Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Панагюрище, 11.03.2019 год.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – Панагюрище, в публичното заседание на  двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА ТАТАРЕВА

 

при секретаря Параскева Златанова, като разгледа докладваното от съдия Татарева АНД № 23/2019 год. по описа на Районен съд- Панагюрище, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба „В.Х.” АД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК:175080698, представлявано от Г.С.С. ***, ЕГН: ********** против НП № 13-001338 от 14.01.2019 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Пазарджик, с което на основание чл. 416, ал.5 от КТ и за нарушение на  чл. 415, ал.1 от КТ на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 (хиляда и шестстотин) лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до материална и процесуална незаконосъобразност на НП, с оглед на което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от процесуален представител, чрез който подържа жалбата и иска отмяна на атакуваното НП.

АНО – редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност.

Районен съд - Панагюрище, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

На 29.05.2017 г. Дирекция инспекция по труда гр. Пазарджик е извършила проверка по повод периодичен контрол за изпълнението на предписанията по протокол ПР 1723184 от 20.06.2017 г. по спазване изискаванията на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд във цех за производство на пегматит гр. Стрелча, собственост на жалбоподателя. При извършената проверка са установени са нарушения, поради което с Протокол № ПР1818386 от 30.05.2018 г. са дадени предписания на работодателя – 9 бр., като с т.6 от Протокола е дадено предписание работодателят да гарантира безопасността и здравето на работниците като защити бутилки с газ под налягане от прякото попадане на слънчеви лъчи, като е даден срок за изпълнение до 31.07.2018 г. Предписанията са сведени до знанието на представляващия жалбоподателя на 30.05.2018 г., като на същия е съобщена възможността, реда и сроковете за оспорването им.

На 21.06.2018 г. в Дирекция инспекция по труда гр. Пазарджик е постъпило искане за удължаване на срока за изпълнение на предписанията до 31.08.2018 г/, което искане е уважено и срокът е удължен до 31.08.2018 г. На 26.11.20018г. извършена проверка от свидетелят Р.М. и Р.Т., за установяване изпълнение на предписанията дадени с протокол от 30.05.2018г., като е установено, че не е изпълнено единствено предписание дадено с т. 6 от посочения протокол. При проверката извършена на 26.11.2018 г. актосъставителят М. посетил на място площадката, където се съхраняват бутилките под налягане и по повод, който било дадено предписанието, като на място установил, че самата площадка е оградена с бетонови колове с височина 1,80 м., а конструкцията върху която се съхраняват коловете е с по-голяма височина. При огледа се установило, че по тях няма следа от поставяне на конструкция, а бутилките били изложени на пряка слънчева светлина, поради което свидетелят М. приел, че предписанието дадено под номер 6 с протокол от 30.05.2018г. не е изпълнено. Предвид това съставил и АУАН13-001338 от 04.012.2018 г.

Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. Последното било връчено на жалбоподателя на 16.01.2019 г., а жалбата била подадена на 18.01.2019 г., т.е. в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима.

          Горната фактическа обстановка съдът възприе от показанията на актосъставителя и на свидетеля Р.М. и писмените доказателства, приети по делото, които са непротиворечиви, а и не се отричат от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка жалбата е процесуално допустима,  а разгледана по същество е неоснователна.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Няма спор, че на 30.05.2018 г. компетентно длъжностно лице от Дирекция "ИТ"-Пазарджик съставил Протокол № ПР 1818386 от 30.05.2018 г., в т. 6, от който изрично предписала в срок до 31.07.2018 г. дружеството да гарантира безопасността и здравето на работниците като защити бутилки с газ под налягане от прякото попадане на слънчевите лъчи, като срокът в последствие бил удължен до 31.08.2019 г. Страните не спорят и относно това, че предписанието не било оспорено пред Административен съд – Пазарджик или Изп. Директор на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, както и че въпреки това работодателят не изпълнил в указания срок предписаното, което се установява както от протокол от извършена проверка №ПР1840887/28.11.2018 г., така и от показанията на свидетеля М..

При така доказаните факти съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административно нарушение по нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ. Задължителното предписание представлява едностранно властническо волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно определено задължително поведение. Следователно задължителното предписание е индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК. По делото няма данни същото да е било оспорено от адресата си и да е отменено с влязъл в сила акт, поради което подлежи на изпълнение на общо основание. Неизпълнението на предписанието е въздигнато от разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ в юридически факт, с който законът свързва реализиране на административно наказателна отговорност. За реализирането на тази отговорност е необходимо да се докаже - наличието на предписание и неговото неизпълнение в срок, като законосъобразността на самото предписание е предмет на друго производство, поради което настоящият съдебен състав не следва да обсъжда възраженията относно липсата на законосъобразност на даденото предписание. Доколкото в конкретния случай безспорно се доказват и двете предпоставки (а и те не се оспорват и от жалбоподателя) то съдът счита, че правилно АНО е ангажирал отговорността на дружеството по посочената разпоредба.

Така констатираното нарушение не може да се счете за маловажен случай. Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, по т. д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

Съдът намира, че правилно АНО е индивидуализирал размера на имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя.

Нормата на чл. 415, ал. 1 КТ предвижда, че който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. Наложената в случая санкция в размер 1600 лв., се явява в размер към минимумът, който съответства обществената опасност на нарушителя и тежестта на нарушението.

По изложените съображения Районен съд - Панагюрище в настоящия състав, на основание чл.63 от ЗАНН,

 

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-001338 от 14.01.2019 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Пазарджик, с което на „В.Х.” АД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК:175080698, представлявано от Г.С.С. ***, ЕГН: **********, на основание чл. 416, ал.5 от КТ и за нарушение на  чл. 415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 (хиляда и шестстотин) лева.

   Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението  пред Пазарджишкия административен съд.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: