НЧХД № 185/2018год.

МОТИВИ:

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд - П. тъжба от Н.Й.У. ***, с която са повдигнати обвинения против:

1. подсъдимия Н.П.С.  за извършени престъпления по:

- чл.148, ал.1, т.1във връзка с чл.146, ал.1 от НК за това, че на 12.04.2017 г. в гр. П. е казал нещо унизително за честта и достойнството на Н.Й.У. ***, в нейно присъствие като я нарекъл „*****” и „*****”, като обидата е нанесена публично

- чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.147, ал.1, предл. 1 от НК за това, че на 12.04.2017 г. в гр. П. публично е разгласил позорно обстоятелство за Н.Й.У. ***, като я нарекъл „*****” и „*****” в присъствието на други лица

- чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.147, ал.1, предл. 2 от НК за това, че на 12.04.2017 г. в гр. П. публично е приписал на Н.Й.У. ***, като й е казал „17 години само ме крадеш” в присъствието на други лица

- чл.130, ал.2 от НК за това, че на 12.04.2017 г. в гр. П. е причинил лека телесна повреда на Н.Й.У. ***, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето

2. подсъдимата Р.Р.С.  за извършени престъпления по:

- чл.148, ал.1, т.1във връзка с чл.146, ал.1 от НК за това,че на 12.04.2017 г. в гр. П. е казала нещо унизително за честта и достойнството на Н.Й.У. ***, в нейно присъствие като я нарекла „*****” и „*****”, като обидата е нанесена публично

- чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.147, ал.1, предл. 1 от НК за това, че на 12.04.2017 г. в гр. П. публично е разгласила позорно обстоятелство за Н.Й.У. ***, като я нарекла „*****” и „*****” в присъствието на други лица.

На основание така подадената тъжба е образувано ЧНХД № 79/2017 г. по описа на Районен съд- П.. В хода на производството обвиненията са прецизирани от адв.К. – повереник на частната тъжителка в съдебно заседание, проведено на 03.07.2017 г. с уточнение, че престъпленията обида и клевета са извършени от подсъдимите в идеална съвкупност, т.е. с инкриминираните  в тъжбата едни и същи изрази : „*****“ и „*****“. Това било така, тъй като с тези изрази се засягала  себеоценката на тъжителката от една страна, а от друга – оценката на другите за нея, тъй като изразите били изречени в присъствието на три лица, посочени в тъжбата.

         С протоколни определения на съда от 03.07.2017 г. са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от частната  тъжителка  против подсъдимите  общо пет броя  граждански искове  по чл.45 от ЗЗД ( три броя срещу подс. Н.С. и 2 бр. срещу подс. Р.С.), всеки в размер  на 1 000 (хиляда) лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъпленията, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане. В същото съдебно заседание, с нарочен акт на съда, частната  тъжителка  е конституирана и като граждански ищец  в  процеса.

 Производството по НЧХД № 79/2017 г. е приключило с постановена Присъда № 5 от 01.03.2018 г., с която подсъдимият С. е признат за виновен за в това, че на 12.04.2017 г. в гр. П. е казал нещо унизително за честта и достойнството на Н.Й.У. ***, в нейно присъствие като я нарекъл „*****” и „*****”, като обидата е нанесена публично – престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 от НК във връзка с чл. 146, ал.1 от НК, както и за това, че е причинил лека телесна повреда на Н.Й.У. ***, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, за което на му е наложено наказание глоба и обществено порицание, като на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2 НК му е определено едно общо наказание – глоба в размер на 1500 лв. и обществено порицание. Подсъдимият С. е признат за невиновен и е оправдан за това, че на 12.04.2017 г. в гр. П. публично е разгласил позорно обстоятелство за Н.Й.У. ***, като я нарекъл „*****” и „*****, в присъствието на други лица, престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 от НК във връзка с чл. 147, ал.1 от НК.

С посочената присъда, подсъдимата Р.С. е призната за виновна, в това, че на 12.04.2017 г. в гр. П. е казала нещо унизително за честта и достойнството на Н.Й.У. ***, в нейно присъствие като я нарекла „*****” и „*****”, като обидата е нанесена публично – престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 от НК във връзка с чл. 146, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност и е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000,00 лв., като подсъдимата е призната за невиновна, в това, че на 12.04.2017 г. в гр. П. публично е разгласила позорно обстоятелство за Н.Й.У. ***, като я нарекла „*****” и „*****” в присъствието на други лица - престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 от НК във връзка с чл. 147, ал.1 от НК.

Предявените граждански искове по отношение на двамата подсъдими са частично уважени.

Присъдата на Районен съд – П. е обжалвана с въззивна жалба както от двамата подсъдими, така и от тъжителката. На основание подадените жалби е образувано ВНЧХД № 361/2018 г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик, по което дело е постановено Решение № 99 от 02.07.2018 г., с което е отменена изцяло присъдата на Районен съд – П. и делото е върнато за ново разглеждане, поради което е образувано настоящото НЧХД № 185/2018 г. по описа на Районен съд – П..

           В съдебно заседание частната тъжителка  се представлява от адвокат К. и адв. К., които поддържат  изцяло повдигнатите с тъжбата обвинения, прецезирани в открито съдебно заседание по НЧХД № 79/2017 г. по описа на съда от 03.07.2017 г. Пледират за постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимите по всички обвинения и уважаване не предявените граждански искове.

         Защитниците на подсъдимите пледират за отхвърляне на предявените от частната  тъжителка  граждански искове като неоснователни.

Подсъдимите  се явяват  лично в съдебно заседание. Дават  обяснения, като молят да бъдат оправдани.

Районен съд - П. като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимите Н.С. и Р.С. са съпрузи. Частната тъжителка Н.У. е майка на подсъдимата Р.С.. Тъжителката и подсъдимите живеели в къща в град П., като частната тъжителка Н.У. живеела на първия етаж, а подсъдимите на втория етаж. Домакинствата им били отделни. Подсъдимият Н.С. имал регистрирано търговско дружество, което осъществявало търговска дейност в магазин, собственост на частната тъжителка, в който работили последната и дъщеря й – св. Л. М.. През месец юни 2016 г. между подсъдимите и частната тъжителка възникнали имуществени спорове, свързани с магазина. Споровете  довели до влошаване на отношенията им. Вечерта на 12.04.2017 г. частната тъжителка, заедно със св. Г. поканили на гости св. Д.М. и съпругата му св. М. в знак на благодарност, че св.М. бил поправил домакински електроуред. Компанията се веселила. Говорили на различни теми. Съпругата на св.М. пеела стари градски песни.

 Тъжителката решила да сподели на св.М. и св. М. за влошените отношения с дъщеря й Р.С. и нейния съпруг Н.С.. Започнала да се оплаква от подсъдимия Н.С., споделяла, че имат семейни дразги, заради наема на магазина. Разказала за ежедневните грижи, които била полагала за семейството на подсъдимите, включително и като им готвила, а те се оказали неблагодарни. Тъжителката казала за подсъдимия Н.С., че е „стиснат”, свързвайки това му качество с породилите се имуществени спорове с магазина. Тъжителката говорила на висок тон. Времето било топло, прозорците били отворени. По тази причина казаното от тъжителката било чуто и от св. М.Г. и св. Н.Г., които живеят в съседство на тъжителката и подсъдимите и по това време са се прибирали от пазар. Казаното от тъжителката се чувало на терасата на горния етаж, на която се намирала подсъдимата Р.С.. Тя извикала съпруга си, за да чуе какво говори майка й. Двамата подсъдими силно се подразнили от това, че тъжителката споделя за отношенията им с външни хора. Афектирани, те слезли на етажа й. Влезли през незаключената врата. Подсъдимият се отправил към тъжителката, хванал я с ръцете си за мишниците и  казал: „Защо си поканила тези хора, да им кажеш колко съм лош ли, и  защо ги лъжеш? Кажи им истината! *****! *****!” Думите „*****” и „*****” подсъдимият изрекъл неколкократно, гледайки тъжителката и стискайки я силно с ръцете си за дясната мишница.  На свой ред подсъдимата Р.С. също се обърнала към тъжителката и я нарекла със същите епитети: „*****! *****!”. Св. М. се намесил, като казал на подсъдимите че не постъпват правилно. Тогава подсъдимите напуснали и се качили на етажа си. Казаното от тях силно разстроило тъжителката. Свидетелят Г. и гостите се възмутили от постъпката на подсъдимите.  От стискането на дясната мишница, тъжителката получила синини. На следващия ден тя отишла при местен хирург – св.М., който обективирал кръвонасяданията в медицинско свидетелство. 

Случилото се на 12.04.2017 г., описано горе, тъжителката преживяла тежко. Често се сещала за това. Ежедневно споделяла дискомфорта си със св.Г.. Питала го защо се е случило всичко това.  Губила апетит. Имала безсънни нощи.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите А. Г., Д.М., вкл. и четените по реда на чл. 281  ал. 1, т. 1 НПК, Н.М., Л. М., Р.В. и  В.М., отчасти от обясненията на подсъдимите, включително и четените по реда на чл. 279 НПК на подсъдимия С., отчасти от показанията на свидетелите Д.С. вкл. и четените по реда на чл. 281  ал. 1, т. 1 НПК, М.Г. и четените по реда на чл. 281  ал. 1, т. 1 НПК, и Н.Г., изцяло от заключението на съдебно-медицинската експертиза, приобщена по делото чрез разпита на вещото лице П.М., като и от представените от страните и приети от съда писмените доказателства. 

  Съдът дава пълна вяра на показанията на  свидетелите очевидци  Г., М. и М.. Показанията на тримата свидетели  са непротиворечиви помежду си и взаимно се допълват. Това е така, тъй като разказът на свидетелите относно случилото се е на първо място подробен в степен, логична за конкретната ситуация, като по този начин не оставя впечатление за предварителна подготовка на показанията им за обслужване на обвинителната теза или за добавяне на неистински факти със същата цел. Освен това макар изминатият дълъг период от време почти две години от процесната случка и проведените разпити (повече от един), показанията на същите остават вътрешно непротиворечиви, преповтаряйки казаното още при предходното разглеждане на делото. Освен това показанията на свидетелите се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал- СМЕ. От показанията на свидетелите се установява, че вечерта на 12.04.2017 г. св. М. и М. били на гости на тъжителката, като по време на вечерята Н.С. и Р.С. влезли при тях, подс. С. попитал тъжителката У. „ти за какво си ги довела тези хора, да им разправяш глупости“, при което я е хванал с ръце за мишниците, когато св. М. се намесил. От показанията на свидетелите се установява, че и двамата подсъдими отправили към тъжителката думите „*****“ и „*****“. От показанията на св. Г. се установява, че след инцидента на тъжителката се появили кръвонасядания на дясната мишница.

Съдът дава вяра на показнаията на св. М., тъй като тъй като същите са логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. От показанията на същата се установява, че тъжителката У. на следващия ден й е споделила за инцидента, като свидетелката се е обадила на д-р В. и я придружила при   д-р М..

Съдът дава вяра на показанията на д-р В.М., тъй като същите са последователни, логични и се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал. Освен това по делото няма данни св. М. да познава отпреди подсъдимите – Р. и Н. С., поради което не е оправдано да се приеме, че цели умишлено подвеждане на същите под наказателна отговорност, тъй като за него те са случайни лица. От показанията на свидетеля се установява, че същият е прегледал тъжителката и е констатирал травматичните увреждания, за което е съставил медицинско удостоверение.

Съдът дава вяра на показанията на д-р Р.В.. Показанията на същата се отличават с логична и хронологична последователност, детайлност и са лишени от проява на каквато и да било субективна оценка на фактите, поради което съдът прие, че тази свидетелка напълно добросъвестно и обективно изпълнява задължението си да предостави на съда твърдения за истинни факти, които е възприела лично доколкото същата е незаинтеросавана от изхода на делото. От показанията на същата се установява, че тъжителката е с добро общо здраве, като средата на 2017 годината е направила хипертонична криза. Установява се също така, че св. М. я е потърсила по телефона, тъй като майка й – жалбоподател У., трябвало да бъде освидетелствена.

Обясненията на подсъдимия в наказателното производство имат двойствена природа от една страна са доказателствено средство, а от друга средство за защита, поради което следва същите да се ценят внимателно и с оглед целокупния събран по делото доказателствен материал. В конкретния случай подсъдимите не отричат в обясненията си, че са нарекли тъжителката с инкриминираните обидни изрази, като подс. С. твърди, че тя ги е провокирала, тъй като непосредствено преди това, в присъствието на свидетелите Г., М. и М., го е нарекла  „лъжец, крадец, измамник, мошеник, евреин“  и това било чуто от тях. Показания със същото съдържание дава св.Д.С., дъщеря на подсъдимите, както и свидетелите М.Г. и Н.Г., техни съседи, които били чули обидите от отворения прозорец на стаята, когато се прибирали. Съдът не дава вяра на коментираните гласни доказателства. Св.Д.М., който е един незаинтересован от изхода на делото свидетел и очевидец на случилото се категорично отрича тъжителката да е обиждала подс. С.. Твърди, че си е позволила единствено да каже, че е „стиснат”, като от оплакването ставало ясно че е неблагодарен за грижите, полагани от тъжителката. Достоверността на показанията на св.М. съответстват тази част от обясненията на подсъдимия С. и свидетелката Д.С., в която установяват, че когато влязъл в стаята подсъдимият попитал тъжителката: „Защо лъжеш хората, защо не им кажеш истината”. Самият въпрос, който подсъдимият С. задал на тъжителката идва да покаже, че тя не го е обиждала, а му е приписвала действия, така както твърди св.М., а именно че ги е съкратил от работа със св.М., че е обгрижвала цялото семейство, а той  неоснователно предявява имуществени претенции и т.н. Ако тъжителката беше обиждала подсъдимия С., т.е. ако го беше наричала с обидни епитети, то неминуемо той щеше да й потърси сметка защо го нарича по този начин, т.е. „Кой е мошеник, кой е крадец?!”  Няма как и е нелогично подсъдимият да пита тъжителката защо лъже че е евреин, мошеник и т.н. и да каже истината, т.е. че не е такъв. Зададеният от подсъдимия въпрос към тъжителката предполага, че тя му е приписвала поведение на неблагодарен човек, точно така, както установява св.М., затова я приканил да каже истината. Ето защо, и като не кредитира показанията на свидетелите Д.С., М.Г. и Н.Г., както и обясненията на подсъдимия С., че непосредствено преди това тъжителката го е обиждала с подобни на изречените от него обидни изрази, съдът счита че института на реторсията е неприложим.

В своите обяснения, вкл. прочетените по реда на чл. 279 НПК посъдимият С. не отрича това, че е хванал за дясната ръка тъжителката У., като в тази част съдът кредитира обясненията на подсъдимия, доколкото се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира всички представени по делото писмени доказателства, включително и медицинското свидетелство ** от 13.04.2017 г. издадено от д-р М., доколкото като свидетел по делото беше разпитан издалият го д-р М., който заяви, че той е извършил прегледа на У. и е издал медицинското свидетелство и е нанесъл поправка на датата върху него, които показания на свидетеля бяха изцяло кредитирани по делото.

Съдът дава вяра на заключенията на съдебно медицинската експертиза, тъй като същата е допусната и приета по правилата на НПК, обективна е, всеобхватна, освен това вещото лице е отговорило обосновано на въпросите поставени към него в проведеното по делото открито съдебно заседание, логично, последователно и всеобхватно обясни начина, по който е стигнал до изводите и отговорите на въпросите в представеното от него заключение.

От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че от преживения инцидент на 12.04.2017 г. частната тъжителка Н.У. е получила следните травматични увреждания: три кръвонасядания по дясната мишница с размери 3/1 см. всяко, които са й причинили болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Според вещото лице, травматичните увреждания са получени в резултат на действието на твърд, тъп предмет и добре отговарят да са получени при нанесени удари или стискане с ръце по дясната мишница (частта от ръката между рамото и лакътя) към момента на инкриминираната дата. Травматичните увреждания отговарят по механизъм да се получени така, както съобщава пострадалата в тъжбата си и както съобщават свидетелите в протоколите за разпит. Болката и страданията са били най-силни в момента на травмата и постепенно са намалели по сила и интензитет до пълното им отзвучаване за около 2-3 дни.  Травматичните увреждания (кръвонасяданията) търпят промяна в цвета си като 1-3 ден след травмата цветът им е червено-синкав, а до 8-12 ден жълтеникав, постепенно избледнява и изчезва. По време на изслушването вещото лице заявява, че дори и да е била стискана и за двете ръце тъжителката не е задължително да има наранявания и по двете ръце, тъй като това зависи от силата, с която е хваната, както и дали лицето, което я е стискало е левичар или десничар, респ., коя ръка е по-развита, като за да се получат описаните увреждания не се изисква особено голяма сила.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият Н.С. е осъществил престъпния  състав на   чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК, като на 12.04.2017 г. в гр. П. е казал нещо унизително за честта и достойнството на Н.Й.У. ***, в нейно присъствие като я нарекъл „*****” и „*****”, като обидата е нанесена публично. Отделно от подс. С., подсъдимата С. също е осъществила престъпния състав на престъплението публична обида, като на 12.04.2017 г. в гр. П. е казала нещо унизително за честта и достойнството на Н.Й.У. ***, в нейно присъствие като я нарекла „*****” и „*****”, и обидата е нанесена публично.

Използваните от подсъдимите спрямо частната  тъжителка  изрази „*****” и „*****” са обидни, от естество да засегнат себеоценката й –нейната чест и достойнство.

Тук е мястото  да се посочи, че за разлика от клеветата, при обидата е без значение доказването на истинността на факти, във връзка с които е отправена обидата. В този смисъл твърдението на подс. С., че тъжителката го е лъгала и крала, е ирелевантно за съставомерността на престъплението.

При установената фактическа обстановка съдът намира, че подс. С. е осъществил и престъпния състав на чл.130, ал.2 от НК, като  на 12.04.2017 г. в гр. П. е причинил лека телесна повреда на Н.Й.У. ***, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето. Следва да се посочи, че от целокупния доказателствен материал събран по делото се установява осъществяване на престъпния състав по чл. 130, ал. 2 НК, като изводът на съда за виновността на подсъдимия почиват не само върху приетото като писмено доказателство медицинско свидетелство, а и върху събраните гласни доказателства чрез разпити на свидетели очевидци, както и върху изготвената съдебно медицинска експертиза, при изготвянето на която вещото лице е взело предвид показанията на свидетелите, т.е. същата не е основана единствено на издаденото медицинско свидетелство.

Съдът не споделя доводите, на защитата на подсъдимите, че е налице разминаване между фактите посочени в жалбата и установеното по делото по отношение мястото на което са причинени кръвонасяданията по ръката на тъжителката. На първо място вещото лице М. в своето заключение е посочил, че това разминаване, посочено от защита е в резултат на специфична медицинска терминология. Освен това, следва да се посочи, че жалба, с която е сезиран съдът, препраща към медицинското удостоверение приложено към нея, по отношение описанието на получените травматични увреждания, в което медицинско свидетелство ясно, точно и конкретно е посочено мястото, на което са нанесени травматичните увреждания на тъжителката.

Съдът призна подсъдимите за невиновни и ги  оправда по повдигнатото  обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.147, ал.1, пред. 1 от НК за това, че на 12.04.2017 г. в гр. П. публично са  разгласили позорно обстоятелство за Н.Й.У. ***, като я нарекли  „*****” и „*****” в присъствието на други лица. Съдът е на становище, че идеална съвкупност между обидата и клеветата не може да съществува. Изразите следва да се квалифицират като обидни или клеветнически, в зависимост от това дали приписват качество или действие. Така например клевета би представлявал израз като „ти лъжеш, ти крадеш“, но такова обвинение не е повдигнато против подсъдимите. Обвиненията са за  „*****” и „*****“.  Фактът, че инкриминираните изрази са употребени в присъствието на други лица, означава единствено че унизителните думи са казани публично, т.е. обосновават квалифициран състав на престъплението обида, но не представляват клевета. Ето защо съдът оправда подсъдимите по обвинението за публична клевета.

Съдът оправда подсъдимия С. и за извършено престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 във връзка с чл.147, ал.1, предл. 2, затова, че публично е приписал на подсъдимата У. престъпление като й е казал „17 години само ме крадеш“, доколкото по делото не се събра нито едно доказателствено средство в тази насока. При разпита си нито един от свидетелите очевидци, чиито показания съдът кредитира изцяло, не посочи подсъдимият С. да е изричал подобни думи по отношение на тъжителката. Поради изложеното съдът оправда подсъдимия С. за публична клевета чрез приписване на престъпление.

Авторството на деянията  по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК, както и другите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване, се доказаха по един несъмнен начин. 

Подсъдимите са имали  представа за всички обективни елементи от състава на престъплението, включително и квалифициращите. Всеки един от тях е съзнавал, че казаните от него думи за тъжителката са обидни и унизителни за нея.

На следващо място подсъдимите са съзнавали, че обиждат  тъжителката  публично, пред присъстващите свидетели А. Г., Д.М. и св. М.ау, т.е.   налице е и квалифициращият признак по т.1, на чл.148, ал.1 от НК.

Несъмнено доказано е и авторството на деянието по чл.130, ал.2 от НК, извършено от подс. Н.С..

Престъпленията са извършени при форма на вината пряк умисъл по смисъла на  чл.11, ал.2 от НК.

По направените от защитника на подсъдимите възражения съдът намира следното: Съдебната практика константно приема, че нормата на чл. 81, ал. 1 от НПК предвижда задължение за частния тъжител да изложи в писмен вид обстоятелствата на престъплението, но не и правната квалификация на повдигнатото с тъжба обвинение, което е в правомощията на съдебния орган (така и в Решение № 9 от 28.01.2015 г. по нак. д. № 1805 / 2014 г. на ВКС). Съдът е този, който дължи посочването на правната квалификация на престъпленията, за които подсъдимия/подсъдимите са обвинени и то едва с крайният си съдебен акт. В тъжбата деянието следва да е конкретно посочено – по време, място и начин на извършване, както и да са посочени квалифициращите белези, ако има такива. По тези посочени факти се защитава и подсъдимият. В конкретния случай в самата тъжба е посочено, че деянията са извършени от подсъдимите в присъствието на други хора, т.е. още с частната тъжба са наведени факти и обстоятелства даващи основания за приложение на квалифицирания състав на деянията обида и клевета, поради което не са налице посочените от защитата съществени процесуални нарушения, както бе посочено и по-горе, съдът дължи посочване на правната норма едва с крайния си съдебен акт.

По наказанието:

При определяне размера на наказанията, които следва да се наложат на подсъдимите, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите  от НК - относно индивидуализацията на същите.

Подсъдимите са личности с ниска степен на обществена опасност, доколкото не са осъждани, липсват данни да са  криминално проявени и не са   негативно охарактеризирани.

 Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимите, добрите им характеристични данни по местоживеене, доколкото за противното не се събраха сведения, както и признанието за авторството на инкриминираните изрази. Смекчаващо обстоятелство е и фактът, че подсъдимите са били провокирани до известна степен от частната тъжителка, която ги е представяла пред гостите си като неблагодарници. Отегчаващи  обстоятелства -  не се установиха.

Предвид това и като отчете конкретната обществена опасност на деянията и на дееца, съдът наложи на подс. Н.С. за извършеното от него престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 и чл.55, ал.2 от НК, а именно глоба в размер на 1 500 лева, както обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез поставяне на съобщение за присъдата на предвиденото за това място в Община П. за срок от един месец. За извършеното от подсъдимия Н.С. престъпление по чл.130, ал.2 от НК , съдът му наложи наказание глоба в размер на 300 лева. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия  Н.С. едно общо най-тежко наказание, а именно глоба в размер на 1 500 лева, към което присъедини наказанието обществено порицание.

         За подс. Р.С. съдът отчете фактите, че за престъплението по   чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК се предвижда като най-тежко  наказание глоба от три  хиляди до десет  хиляди лева, както и обстоятелствата, че подс. С. е пълнолетна, не е осъждана, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ от общата част на НК  и от деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Поради това съдът приема, че по отношение на подс. С. са налице условията, предвидени в императивната разпоредба на чл.78А, ал.1 от НК - за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.

Предвид това и като отчете индивидуализиращите отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест и на основание чл.78А, ал.1 от НК съдът счете, че на подс. Р.С. следва да бъде наложено административно наказание глоба в минималния размер от 1 000  лева, с което ще се постигнат целите на наказанието и което е съответно на извършеното.

По предявените граждански искове:

За да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД в тежест на ищеца по гражданския иск е да установи следните факти: че ответникът по гражданския иск е осъществил противоправно действие; че от същото са настъпили вреди за ищеца; причинна връзка между деянието и настъпилите вреди, които следва да са пряка и непосредствена последица от деянието. При този изход на делото и събраните доказателства се установява наличието на всички материалноправни предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане, по отношение на предявените искове за заплащане на неимуществени вреди причинени от изричане на обидните изрази както от подс. С., така и от подс. С.. Основателен се явява и искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултата на нанесена лека телесна повреда на тъжителката У. от подс. С..

Дължимото обезщетение по смисъла на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда по справедливост. С Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС са дадени указания на съдилищата при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от деликт да вземат предвид обстоятелствата, при които е извършено увреждането. Изяснено е, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Посочени са примерно обстоятелствата, които могат да бъдат релевантни, като на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането като размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични травми. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло. В същия смисъл е и застъпената в множество съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК ( Решение № 223 от 27.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1839/2016 г., III г. о., ГК, Решение № 100 от 12.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3834/2016 г., IV г. о.и др. ).

В тази връзка от събраните по делото доказателства се установява, че ищцата по гражданските искове непосредствено след инцидента била силно притеснена, като дните след това подбирала дрехите си така, че да не се вижда синината на ръката й. Следва да се отбележи, че процесната случка не е довело до влошаване здравословното състояние на тъжителката, доколкото от събраните по делото доказателства се установи, че същата е получила хипертонична криза по-късно след инцидента, преди първото по делтоо о.с.з. Съобразявайки вида, естеството и смисловото съдържание на обидните изрази, начина на отправяне, създадения в резултат на това душевен дискомфорт у пострадалата, съдът намери за доказани по основание предявените  от тъжителката  против двамата подсъдими граждански искове по чл. 45 от ЗЗД. Още повече, че според константната съдебна практика, вредните последици при обидата съставляват една необорима законова  презумпция и не подлежат на доказване.

С оглед на това и спазвайки правилата на справедливостта съдът намери, че по размер гражданските  искове за престъплението публична обида  са  частично основателени и осъди всеки един от подсъдимите да заплати на частната тъжителка и гражданската ищца Н.У. парична сума в размер на по 200 лева, представляваща обезщетение за причинените й в резултат на извършеното престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането, а именно 12.04.2017 г. до окончателното  й изплащане. За разликата до претендирания размер от по 1000 лева гражданските искове  като неоснователни, бяха  отхвърлени. За да определи присъдения размер на обезщетенията, който е сравнително нисък,  съдът взе предвид и обстоятелството,  че подсъдимите са били провокирани до известна степен от частната тъжителка, която ги е представяла пред гостите си като неблагодарници.

При този изход на делото и съобразявайки вида на нанесените на  частната тъжителка от подс. С. телесни увреждания, създадения здравен дискомфорт у пострадалата, съдът намери за основателен предявеният от тъжителката против подсъдимия Н.С. граждански иск по чл.45 от ЗЗД за престъплението по чл.130, ал.2 от НК и го осъди  да заплати на частната тъжителка и гражданската ищца Н.У. парична сума в размер на 200 лева, представляваща обезщетение за причинените й в резултат на извършеното престъпление по чл.130, ал.2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането, а именно 12.04.2017г. до окончателното  й изплащане. За разликата до претендирания размер от 1000 лева гражданският иск като неоснователен, бе отхвърлен.

Предвид оправдаването на подсъдимите за престъпленията по чл. чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.147, ал.1, предл. 1 от НК, съдът отхвърли като неоснователни предявените от частната тъжителка граждански искове против двамата подсъдими, всеки в размер на по 1 000  лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите бяха  осъдени да заплатят в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на РС П. държавни такси  върху размера на уважените  граждански искове.  Подсъдимите  бяха  осъдени да заплатят  в полза на частната тъжителка и гражданска ищца част от сторените по делото  разноски, съответна на броя на  повдигнатите срещу тях обвинения и осъжданията им. Предвид това, че адвокатските хонорари и други разноски ( ДТ в размер на 12 лева)   са в размер общо на 2860 лв., обвиненията против подс. С. са четири, по две от които подсъдимият беше осъден, а по останалите две оправдан, като взе предвид и разпоредбата на чл.189, ал.4 от НПК, съдът присъди в полза на тъжителката  разноски в размер на 953,32 лв., платими от подс. Н.С.. Съдът не дължи произнасяне с отделен отхвърлителен диспозитив по отношение на претендираните разноски до размер от  1906,64 лв. ( 4/6 от общо претендираните разноски, съответни на броя на обвиненията).

Като взе предвид, че обвиненията против подс. Р.С. са две, по едно от които подсъдимата беше осъдена, а по другото оправдана, като взе предвид и разпоредбата на чл.189, ал.4 от НПК, съдът присъди в полза на тъжителката  разноски в размер на 466,67 лв., платими от подс. Р.  С., а относно претенцията на тъжителката  до пълно претендирания размер от  953,32 лв. (2/6  от общо претендираните разноски, съответни на броя на обвиненията)  съдът не дължи постановяване на отделен отхвърлителен диспозитив.

По изложените съображения, Районен съд - П. постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: