РЕШЕНИЕ

 

№ ............. /02.04.2013 г., гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в проведеното на двадесет и шести март две хиляди и тринадесета година открито заседание  в състав:

 

                                                                                  Председател:     Делчо Чопаринов,

 

с участието на секретаря П.З., като разгледа докладваното от съдията Чопаринов НАХД № 20 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното :   

 

            Производството е въззивно, по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г.И.Г., с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 11010951, издадено на 03.12.2012 г. от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, гр. София, с което, на основание чл. 65 от НВМОП (отм.), чл. 32, ал. 1ЗАНН и заповед № ЗМФ-450/10.04.2011 г. на МФ, му е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 300 лв. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на постановлението. Г. твърди, че административнонаказващия орган не е взел предвид фактическата обстановка при провежданата процедура за избор на изпълнител на малка обществена поръчка за доставка на лекарствени средства на правоимащи лица, съгл. Наредба № 1/08.01.2007 г. и Наредба № 17/26.09.2000 г. Като кмет на Община Панагюрище бил изпълнил задълженията си изцяло в съответствие с посочените нормативни актове и с НВМОП. Според него, не е налице административно нарушение. Моли съда да отмени НП. Няма доказателствени искания.

В откритото съдебно заседание поддържа жалбата си и доразвива съображенията си по незаконосъобразността на НП. Не оспорва факта, че в негова заповед № 182/10.03.2010 г. не е определил длъжностни лица, които да съберат, разгледат и оценят офертите по обявената с нея поръчка. Но това му действие е мотивирано от утвърдената в Община Панагюрище антикорупционна практика. Счита, че не е нарушил закона. Не оспорва процедурата по съставянето и връчването му на АУАН. Не сочи доказателства.

Административнонаказващия орган не се явява и не се представлява в проведените две съдебни заседания. Със съпроводително писмо от 28.01.2013 г. изпраща жалбата с цялата си АН преписка, в оригинал. Не излага становище по жалбата.

В хода на производството е разпитана актосъставителя В.П.Г.. Приета като доказателство по делото е цялата АН преписка.

 

Като съобрази предметните предели на производството и доводите на жалбоподателя, и след като извърши преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното :

Административнонаказателното производство срещу Г. е образувано със съставянето на АУАН № 11010951/13.06.2012 г. за това, че, в качеството си на кмет на Община Панагюрище, и възложител по см. на чл. 7, т. 1 от ЗОП, на 10.03.2010 г. е подписал заповед № 182/10.03.2010 г., с която е наредил да се проведе процедура по избор на изпълнител на малка обществена поръчка, без да е определил длъжностните лица, на които се възлага да съберат, разгледат и оценят офертите.

Въз основа на акта, като е съобразил събраните в хода на административ-нонаказателното производство писмени доказателства, Директорът на АДФИ е приел, че Г. е нарушил чл. 2а, ал. 1, т. 5 от НВМОП, и е издал на 03.12.2012 г. обжалваното НП в присъствието на Г.. Постановлението е обжалвано от него в срок, видно от пощенското клеймо на плика, с което жалбата е изпратена на АДФИ.

При това положение, съдът констатира, че, към датата на постановяване на решението му, административнонаказателното преследване на Г. за твърдяното нарушение е изключено поради изтичане на предвидената в закона давност. Правомощието на държавата да възбуди административнонаказателен процес срещу дееца и да му наложи административно наказание е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на административнонаказателното производство, и тя трябва да е налична от момента на образуването му до неговия край. За наличието й съдът е длъжен да следи служебно.

Правилата за изключване на наказателното преследване поради изтекла абсолютна давност, предвидени в наказателното производство, са приложими и в случаите на налагане на административна санкция. Уредените в ЗАНН срокове за съставянето на АУАН и за издаването на НП са преклузивни и не се спират и прекъсват с действия на надлежни органи. С изтичането им се погасява правото на изрично посочени от закона субекти да съставят АУАН и НП. За разлика от тях, давностен/материалноправен срок, с изтичането на който се погасява въобще правото да се търси наказателна отговорност за извършено от дееца нарушение, не се съдържа в ЗАНН (с изключение на чл. 82 - относно изпълнение на наказанието). Двата вида срокове не се конкурират и настъпването им е свързано с различни правни последици. Не се касае до непълнота в закона, а именно, с оглед изричното препращане от чл. 11 ЗАНН, по въпроса за давността, като обстоятелство, изключващо отговорността, се прилагат разпоредбите на чл. 79, чл. 80 и чл. 81 НК. В този смисъл е и трайната практика на Адм съд Пазарджик (Решение № 299/13.05.2012 г. по КНАХД № 336/2012 г.; Решение № 491/10.10.2012 г. по КНАХД 608/2012 г. и др.)

Обратното би поставило в по-неблагоприятно положение извършителите на административни нарушения от извършителите на престъпления. Не това е смисълът на закона при степенуването на санкционните последици според обществената опасност на деянията, засягащи неблагоприятно обществените отношения (престъпления – нарушения - простъпки). Освен това, с неограничено по време административнонаказателно преследване би се породила и правна несигурност в регулираните със ЗАНН правоотношения. Тъкмо напротив, именно с прилагането на давността и при административното наказване, могат да бъдат постигнати декларираните от законодателя „гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите”.

В разглеждания случай, в хипотезата на чл. 81, ал. 3 НК, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК (в редакцията му към датата на извършване на твърдяното нарушение, и като по-благоприятен за дееца закон), към 11.03.2013 г., в хода на въззивното съдебно производство, е изтекла тригодишната абсолютна погасителна давност за административнонаказателното преследване на Г. за твърдяното нарушение на НВМОП. Ето защо, обжалваното НП следва да бъде отменено, без съдът да обсъжда делото по същество. А  доколкото изтичането на абсолютната давност засяга самия процес, то и производството, в което НП е издадено, следва да се прекрати.

 

Водим от горното, и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

Панагюрският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 11010951, издадено на 03.12. 2012 г. от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция – София, с което на Г.И.Г., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 2а, ал. 1, т. 5 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 (триста) лева.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, образувано по АУАН № 11010951/13.06.2012 г. по описа на АДФИ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пазарджик на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава ХІІ от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :