МОТИВИ

към присъда, постановена по НОХД № 33/2010г. на Панагюрския РС

 

         Против подсъдимия И.Д.М.,***, Районна прокуратура Панагюрище е повдигнала обвинение за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.

         Въпросите свързани с времето, мястото и начина на осъществяване на деянието са подробно описани в обстоятелствената част и отразени в диспозитивната част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимия така, както е внесено за разглеждане. При определяне на наказанието счита, че следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл.343г от НК счита, че следва да се лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок от единадесет месеца Излага съображения в пледоарията си.

Подсъдимият се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение. Изразява съжаление за случилото се, като моли съда за налагане на минимално наказание.

Упълномощеният от него адв. Д. Ч. застъпва становище, че обвинението е доказано по един беспорен и категоричен начин и че следва да се наложи на подзащитният му наказание лишаване от свобода в по-голям срок, за сметка *** да управлява МПС на осн. чл. 343г от НК. Излата съображения в тази насока в пледоарията си.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и като ги съобрази в съвкупност, прие за установено следното:

Подсъдимият И.М. е правоспособен водач на МПС категория “В”, „С”, „D”, „Е” и “М” и притежава СУМПС със срок на валидност до 19.02.2018 г., видно от приложеното на л. 7 по бързото производство удостоверение за водач на МПС от СекторПътна полиция – КАТ” при ОДМВР – Пазарджик, като през последните пет години има наложени административни наказания за нарушение на разпоредбите на Закона за движени по пътищата. Видно от справка за съдимост35/28.01.2010 г.  И.М. не е осъждан.

Свидетелят К.Н. е полицай „Пътен контрол” при РУ на МВР – гр. Панагюрище. На 26.01.2010 г. с колегата си полицай И. В. били дежурни в състава на автопатрул от 20,00 часа до 08,00 часа на 27.01.2010 г. Около 21,10 часа на 26.01.2010 г. по време на носене на службата си полицейските служители спрели по надлежния ред за проверка водача на движещ се по ул. „***” в гр. ***, лек  автомобил марка Сузуки Витара  с ДК № РА 00 40 ВВ. В хода на проверката свид. Н. и колегата му установили самоличността на водача на описаното МПС – подс. И.Д.М. ***, като в автомобила нямало други лица.  Видно от показанията на свид.  Н., М. бил във видимо нетрезво състояние и поради  това бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство апарат алкотестДрегер 7410+” с фабричен номер 0025, на който цифровата скала отчела 1,51 промила алкохол в издишания от водача въздух. Във връзка с това свид. Н. съставил на подсъдимия И.М. АУАН № 29/№408543 по кочан, заверено копие от който е приложено на л. 4 по бързото производство, който той подписал с възражение.

 Свид. Н. издал на подс. М. талон за медицинско изследване0312077 – л. 15 по бързото производство, след което бил отведн във ФСМП – Панагюрище, където бил освидетелстван от дежурния лекар, видно от приложения на л. 16 протокол за медицинска експертиза и дал кръвна проба за химическо изследване. Поради лекарско предписание, отразено във фиш за СМП амб. № 254-л. 2 по Бързото производство, подс. М. не бил задържан в РУ на МВР – гр. Панагюрище. С протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина № 90 от 28.01.2010 г. – л. 14 е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта на подс. М. към момента на управление на МПС е била 1,47 на хиляда.     Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава изцяло от показанията от показанията на подсъдимия, от показанията на свидетеля  К.С.Н.,  както и от приложените и приети писмени доказателства по делото.

Управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред сочи на деяние по чл. 343б, ал.1 от НК, което е извършено от подсъдимия М. при форма на вината пряк умисъл.

От обективна страна е установено, че подсъдимият М. на инкриминираната дата е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,47 промила, установено по надлежен ред.

От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал.2 от НК – съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването на тези последици.

При индивидуализация на наказанието на подсъдимия, съдът определи наказанието при условията на чл. 54 ал.1 от НК, като определи наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване бе отложено за срок от три години. 

При определяне вида и размера на наказанието бяха взети предвид степента на обществена опасност на деянието, която съдът отчете като висока, с оглед зачестилите престъпления от този вид, обществената опасност на дееца.

Като смекчаващи обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало, позитивните характеристични данни, оказаното съдействие на разследващите органи, както и обстоятелството, че деянието, което е извършил подсъдимия е за първи път, а като отегчаващи такива, че подсъдимия има наложени наказания за нарушение разпоредбите на ЗДП.

На основание чл. 343г, във връзка с чл. 37 ал.1 т.7 от НК, съдът лиши подсъдимия М. от право да управлява моторно-превозно средство за срок от 9 месеца. За да постанови такъв размер на лишаването от право на подсъдимия, съдът прие смекчаващите вината обстоятелства, а именно признаването на вината от подсъдимия, чистото му съдебно минало, обстоятелството,  че престъплението което е извършил за първи път, че същият има болни родители и работи на отдалечено място от гр. Панагюрище, предвид на което лишаването му от право за по-голям срок би било несъразмерно тежко, с оглед на извършеното престъпление.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство, при определяне на наказанието, съдът взе предвид налаганите наказания на подс. М. по административен ред за нарушаване разпоредбата на ЗДП.

Именно с така определените по вид и размер наказания, съдът намери, че ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК, както по отношение на специалната, така и по отношение на генералната превенция на закона. Причината за извършване на деянието, следва да се търси в ниската правна култура на подсъдимия, в неуважение разпоредбите на закона за ЗДП.

На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът постанови подсъдимия и.Д.  М. да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебанат власт разноските по делото в размер на 25,00 лв. за химическа експертиза.

По тези съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: