именно 07.01.2018 г. до окончателното  й изплащане. За разликата до претендирания размер от 1000 лева гражданският иск  като неоснователен, бе отхвърлен. За да определи присъдения размер на обезщетението, съдът съобрази вида и естеството на нанесеното телесно увреждане, създадения здравен дискомфорт у пострадалата, както и периода на протеклия оздравителен процес.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати на тъжителката и гр.ищца сумата от 512,00 лева - разноски по воденето на делото, платена ДТ и адвокатски хонорар. Отделно от това подсъдимият К.В. бе осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Панагюрище държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 50 лева, както и 5 лв. при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: