Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /28.12.2018 г.,

 

гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Панагюрище, в проведеното на седемнадесети декември  две хиляди и осемнадесета година публично съдебно заседание,  в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 850/2018 г. по описа на съда

Производството по делото е по чл. 310 ГПК във вр, с чл. 344, ал. 1, т. 1 и т, 3 КТ

Предявени са от М.И.М. срещу „Асерел-медет“АД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 и т.3 КТ, за признаване за незаконно уволнение, за което е издадена Заповед № 46 от 13.08.2018 г. на изп. директор на „Асерел-медет“ АД и искане да бъде осъдено ответното търговско дружество да заплати на ищец дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето през, което ищецът е останал без работа считана от 13.08.2018 г.

В исковата молба се твърди, че със Заповед № 46 от 13.08.2018 г. на изп. директор на „Асерел-медет“ АД е било прекратено трудовото правоотношение между ищеца и ответника, като заповедта страда от пороци водещи до нейната нищожност, тъй като същата не съдържа диспозитив, с който се прекратява трудовото правоотношение. Сочи се, че в издадената заповед не е индивидуализирано в пълна степен както лицето, на което е наложено наказанието, така и издателят на заповедта. Навеждат се доводи, че заповедта не е мотивирана и не съдържа всички реквизити посочени в чл. 195 КТ, като не са обсъдени дадените от работника обяснения по реда на чл. 193 КТ. Освен това в исковата молба се твърди, че заповедта е необоснована, както и че ищецът не е извършил вмененото му нарушение. Моли се да се уважат исковите претенции. Претендират се разноски.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който излага съображения за неоснователност на предявените искове. Сочи се, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца не страда от пороците посочени от него водещи до нищожност на същата. Излага се, че заповедта съдържа всички необходими реквизити, мотивирана е в достатъчна степен и съдържа достатъчно данни за нарушителя и лицето наложило дисциплинарното наказание. Твърди се, че са спазени изискванията на чл. 193 КТ и работодателя е извършил преценка за тежестта на нарушението по смисъла на чл. 190 КТ. Моли се да се отхвърлят предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.3 КТ.

По делото не се спори, че страните са били в трудово правоотношение по трудов договор № 33 от 16.08.2005г., по силата на който ищецът е работила в ответното дружество на длъжност „машинен оператор, вулканизатор каучукови изделия“.

По делото е представена и приета като доказателство декларация от 18.09.2005 г. от ищеца М., от която се установява, че същият е декларирал задължението си да не разгласява размера на трудовото си възнаграждение и размера на възнагражденията на другите работници и служители, както и данни за фонд работна заплата.

От представен по делото и приет като доказателство Правилник за вътрешния трудов ред се установява, че в чл. 25, ал. 2 е вменено задължение на работниците и служителите да не могат да разпространяват под каквато и да е форма информация за индивидуалните възнаграждения на служителите, който правилник е приет от управителния съвет на „Асарел-Медет“ АД, съобразни устава на ответното търговско дружество.

От приета като доказателство по делото книга за ежедневен инструктаж се установява, че на 07.02.2018 г. на ищецът М. бил проведен инструктаж за безопасност на труда, като същият бил запознат и с актуален Правилник за вътрешния трудов ред, за което ищецът М. е положил подписа си.

От констативен протокол от 22.10.2018 г. съставен на основание чл. 593 ГПК във вр. с чл. 580 ГПК от Нотариус П.К., с рег. №390 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Панагюрище се установява, че в социалната мрежа „Фейсбук“ в групата „Групата на панагюрци“ от профила на М.М. е направен следният коментар „Ами така е началниците взимат по 5000-6000, работните по 1000 и средната става 3000 само приказките, че работим на Асарел… там е само за роднини началници и управляващи…Не ви ли е срам вече господа началници и управляващи… да не говорим за премиите от по 50 000 лв. които взимат началниците..“

От констативен протокол от 04.10.2018 г. съставен на основание чл. 593 ГПК във вр. с чл. 580 ГПК от Нотариус М.Д., с рег. №693 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Пазарджик се установява, че в социалната мрежа „фейсбук“ в отдел комуникации в „Асарел-Медет“ АД е публикувана статия по повод посещението на Министъра на труда и социалната политика Б.П.в „Асарел-Медет“ АД със следното изявление от същия „ Впечатляващо е, че средната заплата при Вас е два пъти по-висока от средната за страната в сектор „Добивна промишленост“ и три пъти по-висока от средната за страната“.

По делото е прието като доказателство писмо с  № 93-00-9913 от 06.08.2018 г. от „Асарел-Медет“АД до М.М., с което от същият е изискано обяснение на основание чл. 193 КТ за извършени нарушения на трудовата дисциплина изразяващо се в разпространяване на поверителни сведения, злоупотреба с доверието на работодателя, както и уронване на неговия престиж.

От приети по делото обяснения с № 93-00-9913 от 07.08.2018 г. от М.М. се установява, че същият е изразил съжаление по повод отправени коментар, както и че не е отрекъл, че същият изхожда от него, като подробно е обяснил причините за написването му.

От представена по делото Заповед № 46 от 13.08.2018 г. се установява, че трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ във вр. с чл. 187, т.8 и т. 10 и чл. 190, т. 4 КТ. В заповедта е посочено, че служителят М. е извършил тежко нарушениие на трудовата дисциплина, изразяващо се е разпространение на поверителни за работодателя сведения, злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на неговия престиж, като конкретно е посочено, че с публикацията си в социална мрежа на 02.08.2018 г. М. е разгласил поверителна информация относно трудовите възнаграждения, като същевременно М. е употребил термини, с които уронва авторитета и злепоставя своя работодател, което е нарушение на чл. 126, т. 9 КТ.

По делото е приета трудова книжка № 114 издадена на 08.02.1988 г. на М.М., от която се установява, че след 14.08.2018 г. няма други отбелязвания в нея, като последното отбелязване е относно прекратяване на трудовото правоотношение съществуващо между страните по спора.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Н.П., който заявява, че от 2015 г. е пряк ръководител на ищеца, като всяка сутрин между 8:00 и 8:30 часа провежда инструктаж на работниците по безопасност на труда, като в случай, че има промяна в правилника за вътрешния трудов ред запознава служителите с тази промяна, за което те се подписват в нарочна книга за ежедневен инструктаж Ценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът счита, че следва да даде вяра на показанията на свидетеля, тъй като същите са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и се подкрепят от останалия събран по делото обективен доказателствен материал- писмените документи.

От допусната и приета, неоспорена от страните съдебно счетоводна експертиза се установява, че брутното трудово възнаграждение за периода от 13.08.2018 г. до 10.12.2018 г (дата на изготвяне на експертизата) е в размер на *** лв., като брутното трудово възнаграждение за един работен ден е в размер на *** лв.

Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело – търговско дружество „Асарел-Медет“ АД. Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени в чл. 195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ. След установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да подведе тези обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във връзка с чл. 190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни законосъобразно своето потестативно субективно право да уволни дисциплинарно виновния работник. Налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение, трябва да бъде мотивирано, с излагане на конкретни обстоятелства, очертаващи от обективна и субективна страна противоправните деяния на работника или служителя.

Съгласно константната съдебната практика при проверка законността на уволнението съдът е обвързан от посочените от ищеца доводи в исковата молба, тъй като съдът дължи произнасяне единствено по наведените от страните факти и възражения, които очертават предмета на правния спор (Решение № 23/02.02.2016 г., Четвърто гражданско отделение, ВКС, гр.д.№ 4553/ 2015 г., Решение № 268 от 03.11.2017 г. по гр.д. № 859/2017 г. на Четвърто гр.о., ВКС).

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите за нищожност на издадената заповед, поради липсата на диспозитив за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като видно от изложеното в процесната заповед на ищеца е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, което наказание съгласно чл. 195, ал. 3  КТ се смята за наложено с връчване на заповедта, която в настоящия случай е връчена на 13.08.2018 г. лично на служителя. Не е необходимо да е налице изричен диспозитив за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като това прекратяване е последица от наложеното наказание „уволнение“, прекратяването  на трудовото правоотношение настъпва с връчване на заповедта (Решение № 49 от 15.03.2018 по гр.д. 2837/2017 на Четвърто гр.о., ВКС).

Неоснователен е и доводът, че не е ясно, кой е издал заповедта, напротив видно от заглавната част на същата, тя произхожда от ответното търговско дружество, като заповедта е подписана от изп. директор на дружеството, за което непосредствено до подписа на представляващия дружеството е поставен и печат на дружеството, т.е. от реквизитите на заповедта ясно се установява, че същата е издадена от изпълнителния директор на търговско дружество „Асарел-Медет“ АД.

Неоснователен е и доводът, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е мотивирана в достатъчна степен. Настоящият съдебен състав счита, че заповедта е мотивира е съответствие с разпоредбата на чл. 195 КТ и трайната съдебна практика. В процесната заповед е посочен нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието, както и законния текст, на основание който се налага наказанието. Противно на доводите изложени в исковата молба в заповедта изрично е посочено, че нарушението е извършено на 02.08.2018 г. От приложените по делото доказателсва,  както и от поддържаната в хода на производството от ищеца защитна позиция се установява по несъмнен начин, че основанието за уволнение му е било известно, било му е известно в коя точно социална мрежа е направил изявлението, заради което му е наложено дисциплинарното наказание. Това е видно както от писмото, с което на служителя са искани обяснение (изрично е посочено, социалната мрежа „Фейсбук“), така и от самите обяснения дадени от ищеца. Съдебната практика приема, дори, че уволнението е законно и когато не е посочено основанието в заповедта, но същото е известно на служителя, така и в Решение № 205/ 02.08.2013 .г по гр.д. № 1244 / 2012 г., ІV гр.о., ВКС. Ето защо настоящият съдебен състав приема издадена заповед за мотивирана съобразно разпоредбата на чл. 195 КТ.

При налагане на съответното дисциплинарно наказание работодателят трябва да индивидуализира противоправното дисциплинарно деяние, както и субекта на нарушението – чл. 189, ал. 1 КТ. Законосъобразното развитие на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание – дисциплинарно уволнение, е предпоставена от спазването на определен процесуален ред, който да обезпечи и правото на защита на уволнения работник, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 193, ал. 1 КТ.

Първото процесуално действие след установяване на нарушителя и неговото нарушение, което работодателят е длъжен да извърши, представлява задължението му преди да наложи съответното дисциплинарно наказание, да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. Чрез тази законоустановена процедура се дава възможност на субекта на дисциплинарна власт да прецени по-точно и отношението на служителя към нарушението, от една страна, както и обезпечава възможността на служителя да се защити в рамките на тази опростена дисциплинарна процедура. Неоснователен е доводът на ищеца, че не е спазена процедурата по чл. 193 КТ, поради това, че поисканите от него обяснения на са оценени. От доказателствата по делото се установява, че работодателят е поискал обяснения от служителя, същият е дал писмени такива, едва след което е издадена процесната заповед за уволнение. Ето защо съдът приема, че уволнението е извършено съобразно императивните правила установени в разпоредбата на чл. 193 КТ.

Както бе посочено по-горе, съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите и правните основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказания се осигурява защитата на служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на уволнението.

От предметното съдържание на уволнителната заповед се установява, че дисциплинарното наказание е наложено на М.М., тъй като същият е коментирал нивата на заплащане в ответното търговско дружество, като е употребил по отношение на ръководството на дружеството термини, с които уронва авторитета и злепоставя своя работодател. В този ред на мисли неоснователен е доводът, че употребения от работодателя термин „нива на заплащане“  не отговаря на термина употребен от правилника за вътрешния трудов ред и закона  „ размер на трудово възнаграждение“, напротив двамата термина са синонимни и имат едно и също смислово значение, така че действително като е разгласил размера на своето трудово възнаграждение и това на своите ръководители ищецът М. действително е извършил нарушение на трудовата дисциплина, като е разгласил конфиденциална информация. Не следва да се сподели и становището на ищеца, че работодателят сам е разгласил посочената информация с публикуване на статия с изказване на министър  П., тъй като както в изказването на министър  П., така и в самата публикация не са посочени конкретни размери на трудовите възнаграждения, каквито конкретни размери са посочени в коментара направено от ищеца.

Съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че нарушенията на трудовите задължения действително посочени в заповедта за уволнение са извършени. Това се установява изцяло от събрания по делото доказателствен материал, като издадената заповед, с която е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“ е законосъобразна, издадена е при спазване на императивните изисквания на закона, като съдът не споделя доводите относно пороците на същата сочени от ищеца.

Въз основа на тези правни доводи предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен. След като главният, обуславящ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаването на уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна е неоснователен, следва да бъде отхвърлен и обусловеният от иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ –за присъждане в полза на ищецът на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.

По отношение на разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноските по делото следва да се присъдят в полза на ответника, но доколкото по делото не е направено искане за присъждане на разноски и с оглед принципът на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не дължи произнасяне относно разноските.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.И.М. с ЕГН: ********** с адрес *** срещу „Асарел-Медет“ АД с ЕИК 822106269, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отменяне на уволнение обективирано в Заповед № 46 от 13.08.2018г. на изп. директор на Асарел-медет“ АД и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.  

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок считано от 28.12.2018г., съобразно правилата на чл. 315, ал. 2 ГПК, пред Окръжен съд – Пазарджик, с въззивна жалба.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: