НОХД № 246/17 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението е против подсъдимия Р.Д.Р., роден на  *** г. в гр. Панагюрище, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, работещ, разведен, неосъждан, с ЕГН: **********, за това че в гр. Панагюрище, след като е осъден с решение № 117/04.10.2011 г. по гр. д. № 700/2011 г. по описа на Районен съд Панагюрище, влязло в сила на 04.10.2011 г. да издържа свои низходящи – децата си Т.Р.Р. и П.Р.Р., съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно за периода от м. август 2016 г. до м. септември 2017 г. включително, или 14 месечни вноски от по 80,00 лв. за всяко едно от децата, или общо в размер на 2 240,00 лв. (две хиляди двеста и четиридесет лева) – престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура гр.Панагюрище поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага съображения. Не представя нови доказателства и не прави нови искания. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание пробация при първите две задължителни пробационни мерки за срок от по шест месеца.  

Подсъдимият се явява в съдебно заседание лично. Признава, че не е плащал издръжка за инкриминирания период, тъй като по време на част от същия бил гледал и издържал децата.  

Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:

          През 1999 г. подсъдимият Р.Р. и св. И.Р. сключили граждански брак, по време на който им се родили две деца – П.Р., родена на *** г. и Т.Р., родена на *** г. През 2011 г. бракът, сключен между подсъдимия и св. И.Р. бил прекратен. Това станало с решение № 117, постановено по гр.д. № 700/2011 г. по описа на Районен съд Панагюрище, влязло в сила на 04.10.2011 г.

След влизане в сила на съдебния акт, подсъдимият не плащал издръжката за децата си редовно. По този повод през 2012 г. срещу него било образувано НОХД № 127/2012 г. по описа на РС – Панагюрище, завършило с присъда, с която подсъдимият бил признат за виновен за това, че не е плащал издръжка за децата си П.Р. и Т.Р. за периода от 15.09.2011 г. до 15.03.2012 г. включително и тъй като подсъдимият бил изпълнил изцяло задължението си до постановяване на присъдата в първата инстанция, на същия на основание чл. 183, ал.3 от НК не му било наложено наказание.

За периода от м.авгут 2016 г. до м. септември 2017 г. подсъдимият отново не платил издръжка за децата си П. и Т.. По този повод св. И.Р. ***, след което било отпочнато настоящото наказателно производство. В хода на същото подсъдимият изпълнил минимална част от задължението си за издръжка (платил общо 220 лв.), въпреки предоставения му достатъчно дълъг период от време за изплащане на издръжката за целия инкриминиран период.  

Тази фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия, имащи характер на самопризнания, показанията на свидетелките И.Р. и П.Р. и писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

От доказателствения материал се установява по безспорен начин, че два месеца през инкриминирания период, а именно месец февруари - месец март 2017 г. свидетелката П.Р. е живяла при баща си, тъй като се била скарала с майка си – св. И.Р.. По-малкото дете на подсъдимия Т.Р. се намирала при подсъдимия за около месец–месец и половина през летния сезон, през което време грижи за нейната издръжка полагал подсъдимият. Тези факти обаче не влияят на съставомерността на деянието, за установяването на което е достатъчно подсъдимият да е осъден с влязъл в сила акт да издържа низходящите си и да не е плащал издръжка за посочения период, което е безспорно установено. Установеното по делото, че за една малка част за инкриминирания период децата Т. и П. са се намирали при подсъдимия и че през този период ги е издържал той  е негов морален дълг и не го освобождава от задължението да плаща издръжка на техния законен представител – св. И.Р., майка на децата, която се грижи за тях преимуществено.

           При тези данни съдът прие, че подсъдимият Р.Р. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.183, ал.1 от НК, тъй като в град Панагюрище, след като е осъден с решение № 117/04.10.2011 г. по гр. д. № 700/2011 г. по описа на Районен съд Панагюрище, влязло в сила на 04.10.2011 г. да издържа свои низходящи – децата си Т.Р.Р. и П.Р.Р., съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно за периода от м. август 2016 г. до м. септември 2017 г. включително, или 14 месечни вноски от по 80,00 лв. за всяко едно от децата, или общо в размер на 2 240,00 лв. (две хиляди двеста и четиридесет лева).

          Престъплението е извършено в град Панагюрище, тъй като задължението за издръжка е носимо задължение.

          Авторството на деянието и другите обстоятелства по времето и мястото на извършване се доказват по един несъмнен начин. Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи на състава на престъплението - съзнавал е, че е осъден с влязъл в законна сила съдебен акт да заплаща ежемесечна издръжка в размер общо на 160 лв. за децата си Т.Р. и П.Р. чрез тяхната майка и законен представител. Подсъдимият е имал съзнание за дължимата парична престация под формата на издръжка и като не я е плащал, набавяйки средства по какъвто и да е друг законен начин е предвиждал конкретно настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него престъпно деяние, съдът се ръководи от разпоредбите на чл.36 от НК, относно целите на наказанието и изискванията на чл.54 от НК - относно неговата индивидуализация.

Съдът прецени обществената опасност на деянието, която е висока, предвид това, че е насочено против интересите на ненавършили пълнолетие  деца. Обществената опасност на самия деец, доколкото не е осъждан,  е ниска.

Причината за извършеното престъпление е липсата на родителски чувства и загриженост у подсъдимия към родените от брака му със св. И.Р. деца.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прие относително дългия период, през който подсъдимият не е плащал издръжка за децата си. Смекчаващо отговорността обстоятелство е частичното плащане на издръжката за инкриминирания период, макар и минимално, както и грижата която полага подсъдимия за децата си, видно от показанията на св. П.Р..

С оглед на горното и като отчете относителната тежест на отегчаващото  и смекчаващо отговорността обстоятелство, съдът наложи на подс. Р.Р. наказание  „пробация”. При определяне на конкретните пробационни мерки, съобразявайки разпоредбата на чл.42а, ал.4 от НК и като отчете обстоятелствата от значение за индивидуализацията на наказанието, съдът определи пробационни мерки по чл.42а ал.2,т.1 и т.2 от НК. Пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” при периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” съдът наложи като задължителни такива, за срок от по шест месеца, с което ще се постигнат целите на наказанието.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: