МОТИВИ

към присъда, постановена по НОХД 315/2009 г. на Панагюрския районен съд

 

Против подсъдимите В.Н.А. *** и П.В.К.,***,  Районна прокуратура Панагюрище е повдигнала обвинение за това, че  на 01.11.2009 г., в землището на гр. Панагюрище, на площадка „Медет” от „Мелнично-флотационен цех”, в съучастие, като извършители, чрез използване на  моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Джета” с регистрационен № СО 79 91 ВА, собственост на В.Н.А. и на технически средства – ножица за арматурно желязо и ножовка отнели чужди движими вещи – кабели (подробно изброени в обвинителния акт), на обща стойност 117,99 лв. от владението на “А.”АД ***, без съгласието на МОЛ С.В.Д. ***, с намерение противозаконно да ги присвоят - престъпление по чл.195 ал.1 т.4, предложение първо и второ, във връзка с чл. 194, ал.1  и чл. 20 ал.2 от НК.

            Въпросите свързани с времето, мястото и начина на осъществяване на деянието са подробно описани в обстоятелствената част и отразени в диспозитивната част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимите така, както е внесено в съда. Моли съда да признае същите за виновни и спрямо тях да бъде произнесена осъдителна присъда при условията на чл. 66 от НК. В този смисъл  излага подробно съображенията си.

Подсъдимият В.Н.А. се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение, неоспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт относно извършеното от него престъпление, изразява съжаление за стореното и моли за минимално наказание.

Защитникът на подсъдимия А. изразява становище, че е безспорно установена фактическата обстановката, квалификацията на извършеното деяние, предвид на което моли съда, с оглед и на добрите характеристични данни на подсъдимия, да наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, така, както е поискано от прокурора. Сочи доказателства относно личността на подсъдимия.

Подсъдимият П.В.К. се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение, неоспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт относно извършеното от него престъпление, изразява съжаление за стореното и моли за минимално наказание.

Защитникът на подсъдимия К. изразява становище, че е безспорно установена фактическата обстановката, квалификацията на извършеното деяние, предвид на което моли съда, с оглед и на добрите характеристични данни на подсъдимия, да наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, така, както е поискано от прокурора.

Производството по делото бе проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие.

От събраните по делото доказателства – самопризнанията на подсъдимите, подкрепени от показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели, експертните заключения и писмените доказателства, безспорно се установяват следните фактически обстоятелства досежно главните факти на обвинението.

Свидетелят С.В.Д. ***. Същият е *** на площадка „Медет” към „А.” АД *** и в това си качество отговаря и за бившия „Мелнично-флотационен цех” намиращ се на площадка „Медет, на около 50 метра от пътя за град Златица. Видно от изложеното в показанията му, към момента цехът не функционира, но в него се намира запазено оборудване и същият е в района на дружеството и се охранява. Сградата, в която се помещава въпросният цех, е много стара, като Д. сочи, че вратите на същата са заключени, но по-голяма част от прозорците са счупени и има отвори в стените.

Свидетелят А.В. работи като *** към „А.” АД ***. За времето от 06,00 часа до 18,00 часа на 01.11.2009 г. бил дежурен оператор *** на Мониторинг център за охрана на дружеството. Видно от изложеното в показанията му, около 16,16 часа на посочената дата, В. получил сигнал от обект „Мелнично-флотационен цех” на територията на площадка „Медет” Затова незабавно уведомил дежурния полицай в обход на площадката – свидетеля Г.Д., който от своя страна информирал свидетеля В., че веднага пристъпва към проверка на охранявания обект. Около 5 минути след това, свидетелят Д. бил вече при цеха, като при пристигането му там получил второ обаждане от страна на В., който го информирал, че нарушението в обекта продължава, тъй като отново се задействал алармения сигнал. При обхода на обекта, свидетелят Д. видял, че на пътя, водещ към гр.Златица, намиращ се извън района на дружеството – на около 30 метра-50 метра от него, бил спрян лек автомобил „Фолксваген Джета”, тъмносив на цвят, с регистрационен № СО 7991 ВА, като около него не се виждали хора. Д. уведомил за това свидетеля В., а последният от своя страна преценил, че е необходимо да изпрати на място и другата обходна патрулна двойка в състав от свид. Й. и колегата му полицай К В. През това време Д. отишъл до автомобила и установил, че вратите на същия били заключени. Свидетелят Д. „останал в засада до автомобила”, а през това време свид. Й. и полицай В вече били в близост до цеха. В показанията си Й. сочи, че от цеха доловили шум и двамата започнали обиколка на цеха, като изчакали в засада излизането на евентуалните нарушители. Около половин час след това към описания по-горе автомобил се приближили двама младежи, като единият от тях носел на гърба си „пълна с нещо раница”. В този момент свидетелите Д. и Й. и колегата им В, излезли от засада и задържали младежите непосредствено до автомобила. В хода на проверката младежите заявили, че са от гр. Златица. Единият от тях представил личната си карта, от която установили самоличността му – подсъдимият В.Н.А.. Другият подсъдим, който носел раницата заявил пред охранителите, че се казва П.К., като впоследствие самоличността му била потвърдена при направена справка в РУ на МВР- град Панагюрище Двамата признали пред Д., Й. и В, че са пристигнали около 14,30 часа с описаното по-горе МПС, собственост на А. и са влезли в цеха с намерението да вземат от там кабели или други вещи. Признали също така, че освен кабелите, които в момента подс. К. носел в раницата, преди това са пренесли и други кабели с раница, които поставили в багажното отделение на автомобила. Разпитани в качеството на обвиняеми А. и К. потвърждават тези си твърдения като А. уточнява, че преди да влязат в цеха, взел от инструментите за автомобила му ножица за арматура и ножовка, след което двамата влезли в цеха през един от счупените прозорци и с посочените технически средства режели парчета от кабелите.

С Протокол от 01.11.2009 г. – лист 10 от досъдебното производство, подс.А. предал доброволно на полицай В ножовка за метал стандартна с бял на цвят лък, с черна дръжка с надпис „АРС4М-04 5 ПОЛОТЕН”; ножица за арматурно желязо с боядисани с червена блажна боя дръжки с черни гумени накрайници с дължина на дръжките 28 см и дължина на накрайниците 14 см, и кабели, както следва: кабел, трифазен, 3х2,5 - 3,50 метра;кабел, високоволтов 10х2,5, брониран, кабел 4х1,5 – 1,50 метра; мостов кабел 2,5 – 8 метра; кабел 5х0,75  - 1 метър; трифазен кабел 3х2,5+1,5 - 1,5 метра; трифазен кабел 4х2,5+1,5 – 4 метра; трифазен кабел 4х2,5+1,5 – 8 метра, влагоустойчив кабел 2х1,5 – 5 метра; трифазен кабел 3х2,5+1,5 – 10 метра; мостови кабел 0,75 – 30 метра; трифазен кабел 4х1,5 – 0,5 метра и кабел 4х2,5 – 1,2 метра; сплитка от едножилни кабели 6х1,5 с лустер клема – 1 метър и сплитка от едножилни кабели 6х2,5 – 0,8 метра; част от контактор с 8 кабели 1,5 – 1 метър; раница брезентова, тип „мешка” с размери 50/50 см, с две сини презрамки с ширина 5 см, съдържаща кабели както следва: мостови кабел 1,5 с разклонителна кутия - 15 метра; брониран многожилен кабел 4х1,5 – 2 метра; трифазен кабел 3х4+2,5 – 4 метра; мостови кабел 2х4 – 20 метра и защитни ръкавици от плат и кожа – употребявани с преобладаващ сиво-син цвят. Относно кабелите А. е дал обяснение, че са ги взели с К. от цеха, като тези, които не били в раницата, а в автомобила, пояснил, че ги пренесли преди около час от цеха.

С протокол за доброволно предаване от 01.11.2009 г. – л. 11, А. предал: лек автомобил “Фолксваген Джета” с рег. № СО 7991 ВА, тъмносив на цвят, с рама № WVWZZZ16ZGW786855, както и свидетелство за регистрация на МПС – част І-ва и част ІІ-ра, под № 002497349, като е дал обяснение, че с подсъдимия К. са използвали автомобила при кражбата на кабелите. Копия от описаните документи са приложени на лист 14 и лист 15 от досъдебното производство, като от същите е видно, че посоченото МПС е собственост на подсъдимия В.А..

По искане на прокуратурата, на основание чл. 72 ал.1 от НПК, с определение № 101/04.11.2009 г. по ЧНД № 278/2009 г. по описа на РС Панагюрище е допуснато обезпечение в полза на Държавата, чрез налагане на обезпечителна марка запор върху гореописаното МПС, като на 05.11.2009 г. в тази връзка е издадена обезпечителна заповед, с която е наложен запор върху автомобила.

На доброволно предадените от А. вещи са изготвени снимки, оформени във фотоалбум, приложен на лист 12,13.

На 05.11.2009 г. е извършен оглед на веществените доказателства по делото, за което е съставен протокол по надлежен ред.

Със Заповед за задържане подсъдимите А. и К. са задържани в РУ на МВР – Панагюрище за срок от 24 часа, като при извършените преди задържането им обиски, у подсъдимия К. са намерени и иззети кабел ШКПТ 16 см, кабел ШКПТ – 5 см., кабел ШКПТ – 9 см. и меден проводник единичен без изолация 10 кв.мм – 7 см, а у подс. А. е намерен и иззет ключодържател с три броя ключове за лек автомобил “Фолксваген”.

От заключението на допълнителната повторна съдебно-оценъчна експертиза е видно, че стойността на отнетите от подсъдимите А. и К. движими вещи – кабели, по пазарни цени, към момента на извършване на деянието възлиза на 117,99 лв.

Гореизложеното сочи на съставомерно деяние по смисъла на чл. 195 ал.1 т.4 предложение първо и второ, във връзка с чл. 194 ал.1, във връзка с чл. 20 ал.2 от НК, извършено от подсъдимите П.К. и В.А. виновно, при форма на вина пряк умисъл.

Разпитани в хода на разследването, К. и А. са се признали за виновни, за престъплението, в което са привлечени в качеството на обвиняеми, като в хода на проведените им първи разпити в това им качество са дали подробни обяснения относно начина и обстоятелствата, при които са извършили същите. Двамата обвиняеми са изразили съжаление за стореното.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от показанията на свидетелите Д., Й., В. и Д., дадени  в досъдебното производство, признанията и обясненията на обвиняемите, протоколите за доброволно предаване, протокола за оглед на веществени доказателства, заключението на съдебно-оценъчната експертиза, както и от другите, приложени по делото писмени доказателства.

По обвинението срещу подсъдимия В.Н.А.

С оглед на така събраните доказателства, при обсъждане на въпросите по чл.301 от НПК, съдът прие, че подсъдимият В.Н.А.,***  е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 195 ал.1 т.4, предложение първо и второ, във връзка с чл.194 ал.1, във връзка с чл.20 ал.2 от НК.

От обективна страна е установено, че на инкриминираната дата подсъдимият В.Н.А.,***, на пл. “Медет” от “Мелнично-флотационен цех” в съучастие с П.В.К., като извършител, чрез използване на МПС – лек автомобил “Фолксваген Джета”, собственост на В.Н.А. и на технически средства – ножица за арматурно желязо и ножовка, отнел чужди движими вещи – кабели, подробно описани в обвинителния акт, на обща стойност 117,99 лв. от владението на “А.” АД ***, без съгласието на МОЛ С.В.Д. ***, с намерение противозаконно да ги присвои.

От субективна страна, подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването на тези последици – да присвои предметите на престъплението.

Поради това, съдът прие, че подсъдимият А. е осъществил състава на чл. 195 ал.1 т.4, предложение първо и второ, във връзка с чл.194 ал.1, във връзка с чл.20 ал.2 от НК и го призна за виновен в извършването на това престъпление.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия А., съобразявайки се с разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК и чл. 58а от НК, съдът го определи при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК. В нормата на закона е предвидено наказание лишаване от свобода с минимум 1 година, поради което съдът слезе под минимума и му наложи наказание 4 месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66 ал.1 от НК, съдът отложи изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода от подсъдимия А. за срок от три години.

При определяне на вида и размера на наказанието, като отегчаващо обстоятелство бе взето предвид високата степен на обществена опасност на деянието, което е извършил подсъдимия,  а като смекчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени – направеното признание на подсъдимия, позитивните му характеристични данни и необремененото му съдебно минало, както и младата му възраст и съжалението за извършеното.

По обвинението срещу подсъдимия П.В.К.

С оглед на така събраните доказателства, при обсъждане на въпросите по чл.301 от НПК, съдът прие, че подсъдимият П.В.К.,***  е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 195 ал.1 т.4, предложение първо и второ, във връзка с чл.194 ал.1, във връзка с чл.20 ал.2 от НК.

От обективна страна е установено, че на инкриминираната дата подсъдимият П.В.К.,***, на пл. “Медет” от “Мелнично-флотационен цех” в съучастие с В.Н.А., като извършител, чрез използване на МПС – лек автомобил “Фолксваген Джета”, собственост на В.Н.А. и на технически средства – ножица за арматурно желязо и ножовка, отнел чужди движими вещи – кабели, подробно описани в обвинителния акт, на обща стойност 117,99 лв. от владението на “А.” АД ***, без съгласието на МОЛ С.В.Д. ***, с намерение противозаконно да ги присвои.

От субективна страна, подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването на тези последици – да присвои предметите на престъплението.

Поради това, съдът прие, че подсъдимият К. е осъществил състава на чл. 195 ал.1 т.4, предложение първо и второ, във връзка с чл.194 ал.1, във връзка с чл.20 ал.2 от НК и го призна за виновен в извършването на това престъпление.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия К., съобразявайки се с разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК и чл. 58а от НК, съдът го определи при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК. В нормата на закона е предвидено наказание лишаване от свобода с минимум 1 година, поради което съдът слезе под минимума и му наложи наказание 4 месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66 ал.1 от НК, съдът отложи изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода от подсъдимия К. за срок от три години.

При определяне на вида и размера на наказанието, като отегчаващо обстоятелство бе взето предвид високата степен на обществена опасност на деянието, което е извършил подсъдимия,  а като смекчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени – направеното признание на подсъдимия, позитивните му характеристични данни и необремененото му съдебно минало, както и младата му възраст и съжалението за извършеното.

С така определеното по вид и размер наказание на подсъдимите, съдът намира за справедлива и адекватна санкция за извършеното от тях, като чрез него ще се въздейства възпиращо и превъзпитаващо спрямо подсъдимите и предупредително спрямо останалите членове на обществото.

На основание чл. 53 ал.1 б. “а” от НК, съдът отне в полза на Държавата: лек автомобил „Фолксваген Джета” с рег. № СО 79 91 ВА, тъмносив на цвят, с рама № WVWZZZ16ZGW786855, ножовка за метал стандартна с бял на цвят лък, с черна дръжка с надпис „АРС4М-04 5 ПОЛОТЕН”, собственост на подсъдимия В.Н.А., ножица за арматурно желязо с боядисани с червена блажна боя дръжки с черни гумени накрайници с дължина на дръжките 28 см и дължина на накрайниците 14 см, раница брезентова, тип „мешка” с размери 50/50 см, с две сини презрамки с ширина 5 см и защитни ръкавици от плат и кожа-употребявани с преобладаващ сиво-син цвят, собственост на подсъдимия П.В.К..

Съдът постанови, след влизане в сила на присъдата, веществените доказателства, а именно: кабел, трифазен, 3Х2,5-3,50 метра, високоволтов 10Х2,5, брониран – 1,5 метра, кабел 4Х1,5-1,50 метра, мостов кабел 2,5-8 метра, кабел 5Х0,75-1 метър, трифазен кабел 3Х2,5+1,5-1,5 метра, трифазен кабел 4Х2,5+1,5-4 метра, трифазен кабел 4Х2,5-8 метра, влагоустойчив кабел 2Х1,5-5 метра, трифазен кабел 3Х2,5+1,5-10 метра, мостови кабел 0,75-30 метра, трифазен кабел 4Х1,5-0,5 метра и кабел 4Х2,5-1,2 метра, сплитка от едножилни кабели 6Х1,5 с лустер клема – 1 метър и сплитка от едножилни кабели 6Х2,5-0,8 метра,част от контактор с 8 кабели 1,5-1 метър, мостови кабел 1,5 с разклонителна кутия-15 метра, брониран многожилен кабел 4Х1,5-2 метра, трифазен кабел 3Х4+2,5-4 метра, мостови кабел 2Х4,20-20 метра,високоволтов кабел /шина/ 1Х20-16 см, високоволтов кабел /шина/ 1Х25-5см, високоволтов кабел /шина/ 1Х20-9 см и меден проводник единичен без изолация 10 кв. мм.-7 см, да се върнат на собственика им „Асарел – Медет” АД.

На основание чл. 189 ал.3 от НПК, подсъдимите В.Н.А. и П.В.К., бяха осъдени заплатят в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт разноските по делото, всеки един от тях, в размер на   65,00 лв.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: