НОХД № 250/2018 г.

МОТИВИ:

Обвинението е против подс.П.С. ***, ЕГН: ********** за престъпления по чл.343б,ал.1 и чл. 345, ал.1, предложение първо от НК за това, че на ******г. в гр. С. е управлявал мотоциклет „МЗ 250 ЕТЗ“ с рама № ******с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,63 на хиляда, установено по надлежния ред - чрез извършена проба с техническо средство апарат алкотест „Дрегер 7510“ фабр. № ARBA 0085, както и за това че по същото време и на същото място  е управлявал мотоциклет „МЗ 250 ЕТЗ“ с рама № *******, като си е служил с табела с регистрационен номер стар образец ******, издадена за друго моторно превозно средство, а именно за мотоциклет „******“ с рама №******, собственост на Я.И.М..

          В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и с упълномощен защитник, като не се признава за виновен. Дава обяснения по обвиненията. Твърди, че на 16.06.2018г. не е управялвал въпросното МПС.

          Представителят на Районна прокуратура гр.Панагюрище поддържа изцяло обвиненията  и пледира за осъдителна присъда. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода,чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

          Районният съд, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

          Подс.П.П. не притежавал свидетелство за управление на МПС (бил неправоспособен водач), като към инкриминираната дата не бил санкциониран за нарушения по Закона за движение по пътищата.

          Свидетелят С.И. работел като мл.инспектор ВПА (водач на патрулен автомобил) при РУ Панагюрище. На ******г. бил нощен автопатрул съвместно с колегата си св. И.Д. – мл.инспектор в Охранителна полиция в Полицейския участък гр. С. за времето от 20,00 часа до 08,00 часа на 17.06.2018 г. При обход на обслужвания район  около 20,20 часа, в светлата част на денонощието свидетелите И. и Д. се движели със служебен лек автомобил „***“ с рег. № ** **** **по бул. „Б.“ в гр. С.. Автомобилът се управлявал от св. С.И.,*** завил наляво по ул. „***“.

          Навлизайки по ул. „***“ свидетелите И. и Д. забелязали, че срещу тях се движи лице, което управлявало мотоциклет „МЗ 250 ЕТЗ“ с регистрационен номер стар образец ******. Това бил подсъдимият П.П. ***. Тъй като подс. П. бил без каска, полицаите му подали светлинен и звуков сигнал, за да спре. В този момент подс.П. завил по пътното платно косо наляво, обърнал движението, качил се на тротоара, слязъл от мотоциклета и го допрял до оградата на къща под № *, в която живеел. Полицаите спрели автомобила до подсъдимия. Свидетелят Д. слязъл, представил се и му поискал документите за проверка. Подсъдимият му заявил, че не притежава СУМПС. Казал му че няма никакви документи за мотоциклета, а и не носи лична карта. Помолил да влезе в дома си, за да я вземе, за да могат полицаите да установят самоличността му. Свидетелят Д. разрешил на подсъдимия да влезе в дома си. Последният излязъл след няколко минути и дал личната си карта. В процеса на разговора полицаите усетили, че подсъдимият мирише на алкохол. По този повод св. И. сигнализирал на дежурните си колеги от Пътна полиция в състав И.И. и полицай Д.. В това време майката на подсъдимия св. Н. С., която седяла на пейка пред дома им, споделила на свидетелите И. и Д., че подсъдимият идвал от негов приятел, където бил пил ракия и помолила ако може да му спестят всички неприятности.

По повод сигнала на св. И. дежурните полицаи от Пътна полиция И.И. и полицай Д. пристигнали на място и предложили на подсъдимия да бъде изпробван с техническо средство Алкотест „Дрегер“. Първоначално подсъдимият отказвал да даде проба. Полицай И.И. му разяснил неблагоприятните последици от отказа, като му указал и размера на глобата, която се  предвижда при подобно поведение. Тогава майката на подсъдимия свидетелката Н. С., която се намирала на пейката пред дома им още в самото начало и баща му свидетелят С.С., който излязъл навън преди пристигането на полицаите от Пътна полиция, започнали да увещават подсъдимия да даде проба, за да избегне плащането на глоба. В крайна сметка подсъдимият се съгласил и бил изпробван за алкохол с техническо средство апарат алкотест „Дрегер 7510“ фабр. № ARBA 0085, чиято цифрова скала отчела 2,63 промила в издишания въздух. Полицай И.И. показал резултата от дрегера на подсъдимия, а също така и на неговите родители и останалите, намиращи се на място полицаи. Подсъдимият не оспорил резултата, като признал пред всички, че е пил алкохол. Междувременно полицаите направили справка за мотоциклета и установили, че поставената регистрационна табела стар образец ******, била издадена за друго моторно превозно средство, а именно за мотоциклет „******“, с рама №******, собственост на Я.И.М.. Подсъдимият обяснил на полицаите, че мотоциклетът е собственост на брата на съпругата му св. С.М. и че същият е бракуван. Тогава полицаите поканили подсъдимия да ги придружи с патрулния автомобил до РУ за съставяне на съответните актове. Казали му, че ще закарат мотоциклета в полицейския участък. Полицай И. се опитал да приведе мотоциклета в движение, но не успял. Тогава подсъдимият му казал, че мотоциклетът има специфичен начин на палене и предложил той да го запали. Полицаят му разрешил. Тогава подсъдимият запалил мотоциклета и полицай И. го откарал в двора на полицейския участък в гр. С..

В РУ Панагюрище на подсъдимия били съставени три броя АУАН по повод управлението на мотоциклета след употреба на алкохол, за това че е неправосопособен водач, както и за това че управлява мотоциклет с регистрационна табела, предназначена за друго МПС. На подсъдимия бил издаден ТМИ, като му било обяснено правото да даде кръвна проба. Той бил отведен от полицаите във ФСМП гр. Панагюрище, където отказал да даде кръв за изследване за алкохол. Този му отказ е обективиран в ТМИ.

          Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от  показанията на свидетелите И.Д., С.И. и С.М., частично от обясненията на подсъдимия, частично от показанията на свидетелите С.С. и Н. С., както и писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия П.  в частта им, в която отрича да е управлявал мотоциклета. Първоначално подсъдимият твърдеше, че тъкмо излизал от дома си, когато служебният автомобил „***“ с рег. № ** **** **, управляван от св. С.И. спрял. Свидетелят Д., който седял на предна дясна седалка, отворил прозореца и попитал чий е мотоциклета„МЗ 250 ЕТЗ“, който бил облегнат на външната ограда на къщата няколко метра по-надолу. Подсъдимият им отговорил, че мотоциклетът е на негов роднина, който бил брат на съпругата му. Тогава полицаите усетили, че мирише на алкохол и извикали още двама други свои колеги. Те го тествали с техническо средство апарат Алкотест „Дрегер“, чиято цифрова скала отчела 2,63 промила в издишания въздух. Подсъдимият въобще не бил разбрал на място защо му взимат проба. Никой не му обяснил. Той разбрал това едва когато се прибрал в дома си, сложил очилата си и прочел съставените му в РУ три броя АУАН. Последното твърдение на подсъдимия се опровергава освен от показанията на свидетелите Д. и И., а и от показанията на св. Н. С., която установи, че синът й, т.е. подсъдимият не искал да даде проба на място, тъй като полицаите не го били хванали да кара мотора и по тази причина не се чувствал виновен. Тази част от показанията на св.С. идва да покаже, че на място е имало разговор между полицаите от една страна и подсъдимия  и неговите родители от друга, че пробата за алкохол е наложителна, поради това че подсъдимият е управлявал мотоциклета и това е било видяно от свидетелите И. и Д..

В последното съдебно заседание подсъдимият дава различни обяснения, а именно, че когато полицаите преминали покрай дома му и спрели, той седял на пейката, заедно с майки си св. Н. С.. Полицаите въобще не го питали за мотора. Поискали му личната карта, след което се разговорили и усетили, че мирише на алкохол.

Различията в обясненията на подсъдимия съдът приема като резултат на невярното му твърдение, отнасящо се към главния факт на доказване, а именно, че не е управлявал мотоциклета.

По изложените горе съображения, съдът намира, че обясненията на подсъдимия  са израз на защитна позиция, целяща да се избегне наказателната отговорност, която се следва, а не източник за фактите от обективната действителност.

В подкрепа на защитната теза на подсъдимия, показания депозират  неговите родители - свидетелите Н. С. и С.С.. Свидетелката Н. С. дава показания, съвпадащи с първоначалното обяснение на подсъдимия, а именно че когато патрулният автомобил преминал пред дома им, подсъдимият тъкмо излизал. Намирал се на входната врата. Полицаите спрели и веднага го попитали чий е мотоциклета, облегнат на външната ограда на дома им, а подсъдимият отговорил, че е на св. М.. Мотоциклетът се намирал там, тъй като от скоростната му кутия текло масло и подсъдимият трябвало да го вкара в дома им, за да го измие. Свидетелят С. обаче твърди, че мотоциклетът бил докаран от свидетеля М. още предходния ден, намирал се в дома им и тъй като направил петно от масло още същия ден го изкарал навън, на тротоара, облегнат на външната ограда, където пренощувал. Трета версия предлага подсъдимият, който пък твърди, че действително моторът бил докаран от св. М. предходния ден, но бил изкаран от св. С. навън следобед на следващия ден, т.е. следобед на инкриминираната дата. Тези различия в показанията на свидетелите С., С. и подсъдимия относно причината мотоциклетът да се намира облегнат на външната стена на дома им, макар и неотнасящи се до главния факт на доказване красноречиво говорят, че тези участници в процеса не депозират достоверни показания/обяснения. Недостоверността на показанията на свидетелите С. и С. съдът приема като рефлексия на близката им родствена връзка с подсъдимия.

          Както бе посочено, обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите С. и С. относно главния факт на доказване, а именно управлявал ли е подсъдимият на инкриминираната дата мотоциклет „МЗ 250 ЕТЗ“ с рама № *******, категорично се опровергават от показанията на свидетелите Д. и И., които съдът кредитира изцяло като достоверни и депозирани от незаинтересовани от изхода на делото лица.Последните двама  нямат никакъв личен мотив да уличават подсъдимия, като му приписват деяние или поведение, което обективно той не е имал. Самият подсъдим потвърди, че не познава полицаите и никога преди това не ги е виждал. По тази причина не съществува никакво логично обяснение последните да спрат пред дома му и безпричинно да започнат да го обвиняват в престъпление. Тук е мястото да се посочи, че както св. Д., така и св. И. неколкократно заявиха пред съда, че подсъдимият се е държал изключително любезно и напълно е съдействал по време на проверката, което още веднъж показва добронамереността им, която обаче законосъобразно не се е проявила в посока осуетяване на наказателното преследване спрямо подсъдимия така, както ги е молила св. С..

При така възприетата фактическа обстановка и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за безспорно установено, че подс.П.П. при условията на реална съвкупност е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпните състави на чл.343б, ал.1 и чл. 345, ал.1, предложение първо от НК, като на ******г. в гр. С. е управлявал мотоциклет „МЗ 250 ЕТЗ“ с рама № ******с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,63 на хиляда, установено по надлежния ред - чрез извършена проба с техническо средство апарат алкотест „Дрегер 7510“ фабр. № ARBA 0085 и по същото време и на същото място е управлявал мотоциклет „МЗ 250 ЕТЗ“ с рама № *******, като си е служил с табела с регистрационен номер стар образец ******, издадена за друго моторно превозно средство, а именно за мотоциклет „******“, с рама №******, собственост на Я.И.М..

Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на състава на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК, като е предвиждал и е допускал настъпването на общественоопасните последици на деянието си. Действал е при евентуален умисъл, тъй като е съзнавал, че е употребил алкохол, чиято концентрация в кръвта му би могла да надхвърля максимално допустимата по закон и няма право да управлява МПС, но преследвайки пряката си цел - да се придвижи с мотоциклета до дома си, се е съгласил с настъпването на общественоопасните последици.

В нарушение на чл.5, ал.2, т.3 от ЗДП подсъдимият е управлявал мотоциклета, след като е употребил алкохол, като с оглед концентрацията на алкохол в кръвта му – 2,63 промила, нарушението му по ЗДП съставлява престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Съдът намира обвинението за престъплението по чл. 345, ал.1 от НК за безспорно доказано освен от обективна, така и от субективна страна, предвид обясненията на подсъдимия че добре е знаел, че мотоциклетът е бракуван. („Купен е от Пловдив, от полицията, бракуван. Не знам кой му е поставил табелата. Знаех, че е бракуван“ – обяснения на подсъдимия на стр. 6 от протокола от проведено ОСЗ на 27.11.2018 г.). Подсъдимият е имал представа и за всички останали елементи на състава на престъплението по чл. 345, ал.1, предл. първо от НК, като е действал при пряк умисъл.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за всяко едно от престъпленията, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.

Обществената опасност на деянията е висока с оглед засягането на правната сигурност и установения правов ред в страната. Включени са в раздел втори на глава единадесета на НК „Престъпления по транспорта и съобщенията”. С тях се засягат важни обществени и лични интереси.

Преценявайки личността на подсъдимия, съдът отчете че същият е с относително ниска  степен на обществена опасност, доколкото не е осъждан. В тази връзка съдът цени и поведението на подсъдимия по време на полицейската проверка, изразяващо се в съдействие и уважение, данни за което се събраха от показанията на свидетелите И. и Д..  

Причините за извършване на престъпленията следва да се търсят в личността на подсъдимия, в ниското му правосъзнание и култура и недисциплинираността му като водач на МПС, още повече че същият е неправоспособен и никога не е притежавал СУМПС.

          Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия, обстоятелството, че е управлявал мотоциклета за кратко време и при липса на интензивно движение, в какъвто смисъл са неопроверганите показания на св.С.. Като смекчаващо обстоятелство се отчете също така съдействието на подсъдимя по време на полицейската проверка. Като отегчаващи обстоятелства се отчетоха високата концентрация на алкохол, както и факта че подсъдимият е неправоспособен.

При тези данни и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест съдът счете, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, посочени горе и за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. Кумулативно с наказанието лишаване от свобода съдът осъди подс. П. и на наказание глоба в размер на 200 лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Панагюрище. За да определи този размер на глобата, който е минимално предвидения  в закона за този вид престъпление, освен от индивидуализиращите наказанието обстоятелства, посочени горе като отегчаващи и смекчаващи, съдът изходи и от материалното положение и имотното състояние на подсъдимия, декларирано на л. 27 в ДП. За престъплението по чл 345, ал.1 от НК съдът определи наказание от четири месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът, след като наложи наказания за всяко едно от престъпленията, определи едно общо най-тежко такова, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца, към което на основание чл.23, ал.3 от НК присъедини изцяло наказанието глоба в размер на 200 лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Панагюрище.

          С оглед данните за личността на подсъдимия и най-вече с оглед неговото чисто съдебно минало съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването за изпитателен срок от три години. Възпитателната работа с условно осъдения съдът възложи на Наблюдателната комисия при Община С..

По отношение на веществените доказателства по делото: 1 (един) брой мотоциклет марка „МЗ 250 ЕТЗ“ син на цвят, с рама № ******и 1 (един) брой контактен ключ, оставени на съхранение в двора на Полицейски участък - С., съдът постанови да се върнат на собственика С.Д.М..

По отношение на вещественото доказателство по делото – 1 (един) брой регистрационна табела с № ****** – стар образец, на съхранение при домакина на РУ – Панагюрище, съдът постанови да се изпрати на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик, по компетентност, на разпореждане съгласно предвидения в закона ред.

 

          По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: