НОХД № 224/2018 год.

МОТИВИ:

Обвинението е против подсъдимата Н.Г.К. ***, ЕГН: ********** за престъпление по чл.201  във връзка с чл.26 ал.1 от НК за това, че на *****г. до *****г. в гр. С., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – „О.К.Д.“ по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК е присвоила чужди пари – сумата от 2 914,62 лв. (две хиляди деветстотин и четиринадесет лева и шестдесет и две стотинки), собственост на „Л.“ ЕООД гр.П., представлявана от управителя Л.С.П. ***, поверени в това й качество да ги пази и управлява. 

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.П.  поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда.

Подсъдимата се явява лично в съдебно заседание,  признава се за  виновна  и  дава  обяснения по обвинението. Твърди, че била присвоила парите, тъй като работодателя й – представителя на ощетенето юридическо лице, не й бил изплатил допълнителни трудови възнаграждения, които й бил обещал.   

От името на ощетеното юридическо лице –  „Л.“ ЕООД гр.П., представлявано  от управителя Л.С.П., е предявен граждански иск против подсъдимата, за сумата от 2 914,62 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди.

С определение от 09.10.2018г. гражданският иск бе приет за съвместно разглеждане в наказателния процес.

Районният  съд,  като  обсъди  и  прецени  събраните  по  делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите  на  чл.301 от  НПК,  прие  за  установено  следното:

Търговското дружество „Л.“ ЕООД гр.П.  се  представлява  от управителя Л.С.П. ***.  Като франчайз  и търговски представител на „Еконт-Експрес ЕООД гр.Русе, Л.П. управлявал офис на дружеството, намиращ се в гр.С. , на бул. „*******“  № **.

С трудов договор № 5/21.12.2016г.,  сключен между „Л.“ ЕООД и подсъдимата К. , същата  била назначена на длъжност „О.К.Д.” в офиса на Еконт Експрес  в гр.С. на бул.******* № **.

Видно е от приетата по делото длъжностна характеристика на л.30-32 в ДП, подсъдимата К. е била длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „б“ от НК, като й е било възложено да изпълнява работа, свързана с пазене и управление на имуществото на „Л.“ ЕООД гр.П..

На 15.12.2017г. била извършена финансова ревизия на касовата наличност в офиса в гр.С. от комисия, в която участвали свидетелите  Т. и Л., както и представителя на ощетеното ЮЛ Л.П.. Било установено, че от касата липсва  сумата от 2 914,52 лева. Отнемането на описаната сума от оборота било осъществено на дати 08.12.17г. и 09.12.2017г.  На дата 11.12.2017 г. подсъдимата Н.К. следвало да бъде на работа и да внесе описаната сума в Банка „ДСК“,  клон гр.С.. От този момент тя спряла да ходи на работа.

За установената липса на касовата наличност от комисията  бил изготвен протокол от 15.12.2017г. (л.12 - 18 в  ДП). Пред членовете на комисията подс.К. заявила, че лично тя е взела  липсваща сума, като обещала, че ще я възстанови в най кратък срок. След това Л.П. многократно се опитвал да осъществи връзка с подс.Н.К., лично и по телефона, но усилията му останали без резултат. По този повод Л.П. ***.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на самопризнанията на подсъдимата, показанията на свидетелите Т. и Л., както и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

Съдът дава пълна вяра на събраните устни и писмени доказателства, които са безпротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимата Н.К.  е  осъществила  престъпния състав на  чл.201 във връзка с с чл.26,  ал.1 от НК , тъй като на *****г. до *****г. в гр. С., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – „О.К.Д.“ по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК е присвоила чужди пари – сумата от 2 914,62 лв. (две хиляди деветстотин и четиринадесет лева и шестдесет и две стотинки), собственост на „Л.“ ЕООД гр.П., представлявана от управителя Л.С.П. ***, поверени в това й качество да ги пази и управлява.   

Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Безспорно се установи, че към инкриминирания период подс.Н.К. е имала качеството на длъжностно лице в ощетеното юридическо лице. Този факт следва от длъжностната й характеристика и работата, която е изпълнявала и не е спорен. Подсъдимата е имала  представа и за всички останали обективни елементи на престъплението.  

Подсъдимата е искала настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действала е с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, съдът взе предвид разпоредбата на чл.36 от НК относно целите и на чл.54 и следващите от НК - относно неговата индивидуализация.  

Обществената опасност на деянието е завишена. Присвояването е престъпление, което в голяма степен засяга обществените отношения, свързани с упражняването на правото на собственост. Съдът прецени високата степен на обществена опасност и на конкретно извършеното от подсъдимата деяние, като изходи от естеството и сравнително високата стойност на присвоеното имущество.

Подсъдимата  е личност с невисока степен на обществена опасност. Не е  осъждана  и е положително охарактеризиран по местоживеене.

Подбудите за извършване на деянието се коренят в желанието на подсъдимата  да си набави средства по бърз и дори престъпен начин, което е една рефлексия от незачитането на установения в страната правов ред.  

Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат  чистото съдебно минало и добрите характеристични данни за подсъдимата. Отегчаващи- сравнително високата стойност на присвоеното имущество.

Като прецени индивидуализиращите наказателната отговорност обстоятелства, съдът наложи на подс.Н.К. наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,  а именно шест месеца лишаване от свобода, което е съответно на степента на вината й и с което ще се постигнат целите на наказанието.

Съобразявайки данните за личността на подс.К.  и наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намери, че за нейното поправяне и превъзпитание не се налага ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

По тези съображения съдът на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за   изпитателен  срок от три години, през  който  ще  се  постигне  търсеният  превъзпитателен ефект.

От деянието ощетеното юридическо лице „Л.“ ЕООД гр.П., представлявана от управителя Л.С.П. е претърпяло имуществени вреди, за които подсъдимата   дължи обезщетение - чл.45 от ЗЗД.

Съдът като съобрази стойността на присвоеното имущество намери, че гражданският иск е доказан по основание и размер, поради което подсъдимата Н.К.  беше осъдена  да заплати на гр.ищец сумата от 2 914,62 лв. (две хиляди деветстотин и четиринадесет лева и шестдесет и две стотинки).

 На основание чл.2 от ТДТССГПК подсъдимата Н.К. бе осъдена да заплати по бюджета на съдебната власт по сметка на РС П.  ДТ в размер на 116, 58 лева, както и 5 лева ДТ при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: