МОТИВИ към присъда по НОХД № 209/2014 г. на Панагюрския районен съд

 

        Против подсъдимия Ц.Н.Д.,***, Районна прокуратура Панагюрище е повдигнала обвинение за извършено от него престъпление по чл.206 ал.1 от НК.

            Въпросите свързани с времето, мястото и начина на осъществяване на деянието са подробно описани в обстоятелствената част и отразени в диспозитивната част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата не поддържа обвинението по чл.206 ал.1 от НК. Моли съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 206 ал.6 т.1 от НК, във връзка с чл. 206 ал.1 от НК. Излага съображения в тази насока, а именно, че е възстановена равностойността на присвоеното имущество до приключване на съдебното следствие. Моли съда да наложи наказание на подсъдимия пробация с пробационните мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и срещи с пробационен служител, както и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа в рамките на наложеното наказание пробация.

По делото е конституиран като граждански ищец пострадалия И.П.Ч. за сумата 400,00 лв. обезщетение за имуществени вреди. Същият в съдебно заседание не поддържа гражданския иск , тъй като отношенията между него и подсъдимия са уредени. Моли съда да постанови присъда съобразно закона.

Служебният защитник на подсъдимия изразява становище, че след като подсъдимият признава фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и делото гледа по реда на Глава ХХVІІ от НПК, и тъй като равностойността на присвоеното имущество е възстановена, подсъдимият следва да бъде признат за виновен по чл. 206 ал.6 т.1 във връзка с чл. 206 ал.1 от НК, като му се наложи наказание пробация, с пробационните мерки, предложени от представителя на прокуратурата. Счита, че така наложено наказание би било адекватно на извършеното престъпление от страна на подзащитния му.

Подсъдимият се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение. Признава фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Изразява съжаление за случилото се и моли съда да му наложи наказание съобразно закона.

Делото е разгледано   по реда на съкратеното съдебно следствие.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и като ги съобрази в съвкупност, признанието на подсъдимия, прие за установено следното:

През 2009г. свидетеля И.Ч. закупил лек автомобил марка „Рено 19 Шамад” с ДК№ РА 3294ВА.На 30.01.2014г. Ч. се срещнал с Д. ,като двамата се договорили,Ч. да му продаде автомобила. Цената на покупко продажбата била договорена между двамата ,като  Д.  се съгласил да заплати сумата от 1000,00 лева на Ч. за  лекия  автомобил марка „Рено 19 Шамад” с ДК№ РА 3294ВА. Понеже Д.  нямал цялата сума ,двамата се разбрали първоначално ,той да му плати сумата от 600,00 лева ,като при заплащане на цялата сума ,двамата щели да отидат при нотариус и да извършат прехвърляне на собствеността на автомобила. Д.  платил на Ч. сумата от 600,00 лева, след което последният  му дал автомобила заедно с ключовете.От месец януари до месец май  2014г. ,автомобилът бил във владение на Д.  , като Ч. не го използвал през този период. През месец май двамата сключили предварителен договор за покупко-продажба на МПС.

Въпреки уговорката между двамата , Д.  не заплащал остатъка от сумата на Ч..В началото на месец май 2014г. Ч. се срещнал с Д., като при проведения разговор, същият  го попитал къде се намира личния му автомобил.Първоначално Д.  му казал ,че го е закарал на майстори да го правят,но Ч. не му повярвал тъй като Д. не разполагал с пари да му плати автомобила.В последствие Д.  му обещал,че ще му заплати автомобила ,като Ч. му дал срок от десет дни. След като изтекъл срока ,Ч. *** срещу Д..

На 09.05.2014г., Д.  закарал в пункт за изкупуване на метали на фирма «Пром Агро Трейд 68» ЕООД в гр.Панагюрище ,с управител свидетеля Топалов , лек автомобил марка „Рено 19 Шамад” с ДК№ РА 3294ВА,собственост на Ч.. Д.  обяснил на Т ,че автомобилът е бракуван и желае да го предаде за скраб като по тази причина няма регистрационни табели. Топалов закупил от Д.  автомобила,като му заплатил сумата от 316,80 лева .За сделката бил изготвен договор за покупко-продажба №1025А/09.05.2014г. .Няколко месеца по-късно Топалов разбрал ,че автомобила  ,който Д.  предал в пункта е чужда собственост  и  му  е бил даден от собственика  да  го ползва.

В хода на разследването с протокол за доброволно предаване от 23.05.2014г., Д.   предал на органите на полицията два броя регистрационни табели  с номера на двете № РА 3294ВА.

С разписка от 23.05.2014г. табелите били върнати от органите на полицията на свидетеля Ч..

От заключението на автотехническа и оценъчната експертиза-л.24-л.25 по ДП е видно,че стойността на автомобила ,предмет на обсебването,  възлиза на сумата от 1000,00 лева.

Гореизложеното сочи съставомерно деяние по чл.206 , ал.1 от НК,извършено от Д.  виновно ,при форма на вината пряк умисъл съгласно чл.11,ал.2 от НК,като на 09.05.2014г., в гр.Панагюрище, противозаконно е присвоил  чужда движима вещ - лек автомобил марка „Рено 19 Шамад” с ДК№ РА 3294ВА  на стойност 1000,00 лева, собственост на И.П.Ч. ***, който е владеел.

От обективна страна, Д. с цел да набави за себе си  имотна облага е присвоил лекия автомобил,собственост на св.Ч.,който владеел,като се е разпоредил с него, продавайки го на трето лице.

От субективна страна е налице пряк умисъл и користна цел от страна на Д. ,който  е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,присвоил е чуждата вещ,като целта му е била да набави  имотна облага за себе си, като е съзнавал, че ще  причини на Ч. имотна вреда.

 Разпитан в хода на разследването Д.    се е признал за виновен  за престъплението,за което срещу него е водено наказателното преследване,като в обясненията си е  посочил механизма на извършеното от него деяние.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава изцяло от показанията на свид. И.П.Ч. и Д Л Т, дадени в хода на досъдебното производство, признанието на подсъдимия, както и от другите, приложени по делото писмени доказателства, включени в доказателствения материал.

Тъй като равностойността на присвоеното имущество е възстановена на пострадалото лице до приключване на съдебното следствие, то съдът преквалифицира деянието по чл. 206 ал.6 т.1 от НК, във връзка с чл. 206 ал.1 от НК.

При индивидуализация на наказанието на подсъдимия, съдът определи същото при условията на чл.58а, ал.4 от НК, във връзка с чл. 55 ал.1 т.2, б.„б” от НК, като наложи наказание пробация. Делото се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие, подсъдимият се признава за виновен, не оспорва фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, равностойността на присвоеното имущество е възстановена, като определи наказание, изразяваща се в следните пробационни мерки: – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДВЕ ГОДИНИ, която на основание чл. 42б, ал.1 от НК да се изпълнява два пъти седмично, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ДВЕ ГОДИНИ, която на основание чл.42б, ал.2 от НК да се изпълнява на територията по настоящия адрес на подсъдимия по план или извънредни срещи поискани от пробационния служител или осъдения, както и на основание чл. 42, ал.2 т. 6 от НК – 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на първата година от изтърпяването на наказанието пробация.

 За да наложи тези по вид и размер наказания, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, която съдът отчете като висока, обстоятелствата, че подсъдимият е осъждан, с негативни характеристични данни, признанието на подсъдимия за извършеното деяние, сравнително ниската стойност на присвоеното имущество,съдействието на органите на полицията.

Съдът прие, че така наложените по вид и размер на наказания на подсъдимия са справедливи и ще изиграят своята превъзпитаваща роля както за подсъдимия, така и за останалите членове на обществото.

Именно с така определените по вид и размер наказания, съдът намери, че ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 от НК, както по отношение на специалната, така и по отношение на генералната превенция на закона. Причината за извършване на деянието следва да се търси в ниската правна и гражданска култура на подсъдимия и желанието му да се облагодетелства по неправомерен начин.

На основание чл. 189 ал.3 от НПК, подс. Д. бе осъден да заплати сумата 40,00 лв. – разноски заекспертиза в полза на ОД на МВР Пазарджик.

 

По тези съображения, съдът постанови присъдата си.           

 

                                                          

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: