Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /18.12.2018 г.,

 

гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съдПанагюрище, в проведеното на десети декември две хиляди и осемнадесета година публично съдебно заседание, в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 782/2018 г. по описа на съда

Производството е по чл. 108 ЗС

Производството е образувано по предявен от Р.Т.К. срещу К.Т.Х. и Б.К.Х. иск с правно основание чл. 108 ЗС, с който се иска да се признае за установено, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от поземлен имот с пл.№ 671 с площ от 872 кв.м., за който имот е отреден УПИ III-671 в кв. 64 по действащия план на с.Баня, Община Панагюрище, с неприложена регулация, ведно със застроените в същия поземлен имот сгради, а именно: едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ 53 кв.м. и навес със застроена площ 88 кв.м., на основание направено в нейна полза завещание, да се осъдят ответниците да предадат владението върху описаната идеална част, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК се отмени Констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти № 113, t.IV, рег.№ 4513, дело № 519/2014 г. на Нотариус № 390 П.К., вп. в СВ гр.Панагюрище с вх.рег.№ 2299 от 03.10.2014 г., Акт № 13; т.10, дело № 796/2014 г..

  Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: По силата на оставено в полза на ищеца саморъчно завещание от покойния й баща Т.С.А., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание с общ. регистър № 4202/26.09.2017 г. на Нотариус № 431 Н.М.Т.и вписано в Служба по вписванията гр. Панагюрище с вх.рег. № 1787/ 30.11.2017 г., Акт № 237, т.1, д.№ 1029/2017 г,, същата е станала собственик на притежаваната от него към момента на смъртта му 1/2 идеална част от следния недвижим имот, находящ се в с. Баня, на ул.***, съставляващ:  поземлен имот с пл.№ 671 с площ от 872 кв.м., за който имот е отреден УПИ III-671 в кв. 64 по действащия план на с.Баня, Община Панагюрище, с неприложена регулация, ведно със застроените в същия поземлен имот сгради, а именно: едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ 53 кв.м. и навес със застроена площ 88 кв.м. Излагат се доводи, че независимо от гореизложеното, с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 95, t.IV, рег. № 4474, нот.дело № 516/2014 г. на Нотариус № 390 П.К., вп. в СВ гр.Панагюрище с вх.рег.№ 2286 от 01.10.2014 г., Акт № 10, т.10, дело № 793/2014 г., майка й -Е.Г.А.( поч. на 11.02.2015 г.), е прехвърлила на първата ответница, през време на брака й с втория ответник 4/6 идеални части от процесния недвижим имот. Освен това се посочва, че ответницата К.Х. се е снабдила с констативен нотариален акт за право на собственост по наследство от Т.С.А. на 1/6 идеална част от същия имот - Констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти № 113, т. IV, рег. № 4513, дело № 519/2014 г. на Нотариус № 390 П.К., вп. в СВ гр.Панагюрище с рег. № 2299 от 03.10.2014 г., Акт № 13, т.10, дело № 796/2014 г.). Моли се да се уважи предявеният иск и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС, с който се иска да се приема за установено, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от имота подробно описан в исковата молба, като се осъдят ответниците да предадат на ищеца владението върху имотa, a на основание чл. 537, ал. 2 ГПК бъде отменен конститутивния нотариален акт .

От представен по делото и приет като писмено доказателство Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот признато чрез обстоятелствена проверка № 98, том I, дело № 206/1994г. на Районен съд – Панагюрище се установява, че Т.С.А. е признат за собственик на процесния недвижим имот на основание давностно владение.

От прието по делото като доказателство удостоверение за сключен граждански брак издадено от Община Панагюрище се установява, че Т.С.А. и Е.Г.С.са сключили граждански брак на 20.01.1957г.

От удостоверение № 268 от 26.02.2018 г. издадено от Община Панагюрище се установява, че в процесния поземлен имот е изградена едноетажна паянтова жилищна сграда с площ от 53 кв.м., както и навес с площ от 88 кв.м.

От удостоверение за наследници изх. № 0000232 от 05.02.2018 г., издадено от Община Панагюрище се установява, че Т.С.А., починал на 11.06.2011 г., е оставил за свои наследници по закон Е.Г.А.– съпруга, К.Т.Х. – дъщеря и Р.Т.К. – дъщеря.

По делото е прието като доказателство саморъчно завещание от 15.06.2009 г., направено от Т.С.А., с което А. е завещал на дъщеря си Р.Т. А.К. процесното дворно място, ведно с построените в същото жилищна сграда и навес. Саморъчното завещание е обявено на 26.09.2017 г. видно от приет по делото като доказателство протокол за обявяване на саморъчно завещание на Нотариус Н.М.Т..

По делото е представен и приет като доказателство констативен нотариален акт № 113, том IV, рег. № 4513, дело № 519 от 2014 г. на Нотариус П.К., с които К.Т.Х. е призната за собственик на 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот на основание наследствено правоприемство.

По делото е приет като доказателство нотариален акт  за покупко-продажба на недвижим имот № 95, том IV, рег. № 4474, дело № 516 от 2014 г. на Нотариус П.К., в които е обективиран договор за покупко-продажба на недвижим имот сключен между Е.Г.А.и К.Т.Х., по силата на който К.Х. закупила 4/6 ид.ч. от процесния имот собственост Е.А..

По делото е представено и прието като доказателство писмо от Община Пловдив, от което се установява, че К.Т.Х. и Б.К.Х. са в граждански брак от 1985 г.

По делото е разпитан свидетелят Л.Т., от показанията, на който се установява, че същият често ходил с ищцата до с. Баня, тъй като я е превозвал с колата си до гробищата на селото. Свидетелят посочва, че се отбивали заедно с ищцата в процесния имот, който обаче винаги бил заключен. При разпита си свидетелят посочва, че била заключена външната (дворна) врата, като ищцата нямала ключ за нея, ключът се държал от сестра й. Ценени при условията на чл. 172 ГПК съдът дава вяра на показанията на свидетеля, доколкото същите са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.

Чрез петиторния осъдителен иск ищецът иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи на ищеца въз основа на това установяване да се допусне по отношение на ответниците, които я владее или държи, без правно основание за това, да предаде фактическата власт върху спорната вещ или част от нея на собственика. Следователно, фактическият състав, при осъществяването на който възниква материалното притезателно право да се иска предаване фактическата власт, включва три юридически факта – две положителни и една отрицателна материална предпоставка. По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищеца принадлежи правното задължение да установи, че е титуляр на правото на собственост върху спорната вещ, както и че ответниците я владеят или държат към момента на предявяване на иска, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответниците са длъжни да установят, че е налице противопоставимо на ищеца основание за осъществяване на фактическата власт върху вещта. Това доказване следва да бъде пълно и главно.

Съгласно дадените задължителни тълкувания в т.2А на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016г. по тълкувателно дело № 4/2014г. на ОСГК, ВКС при доказана активна материално-правна легитимация на ищеца по предявен по реда на чл.108 ЗС иск, съдът следва да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост и с осъдителен диспозитив относно предаване фактическата власт на предмета на спора.

В конкретния случай, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е собственик на процесната ½ ид.ч. от имота ведно изградените в него постройки. Това е така, тъй като Т.А., преди неговата смърт е бил собственик на процесния имот, която собственост е придобита на основание давностно владение по време на гражданския му брак сключен с Е.А.. Съгласно т. 2 на Постановление № 8/1980 г. от 17.06.1981 г., Пленумът на ВС, обща имуществена общност на двамата съпрузи са всички недвижими вещи и вещни права придобити по давност от съпруг по време на гражданския брак. Ето защо процесният имот придобит от Т.А. по давност, за което е съставен констативен нотариален акт през 1994 г., по време на брака му с Е.А., сключен 1957г., е придобит в режим на СИО, поради което със завещанието направено от Т.А. в полза на дъщеря му Р.К., той се е разпоредил единствено с ½ ид.ч. от процесния имот. Собствеността върху тази ½ ид.ч. от имота е придобита на ищцата К., след смъртта на завещателя – Т.А. по сила на направеното в нейна полза валидно завещателно разпореждане.

За пълнота на изложението следва да се добави, че съдебна практика приема, че без да е направен довод, съдът не може да се произнася по нищожността на договора, от който произтича спорното правоотношение, като компетентен да се произнася по валидността само доколкото ответникът е оспорил неговата действителност, посочил е въз основа на какви обстоятелства и е заявил правоизключващо възражение. Съдът не може да осъществява служебно и без възражение от заинтересованата страна контрол върху валидността на завещателно разпореждане, тъй като завещанието е едностранна правна сделка, за чиято действителност намират съответно приложение разпоредбите на чл.26 – чл.34 ЗЗД (чл.44 ЗЗД). Щом съдът не следи служебно за валидността на договорите, от които се претендират като възникнали предявените в исковото производство права, той не може да следи служебно и за валидността на завещателно разпореждане, въз основа на което една от страните в производството черпи права, ако противната страна не оспори действителността му (така и в Решение204 от 05.10.2018 по гр.д. 3342/2017г. на Четвърто гр.о., ВКС). Ето защо настоящия съдебен състав приема, че по делото бе проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че ищцата е собственик на процесната ½ ид.ч., на основание действително завещание оставено в нейна полза.

От разпита на свидетеля Т. се установява, че действително ответниците възпрепятстват достъпа на ищеца до имота, тъй като вратата за достъп до процесния имот е заключена, който ключ се намира в тях, като ищцата няма копие от същия и не може да влезе както в двора, така и в жилищната постройка построена в него.

Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС следва да бъде уважен изцяло, както в неговата установителна част, като се приема за установено спрямо и двамата ответници, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от поземлен имот с пл.№ 671 с площ от 872 кв.м., за който имот е отреден УПИ III-671 в кв. 64 по действащия план на с.Баня, Община Панагюрище, с неприложена регулация, ведно със застроените в същия поземлен имот сгради, а именно: едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ 53 кв.м. и навес със застроена площ 88 кв.м., така и в неговата осъдителна част, като ответниците се осъдят да предадат на владението върху процесната ½ ид.ч. от имота на ищцата.

По искането по чл. 537, ал. 2 ГПК, съдът намира следното:

С констативния нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице, така в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2012г. на ОСГК, ВКС .

В конкретния случай се иска отмяна на нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти № 113, t.IV, рег.№ 4513, дело № 519/2014 г. на Нотариус № 390 П.К. – констативен с който ответницата К. Х. е призната за собственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот на основание наследствено правоприемство от Т.А., като в настоящото производство се установи, че ответницата Х. не е придобилата правото на собственост на това основание, като собственик на ½ ид.ч. от имота е именно ищцата К.. Ето защо са налице предпоставките за уважаване на искането по чл. 537, ал. 2 ГПК.

По отношение на разноските:

Предвид този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените по делото разноски в размер на 455 лв., от които 400 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение и 55 лв. – заплатена по делото държавна такса, доколко същите са своевременно поискани и са представени доказателства, че са реално сторени - договор за правна защита и съдействие от 19.06.2018 г. (л.16 от делото).

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 ЗС, по отношение на К.Т.Х. ЕГН: ********** и Б.К.Х. ЕГН: **********, че Р.Т.К. ЕГН:********** е собственик, на основание направено в нейна полза завещателно разпореждане, на ½ ид.ч. от  поземлен имот с пл.№ 671 с площ от 872 кв.м., за който имот е отреден УПИ III-671 в кв. 64 по действащия план на с.Баня, Община Панагюрище, с неприложена регулация, ведно със застроените в същия поземлен имот сгради, а именно: едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ 53 кв.м. и навес със застроена площ 88 кв.м, при съседи на имот пл. № 671, както следва: от североизток – улица, от югоизток – имот пл. № 672, югозапад – имот пл. № 674, северозапад – имот пл. № 670 и

 ОСЪЖДА К.Т.Х. и Б.К.Х. да предадат владението върху описаната ½ ид.ч. от поземлен имот с пл.№ 671 с площ от 872 кв.м., за който имот е отреден УПИ III-671 в кв. 64 по действащия план на с. .Баня, Община Панагюрище, с неприложена регулация, ведно със застроените в същия поземлен имот сгради, а именно: едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ 53 кв.м. и навес със застроена площ 88 кв.м на Р.Т.К..

ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти № 113, t.IV, рег.№ 4513, дело № 519/2014 г. на Нотариус № 390 П.К., вп. в СВ гр.Панагюрище с вх.рег.№ 2299 от 03.10.2014 г., Акт № 13; т.10, дело № 796/2014 г., в частта, с която  е признато правото на собственост на К.Т.Х. върху 1/6 ид.ч. от поземлен имот с пл.№ 671 с площ от 872 кв.м., за който имот е отреден УПИ III-671 в кв. 64 по действащия план на с. .Баня, Община Панагюрище, с неприложена регулация, ведно със застроените в същия поземлен имот сгради, а именно: едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ 53 кв.м. и навес със застроена площ 88 кв.м., на основание наследствено правоприемство.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К.Т.Х. ЕГН: ********** и Б.К.Х. ЕГН: ********** *** да заплатят на Р.Т.К. ЕГН:********** с адрес: *** сумата в размер на 455 лв. – представляваща разноски направени пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.

                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: