Р Е Ш Е Н И Е

160

 

13.12.2018г.

 

   ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                 Година                                             Град                                   

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                 

 

Пети декември

 

2018

 
                

на                                                                             Година                                      

 

в публично заседание в следния състав:

ДИАНА  СТАТЕЛОВА

 
                                                                    

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                                                                                                                                                          

 

ИВАНКА ПАЛАШЕВА

 
 


Секретар                                                        

 

като разгледа докладваното от                                                                                   

съдия СТАТЕЛОВА

 

594

 

2018

 
 


                                          гр.д.№                       по описа за                   год.,

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по смисъла на чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 240 и чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, Офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., чрез процесуалния представител -юрисконсулт К.В.- М., срещу Г.Н.Г.,***, твърдят, че на 04.02.2016г. между „Микро Кредит“ АД и ответника Г.Н.Г., е сключен Договор за заем „CrediHome+“ № 1161-10128646, по силата на който договор му е предоставен заем в размер на 700,00лв. Ищците твърдят, че условията на договора за кредит се съдържат в отделни полета, отпечатани на лицевата страна на формуляра „Искане за кредит“ и договор за кредит, а общите условия, при които се отпуска този кредит, са неразделна част от самото искане за кредит. Сочат, че подписвайки договора за заем Г. е удостоверил, както че е получил заеманата сума, така и се е задължил да върне на заемодателя, в сроковете и при условията, уговорени в договора, сумата от 747,18 лв., представляваща чистата стойност на заетата сума, ведно с договорна лихва към нея. Ищците сочат, че съгласно Общите условия, при които е подписан договора за кредит, Г. се е задължил да изплати и договорена лихва в размер на 47,18 лв., на 6 равни месечни погасителни вноски, в размер на 124,53 лв. всяка, като първата погасителна вноска е станала дължима на 15.03.2016г. Сочат, че на 04.02.2016г. е сключен и Договор за допълнителни услуги, съгласно който, „Микро Кредит“ АД са се задължили да предоставят на Г. пакет от допълнителни услуги, описани подробно в Приложение № 1 от договора за заем, което приложение е предоставено на ответника при сключването на договора. Сочат, че пакетната цена на тези допълнителни услуги, възлиза на 54,60 лв., като му е предоставена възможност да заплати тази пакетна цена на 6 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 9,10 лв., при първа погасителна вноска, платима на 15.03.2016г.

Съгласно исковата молба, в качеството си на застрахователен посредник, „Микро Кредит“ АД са предоставили на Г. финансиране и разсрочване на сключена с тяхно посредничество застраховка „Защита“ към застрахователна компания „Уника Живот“, като конкретните условия са посочени в индивидуална застрахователна полица, като съгласно договора за допълнителни услуги, застрахователната премия е следвало да бъде заплатена в срок от 6 месеца, на равни погасителни вноски, в размер на 46,20 лв. всяка или обща сума на затрахователната премия в размер на 277,20 лв.

Ищците твърдят, че срокът на договора е изтекъл на 15.08.2016г., с последна погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем, като ответникът Г.Г. не е внесъл нито една вноска за погасяване на паричния заем.

В исковата молба се сочи, че на 08.07.2016г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г., сключен на осн. чл. 99 от ЗЗД между ищците и „Микро Кредит“ АД, по силата на който, вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу ответника Г.Г., произтичаща от процесния Договор за кредит и Договор за допълнителни услуги към договор за заем, са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения, принадлежности, включително и всички лихви, на „Микро Кредит“ АД.

Ищците твърдят, че на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено писмо- уведомление от „Микро Кредит“ АД, чрез „АСВ“ АД за извършена продажба на вземания, което уведомление е изпратено чрез Български Пощи и чрез известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес на ответника, като писмото се е върнало с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. Ищците сочат, че е изпратено повторно писмо до ответника, чрез куриер, но писмото отново се е върнало в цялост, понеже Г. не е намерен на адреса.

„А.з.с.н.в.“ ЕАД, молят съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено спрямо Г.Н.Г., че  ответникът дължи на дружеството – ищец заплащане на сума в общ размер на 1177,98 лв., която сума представлява сбор от главница в размер на 700,00 лв., договорна лихва в размер на 47,18 лв., за периода от датата на първата вноска – 15.03.2016 г. до 15.08.2016 г. – падеж на последната погасителна вноска; 54,60 лв. – сума за допълнителни услуги, по Договор за допълнителни услуги за периода 15.03.2016г. до 15.08.2016г., сумата от 277,20 лв . – застрахователна премия по Договор за допълнителни услуги за периода от 15.03.2016г. до 15.08.2016г., сумата от 68,55 лв., представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от 16.03.2016г. до датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, по реда на чл. 410 от ГПК – 29.09.2017 г., сумата от 30,44 лв. – лихва за забава по Договор за допълнителни услуги, за периода 16.03.2016г. до датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, по реда на чл. 410 от ГПК – 29.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, по реда на чл. 410 от ГПК – 29.09.2017 г., до окончателно изплащане на вземането.

Молят да бъде допуснато прилагането на ч.гр.д. № 887/2017 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.

Молят, в случай, че ответника Г. оспори обстоятелствата, въз основа на които се претендира вземането, да бъде допусната и назначена съдебно -счетоводна експертиза, при която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и направи справка в деловодството на дружеството- ищец, както и в деловодството на „Микро Кредит“ АД, да отговори на следните въпроси: Какъв е размерът на усвоения паричен заем по процесния договор за заем; Какъв е остатъка от задължението на ответника Г. по процесния Договор за паричен заем и Договор за допълнителни услуги към договор за заем; Какъв следва да бъде размерът на лихвата за забава, който ответника Г. дължи, в следствие на забавено плащане, по посочените договори за паричен заем и за допълнителни услуги.

Претендират сторените съдебно -деловодни разноски за образуваното гражданско дело, както и сторените в заповедното произвоство.

Представят следните писмени доказателства в копие: Договор за заем „CrediHome+“ № 1161-10128646У с дата 04.02.2018г.; Общи условия към договор за заем; Искане за заем от 03.02.2016г.; Договор за допълнителни услуги към договор за заем от 04.02.2016г.; Застрахователна полица за застраховка „Защита“ № НС 320141161-10128646 от 04.02.2016г.; Искане за допълнителни услуги към заем от 03.02.2016г.; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г.; Анекс № 1 към рамковия договор от 11.012.2015г.; Приложение № 6 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г.; Потвърждение за сключена цесия от 08.07.2016г.; Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 08.07.2016г.; Уведомително писмо изх. № УПЦ-П-МКР/1161-10128646 от 13.07.2016г.; Известие за доставяне от 04.08.2016г.;  Уведомително писмо изх. № УПЦ-П-МКР/1161-10128646 от 13.06.2018г.; Обратна разписка към товарителница № 67864971/13.06.2018г.

В законоустановения срок, ответникът Г.Н.Г. не представя писмен отговор на исковата молба и не взема становище по предявения иск.

По делото е приобщено като доказателствен материал ч. гр. дело № 887/2017г. по описа на Районен съд Панагюрище.

За  открито съдебно заседание, дружеството – ищец представят молба, в която молят да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника Г., в случай, че същият не се яви в заседание, не предяви молба делото да се гледа в негово отсътвие и не изпрати процесуален представител.

Видно от редовно оформените съобщения, ответникът е редовно уведомен какви биха били последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването на Г. или негов процесуален представител в открито съдебно заседание.

Съдът констатира, че са налице изискванията на чл. 238, ал.1 от ГПК- ответникът Г.Н.Г. е получил препис от исковата молба, не е депозирал отговор на исковата молба, не е взел становище по същата, не е представил доказателства и не е поискал делото да бъде разглеждано в негово отсъствие или в отсъствието на негов процесуален представител.

Съдът констатира, че на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание.

С оглед приложените към исковата молба писмени доказателства, а именно: Договор за заем „CrediHome+“ № 1161-10128646У с дата 04.02.2018г.; Общи условия към договор за заем; Искане за заем от 03.02.2016г.; Договор за допълнителни услуги към договор за заем от 04.02.2016г.; Застрахователна полица за застраховка „Защита“ № НС 320141161-10128646 от 04.02.2016г.; Искане за допълнителни услуги към заем от 03.02.2016г.; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г.; Анекс № 1 към рамковия договор от 11.012.2015г.; Приложение № 6 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г.; Потвърждение за сключена цесия от 08.07.2016г.; Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 08.07.2016г.; Уведомително писмо изх. № УПЦ-П-МКР/1161-10128646 от 13.07.2016г.; Известие за доставяне от 04.08.2016г.;  Уведомително писмо изх. № УПЦ-П-МКР/1161-10128646 от 13.06.2018г.; Обратна разписка към товарителница № 67864971/13.06.2018г., са налице изискванията на чл. 239, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.

Искът вероятно е основателен с оглед на твърдените в исковата молба обстоятелства, както и представените по делото писмени доказателства.

От кумулативното наличие на предпоставките, предвидени в чл. 239 от ГПК и на основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, следва да бъде признато за установено, че между ищцовото дружество и ответникът Г.Н.Г. съществува облигационно правоотношение, съгласно което Г. дължи на «А.з.с.н.в. заплащането на сума в общ размер на 1177,98 лв., която сума представлява сбор от главница в размер на 700,00 лв., договорна лихва в размер на 47,18 лв., за периода от датата на първата вноска – 15.03.2016 г. до 15.08.2016 г. – падеж на последната погасителна вноска; 54,60 лв. – сума за допълнителни услуги, по Договор за допълнителни услуги за периода 15.03.2016г. до 15.08.2016г., сумата от 277,20 лв . – застрахователна премия по Договор за допълнителни услуги за периода от 15.03.2016г. до 15.08.2016г., сумата от 68,55 лв., представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от 16.03.2016г. до датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, по реда на чл. 410 от ГПК – 29.09.2017 г., сумата от 30,44 лв. – лихва за забава по Договор за допълнителни услуги, за периода 16.03.2016г. до датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, по реда на чл. 410 от ГПК – 29.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, по реда на чл. 410 от ГПК – 29.09.2017 г., до окончателно изплащане на вземането.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът Г., да заплати на дружеството- ищец сторените по настоящото гражданско дело разноски в общ размер на 225,00лв., представляващи сбор от държавна такса по ч. гр. дело № 887/2017г. по описа на Панагюрския районен съд в размер на 25,00лв, юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело № 887/2017г. по описа на Панагюрския районен съд в размер на 50,00лв., държавна такса  по настоящото гражданско дело в размер на 50,00лв. и юрисконсултско възнаграждение по настоящото гражданско дело в размер на 100,00лв., като на основание чл. 78, ал.8, във връзка с чл. 26 от НЗПП, следва да се отхвърли искането до пълно претендирания размер от 350,00лв.

Така мотивиран и на основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и във връзка с чл. 239 от ГПК, Панагюрският районен съд

 

Р Е Ш И :

                 

ПРИЗНАВА за установено  по отношение на «А.з.с.н.в. с ЕИК- 203670940, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителните директори М.Д.и Н.С., и Г.Н.Г., с ЕГН- **********,***, съществува облигационно правоотношение, съгласно което Г.Н.Г. дължи на «А.з.с.н.в. заплащането на сума в общ размер 1177,98 лв.(хиляда сто седемдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки), която сума представлява сбор от главница в размер на 700,00 лв.(седемстотин лева), договорна лихва в размер на 47,18 лв.(четиридесет и седем лева и осемнадесет стотинки), за периода от датата на първата вноска – 15.03.2016 г. до 15.08.2016 г. – падеж на последната погасителна вноска; 54,60 лв. (петдесет и четири лева и шестдесет стотинки)– сума за допълнителни услуги, по Договор за допълнителни услуги за периода 15.03.2016г. до 15.08.2016г., сумата от 277,20 лв.(двеста седемдесет и седем лева и двадесет стотинки) – застрахователна премия по Договор за допълнителни услуги за периода от 15.03.2016г. до 15.08.2016г., сумата от 68,55 лв.(шестдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки), представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от 16.03.2016г. до датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, по реда на чл. 410 от ГПК – 29.09.2017 г., сумата от 30,44 лв.(тридесет лева и четиридесет и четири стотинки) – лихва за забава по Договор за допълнителни услуги, за периода 16.03.2016г. до датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, по реда на чл. 410 от ГПК – 29.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, по реда на чл. 410 от ГПК – 29.09.2017 г., до окончателно изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Г.Н.Г., с ЕГН- **********,***, да заплати на «А.з.с.н.в. с ЕИК- 203670940, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителните директори М.Д.и Н.С., сторените от дружеството съдебно- деловодни разноски в общ размер на 225,00лв.(двеста двадесет и пет лева), представляващи сбор от държавна такса по ч. гр. дело № 887/2017г. по описа на Панагюрския районен съд в размер на 25,00лв. (двадесет и пет лева), юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело № 887/2017г. по описа на Панагюрския районен съд в размер на 50,00лв.(петдесет лева), държавна такса  по настоящото гражданско дело в размер на 50,00лв.(петдесет лева) и юрисконсултско възнаграждение по настоящото гражданско дело в размер на 100,00лв.(сто лева), като на основание чл. 78, ал.8, във връзка с чл. 26 от НЗПП, отхвърля искането до пълно претендирания размер от 350,00лв.(триста и петдесет лева).

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: