МОТИВИ

към присъда, постановена по НОХД № 28/2010г. на Панагюрския РС

 

            Против подсъдимия Н.И.С.,***, Районна прокуратура Панагюрище е повдигнала обвинение за извършено от него престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

            Въпросите свързани с времето, мястото и начина на осъществяване на деянието са подробно описани в обстоятелствената част и отразени в диспозитивната част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимия така, както е внесено за разглеждане в съдебно заседание. При определяне на наказанието счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, буква “б” от НК. На основание чл.343г от НК счита, че следва да се лиши подсъдимия от право да управлява МПС.

Подсъдимият се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение. Изразява съжаление за случилото се и моли съда да му наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Процесуалният му представител поддържа становище, че обвинението не е доказано по безспорен начин. При условията на алтернативност, моли съда да постанови присъда при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и като ги съобрази в съвкупност, прие за установено следното:

Подсъдимият Н.С. е правоспособен водач на моторно превозно средство, видно от приложената на л. 16 по делото справка рег. № КАТ 1100/21.01.2010 г., издадена от Сектор “КАТ” при ОДМВР – Пазарджик. От посочената справка е видно, че С. има наложени административни наказания за нарушения разпоредбите на Закона за движението по пътищата.

Свидетелите К. и О. са служители при РУ на МВР – град Панагюрище. На 19.01.2010 г. от 22,00 часа до 02,00 часа на 20.01.2010 г., двамата били на работа в състав на автопатрул. Около 00,10 часа на 20.01.2010 г., по време на носене на службата си, свидетелите К. и О. спрели за проверка движещ се по ул. “Димитър Благоев” в с. Попинци, обл. Пазарджик, лек автомобил “Ауди А6” с регистрационен № РА 4537 ВВ. В посоченото превозно средство бил само водачът на същото, като той не представил на полицейските служители личните си документи. Свидетелят О. обаче установил, че познава водача, като впоследствие, след проверка в АДЧ при РУ – Панагюрище била потвърдена и самоличността му – Н.И.С. ***. Видно от показанията на К. и О., подсъдимият С. лъхал на алкохол, говорът му бил несвързан, имал несигурна походка. Поради това полицейските служители до довели в РУ МВР – Панагюрище, където С. бил изпробван за употреба на алкохол от младши автоконтрольор Костадин Немски с техническо средство “Дрегер 7410+” с фабричен № 0025, скалата на което отчела 2,95 промила. Във връзка с това полицай Немски съставил на подсъдимия в присъствието на свидетелите К. и О. акт за установяване на административно нарушение № 23 /№408542 по кочан, заверено копие от който е приложено на л. 4 по бързото производство/, който той подписал без възражения, с обяснение, че е пил “само две бири”. Полицай Н издал на С. талон за медицинско изследване № 0312076 – л. 8, след което същият бил отведен във ФСМП – град Панагюрище, където бил освидетелстван от дежурния лекар, видно от приложения на лист 9  Протокол за медицинска експертиза и дал кръвна проба за химическо изследване.

След това Н.С. бил задържан в РУ на МВР – Панагюрище за срок от 24 часа със Заповед за задържане рег. № 13/20.01.2010 г. – л.12.

По надлежния ред – с Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина № 73/21.01.2010 г. – л. 8, е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта на С. към момента на управление на моторното превозно средство е била 2,63 на хиляда.                                                    

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава изцяло от показанията на свидетелите К. и О.,  както  и  от признанието на подсъдимия и от приложените и приети писмени доказателства по делото.

Управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред сочи на деяние по чл. 343б, ал.1 от НК, което е извършено от подсъдимия С. при форма на вината пряк умисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11 ал.2 от НК.

От обективна страна е установено, че подсъдимият С. на инкриминираната дата и час е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,63 промила, установено по надлежен ред.

От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал.2 от НК – съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването на тези последици.

Съдът прие за неоснователно възражението на адвокат-пълномощника на подсъдимия, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин, тъй като кръвната проба е взета в нарушение на разпоредбите на закона, както и че при освидетелстването от дежурния лекар са допуснати нарушения чрез задрасквания в протокола за медицинска експертиза, тъй като безспорно е установено, че подсъдимият е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол, с висока концентрация и няма нарушения на изискванията на закона при вземане на кръвната проба, които да са отразени своевременно в протокола.

При индивидуализация на наказанието на подсъдимия, съдът определи наказанието при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б. „б” от НК като замени предвиденото в чл.343б ал.1 от НК наказание лишаване от свобода с пробация. Като пробационни мерки, съдът определи тези по чл. 42а, ал.2 т.1 и т.2 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, двете за срок от една година.

На основание чл. 42б от НК, пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес, наложена на подсъдимия С., съдът постанови да се изпълнява с периодичност два пъти седмично.

При определяне на пробационните мерки и техния срок бяха взети предвид степента на обществена опасност на деянието, която съдът отчете като висока, с оглед зачестилите на този вид престъпно посегателство, обществената опасност на дееца, която съдът намери за ниска, както и подбудите за извършване на престъплението.

Като смекчаващи обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало, позитивните характеристични данни, оказаното съдействие на разследващите органи.

На основание чл. 59 ал.1 т.1 от НК, съдът приспадна от така наложеното наказание, времето, през което подсъдимият Н.И.С. е бил задържан със Заповед № 13/20.01.2010 г. на основание чл. 63 ал1 т.1 от ЗМВР, което зачете за три дни пробация.

На основание чл. 343г, във връзка с чл. 37 ал.1 т.7 от НК, съдът лиши подсъдимия С. от право да управлява моторно-превозно средство за срок от 12 месеца. За да постанови такъв размер на лишаването от право на подсъдимия, съдът прие смекчаващите вината обстоятелства, а именно признаването на вината от подсъдимия, обстоятелството, че в резултат на деянието няма настъпило пътно-транспортното произшествие, както и че нарушението, което е извършил подсъдимия е за първи път. Взе предвид и обстоятелството, че същият работи на обект – рудник “Челопеч Майнинг” и придвижването му до там ще бъде затруднено за дълго време, с оглед обстоятелството, че подсъдимият е с постоянно местоживеене *** и единствен издържа семейството, което се състои от съпруга и две деца.

Именно с така определените по вид и размер наказания, съдът намери, че ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 от НК, както по отношение на специалната, така и по отношение на генералната превенция на закона. Причината за извършване на деянието следва да се търси в ниската правна култура на подсъдимия.

На основание чл. 189 ал.3 от НПК, подсъдимият Н.С. бе осъден да заплати сумата 25,00 лв. в полза на Държавата, представляваща разноски в производството за химическа експертиза.

По тези съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: