МОТИВИ

към присъда, постановена по НОХД № 32/2010г. на Панагюрския РС

 

         Против подсъдимия Д.Г. ***, Районна прокуратура Панагюрище е повдигнала обвинение за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.

         Въпросите свързани с времето, мястото и начина на осъществяване на деянието са подробно описани в обстоятелствената част и отразени в диспозитивната част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимия така, както е внесено за разглеждане. При определяне на наказанието счита, че следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл.343г от НК счита, че следва да се лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок дванадесет месеца. Излага съображения в тази насока в пледоарията.

Подсъдимият се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение. Изразява съжаление за случилото се, като предоставя на съда да  определи наказанието..

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и като ги съобрази в съвкупност, прие за установено следното:

Подсъдимият Д.З. е правоспособен водач на МПС категория “В”, „С”, „Т” и “М” и притежава СУМПС със срок на валидност до 10.06.2012 г., видно от приложеното на л. 16 по бързото производство удостоверение за водач на МПС от Сектор “Пътна полиция – КАТ” при ОДМВР – Пазарджик, като през последните пет години няма наложени административни наказания за нарушение на разпоредбите на Закона за движени по пътищата. Видно от справка за съдимост № 29/25.01.2010 г.  Д.З. не е осъждан.

На 23.01.2010 г., подсъдимият Д.З. се качил в лек  автомобил марка „Фолксваген Голф  с ДК № РА 08 68 АР, собственост на свидетеля В. и управлявайки го се насочил от с. Попинци към гр. Пазарджик. З. пътувал сам в автомобила, като се движел по главен път ІІ-37. В участъка между селата Попинци и Левски на километър 101+ 500 м., подс. З. изгубил контрол над управлявания от него автомобил, след което напуснал пътното платно, ударил крайпътно дърво и спрял в канавката на пътя.

По повод на случилото се бил подаден сигнал в РУ на МВР – Панагюрище. На место били изпратени полицай Г. ***, които били дежурни по график в състав на автопатрул. При пристигането на местопроизшествието на полицаите им направило впечатление, че водача на катастрофиралия автомобил – подс. З. има признаци да е употребил алкохол. Автомобила имал видими побитости по купето, вследствие на пътнотранспортното произшествие. Подсъдимия Д.З. бил изпробван за употреба на алкохол от полицай Г., с апарат алкотест “Дрегер 7410+” с фабричен номер 0025, на който цифровата скала отчела 2,88 промила алкохол в издишания от водача въздух. На подсъдимия Д.З. бил издаден талон за медицинско изследване № 0290348 – л. 5 по бързото производство, след което бил откаран във ФСМП – Панагюрище, който отказал да му бъде взета по надлежния ред кръвна проба за химически анализ. Това обстоятелство било отразено върху талона  за медицинско изследване с подписите на дежурния лекар, полицай Г. ***.

Във връзка с така установеното, полицай Г. съставил акт на З. за установяване на административното нарушение – серия “Б” и  26/288399 по кочан, копие от който е приложено на л. 6 по бързото производство.

След медицинското изследване, Д.З. ***, където бил задържан със Заповед рег. № 14/23.01.2010 г. за срок от 24 часа на основание чл. 63 ал.1 от ЗМВР.                               

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава изцяло по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите Д.П. и Г.Г.,  както  и  от признанието на подсъдимия и от приложените и приети писмени доказателства по делото.

Управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред сочи на деяние по чл. 343б, ал.1 от НК, което е извършено от подсъдимия З. при форма на вината пряк умисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11 ал.2 от НК.

От обективна страна е установено, че подсъдимият З. на инкриминираната дата е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,88 промила, установено по надлежен ред.

От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал.2 от НК – съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването на тези последици.

При индивидуализация на наказанието на подсъдимия, съдът определи наказанието при условията на чл. 54 ал.1 от НК като определи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване бе отложено за срок от три години. 

При определяне вида и размера на наказанието бяха взети предвид степента на обществена опасност на деянието, която съдът отчете като висока, с оглед зачестилите на този вид престъпно посегателство, високата концентрация на алкохол в кръвта, обществената опасност на дееца, която съдът намери за висока, както и обстоятелството, че в резултат на управлението на МПС от подсъдимия е настъпило ПТП.

Като смекчаващи обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало, позитивните характеристични данни, оказаното съдействие на разследващите органи, както и обстоятелството, че деянието, което е извършил подсъдимия е за първи път и няма наложени наказания по ЗДП.

На основание чл. 343г, във връзка с чл. 37 ал.1 т.7 от НК, съдът лиши подсъдимия З. от право да управлява моторно-превозно средство за срок от 12 месеца. За да постанови такъв размер на лишаването от право на подсъдимия, съдът прие, че са преобладаващи смекчаващите вината обстоятелства, а именно: признаването на вината от подсъдимия, обстоятелството, че на същия през последните пет години не са налагани наказания в качеството му на водач на МПС,  че престъплението което е извършил, а именно шофиране в пияно състояние е за първи път, както и позитивните му характеристични данни.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство, при определяне на наказанието, съдът прие високата концентрация на алкохол в кръвта, както и обстоятелството, че в резултат на управление на МПС е настъпило пътно-транспортното произшествие, макар и с леки последици.

Именно с така определените по вид и размер наказания, съдът намери, че ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК, както по отношение на специалната, така и по отношение на генералната превенция на закона.

Причината за извършване на деянието, следва да се търси в ниската правна култура на подсъдимия.

По тези съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: