Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Панагюрище, 20.04.2018 г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

РАЙОНЕН СЪД ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                         

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

 

 

при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 266 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № К-039687 от 06.01.2017 г. на Директор на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към КЗП-София на основание чл.198 от ЗЗП на „Д.2.“ ООД, ЕИК 201307303, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Р.И.Т., е наложена имуществена санкция в размер на 350 лв. за нарушение на чл.15, ал.1, във връзка с чл.3, ал.4 от Наредбата за етикетирането и наименованието на текстилните продукти.

           Срещу НП е подадена в срок жалба от управителя на „Д.2.“ ООД, в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението и се моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание не се явява законен или процесуален представител на дружеството-жалбоподател. Постъпило е писмено становище, с което се поддържа жалбата. Излагат се допълнителни доводи за незаконосъобразност на постановлението, като се сочи, че за същото нарушение дружеството вече е наказано с влязло в сила НП, поради което не следва да бъде наказвано два пъти за едно и също нарушение и моли съда да отмени атакуваното постановление.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

          

Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

При извършена от свидетелката - актосъставител В.И.Г. проверка на 12.10.2016 г., в търговски обект - магазин за дрехи, находящ се в гр. Панагюрище, ул. „Г.Б.“ № **, собственост на „Д.2.“ ООД е установено, че търговският обект е в работен режим и се предлагат за продажба на потребителите вносни стоки - рокли, поли, трикотажни блузи, мъжки дънки, мъжки блузи, мъжки сака и якета, дамски якета и дамски дънки. Стоките нямали търговски опаковки. Всяка дреха била закачена на отделна закачалка върху щендери в търговската зала на магазина. Така изложените за продажба текстилни продукти нямали никакъв етикет на български език, включително с информация относно наименованието и съдържанието на текстилните влакна. Във връзка с проверката е съставен констативен протокол от същата дата. По време на проверката присъствала и управителят на дружеството-жалбоподател Р.И.Т.. Въз основа на установеното по време на проверката на дружеството-жалбоподател са съставени два броя АУАН за нарушения съответно на чл.9, ал.1, вр. ал.2 ЗЗП и на чл.15, ал.1, във връзка с чл.3, ал.4 от Наредбата за етикетирането и наименованието на текстилните продукти. Подадени е възражение. Като е приел възражението за неоснователно, Директора на Регионална дирекция Пловдив към КЗП издал атакуваното НП за нарушението по чл.15, ал.1, във връзка с чл.3, ал.4 от Наредбата за етикетирането и наименованието на текстилните продукти, както и НП № К-039762 от 06.01.2017 г. за нарушението по чл.9, ал.1, вр. ал.2 ЗЗП. И двете са обжалвани, като последното - НП № К-039762 от 06.01.2017 г. е влязло в сила, след като е потвърдено с Решение на Районен съд Панагюрище № 48 от 08.06.2017 г. по АНД № 73/2017 г. по описа на съда, оставено в сила с Решение № 446/10.10.2017 г. по КАНД № 540/2017 г. на Административен съд Пазарджик.

 

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на писмените доказателства приложени по делото и от гласните, съдържащи се в показанията на актосъставителя В.И.Г.. Съдът кредитира изцяло показанията и като ясни, логични и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства. Така установеното не се оспорва и от страните по делото и конкретно от дружеството-жалбоподател.

               

При тези данни от правна страна съдът приема, че атакуваното НП е незаконосъобразно по следните съображения:

Съгласно чл.15, ал.1 от Наредбата за етикетирането и наименованието на текстилните продукти, за текстилни продукти, предлагани за продажба или продавани на краен потребител на територията на Република България, информацията, използвана за етикетиране и обозначаване по чл.13 и чл.14 от същата наредба, касаеща наименованията, описанията и съдържанието на текстилните влакна, трябва да се предоставя и на български език. Съгласно чл.9, ал.1 ЗЗП търговецът е длъжен да предлага на потребителите стоки с етикети на български език или и на български език, а ал.2 на същия член сочи, че етикетът задължително съдържа информация за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, срока на годност и условията на съхраняването и и, ако е необходимо, указания за употреба. С НП № К-039762 от 06.01.2017 г. търговецът е наказан за липса на информация за производителя и вносителя на български език, а настоящото НП за това, че информацията за наименованието и съдържанието на текстилните влакна е посочената само на латиница, т.е. такава е налице, но липсва превод на български език. Очевидно е, че когато говорим за текстилни продукти, то техните съществени характеристики несъмнено включват именно информация за наименованията, описанията и съдържанието на текстилните влакна. Важното в случая е обаче, че търговецът е наказан и по ЗЗП и по Наредбата за това, че по същество липсва какъвто и да е етикет на български език върху стоките. Самият АНО е посочил в атакуваното НП, че информацията за наименованието и съдържанието на текстилните влакна е посочената само на латиница, т.е. такава е налице, но липсва превод на български език. Търговецът не е наказан за липса въобще на информацията за наименованието и съдържанието на текстилните влакна, а само за това, че те не са преведени на български език. Съвсем различно би било, ако на стоките имаше етикет на български език, но той не съдържа всичката необходима информация, например има данни за производител и вносител, но няма информация за съществените характеристики на текстилните вълна. АНО е извършил своеобразно разделяне на едно и също деяние – липса на какъвто и да е етикет на български език върху стоките, като е наказал търговеца по чл.9, ал.2, вр. ал.1 ЗЗП само за липса на етикет, съдържащ на български език информацията за производителя и вносителя на стоката, а по отношение на липса на етикет на български език относно нейните съществени характеристики – по Наредбата. Съответно е наложил две наказания. Съдът намира подобно разделяне за неправилно. Разделянето по този начин на отговорността по същество може да доведе до налагане дори и на повече от две наказания за едно и също нарушение – например освен двете посочени в случая, може да се наложи отделно наказание и за липса на етикет на български език на условията на съхраняването на стоката, или например за липса на етикет на български език на указания за употреба и т.н. Всъщност Наредбата за етикетирането и наименованието на текстилните продукти е издадена въз основа на чл.12 ЗЗП, съгласно който Министерският съвет приема наредби за изискванията към отделни групи стоки, етикетирането им и/или методите за изпитване на техни основни характеристики, т.е. с наредба на МС всъщност се извършва детайлизация на основните характеристики на стоките, тъй като последните не могат да бъдат посочени в ЗЗП за всяка една различна стока. Съпоставянето на законовите текстове обосновава извода, че в случая разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредбата се явява частен случай на тази, визирана в чл. 9, ал. 1 ЗЗП, поради което, макар ЗАНН да допуска санкционирането на едно нарушение по повече от една административнонаказателни разпоредби, в случая е видно, че се защитават един и същи вид обществени отношения, накърнени с едно и също деяние, поради което санкционирането на това нарушение по два различни състава се явява незаконосъобразно. В случая е налице само едно нарушение – липса на етикет на български език, а не две отделни нарушения, извършени с едно деяние, както са приели актосъставителят и наказващият орган. Това нарушение - липсата на етикет на български език - предполага и липсата на изискванията, визирани в Наредбата, тъй като е логично, че след като няма етикет изобщо на български език – да няма и етикет с посочената информация за текстилните влакна на български език. Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да се отмени, тъй като дружеството-жалбоподател е санкционирано реално два пъти за едно и също нарушение – веднъж по чл.9, ал.2, вр. ал.1 ЗЗП и веднъж по на чл.15, ал.1, вр. чл.3, ал.4 от Наредбата за етикетирането и наименованията на текстилните продукти.

За пълнота следва да се отбележи още, че наказващият орган не е изпълнил задължението си, визирано в чл.** от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.** от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.** от ЗАНН, но наказващия орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл.** от ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 от ЗАНН. Преценката за маловажност следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. ТР № 1 от 12.12.2007 г., постановено по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК при ВКС, което е задължително за прилагане както от правораздавателните органи, така и от административните органи, действащи като овластени от закона да издават съответните наказателни постановления, категорично приема, че изразът в разпоредбата на чл.** от ЗАНН „може“ не предполага действие при оперативна самостоятелност, а означава възлагане на компетентност на съответния административен орган. Следователно при издаване на наказателното постановление съответният компетентен орган е длъжен да извърши и преценка дали са налице основанията на чл.** от ЗАНН и съответно да приложи правилно закона, като ограничи маловажните случаи на административно нарушение от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Преценката за наличието на маловажност е оставена на наказващия орган, но същият дължи мотиви по отношение на приложението й в самото НП. Тази преценка подлежи на съдебен контрол. И на последно място – наказващият орган въобще не е изложил и мотиви защо налага санкция в така посочения размер над минималния определен в закона – дали се касае за повторност или системност, висока обществена опасност на деянието и т.н.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а жалбата на управителя на „Д.2.“ ООД - уважена като основателна.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Панагюрище

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № К-039687 от 06.01.2017 г. на Директор на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към КЗП-София, с което на основание чл.198 от ЗЗП на „Д.2.“ ООД, ЕИК 201307303, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Р.И.Т., е наложена имуществена санкция в размер на 350 лв. за нарушение на чл.15, ал.1, във връзка с чл.3, ал.4 от Наредбата за етикетирането и наименованието на текстилните продукти.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.

 

                                                                      

           

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: