РЕШЕНИЕ

 

№ ............. /01.04.2013 г., гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в проведеното на пети март две хиляди и тринадесета година открито заседание  в състав:

 

                                                                                  Председател:     Делчо Чопаринов,

 

с участието на секретаря П.З., като разгледа докладваното от съдията Чопаринов НАХД № 19 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното :   

 

            Производството е въззивно, по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г.И.Г., с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 11011605, издадено на 10.12.2012 г. от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, гр. София, с което, на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ, му е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 300 лв.  Излагат се съображения за незаконосъобразност на постановлението. Жалбоподателят твърди че не е извършил вменяваното му нарушение – училище „20-ти Април” в гр. Панагюрище изцяло е на делегиран бюджет, и той, като Кмет на Общината, не е подписвал каквито и да било документи за обезщетения, нито е уведомяван за това. Община Панагюрище нямало как да осъществява контрол по разходите на училището. Моли съда да отмени НП, алтернативно – да намали размера на наложеното му наказание. Няма доказателствени искания.

В съдебното заседание на 05.03.2013 г. поддържа жалбата и доразвива съображенията си по незаконосъобразността на наказателното постановление. Общината, като бенефициент по програмата за оптимизиране на училищната мрежа, е получила бюджетни средства и ги е предоставила на училище „20-ти Април”. След справките-отчет от ръководството на училището, Общината е приела, че средствата са усвоени съобразно изискванията на програмата. В периода от предоставянето на средствата до проверката от АДФИ не е извършван одит на училището и като кмет на Общината е бил в невъзможност да упражни контрол по разходването на средствата. Не оспорва процедурата по съставянето и връчването му на АУАН. Счита, че не е нарушил закона. Не сочи доказателства.

Административнонаказващия орган не се явява и не се представлява в съдебното заседание. Със съпроводително писмо от 28.01.2013 г. изпраща жалбата с цялата си АН преписка, в оригинал. Не излага становище по жалбата.

В хода на производството е разпитана свидетеля при установяване на твърдяното нарушение – Ц.Я.Я..

 

Като съобрази предметните предели на производството и доводите на жалбоподателя, и след като извърши преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното :

На 22.10.2012 г., в гр. Панагюрище, Р.С.М., в качеството й на държавен финансов инспектор от АДФИ, с участието на Ц.Я. и в присъствието на Надя Дашева, извършила проверка на наличната в Община Панагюрище документация във връзка с възстановяването в централния бюджет на неусвоени суми, получени съгласно писмо изх. № ФО-66/19.12.2009 г. на МФ за изплащане на обезщетения на персонала на общински училища към 31.01.2010 г. За проверката е съставен протокол от същата дата. Констатирано е, че към 31.01.2010 г. Община Панагюрище не е възстановила в централния бюджет неусвоен остатък към 31.12.2009 г. по мярка „Изплащане обезщетения на персонала” на Национална програма „Оптимизация на училищната мрежа” за 2009 г., в размер на 8 007.95 лв. Неусвоеният остатък е от средства, предоставени на Общината съгласно писмо изх. № ФО-66/19.12.2009 г. на МФ за изплащане на обезщетения на персонала на общинските училища, в т.ч. – 8007.95 лв. за финансиране изплащането на обезщетения по КТ на Ненка Тодорова Чамова от ОУ „20-ги Април”. Сумата е усвоена от Община Панагюрище на 06.01.2010 г., като е предоставена на ОУ „20-ти Април”, вместо да остане налична в Общината и да се възстанови в централния бюджет в срок до 31.01.2010 г.

Като е приела, че с това си бездействие, Кметът на Община Панагюрище – Г.И.Г. – е нарушил чл. 44, ал. 2 ЗУДБ, вр. с т. 39 от ДДС № 12/10.12.2009 г. на МФ, М. съставила на 23.10.2012 г. АУАН № 11011605

в присъствието на Г. и на свидетеля Я.. Г. е подписал акта без възражения. Възражения не е направил и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на акта, като е съобразил събраните в хода на административ-нонаказателното производство писмени доказателства, Директорът на АДФИ е приел, че Г. е нарушил посочените в акта разпоредби, и е издал на 10.12.2012 г. обжалваното НП. Постановлението е връчено на Г. на 14.12.2012 г., и е обжалвано от него в срок, видно от пощенското клеймо на плика, с което жалбата е изпратена на АДФИ.

При това положение, съдът констатира, че, към датата на постановяване на решението му, административнонаказателното преследване на Г. за твърдяното нарушение е изключено поради изтичане на предвидената в закона давност. Правомощието на държавата да възбуди административнонаказателен процес срещу дееца и да му наложи административно наказание е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на административнонаказателното производство, и тя трябва да е налична от момента на образуването му до неговия край. За наличието й съдът е длъжен да следи служебно. Доколкото изтичането на абсолютната давност засяга самия процес, обжалваното НП следва да бъде отменено, а производството, в което то е издадено - да се прекрати, без съдът да обсъжда делото по същество.

Съображенията на съда за това са следните :

Правилата за изключване на наказателното преследване поради изтекла абсолютна давност, предвидени в наказателното производство, са приложими и в случаите на налагане на административна санкция. Уредените в ЗАНН срокове за съставянето на АУАН и за издаването на НП са преклузивни и не се спират и прекъсват с действия на надлежни органи. С изтичането им се погасява правото на изрично посочени от закона субекти да съставят АУАН и НП. За разлика от тях, давностен/материалноправен срок, с изтичането на който се погасява въобще правото да се търси наказателна отговорност за извършено от дееца нарушение, не се съдържа в ЗАНН (с изключение на чл. 82 - относно изпълнение на наказанието). Двата вида срокове не се конкурират и настъпването им е свързано с различни правни последици. Не се касае до непълнота в закона, а именно, с оглед изричното препращане от чл. 11 ЗАНН, по въпроса за давността, като обстоятелство, изключващо отговорността, следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 79, чл. 80 и чл. 81 НК. В този смисъл е и трайната практика на Адм съд Пазарджик (Р. № 299/13.05.2012 г. по КНАХД № 336/2012 г.; Р. № 491/10.10.2012 г. по КНАХД 608/2012 г. и др.)

Обратното би поставило в по-неблагоприятно положение извършителите на административни нарушения от извършителите на престъпления. Не това е смисълът на закона при степенуването на санкционните последици според обществената опасност на деянията, засягащи неблагоприятно обществените отношения (престъпления – нарушения - простъпки). Освен това, с неограничено по време административнонаказателно преследване би се породила и правна несигурност в регулираните със ЗАНН правоотношения. Тъкмо напротив, именно с прилагането на давността и при административното наказване, могат да бъдат постигнати декларираните от законодателя „гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите”.

В разглеждания случай, в хипотезата на чл. 81, ал. 3 НК, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК (в редакцията му към датата на извършване на твърдяното нарушение, и като по-благоприятен за дееца закон), към 01.02.2013 г. е изтекла абсолютната погасителна давност - три години - за административнонаказателното преследване на Г. за твърдяното нарушение на ЗУДБ.

 

Водим от горното, и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

Панагюрският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 11011605, издадено на 10.12. 2012 г. от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция – София, с което на Г.И.Г., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 44, ал. 2 ЗУДБ, вр. с чл. 39 от ДДС № 12/10.12.2009 г. на МФ, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 (триста) лева.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, образувано по АУАН № 11011605/23.10.2012 г. по описа на АДФИ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пазарджик на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава ХІІ от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :