РЕШЕНИЕ

 

№ ............. /10.04.2013 г., гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в проведеното на дванадесети март две хиляди и тринадесета година открито заседание  в състав:

 

                                                                                   Председател:     Делчо Чопаринов,

 

с участието на секретаря П.З., като разгледа докладваното от съдията Чопаринов НАХД № 8 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното :   

 

            Производството е въззивно, по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н.В.К., с ЕГН **********, против Наказателно постановление № Пз-1-ЮЦР-28, издадено на 19.03.2013 г. от Началника на Регионална Дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ Южен централен район, с което, на основание чл. 232, ал. 2 ЗУТ, му е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1000 лв. В жалбата, и в писмените бележки по съществото на спора, се твърди, че НП е незаконосъ-образно и неправилно, като постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон, при съществено нарушение на чл. 54 и чл. 57 ЗАНН. Излагат се подробни съображения в тази насока. Поставянето на спорния обект (дървен навес), като преместваемо съоръжение по смисъла на чл. 56 ЗУТ, било разрешено от Главния архитект на Община Панагюрище. Остъкляването му с алуминиева дограма нито променяло статута му, нито му придавало характеристиките на строеж. В АУАН и НП липсвали правни и фактически основания за квалифицирането на обекта като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ, а от там – и определянето му като “незаконен строеж” – без да е налице влязъл в сила акт, установяващ незаконността му. НП било издадено в нарушение на предвидения в закона срок за това. Дори да се приемело, че спорния обект бил реализиран в отклонение от строителните книжа, то мате-риалнокомпетентен да разпореди привеждането му в съответствие бил органа, разрешил поставянето му. В този смисъл, административнонаказващия орган бил некомпетентен да издаде обжалваното НП. Сочи доказателства. Моли за отмяна на НП.

Процесуалният представител на административнонаказващия орган е на становище за правилност и законосъобразност на НП и за необоснованост на жалбата. Действително, на жалбоподателя е дадено разрешение за поставяне на преместваем обект, но констатираното от служителите на РО “НСК” Пазарджик строителство не попадало в изброените обекти за поставяне. Било извършено ново строителство в противоречие с чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ – наказаното лице е изградил “тераса, като е направил парапет от итонг, поставил е алуминиева дограма, затваряща пространството в помещение, както и дървена покривна конструкция от ондулин”. След като установил извършеното нарушение, нарушителя и неговата вина, НП било издадено от компетентен орган, оправомощен със заповед № РД-13-297/14.12.2011 г на Началника на ДНСК, и в законоустановения срок от съставянето на АУАН. Моли съда да потвърди обжалваното НП.

В хода на съдебното производство бяха събрани всички посочени от страните доказателства. Приобщена по надлежния ред е преписката на админи-стративнонаказващия орган. Разпитани са свидетелите на установяване на нарушението и съставянето на АУАН – И.Х. и И.А., както и свидетеля на монтирането на стълбата към навеса – Костадин Немски. Не беше установена необходимост от служебно събиране на доказателства.

 

Като съобрази доводите на страните, и след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното :

Не се спори, че Н.К. е монтирал върху стоманобетонната плоча на съществуваща сграда, в негов имот, участващ в образуването на УПИ II-1366, 1365, в кв. 54 по плана на град Панагюрище, “Леко слънцезащитно съоръжение”, представляващо дървена козирка, опряна на 8 бр. дървени колони върху хидроизолираща подложка, и анкерирани в плочата посредством ъглови стоманени планки. Покривната конструкция е изпълнена от дървен материал, върху която е закрепен вълнообразен ондулин. По външния контур на плочата е изпълнен парапет от итонг с кота +0.90 м., върху който е поставена алуминиева дограма. Достъпа до съоръжението се осъществява посредством съществуваща преди монтажа метална стълба, опряна в горния си край на плочата на сградата.

К. твърди, че съоръжението е изпълнил въз основа на влязло в сила Разрешение за поставяне № 2/06.06.2011 г. на Главния архитект на Община Панагюрище, с виза за проектиране от 09.05.2011 г. и технически проект със строително-конструктивна част.

При извършена на 09.12.2011 г. проверка “на място”, работна група в състав: И. Милкова Х., на длъжност ст. инспектор при РО “НСК” – Пазарджик, и И.Д.А., на длъжност мл. инспектор при РО “НСК” – Пазарджик, приела, че “така обособената покрита тераса представлява строеж, т.к не попада в изброените по чл. 56 ЗУТ, които се изпълняват с разрешение за поставяне”. За проверката е съставен Констативен протокол с № 243 от същата дата.

По-късно, на 27.01.2012 г. Х. съставила в присъствието на А. и К. АУАН № Пз-1, връчен на последния на 12.01.2012 г. В акта се твърди, че К. “в качеството си на възложител на строеж : “Дървен навес - покрита тераса, остъклена с алуминиева дограма и метална стълба”, находящ се в имот ... (описан по-горе), с административен адрес : гр. Панагюрище, ул. “Ген. Гурко” № 7, през месец декември е изградил строежа, без разрешение за строеж, а не е извършил поставяне, което му е било позволено във вр. с чл. 56 ЗУТ, с което е нарушил разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ”. Посочено е също, че “с това си свое деяние е осъществил състава на чл. 232, ал. 2 от ЗУТ”.

Въз основа на акта, на 19.03.2012 г., Мария Дончева - Началник на РДНСК Южен централен район е издала НП № Пз-1-ЮЦР-29 – предмет на жалбата – с което, на основание чл. 232, ал. 2 ЗУТ, наказала К. с “глоба” в размер на 1000 лв. В НП е прието следното: “Н.В.К. с ЕГН **********, във функциите си на възложител на строеж : “Дървен навес – покрита тераса, остъклена с алуминиева дограма и метална стълба”, находящ се в имот ..., с административен адрес ..., през месец Декември е изградил същия без разрешение за строеж”. Посочено е и, че нарушението е установено при извършена проверка ..., видно от Констативен акт № 243/09.12.2011 г.

При тази фактическа обстановка, съдът приема, че АУАН и обжалваното НП са издадени от длъжностни лица в кръга на тяхната материална, териториална и лична компетентност. Основание за този извод на съда дава приобщената по надлежния ред Заповед № РД-13-297/14.12.2011 г. на Началника на ДНСК за предоставяне на началниците на РДНСК правомощията по чл. 239, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за липсата на компетентност на наказващия орган, доколкото тя е обвързана с фактическите констатации в сезиращия го документ и правната квалификация, дадена от акто-съставителя.

Съдът не констатира нарушения на производството при установяване на вмененото на наказаното лице административно нарушение, при упражняване на контролните правомощия на актосъставителя, при съставянето, подписването и предявяване на АУАН. Отбелязването от К. върху акта връчването му на дата, предхождаща датата на съставянето му, не обуславя извод за съществен порок, ограничаващ неговото право на защита. Явно се касае до фактическа грешка при изписването на въпросната дата. Не се спори от страните, че АУАН е съставен на 27.01.2012 г. в присъствието на К. и му е дадена възможност да възрази по констатациите в него, от която той се е възползвал. Писменото му възражение е прието от наказващия орган, като подадено в срок, и е регистрирано с вх. № Пщ-201-00-183/31.01.2012 г.

Липсата в АУАН, обаче, на минимално изискуемите реквизити по чл. 42, т. 4 ЗАНН, в случая – липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна, със съответните съставомерни обективни и субективни признаци, вкл. и датата/периода на извършването му - не позволява формирането на еднозначни изводи относно съдържанието на волеизявлението на актосъ-ставителя.

Същото се отнася и за обжалваното НП.

На първо място, посочването в тях само на “месец Декември” като период, през който е извършено твърдяното нарушение, лишава съда от възможност за преценка относно спазването на едногодишния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, вр. с. чл. 239, ал. 2 ЗУТ, в който надлежно е могло да бъде упражнено правото на изрично посочените от закона субекти да съставят АУАН и НП Този факт е предпоставка за отмяна на НП само на това основание, доколкото сочи на съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, и доколкото е недопустимо датата на нарушението да се установява за първи път в съдебното производство или по тълкувателен път. Невъзможността да се докаже спазването на срока за законосъобразното провеждане на административнонаказателното производство всякога следва да се тълкува в полза на жалбоподателя.

Второ, наказващият орган се е задоволил да констатира в НП, че “... К., ... във функциите си на възложител на строеж: ... е изградил същия без разрешение за строеж” и е приел, че “не са представени доказателства, годни да оборят направените констатации”. В нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, в НП липсва описание на каквито и да било обстоятелства, при които е извършено вменяваното на К. административно нарушение, както и посочване на доказателствата, които го потвърждават. АУАН не се полза с презумптивна доказателствена сила. На практика, само въз основа на него, наказващият орган се е задоволил безкритично да “облече” във властническия си акт вътрешното убеждение на актосъставителя, като е приел за безспорен само извода му за твърдяното от него нарушение, без да изпълни законово определеното си задължение - преди да се произнесе по преписката, да провери законосъобразността и обосноваността на акта, и да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо - да извърши и разследване на спорните обстоятелства. Нещо повече, липсват и правни или фактически позовавания за квалифицирането на съоръжението като строеж (липсва мотивна част на НП). Това нарушение също е съществено и налага отмяната на НП, защото липсата на ясно формулирани фактически и правни рамки на “административното обвинение” всякога ограничава упражняването на правото на защита на наказаното лице в пълен обем, и защото, ако не беше допуснато, преписката би могла да има и друго разрешение. Наличието само на неаргументиран извод на наказващия орган в издаденото от него НП прави невъзможен инстанционния контрол за законосъобразността му – нито за преценка на правната квалификация на нарушението от обективна и субективна страна, нито за преценка на конкретната степен на обществена опасност на деянието и извършителя.

Макар и да е възможно установяването на наказаното лице по другите вписани в НП данни, непосочването в него на ЕГН също нарушава закона.

Липсва и произнасяне по вината на наказаното лице.

Що касае правилността на санкционния акт – разрешаването на този въпрос е пряко свързано с констатираната му незаконосъобразност. Както се посочи по-горе, с липсата на мотиви в НП не е осигурена възможност на наказаното лице и на съда да установят механизма на формиране на изводите на наказващия орган по фактите и по приложимия закон. Следва да се отбележи само, че събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства сочат на извършено от К. правомерно деяние. Те само възпроизвеждат съдържанието на даденото му от Главния архитект на Община Панагюрище разрешение за поставяне на “Леко слънцезащитно съоръжение”.

Преместваемите обекти, съгласно регламентацията им в чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, според предназначението са разделени в две основни групи, с примерно изброяване на вида им. След отпадане на израза "които не са трайно свързани с терена" с изм. на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ (ДВ бр. 103/2005 г.), начинът на прикрепяне на обекта към терена е без значение, но същият трябва да е преместваем - да съществува възможност да бъде премахнат само чрез демонтаж. В разглеждания случай изцяло е изпълнен състава на предвидения в закона разрешителен режим съоръжението – налице е влязъл в сила административен акт на компетентния за това орган. Без “оборването” на постановеното с него властническо изявление по надлежния ред, е недопустимо произнасяне на друг административен орган в обратния смисъл. Така вместо постигане на генерална превенция, с втория акт се разколебава доверието на гражданите в държавните институции и стабилността на постановените в кръга на компетентността им актове. Впрочем, доказателствата сочат, че едва след образуването на административнонаказател-ната преписка (даже и след приключването й пред наказващия орган), спорния въпрос – строеж или преместваем обект – е отнесен за решаване пред АС Пазарджик по висящо адм. дело № 140/2013 г. Като е наказал К., Началникът на РДНСК, ЮЦР, всъщност е предрешил спора.

Дори от обективна страна и да се приеме, че е извършено “някакво административно нарушение”, то е следвало да бъде констатирано с акт на компетентен орган, и евентуално би обусловило прилагането на чл. 233, вр. с чл. 57а ЗУТ. В този смисъл, деянието на К. е несъставомерно по чл. 232, ал. 2 на същия закон.

От субективна страна – доказателствата сочат, че К. е изпълнил съоръжението с ясното съзнание за съответствието му с полученото разрешение. Ето защо, той не е могъл, а и не е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, включени в състава на вменяваното му нарушение на чл. 232, ал. 2 ЗУТ, т.е. не е проявил вина при извършване на деянието си.

От изложените съображения се налага крайния извод за незаконосъобра-зност и неправилност на обжалваното НП, поради което съдът ще следва да го отмени. Разноски в това производство не се присъждат.

 

Така мотивиран, и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

Панагюрският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Пз-1-ЮЦР-28, издадено от Началника на Регионална Дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ Южен централен район на 19.03.2013 г., с което на Н.В.К., с ЕГН **********, на основание чл. 232, ал. 2 ЗУТ, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1000 (хиляда) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пазарджик на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :