Р Е Ш Е Н И Е № ……

гр.Панагюрище, 28.03.2019 г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на 05.03.2019  г., в състав: районен съдия Снежана Стоянова, при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа АНД № 337/2018г., за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р.Р. *** с ЕГН: ********** против наказателно постановление (НП) 11 от 01.11.2018 г. на Началника на РУ-Панагюрище, с което на основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500,00 (петстотин) лв.

Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до твърдения за материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В  съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата. Пледира за отмяна на атакуваното НП. Дава обяснения по случая, като твърди, че не е извършил вмененото му нарушение.

За ответника по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява представител.

Районният съд провери основателността на жалбата, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 21.10.2018 г. около 03,20 часа в гр.Панагюрище, пред хотел „Каменград“, не изпълнява разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, като осуетява проверка в опита си да вземе личната си карта, отваряйки предна лява врата на служебния автомобил.

За извършеното нарушение, квалифицирано по чл. 257, ал.1 от ЗМВР свидетелят Л.К. съставил против нарушителя АУАН № 11 от 21.10.2018 година. 

 Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. Последното било връчено лично на нарушителя на  17.12.2018 г., видно от отбелязването в него, а жалбата против НП била подадена по пощата,  вместо чрез АНО, директно в съда на 27.12.2018 г.,  видно от пощенското клеймо ( последния ден в срока на обжалване ). С оглед на това жалбата е допустима като подадена в срок и от лице, имащо право да предизвика въззивен контрол. В НП жалбоподателят изрично е отбелязал, че ще обжалва поради несъответствие на написаното и реалните събития.

В съдебно заседание жалбоподателят дава обяснения, в които твърди, че на 20/21.10.2018 г. бил дисководещ в дискотека, намираща се в хотел „Каменград“ в гр.Панагюрище. След полунощ, вече на 21.10.2018г. между жалбоподателя и управителя на дискотеката възникнал спор, който пререснал в скандал. Около 03,00 часа жалбоподателят напуснал дискотеката. В момента, в който излязъл навън пред хотела, към него се запътил униформен полицай -  св.И. и му поискал личната карта. Жалбоподателят  му я предоставил, след което св.И. влязъл в патрулния автомобил. След няколко минути св.И. направил жест на жалбоподателя да отиде при него (махнал му с ръка). Жалбоподателят веднага възприел жеста, тъй като мястото, на което се намирал той и това, на което бил паркиран патрулния автомобил  било добре осветено. Жалбоподателят приближил полицейския автомобил и отворил предната лява врата. Като реакция св.И. го укорил с думите: „Ти толкова ли си отворен“, след което му поставил белезници. След това жалбоподателят бил откаран в районното управление, където бил задържан и където му бил съставен АУАН.

Разпитан като свидетел,  св.И. твърди, че на указаната дата бил дежурен автопатрул заедно със св.Л.К.. Около 03,00 часа били  изпратени от ОДЧ пред хотел„Каменград“ в гр.Панагюрище по сигнал за нарушаване на обществения ред. Пред входната врата на дискотеката имало група лица, сред които били жалбоподателят и управителя на дискотеката. Лицата се карали на висок глас, като жалбоподателят дърпал (бутал) управителя. Полицаите взели отношение, като предупредили лицата да спазват обществения ред. Св.И. им взел личните карти и влязъл в патрулния автомобил, за да се обади на дежурния, тъй като шумът вън не му позволявал да разговаря. В един момент жалбоподателят отворил предна лява врата на автомобила и пресегнал, опитвайки се да вземе личните карти.  Опитът му бил осуетен от св.К., който бил отвън и издърпал жалбоподателя. След това  жалбоподателят бил арестуван и откаран в РУ, където му бил съставен акт за неспазване на полицейско разпореждане.

Разпитан като свидетел, св.К. дава показания, които се намират в драстично противоречие с показанията на св.И.. Св.К. твърди, че със св.И. се намирали в патрулния автомобил. Той седял на предна дясна седалка, а св.И. на шофьорското място. Св.И., който работел по линия на КАТ съставял на жалбоподателя акт по закона за движение по пътищата, като в тази връзка  преди това бил взел личната му карта. По време на съставяне на акта, жалбоподателят  отворил предна лява врата на автомобила и пресегнал към намиращия се на таблото документ за самоличност, опитвайки се да го вземе. По този повод бил задържан.

При тези показания на св.К., съдът е изискал справка за нарушител, видно от която на жалбоподателя не е бил съставян АУАН по ЗДв.П на дата 21.10.2018г.

След анализ на събраните по делото писмени и устни доказателства и отчитайки драстичното противоречие между показанията на полицейските служители И. и К., съдът не може да направи несъмнен извод за вмененото на жалбоподателя нарушение, изразяващо се в противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си. Правният извод е за недоказаност на нарушението като пряк резултат от необорване по категоричен начин на обясненията на жалбоподателя.

Освен това следва да се посочи, че е налице противоречие в словесния израз на нарушението, така като е изписано в диспозитивната част на санкционните актове и приложената правна  норма. Словесната част на нарушението: „осуетява проверка в опита си да вземе личната си карта“  предполага наказване за противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си, което се санкционира по чл.264, ал.1 от ЗМВР с глоба от 500 до 1000 лева. В същото време  жалбоподателят е наказан по чл.257, ал.1 от ЗМВР за неизпълнение на полицейско разпореждане, което не се твърди нито от актосъставителя, нито от свидетеля по акта. Санкцията, предвидена за нарушение по чл.257, ал.1 от ЗМВР е от 100 до 500 лева, т.е. при коментираното недопустимо смесване на двата административнонаказателни състава, за съда е абсолютно неясно конкретно наложеното наказание  как е индивидуализирано (наложено в максимума или минимума).  

Ето защо по изложените съображения, главното от което е за недоказаност на нарушението, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът,

 

Р     Е     Ш     И :

 

                ОТМЕНЯВА  наказателно постановление (НП) 11 от 01.11.2018 г. на Началника на РУ-Панагюрище, с което на Р.Р. *** с ЕГН: ********** на основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 500,00 (петстотин) лв., като незаконосъобразно.

                Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

                                           

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: