РЕШЕНИЕ

 

№ 60 /18.04.2013 г., гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в проведеното на шестнадесети април две хиляди и тринадесета година открито заседание  в състав:

 

                                                                                  Председател:     Д. Чопаринов,

 

с участието на секретаря П.З., като разгледа докладваното от съдията Чопаринов НАХД № 43 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното :   

 

            Производството е въззивно, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р.Г.К., с ЕГН **********,  чрез адв. Д. ***, против Наказателно постановление № 610, издадено от Началника на РУМВР Панагюрище на 22.11.2012 г., с което, “на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП”, му е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 лв. и е лишен от право да управлява МПС за шест месеца. С твърдения за незаконосъобразност и неправилност на НП, в жалбата се излагат подробни съображения за следното : НП е постановено при неизяснена фактическа обстановка, не е конкретизирано мястото на извършване на твърдяното нарушение, нито са посочени обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Вместо това, просто е възпроизведен текста на чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП, и жалбоподателя е поставен в ситуация да гадае волята на наказващия орган; Необосновано му е наложена му максимално предвидената от закона санкция; Налице са основания за прилагане на разпоредбата на чл. 28, б. “а” ЗАНН; На посочената в НП дата и час не е извършвал каквото и да било нарушение на императивна разпоредба на закона, в частност – и на ЗДвП; Актосъставителят не е действал в качеството си на орган за контрол по смисъла на ЗДвП. Моли съда да отмени НП. Прави доказателствени искания за разпит на свидетели и събиране на писмени доказателства. В с.з аргументира твърденията в жалбата и поддържа искането за отмяна на санкционния акт.

При извършената предварителна проверка, съдът е приел жалбата за редовна и процесуално допустима – като предявена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване санкционен акт.

Административнонаказващия орган не се явява и не се представлява в съдебното заседание. Със съпроводително писмо от 25.02.2013 г. изпраща оригиналната си преписка по случая. С него е изложено и становище за недопустимост на жалбата поради просрочието й. А по същество - същата била неоснователна. Описва подробно установената в производството пред него фактическа обстановка. Нарушението било доказано по категоричен начин, а размера на наказанието е съобразен с тежестта му и с личността на нарушителя. Спазени са изискванията на закона за издаването на АУАН и НП. Сочи доказателства. Моли да се потвърди изцяло НП като правилно и законосъобразно.

В хода на производството, като не са констатирани твърдените от наказващия орган основания за прекратяването му, са уважени всички доказателствени искания на страните. Разпитани са актосъставителя С.С.П. и свидетелите Иван Панчев Нягулов, И.Н.Т. и Д.Г.Б.. Приобщена по надлежния ред е оригиналната административнонаказателна преписка. Прието като доказателство е Удостоверение № 14851/02.04.2013 г. на ОДМВР – Пз-к. Не е констатирана необходимост от служебно събиране на доказателства.

 

Като съобрази предметните предели на производството и доводите на страните, и след като извърши анализ на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното :

Административнонаказателното производство срещу Р.К. е образувано със съставянето на АУАН № 610/13.11.2012 г., по описа на РУП Панагюрище, за това, че на същата дата, около 11,40 часа, в град Стрелча, на площад “Оборище”, при полицейска проверка на л.а. “БМВ”, с ДКН W495TKL, като водач, отказал да предаде документите си и самоволно потеглил с автомобила, като по този начин осуетил извършването на проверка от органите за контрол. Посочено е, че с това си деяние К. е нарушил чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Акта е съставен от инспектор С.П. в присъствието на двама очевидци на твърдяното нарушение – Д.Б. и И.Т. – и на К., и подписан от последния с възражение, че не е спрян за проверка, а полицая не се представил и бил “без жилетка и фуражка и без палка”.

Въз основа на акта и приложените към него: Докладна записка на инспектор И.Т. *** и Обяснение от Д.Б., и двата документа съставени на 13.11.2012 г., Началникът на РУМВР Панагюрище е приел, че К. виновно е нарушил чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП, и е издал на 22.11.2012 г. обжалвания акт. Описана е следната фактическа обстановка : “на 13.11.2012 г., около 11,40 часа, като водач на МПС – лек с рег. № W495TKL, отказва да предаде документите си на органите за контрол”. Постановлението е връчено лично на наказаното лице на 12.02.2013 г., видно от разписката му върху него.

Жалбата си против НП К. е изпратил до РС Панагюрище, чрез куриерска служба “SPEEDY”, на 19.02.2013 г., т.е. в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.

При това положение, съдът приема, че АУАН и обжалваното НП са съставени от длъжностни лица в кръга на тяхната материална и лична компетентност. Основание за този извод на съда дават приетите като доказателства Заповед № Із-1745/28.08.2012 г. на МВР за определяне на длъжностни лица от МВР да съставят АУАН, да издават НП и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, и Удостоверение № 14851/02.04.2013 г. на ОДМВР Пазарджик. АУАН и НП са издадени и в сроковете по ЗАНН. Осигурено е участието на наказаното лице в извънсъдебната фаза на производството и правото му на възражения и жалба, реализирани от него в срок.

При съставянето на НП, обаче, са допуснати други съществени нарушения, довели до опорочаване на производството по санкциониране на жалбоподателя.

Следва да се отбележи, че само НП подлежи на съдебен контрол, и само неговото съдържание е единственото указание за страните в производството и съда за това, каква е действителната воля на решаващия орган, как са формирани изводите му по фактите и приложимия закон, и дали съответстват на установената фактическа обстановка и закона. Именно за това, и за да се гарантира възможността волята на решаващия орган да достигне до адресатите си по ясен, недвусмислен и трайно закрепен начин, а с това и да породи целените правни последици, чл. 57 от ЗАНН поставя императивни изисквания за съдържанието му.

Безспорно, в уводната част на обжалваното НП се съдържат минимално изискуемите се данни, позволяващи очертаването на страните на процесуалното и материалното правоотношения, и начина на сезиране на наказващия орган. Но, на първо място, в мотивната си част, НП не съдържа ясни, точни и недвусмислени указания за конкретната форма на вина, с която К. е извършил деянието, вменявано му като нарушение. Липсват и указания за конкретно проявената чрез деянието степен на обществена опасност на извършителя. Тази “празнота” на НП решаващият орган недопустимо запълва едва с изложените в съпроводителното си писмо към жалбата съображения.

Най същественото нарушение, според съда, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице, е липсата в НП на ясно формулирани фактически рамки на “административното обвинение”. Непосочването в него на мястото, на което е извършено твърдяното нарушение изключва възможността за преценка на териториалната компетентност на наказващия орган, респ. – на контролиращата съдебна инстанция. Липсата и на описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е било извършено (може би като краен извод от решаването на преписката, аказващия орган се е задоволил да възпроизведе само хипотезата на изр. първо на чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП), пък прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност и правилност на НП, доколкото в съдебната фаза на процеса следва да бъде установено тъкмо съответствието на твърденията, обективирани в него, с обективната действителност и доказателствената съвкупност, налична по преписката. Както се посочи, недопустимо е това да се извършва с позоваване на други документи, или както е сторил в случая – едва със съпроводителното писмо към жалбата и преписката.

Не на последно място, в мотивната част не са намерили място и правните изводи на наказващия орган. Така, неправилната правна квалификация на деянието на К., описано в обстаятелствената част на АУАН, безкритично е възпроизведена от наказващия орган в НП, вместо да се произнесе по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, ако е бил компетентен за това. Според прогласения в чл. 6 ЗАНН принцип на законоустановеност, “административно нарушение” е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление. В случая, липсва посочване на дължимото от К. по силата на императивна правна норма правило за поведение – не са посочени съгл. чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, законните разпоредби, които са били нарушени виновно от К., а е цитирана само санкционната норма (с двете изпълнителни деяния по нея), и само с нея е обоснована отговорността му.

Липсват и съображения за конкретно определената на К. санкция, съответно за изключване на хипотезата на чл. 28, б. “а” ЗАНН.

Описаните пороци на НП са абсолютно основание за цялостна му отмяна от съда, защото ограничават упражняването на защита на наказаното лице в пълен обем,  защото не позволяват формирането на еднозначни изводи на страните и съда за доказателственорелевантните факти и приложимия закон, и защото, ако не бяха допуснати, преписката би могла да има и друго разрешение. Ето защо не се налага обсъждане по-нататък в решението на правилността на обжалвания акт.

 

По изложените съображения, и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

Панагюрският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 610, издадено от Р Н Р, на длъжност Началник на РУМВР Панагюрище, на 22.11.2012 г., с което, за нарушение на чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗДвП, на Р.Г.К., с ЕГН **********,***, е наложено  административно наказание ГЛОБА в размер на  200 (двеста) лева, и същия е лишен от право да управлява МПС за 6 (шест) месеца.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пазарджик на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава ХІІ от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :