МОТИВИ към присъда, постановена по НОХД № 54/2015 г. на Панагюрския районен съд

 

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура - Панагюрище обвинителен акт, с който е повдигнала обвинение срещу И.В.В. *** за престъпление по чл.183,  ал.1 от НК.

Представителят на прокуратурата поддържа обвинението така, както е внесено по посочената квалификация.

Подсъдимият не оспорва фактите, изложени в обвинителния акт.

Защитникът на подсъдимия пледира, че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин. Представя писмени доказателства за заплащане на сумата за издръжка за процесния период. Моли съда да го признае за виновен и да не му налага наказание съгласно разпоредбата на чл. 183 ал.3  от НК.

Производството по делото бе проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие.

Съдът, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства – самопризнанието на подсъдимия, приобщените по надлежния процесуален ред писмени доказателства, събрани в  хода на досъдебното и съдебното производство по делото, прие за безспорно установени следните фактически обстоятелства досежно главните факти на обвинението:

Свидетелката Е живяла  на съпружески начала с  И.  В.    до месец януари  2013 г.  През времето на съвместното  им съжителство се родили децата им  И И В. , ЕГН **********  и  Д И В. ,ЕГН **********.След фактическата раздяла на Е и В. през 2013г.,последния отказал да полага грижи за  децата си  и тяхното отглеждане .

Е се грижела сама за издръжката и отглеждането на децата  им, но тъй като била безработна  и не получавала никакви средства разчитала предимно на финансова помощ на своите родители , с които живеели в едно общо домакинство.

През 2013г. свидетелката Т Е подала искова молба срещу И.  В. ***,с оглед присъждане на издръжка на децата им. С протокол на Панагюрски районен съд от 03.10.2013г., по гр. дело №288 по описа на съда за 2013г. била одобрена постигната спогодба ,с която обв. И.  В. бил задължен  да издържа своя низходящи – малолетните си синове И И В.  , и  Д И В. . Размерът на определената от съда издръжка била в размер по  80,00 лв. месечно  за всяко едно от децата.

След влизане на решението на съда в сила на 03.10.2013г. , И.  В. не заплащал дължимата издръжка на децата  си и не проявявал никакъв интерес към него.

От изложеното в показанията на свидетелката Е  и от приложените по ДП доказателства  е видно,че  И.  В. за периода от постановяване на  определението за одобряване на спогодбата по  гр. дело № 288  на Панагюрския районен съд, влязло в сила на 03.10.2013г. да издържа свой низходящи- малолетните си синове И И В.  и  Д И В.,не е заплатил нито една от дължимите суми по издръжката.

В резултата на действията на И.  В., същият  не е изпълнил задължението си да изплаща издръжка на своите низходящи в размер на повече от две месечни вноски и към момента на  приключване на досъдебното производство,с което  не е заплатил дължимата от него издръжка за периода от  месец октомври 2013г. до месец януари  2015г. включително, общо в размер на  2560,00  лева.

Като причина за неплащането на издръжката е посочил, че действително не е плащал  издръжка на децата си, и че причината за неизпълнение на задължението за издръжка е обстоятелството,че  Е не се грижила добре за децата му и той работел периодично и нямал постоянни доходи.

Посочената фактическа обстановка безпротиворечиво се установява от събраните по делото доказателства. Подсъдимият признава извършеното от него и в обясненията си, приобщени по реда на чл.279, ал.1, т.2 от НПК, признава фактите по обвинението. Самопризнанията му се подкрепят от показанията на разпитания в досъдебното производство свидетел, и всички останали писмени доказателства, събрани в хода на досъдебната фаза на процеса.

В хода на първоинстанционното производство, до постановяване на присъдата, подсъдимият В. е изпълнил изцяло задължението си и е заплатил дължимата от него сума от 2 560.00 лева изцяло.

В пледоарията си районният прокурор поиска изменение на обвинението като подсъдимият бъде признат за виновен за извършването на престъпление по чл. 183 ал.3 във връзка с чл. 183 ал.1 от НК.

С оглед на така събраните доказателства по делото, при обсъждане на въпросите по чл.301 от НПК, съдът прие от правна страна, че обвинението срещу подсъдимия И.В.В. е доказано по несъмнен начин, съгласно изискванията на чл.303, ал.2 от НПК, поради което същият бе признат за виновен в извършването на обективните и субективните елементи на престъпния състав по чл. 183, ал.3 във връзка с чл. 183 ал.1 от НК.

От обективна страна безспорно е установено неизпълнение от страна на подсъдимия на задължението за издръжка, след като е осъден за това, в размер на повече от две месечни вноски, а именно – м.октомври 2013 г. до м.януари 2015 г. включително, общо в размер на 2 560,00 лв. дължима издръжка за двете му деца,като до приключване на съдебното следствие подсъдимият е изпълнил задължението си като е внесъл сумата и не са настъпили други вредни последици.

От субективна страна, подсъдимият е действал при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавал е обществено–опасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези последици.

Съдът приложи разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК и не наложи наказание на подсъдимия В..

 

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: