МОТИВИ към присъда, постановена по НОХД № 41/2013 г. на Панагюрския РС

 

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура - Панагюрище обвинителен акт, с който е повдигнала обвинение срещу Н.С.Г. ***, Д.П.Ч.,*** и А.И.С.,*** за извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК.

Представителят на прокуратурата поддържа обвинението така, както е внесено по посочената квалификация. Твърди, че престъплението е доказано по безспорен и несъмнен начин, както и авторството му. Моли съда да признае подсъдимите Н.С.Г., Д.П.Ч. и А.И.С., за виновни  по повдигнатото обвинение като им наложи наказание лишаване от свобода и отложи изпълнението на така наложеното наказание ЛС, на основание чл. 66 ал.1 от НК. Излага съображения в тази насока.

Подсъдимият Н.С.Г. се признава за виновен по така повдигнатото обвинение. Дава обяснения. Съжалява за случилото се. Моли съда да постанови присъда, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Подсъдимият Д.П.Ч. не се признава за виновен. Дава обяснения, като в обясненията си сочи пред съда, че не е знаел, че купува оръжие, което е годно да възпроизведе изстрел, а купува антично оръжие, с цел да го препродаде. Моли съда да го оправдае по повдигнатото обвинение.

Защитникът на подсъдимия Ч. – адв. Колибанеков, моли съда да постанови оправдателна присъда, поради несъставомерност на деянието извършено от страна на подзащитния му Ч.. Твърди, че не е налице състава на престъплението по чл. 339 от НК, тъй като изпълнителното деяние е с три форми, следователно неговият подзащитен е следвало да придобие, държи и продаде другиму оръжието, като обвинението повдигнато на Ч. е  само за придобиване и държане. Алтернативно моли съда да приеме, с оглед на доказателствата по делото, че е налице формално престъпление от страна на подзащитния му и да приложи разп. на чл. 9 ал.2 от НК. Твърди също така, че не е налице държане от страна на подс.Ч. на закупената пушка, тъй като същият е препродал пушката в период по-малък от два дни.  Ето защо, моли съда, тъй като обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, да оправдае подсъдимия Д.Ч. по повдигнатото обвинение.

Подсъдимият А.И.С. се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Изразява съжаление за случилото се. Дава обяснения. Моли съда да постанови присъда при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Съдът, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства досежно главните факти на обвинението:

В началото на м. март 2011г., подс. Г. тръгнал пеша по пътя за м. „Нейкьовец” край с. Оборище, за да види баща си който работел като кравар в същата местност. Пътят му минавал край една запустяла и изоставена постройка. Минавайки покрай тази постройка, Г. влязъл в едно от помещенията, където намерил една ловна пушка. Пушката била стара, ловна, 16-ти калибър, двуцевка с външни ударници. Идентифициращите знаци и фабричните номера на пушката били изстъргани и заличени когато я намерил. Пушката била с калъф. Пристигайки при баща си, не му казал нищо за пушката. След като се видели и поприказвали двамата, подс.Г. занесъл тайно пушката в дома на родителите си в с. Оборище и отрязал  цевите с ножовка почти наполовина. След няколко дни продал пушката на подс.Д.Ч. *** за сумата от 50 лева. След продажбата на пушката, Г. прибрал в калъфа парчето от отрязаните цеви и ги скрил под леглото в къщата на баща му в с.Оборище, ул.”Делчо Станков”№1.

В средата на м. март 2011г, подс.  Ч. помолил свидетеля М.У. да го закара с автомобила  си до с.Оборище. Там той се запознал с Г.. Последният му предложил да закупи една стара ловна пушка 16-ти калибър. Подсъдимият Ч. купил старата ловна пушка за сумата от 50 лева от Г. заедно с две стари делви.  След като подс. Ч. и св. У. ***, Ч. занесъл пушката в домаси в град Панагюрище на ул.***, където я държал няколко дни, след което я продал на подс. С. за сумата от 200 лева.  

През м. март 2011г. С. закупил от свой съсед подс.Ч. стара ловна пушка 16-ти кал. със рязани цеви за сумата от 200 лева. Подсъдимият С. е знаел, че Ч. се занимава с антики и затова проявил интерес към пушката, освен това Ч. му казал, че няма надлежно разрешително за да притежава тази пушка и  затова я продава. Това бил повода С. да купи тази пушка от съседа си Ч..

На 28.08.2012г. св.М. и св.К. *** и снемали обяснение от лицето Н.С.Г. от гр. Пловдив с ЕГН **********, по повод участието му в престъпление по чл. 249 от НК. След като Г. дал обяснения за случая с банковите карти, св.М. и  инспектор К. му задали и въпроси по повод получена оперативна информация за участието му и в друго престъпление, свързано с огнестрелно оръжие. Н.Г. разказал пред двамата полицаи-св.М. и св.К.,, че през пролетта на 2011г. е намерил в района на махала «Нейкьовец», обл. Пазарджик, стара ловна пушка, двуцевка със заличени фабрични номера. Той обяснил, че е занесъл и прибрал това оръжие в къщата на баща си в с. Оборище, на ул. ***,  а в последствие е отрязал парче от цевите  на пушката с ножовка. Н.Г. си спомнил, че е продал пушката на Д.П.Ч. ***, а калъфа, в който е била, заедно с отрязаните цеви е скрил в къщата в с. Оборище. По думите му това станало в началото на м. март 2011г., като не си  спомнял точната  дата.

След така получената информация св.М. и св.К. намерили Д.П.Ч. и в разговор с него, той им обяснил, че действително е купил стара ловна пушка, двуцевка, 16-ти калибър, със заличени фабрични номера и с рязани цеви от Н.Г. през месец март 2011г. По думите на Ч., още на следващия ден, след като купил пушката, той я продал на А.И.С. ***.

Още същия ден св.М. и св.К. намерили А С., който признал пред тях, че държи оръжието и ще го предаде доброволно. Той завел двамата полицаи в сая в местността «Бяла могила» в землището на гр. Панагюрище, където го бил оставил. Там подс. С. извадил изпод едно легло в селскостопанската постройка пушката – двуцевка с рязаните цеви, калибър 16, с външни ударници и заличени идентификационни знаци и го предал с Протокол за доброволно предаване от 28.08.2012г ./л.4,5/.

С Протокол за доброволно предаване от 27.08.2012г. С.Г. предал на органите на полицията  - парче от двойна цев от пушка с дължина 27 см. калибър 16 и 1бр. калъф за ловна пушка, зелен на цвят./л.7/

В хода на съдебното следствие са разпитани като свидетели П.С.М., С.С.К., М.И.У., С.Н.Г., които безспорно установиха фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт.

От заключението на приложената по досъдебното производство съдебно – балистична експертиза е видно, че представената за изследване ловна пушка, двуцевка, 16-ти калибър, със заличени фабрични номера и с рязани цеви представлява огнестрелно оръжие, годно да произведе изстрел със стандартни патрони за гладкоцевно оръжие кал.16 и да порази жива цел, както и че предоставената пушка и парчето двойна цев са съставлявали едно цяло.

            От приложените справки от служба КОС се установява, че подсъдимите Н.С.Г., Д.П.Ч. и А.И.С., не се водят на отчет и контрол в РУП Панагюрище и не притежават огнестрелни оръжия. На същите не са издавани разрешения за придобиване и съхраняване на огнестрелни оръжия и за колекциониране и културни цели, съгласно чл. 6 ал.3 т.4 и т. 5 от ЗОБВВПИ.

Посочената фактическа обстановка съдът възприе от показанията на свидетелите, заключението на приетата по делото балистична експертиза и писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, съгласно чл.283 от НПК, както и от предявяването на веществените доказателства на подсъдимите Г., Ч. и С. в съдебно заседание.

От показанията на свидетелите К., М., У. и С. Г, се установиха основни факти, свързани с време, място и начин на извършване на деянието от тримата подсъдими. В показанията им не съществуват никакви противоречия, налице е последователност, логичност и достоверност, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване по делото. Показанията на свидетелите са подкрепени от събраните в хода на производството писмени доказателства и експертно заключение, поради което съдът ги кредитира изцяло.  

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Д.П.Ч.  по отношение на факта, че е купил пушката като антикварна вещ, както и по отношение на престоя на оръжието в дома му, около 2-3 дни, тъй като безспорно се установи, че периода на държане на пушката от страна на подс. Ч. е повече от седмица. В този смисъл държането на огнестрелното оръжие от подсъдимия е доказано по безспорен и несъмнен начин.

С оглед на така събраните доказателства по делото, при обсъждане на въпросите по чл.301 от НПК, съдът прие от правна страна, че обвинението срещу подсъдимите Н.С.Г., Д.П.Ч. и А.И.С.,  е доказано по несъмнен начин, съгласно изискванията на чл.303, ал.2 от НПК. Доводите на защитата на подс Д. Панчев Ч. в противния смисъл, съдът намира за лишени от основание.

 

По обвинението срещу Н.С.Г. за престъпление по чл. 339 ал.1 от НК:

Съдът прие, че обвинението срещу Н.С.Г. за престъпление по чл. 339 ал.1 от НК е доказано по един несъмнен и безспорен начин, поради което той бе признат за виновен в извършването на обективните и субективните елементи на престъпния състав чл.339, ал.1 от НК

От обективна страна е установено, че през месец март 2011 г. държал в дома си в с. Оборище, ул. ***, огнестрелно оръжие – ловна двуцевна пушка марка „Тула”, калибър „16” и фрагменти от фабрични номера „40 К 45 Х0” върху дясната и „П/40 К” върху лявата цев, без да има за това надлежно разрешение по чл. 56 ал.1, във връзка с чл. 50 от ЗОБВВПИ. Подсъдимият е осъществявал фактическа власт върху оръжието, без да има надлежно разрешение за това.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл по смисъл на чл.11, ал.2 от НК с целени и настъпили обществено опасни последици.

Поради това, съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъплението по чл.339, ал.1 от НК.

За престъплението по чл. 339 ал.1 от НК  наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

При индивидуализация на наказанието на подсъдимия, съдът прие, че са налице предпоставките по чл.55, ал.1 т.1 от НК. Подсъдимият е в млада възраст, със сравнително позитивни характеристични данни, с необременено съдебно минало. Оказал пълно съдействие на разследващите органи.

Поради посочените обстоятелства съдът прие, че следва да определи наказанието на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година.

При наличието на предпоставките по чл.66 от НК, съдът прие, че за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, не е необходимо ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Поради това, съдът отложи изпълнението му за срок от три години. Този срок съдът приема за достатъчен, през който подсъдимият да осмисли поведението си и през който срок присъдата ще действа предупредително и възпиращо както върху него, така и върху останалите членове на обществото.

 Така наложеното по вид и размер наказание съдът намира за справедлива и адекватна санкция за извършеното от подсъдимия, като чрез тях ще се въздейства превъзпитаващо спрямо него и възпиращо и предупредително спрямо останалите членове на обществото, а индивидуалната и генералната превенция, посочени като цели на наказанието могат да бъдат постигнати.

 

По обвинението срещу Д.П.Ч. за престъпление по чл. 339 ал.1 от НК:

С оглед на така събраните доказателства по делото, при обсъждане на въпросите по чл.301 от НПК, съдът прие от правна страна, че обвинението срещу подсъдимия Д.П.Ч. е доказано по несъмнен начин, съгласно изискванията на чл.303, ал.2 от НПК. Доводите на защитата в противния смисъл съдът намира за лишени от основание. Поради това подс.Ч. бе признат за виновен в извършването на обективните и субективните елементи на престъпния състав чл.339, ал.1 от НК

От обективна страна е установено че на неустановена дата през месец март 2011 г. е придобил и до неустановена дата на същия месец и година, държал в дома си в град Панагюрище, ул. ***, огнестрелно оръжие – ловна двуцевна пушка марка „Тула”, калибър „16” и фрагменти от фабрични номера „40 К 45 Х0” върху дясната и „П/40 К” върху лявата цев, без да има за това надлежно разрешение по чл. 56 ал.1, във връзка с чл. 50 от ЗОБВВПИ – престъпление по чл. 339 ал.1 от НК.            Подсъдимият е осъществил фактическа власт върху оръжието, без да има надлежно разрешение за това.

Доводите на защитата на подсъдимия съдът прие за неоснователни, тъй като изпълнителното деяние може да бъде както придобиване, така и държане, които деяния безспорно се доказа по делото, че са осъществени от подсъдимия и се включват във фактическия състав на чл.339 ал.1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл по смисъл на чл.11, ал.2 от НК с целени и настъпили обществено опасни последици.

Поради това, съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъплението по чл.339, ал.1 от НК.

За престъплението по чл. 339 ал.1 от НК  наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

Съдът определи наказанието при условията на чл. 54 ал.1 от НК, като наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от две години, при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Като такива съдът прие високата степен на обществена опасност на деянието,  обремененото съдебно минало на подсъдимия, наличието на негативни характеристични данни. Като смекчаващи отговорността обстоятелства отчете съдействието на подсъдимия на органите на досъдебното производство

При наличието на предпоставките по чл.66 от НК, съдът прие, че за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, не е необходимо ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, поради това, съдът отложи изпълнението му за срок от четири години. За да отложи изтърпяването на наказанието от подсъдимия Ч. съдът прие, че същият е извършил престъплението по чл. 339 ал.1 от НК, преди влизането в сила на споразумение по НОХД № 193/2011 г. – 25.07.2011 г. на Панагюрския РС, с което същият е осъден на основание чл. 195 ал.1 т.4 от НК, във връзка с чл. 194 ал.1, във връзка с чл. 18 ал.1 от НК, във връзка с чл. 55 ал.1 т.1 от НК на наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години, а именно на неустановена дата през месец март 2011 г.

Този срок съдът приема за достатъчен, през който подсъдимият да осмисли поведението си и през който срок присъдата ще действа предупредително и възпиращо както върху него, така и върху останалите членове на обществото.

 

По обвинението срещу А.И.С. за престъпление по чл. 339 ал.1 от НК:

Съдът прие, че обвинението срещу А.И.С. за престъпление по чл. 339 ал.1 от НК е доказано по един несъмнен и безспорен начин, поради което той бе признат за виновен в извършването на обективните и субективните елементи на престъпния състав чл.339, ал.1 от НК

От обективна страна е установено, че на неустановена дата през месец март 2011 г. е придобил и до 28.08.2012 г. държал в сая в местността „Бяла могила” в землището на село Оборище, обл. Пазарджик, огнестрелно оръжие – ловна двуцевна пушка марка „Тула”, калибър „16” с обща дължина 92 см и дължина на цевите 48 см, с рязани цеви и фрагменти от фабрични номера „40 К 45 Х0” върху дясната и „П/40 К” върху лявата цев, без да има за това надлежно разрешение по чл. 56 ал.1, във връзка с чл. 50 от ЗОБВВПИ. Подсъдимият е осъществявал фактическа власт върху оръжието, без да има надлежно разрешение за това.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл по смисъл на чл.11, ал.2 от НК с целени и настъпили обществено опасни последици.

Поради това, съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъплението по чл.339, ал.1 от НК.

За престъплението по чл. 339 ал.1 от НК  наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

При индивидуализация на наказанието на подсъдимия С., съдът прие, че са налице предпоставките по чл.55, ал.1 т.1 от НК. Подсъдимият е в млада възраст, със сравнително позитивни характеристични данни, с необременено съдебно минало. Оказал пълно съдействие на разследващите органи.

Поради посочените обстоятелства съдът прие, че следва да определи наказанието на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година.

При наличието на предпоставките по чл.66 от НК, съдът прие, че за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, не е необходимо ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Поради това, съдът отложи изпълнението му за срок от три години. Този срок съдът приема за достатъчен, през който подсъдимият да осмисли поведението си и през който срок присъдата ще действа предупредително и възпиращо както върху него, така и върху останалите членове на обществото.

 Така наложеното по вид и размер наказание съдът намира за справедлива и адекватна санкция за извършеното от подсъдимия, като чрез тях ще се въздейства превъзпитаващо спрямо него и възпиращо и предупредително спрямо останалите членове на обществото, а индивидуалната и генералната превенция, посочени като цели на наказанието могат да бъдат постигнати.

Причините за извършване на престъплението от подсъдимите Н.Г. и А.И.С., следва да се търсят в неуважение разпоредбите на закона и ниската им правна култура.

Причините за извършване на престъплението от подс. Д.П.Ч. следва да се търсят  в неуважение разпоредбите на закона и в  склонността му да се облагодетелства по неправомерен начин.

Веществените доказателства   – 1 брой огнестрелно оръжие – ловна двуцевна пушка марка „Тула”, калибър „16” с обща дължина 92 см и дължина на цевите 48 см, с рязани цеви  и фрагменти от фабрични номера „40 К 45 Х0” върху дясната и „П/40 К” върху лявата цев; 1 брой цев от пушка двуцевка с дължина от 27 см и 1 брой калъф за ловна пушка от зелен плат, на съхранение в РУП на МВР Панагюрище, бяха отнети в полза на Държавата, като съдът постанови след влизане в сила на присъдата - 1 брой цев от пушка двуцевка с дължина от 27 см и 1 брой калъф за ловна пушка от зелен плат да се унищожат поради тяхната малоценност и маловажност.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимите Н.Г., Д.Ч. и А.С., бяха осъдени да заплатят солидарно в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт направените по делото разноски, в размер на  10,00 лв. – разноски за експерт.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимите Н.Г., Д.Ч. и А.С.  бяха осъдени да заплатят по сметка на ОД на МВР  Пазарджик, всеки един от тях по 40,00 лв. – разноски за експертиза.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.                                                                    

                                                                      

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: